Решение по дело №42/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 930
Дата: 16 декември 2019 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20197150700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 930 / 16.12.2019г.

 

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 42, по описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Образувано е по жалбата на Ц.Г.Н., регистриран като ЕТ„Цецо-Ц. Н.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Никола Ръжанков“ № 57 срещу РА № Р-16001618001693-091-001/05.10.2018г., потвърдено с Решение № 740/21.12.2018г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който му е начислен допълнително ДДС общо в размер на 33 259.77 лв. и лихви в размер на 15 674.73 лв. за данъчни периоди от 01.12.2011 г. до 31.04.2017 г.; по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са му определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 709, 12 лв. и лихви в размер на 1 446.65 лв., за 2013 г. в размер на 6 117.95 лв. и лихви в размер на 1 489.05 лв., за 2014г. - в размер на 5 940 лв. и лихви в размер на 1 083.22 лв., за 2015 г. - в размер на 6 134 лв. и лихви в размер на 790.38 лв.; установените задължения по ДОО за 2011г.-2016г. в размер на 10 270, 10 лева и 3 971, 79 лихва, задължения по ЗО за 2011г. - 2016г. в размер на 6 418, 82 лева и 2 474, 25 лихви; задължения ДЗПО-УПФ за 2011г.-2016г. в размер на 4 011, 76 лева и 1 551, 49 лева лихви. Жалбоподателят оспорва РА, потвърден с решението, като незаконосъобразен и неоснователен. Представя съображения за неправилно определяне на задълженията за ЗДДС, като счита, че не са налице реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Възраженията за определения данък върху доходите по ЗДДФЛ във връзка с дейността по събиране и предаване на диворастящи гъби са, че тя не е търговска, тоест не е налице независима икономическа дейност и следва да се направи разграничение между доходите от стопанска дейност на ЕТ и доходите от друга дейност, за която не се изисква регистрация по ТЗ. Поради незаконосъобразно определените размери на осигурителния доход жалбоподателят счита, че незаконосъобразно са определени и ЗОВ – ДОО, ДЗПО, ЗО и съответно лихвите върху тях. Иска се отмяна на РА, потвърден с решението, както и присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата – директорът на ДОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от насрещно извършените проверки се установява, че дружествата са извършили доставка на стока, съответно те не са  отразени от жалбоподателя, като не са отчетени и последващите продажби. Смята за установено, че Ц. Н. е осъществил доставки на горски гъби, получените доходи от продажбата са декларирани от РЛ в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, но върху тях не е начислен ДДС. Обосновава, че доставките не са еднократни, а с цел реализиране на приходи, което има характер на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Настоящата ревизия на Ц.Г.Н., регистриран като ЕТ„Цецо-Ц. Н.“, с ЕИК *********, е повторна и е във връзка с Решение № 126/09.03.2018 г. на Директора на ДОДОП - Пловдив, с което са отменени установените задължения с Ревизионен акт № P-16001317003350-091-001/14.02.2017 г. и преписката е върната за повторна ревизия.

Издадена е Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001618001693-020-001/22.03.2018г., която е изменена със Заповед № 16001618001693-020-002/11.06.2018г., Заповед № Р-16001618001693-020-003/23.07.2018г. Определени са коректно видовете задължения и периоди, съответно е удължаван срокът за времето за завършване.         

В хода на ревизията са изискани документи и писмени обяснения от ревизираното лице и са извършени насрещни проверки на неговите доставчици, като след анализ на всички събрани и приобщени (от първоначалната ревизия) доказателства е установено, че ЕТ„Цецо-Ц. Н.“ е получател на стоки по 41 броя фактури, които не са отчетени в счетоводството на търговеца, издадени от „Деливъри“ ООД и „Табако Трейд Пловдив“ООД.  Позовавайки се на резултатите от извършените насрещни проверки на тези търговци, ревизиращите органи са приели за доказано, че ЕТ„Цецо-Ц. Н.“ е получател на стоките по издадените от тях фактури. Съответно, тъй като тези стоки не са намерени при ревизията, нито показани налични счетоводно, приходната администрация е направила извод, че те са реализирани, като доходите от тяхна реализация са укрити.

