№ 5374
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110124061 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. К. Т., против
«............» ЕООД, гр. София, за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски кредит № 1130338 от 01.03.2022 г., сключен с ответника,
поради противоречие със закона, а именно чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, евентуално на клаузата по чл. 5 от договора за потребителски
кредит, предвиждаща задължение за сключване на договор за
гаранция/поръчителство, поради противоречие с добрите нрави и поради
това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 1130338 от 01.03.2022 г., по силата на който
ответникът като кредитор е предоставил на ищеца като кредитополучател
сумата от 2300 лв., при годишен лихвен процент 23 %, с размер на лихвата
529 лв. и годишен процент на разходите 49,11 %, срок на погасяване 12
месеца, с 12 бр. вноски. Ищецът посочва, че кредитът бил обезпечен с
договор за гаранция /поръчителство/, сключен между ..........., със седалище в
..........., като гарант и ищеца, наречен клиент срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 2139 лв., разсрочено на 12 бр. вноски. Счита, че
това възнаграждение следва да бъде част от ГПР, поради което клаузата за
обезпечаването на договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл.
1
146 от ЗЗП, което води до невъзможност потребителя да разбере какво дължи
по договора. Затова прави извод за нищожност на целият договор. В тази
връзка посочва, че е бил въведен в заблуждение от кредитора за
действителния размер на ГПР, поради което клаузата за уговаряне на ГПР
била и неравноправна по смисъла на ЗЗП. Допълва, че в договора липсва
посочване на ясно разписана методика за изчисляване на ГПР, което било в
противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочва, че фиксираният
лихвен процент по договора не отговарял на действително прилагания към
задължението. Твърди и че е неясно какви задължения са включени в
погасителния план и той е изготвен в противоречие с разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК. Счита, че нищожността на отделните клаузи води до
нищожност на целия процесен договор за заем. В условията на евентуалност
счита, че клаузата по чл. 5 от договора за потребителски кредит,
предвиждаща задължение за сключване на договор за
гаранция/поръчителство, поради противоречие с добрите нрави и поради
това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника «............» ЕООД. Заявява, че оспорва исковете като неоснователни.
Заявява, че договорът има всички законови реквизити, според изискванията
на ЗПК. Оспорва в договора да са налице неравноправни клаузи. Заявява, че
страна по договора за гаранция /поръчителство/ е друго лице, а именно
«...........“, със седалище в ..........., поради което правилно в размера на ГПР не
е включена цената по този договор. Оспорва наличието на неравноправни
клаузи, като твърди, че клаузите на процесния договор са индивидуално
уговорени. Посочва, че от изготвения погасителен план се установяват
конкретните параметри на дължимите суми, поради което договорът за заем
не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от
доказване в процеса са обстоятелствата, съгласно определение от 17.01.2023
2
г., че между тях е сключен договор за потребителски кредит № 1130338 от
01.03.2022 г., по силата на който ответникът като кредитор е предоставил на
ищеца като кредитополучател сумата от 2300 лв., която последният се
задължил да върне, че ищецът действително е получил сумата. От договора е
видно, че ответникът като кредитор е предоставил на ищеца като
кредитополучател сумата от 2300 лв., при годишен лихвен процент 23 %, с
размер на лихвата 529 лв. и годишен процент на разходите 49,11 %, срок на
погасяване 12 месеца, с 12 бр. вноски. Договорът е сключен при Общи
условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени
доказателства по делото.
Не е налице и спор, че кредитът бил обезпечен с договор за гаранция
/поръчителство/, сключен между ..........., със седалище в ..........., като гарант и
ищеца, наречен клиент срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2139
лв., разсрочено на 12 бр. вноски.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че
ответникът е кредитор по договор за потребителски кредит № 1130338 от
01.03.2022, а ищеца е заемополучател.
По делото не е налице спор, че сумата за кредита в размер на 2300 лв., е
получена от ищеца.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за
нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за
нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материално-правна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
3
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.“, от което следва извод, че първоинстанционният съд следи
служебно и може да се произнесе по действителността на договора или
отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна,
а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и например за наличието
на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни
ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП,
както и за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за
спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит
на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, а именно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а
ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така
определените максимални размери. В конкретният случай е видно, че
клаузите от договора, уреждащи ГПР, фиксираният лихвен процент и
4
възнаграждение по договор за гаранция /поръчителство/, сключен между
„...........“, със седалище в ..........., като гарант и ищеца срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 2139 лв., разсрочено на 12 бр. вноски, са
нищожни, тъй като превишават повече от десет пъти размера на законната
лихва, при допустимо от закона пет пъти превишение на този размер. В тази
насока съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че в
случая били налице отделни договори, тъй като е видно, че вземането на
заемодателят е обезпечено с поръчителство предоставено от "Фератум банк",
вследствие на което между ищцата и поръчителят е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ето защо,
съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищцата да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като това задължение е предвидено и в
Договора за кредит, сключен между страните. Доколкото в процесния случай
в уговорения годишен процент на разходи не са включени всички
действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за кредит е
нищожен.
С оглед извода за основателност на главния иск съдът намира, че не
следва да се произнася по предявения евентуален иск.
5
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски в размер на 113.16 лв., представляващи държавна
такса, а предоставилия безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38 от
ЗА адв. М. В. М. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 582.90
лв., т.е. в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по иска с правно основание 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предявен от А. К. Т.,
ЕГН **********, със съд. адрес гр. ..............., ет. 3, ап. Б, чрез адв. М. В. М.,
против «............» ЕООД, ЕИК ..................., със съд. адрес гр. София, бул.
Витоша № 86, ет. 1, офис 4, чрез адв. К., на договор за потребителски кредит
№ 1130338 от 01.03.2022 г.
ОСЪЖДА «............» ЕООД, ЕИК ..................., със съд. адрес гр. София,
бул. Витоша № 86, ет. 1, офис 4, чрез адв. К., да заплати на А. К. Т., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. ..............., ет. 3, ап. Б, чрез адв. М. В. М., сума
за разноски в размер на 113.16 лв.
ОСЪЖДА «............» ЕООД, ЕИК ..................., със съд. адрес гр. София,
бул. Витоша № 86, ет. 1, офис 4, чрез адв. К., да заплати на адв. М. В. М., със
съд. адрес гр. ..............., ет. 3, ап. Б, сума в размер на 582.90 лв.,
представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6