Тъй като това обстоятелство осъществява хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, на ЕТ„Цецо-Ц. Н.“ е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № Р-160016181693-113- 01/22.06.2018 г., с което е уведомен, че основите за облагане с ДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и с ДДС за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Извършени са насрещни проверки на други задължени лица, както иса приобщени доказателства  с протокол № 1513682/09.07.2018г.

Определените от ревизията укрити приходи са приети за облагаем оборот за целите на ЗДДС. Върху така определените данъчни основи е начислен допълнително ДДС общо в размер на 2 039, 83 лева, към който се прибавя и лихвата за просрочие.

Приходната администрация по същите мотиви (за укрити приходи) с РА е определила начисляване на ДДС на приходите от продажба на гъби, като е счела, че ревизираното лице е извършило независима икономическа дейност по събиране на диворастящи гъби с цел реализиране на доходи, което попада в обхвата на ЗДДС и върху получените доходи от продажба следва да се начисли ДДС. Продажбата се третира като облагаема доставка по ЗДДС със ставка на данъка в размер на 20%.

Приходната администрация е определила дължим годишен данък върху доходите по ЗДДФЛ, с оглед увеличен финансов резултат с доходите от продажба на гъби за 2012г, 2013г., 2014г., 2015г. Прието е, че лицето е регистриран едноличен търговец и дейността му от продажба на диворастящи гъби се определя като търговска по ТЗ, но е декларирана  в Приложение № 3 на подадените ГДД, с признатите 40% нормативно признати разходи, които са прибавени в ревизията като приходи от дейността на ЕТ и получената печалба от дейността е обложена с 15% данък. Така е  определен допълнителен данък по ЗДДФЛ в общ размер на 12249  лева.

Във връзка с установеното са променени и осигурителните, здравни и допълнителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ, ЗОО на самоосигуряващото се лице и са начислени суми за задълженията за всяка година 2011-2016г.

От представените по делото доказателства, съставляващи административната преписка, съдът счита, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган. След административно обжалване пред решаващия орган е издадено Решение № 740/21.12.2018г.  от  директор на ДОДОП Пловдив, с което е потвърден РА№ Р-16001618001693-091-001/05.10.2018г.

Решението на директора на ДОДОП – Пловдив е съобщено на ревизирания търговец на 02.01.2019 г. Недоволен от него, ревизираният е оспорил РА по съдебен ред с жалба, подадена на 04.01.2019 г. и въз основа на нея е образувано настоящето производство.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства. Свидетелката С.Ц.С. е тъща на Ц. Н.. Споделя, че семейно тя, заедно с родителите на Ц. и съпругата му берат гъби по Велинград, Ракитово, Дорково, Широка Поляна, Юндола. Придвижват се с бус форд. Берат манатарка, печурка, майска гъба, трюфели. Предават гъбите, като получават пари по Коледа от Ц.. Той разделял парите по равно, тъй като извършват брането колективно. Знае, че гъбите са карани на фирма Алвита. Казва, че са семейство и си разпределят сумата по равно между всички.

Свидетелят И. Г. Н. споделя, че упражнява търговска дейност по изкупуване, съхранение и реализация на гъби. През 2012-2015г. е осъществявал дейност с търговско дружество „Алвита“ООД, в с. Куртово Конаре. Имал е взаимоотношения с Ц. Н., като изкупува гъби. Плащането било на края на сезона. Казва, че берачите не са професионални, а се занимават когато цените са високи и излизат количества. Казва, че Ц. му е донасял количества гъби с форд транзит. Доволен е от работата с Ц.. Идвали са много лица да предават гъби. Запознал се е с жена му, тъщата, които са предавали заедно гъбите.

Приходните органи са приели, че в счетоводството на ЕТ“Цецо-Ц. Н.“ не са отразени 41 фактури за закупени стоки, издадени от „Делевъри“ООД и „Табако Трейд Пловди“ООД. Фактурите са оспорени от жалбоподателя, като се твърди, че същите не са подписани от него. Ответникът е заявил, че ще се ползва от оспорените документи. Съдът е уважил доказателственото искане на ответника, като е допуснал съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице е установило, че във фактурите, издадени от „Делевъри“ООД няма положен подпис или ръкописен текст от Ц. Н.. С експертизата се установява, че на фактурите, издадени от „Табако Трейд Пловдив“ООД също няма положен подпис или ръкописен текст от Ц.Г.Н.. Задачите на експерта са допълнени и в допълнително заключение се установява, че по процесните фактури няма положени подписи или ръкописен текст на лица, посочени от директор на ДОДОП, като работещи на трудов договор при ЕТ“Цецо-Ц. Н.“.

Със съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че действително 41 броя фактури не са заведени счетоводно при жалбоподателя, респективно не са отчетени последващи реализации от едноличния търговец. В счетоводството на „Алвита“ ЕООД са отчетени разходи по изкупуване на гъби от Ц. Н. през периоди 2012-2015г., като декларираният данък за получени доходи от предадени на „Алвита“ ЕООД диворастящи гъби е внесен за сметка на Ц.Г.Н.. От счетоводните справки се установява, че няма начислен ДДС върху изплатените към жалбоподателя суми. В счетоводството на жалбоподателя не са констатирани счетоводни записвания, свързани с разходи във връзка с добива на гъби през 2012-2015г. Вещото лице е представило три варианта на начислен ДДС върху приходите от продажба на гъби и увеличение на финансовия резултат, както и вариант без увеличение на финансовия резултат.

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на административния ред за оспорване на ревизионния акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че оспорваният ревизионен акт е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията. Спазени са сроковете за извършването й и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт съдържа и всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК.

Приходният орган е събрал допустими доказателства. На задълженото лице е осигурена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, бил е редовно уведомен както за открИ.ето на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на данъчните му задължения.

Съдът счита, че останаха недоказани предпоставките за облагане по особения ред. В хода на ревизията следва да се докажат, че е налице укрИ.е на приходи, което да е повод за облагането по аналогия. В тази връзка за представените 41 броя фактури се установява, че няма положен подпис или ръкописен текст от страна на Ц. Н. или на лице, което е в трудови отношения с него. Органите по приходите са приели за установено, че стоката по издадените фактури реално е предадена на получателя - ЕТ „Цецо-Ц. Н.“ на датата на издаването им, в който момента е извършено и плащането в брой. Прието е, че механизмът на извършване на самите доставки не предполага съставяне на приемо-предавателни протоколи, а установеният материален и кадрови потенциал води към извод, че доставките са реално осъществени и единственият релевантен документ за прехвърляне на собствеността се явява издадената фактура, по която плащане се извършва на място. Този извод е формиран по отношение на всички 41 бр. неосчетоводени фактури. Съдът намира за обоснован извода, че „разносната търговия“ не предполага подписването на приемателно-предавателни протоколи и съставянето на отделни транспортни документи – пътни листове и товарителници, тъй като за кратък интервал от време се доставят стоки на различни места в рамките на едно населено място и с предаването на фактурата и плащането на място доставката се счита за изпълнена.  Като пряко доказателство за реалността на съответната доставка на първо място следва да е налице подписана фактура (както от доставчика, така и от страна на получателя), съдържаща данни за вида, количеството и стойност на стоките - предмет на доставката. В хода на настоящото производство оспорващият оспори представените фактури и поддържа позицията, че не е получател по доставките, тъй като върху фактурите не е положен негов подпис или такъв на негов служител.

Като частни документи по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ фактурите съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали. Процесните 41 фактури имат обвързваща съда материална доказателствена сила, до оборването им по съответния ред, което е направено. Безспорно по смисъла на Закон за счетоводството, както и в чл. 114, ал. 1 ЗДДС, посочването на име и фамилия и полагането на подпис за получателя не са част от необходимото съдържание на фактурата, като първичен счетоводен документ. Същевременно обаче фактурите са писмено доказателствено средство - частен свидетелстващ документ и то за установяване на доказателствено релевантния за спора факт на придобИ.ето от получателя по фактурата на правото на собственост върху стоките по разпоредителната сделка (за целите на ДДС правото да се разпорежда фактическа като собственик по терминологията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО). По делото чрез специалните знания на експерт графолог се установи, че фактурите не са подписани от жалбоподателя или лице, в трудови отношения с него, поради което съдът счита, че по отношение на неподписаните фактури не се установява реалност на доставката към получателя ЕТ“Цецо-Ц. Н.“.

От тук не е налице и хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, което да налага извод за наличието на предпоставки за  извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК.  Доколкото наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК  не е безспорно установено, в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в него не се смятат за верни до доказване на противното. Процесният ревизионен акт не се ползва с презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът не счита за правилни изводите на приходните органи, че стоките по процесните фактури са били получени от ЕТ“Цецо-Ц. Н.“ и  реализирани, като доходът от тях е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. По отношение на неподписаните фактури - те не удостоверяват основния релевантен факт, а именно предаване на стоката във владение и разпореждане на ревизираното лице или негови представители. Не се доказва реалността на доставките, респ. и възможността на получателя да реализира стоката към краен потребител и да получи приход/доход, който да укрие от фиска. В производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. В тежест на органите по приходите е да установят два факта - че ревизираното лице в действителност е получило процесните фактури и стоките по тях, и че лицето е реализирало приходи/обороти от тези стоки, които не е отчело. В конкретния случай, съдът намира, че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства не се установява по категоричен начин, получаването на доставките по неподписаните фактури от ревизираното лице, нито извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход и за които да се дължи косвен данък.

         Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Продажбата на диворастящи гъби е независима икономическа дейност по смисъла на този текст и съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС физическите лица, които извършват тази дейност са данъчно задължени лица. Органите по приходите са счели, че регистрираният като ЕТ Ц. Н. не е отделен и независим данъчен субект от физическото лице. По делото се събраха гласни доказателства, които съдът кредитира, че дейността е извършвана не в качеството му на едноличен търговец,  а като семейно мероприятие за получаване на доходи, с оглед сезонния характер на гъбите. Гласните доказателства кореспондират с писмените такива, а именно, че Ц. Н. е декларирал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Данъкът е начислен и заплатен от платеца на дохода „Алвита“ООД. С оглед събраните доказателства съдът счита, че брането на гъби от семейството на Н. не може да се определи като дейност по занятие или постоянна и регулярна. В тази връзка следва да се отчете, че не е направен анализ и насрещни проверки на С. С., Г. Н. и В. Н.а във връзка с декларациите и документите, за които е указано при предходно извършваната ревизия.

          С оглед на установеното до тук и неправилно определения облагаем доход на Ц. Н., съдът счита, че ревизионният акт е неправилен и по отношение на допълнително установените задължения за осигурителни вноски. Ревизионният акт, в частта на установените ЗОВ(ДОО, ДЗПО, ЗО) за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015г. се явява незаконосъобразен.

С оглед на установеното в съдебното производство съдът счита, че ревизионният акт следва да бъде отменен.

Жалбоподателят в настоящото производство претендира присъждане на разноски. С оглед изхода на делото данъчната администрация дължи разноски съгласно представен списък(4224 лева – 50 лева държавна такса, 674 лева за съдебни експертизи и 3500лева адвокатски хонорар), като съдът счита, че не е налице прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед материалния интерес по делото, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Административен съд Пазарджик, VІ състав

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618001693-091-001/05.10.2018г., потвърдено с Решение № 740/21.12.2018г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ“Цецо-Ц. Н.“, с ЕИК112540806, е начислен допълнително ДДС общо в размер на 33 259.77 лв. и лихви в размер на 15 674.73 лв. за данъчни периоди от 01.12.2011 г. до 31.04.2017 г.; по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са му определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 709, 12 лв. и лихви в размер на 1 446.65 лв., за 2013 г. в размер на 6 117.95 лв. и лихви в размер на 1 489.05 лв., за 2014г. - в размер на 5 940 лв. и лихви в размер на 1 083.22 лв., за 2015 г. - в размер на 6 134 лв. и лихви в размер на 790.38 лв.; установените задължения по ДОО за 2011г.-2016г. в размер на 10 270, 10 лева и 3 971, 79 лихва, задължения по ЗО за 2011г. - 2016г. в размер на 6 418, 82 лева и 2 474, 25 лихви; задължения ДЗПО-УПФ за 2011г.-2016г. в размер на 4 011, 76 лева и 1 551, 49 лева лихви.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на ЕТ“Цецо-Ц. Н.“, с ЕИК112540806, направените по делото разноски в размер на 4224 (четири хиляди двеста двадесет и четири) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                   

                                      СЪДИЯ:/п/