Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на пети юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №11142 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове по основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ.
С.К.А. ЕГН ********** от гр.София иска
да се осъди „Застрахователна компания Л.И.“ АД гр.София ЕИК ******да й заплати
на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ сумата от 35 000 лева
– застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и
сумата от 136,74 лева застрахователно
обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/ от ПТП на
18.01.2017 г , около 15,15 часа в гр.София , на кръстовище на ул.Планинец и
бул.Цар Борис III по вина на Н.И.П. управлявал
л.а. Хюндай Соната с рег.№******; при което ПТП А. е получила счупване на втора
предходилна кост на дясно ходило ; ведно със законната лихва върху посочените
главници от 10.07.2017 г до окончателното им заплащане .
Ответникът счита исковете за недопустими
, тъй като ищцата не е представила по щетата всички необходими документи . Оспорва
иска по основание и размер вкл. оспорва противоправността на действията на
прекия причинител и причинната връзка между неговото поведение и причинените
вреди . Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата , тъй като
същата е пресичала на пешеходна пътека , но не е съобразила посоката и
скоростта на приближаващото се МПС . Счита
, че не дължи лихви за забава върху претендираните обезщетения .
От фактическа страна съдът приема за установено
следното :
Не се спори между страните , че в случая
е налице влязло в сила споразумение
по наказателно дело – споразумение по протокол от 29.05.2017 г по
н.о.х.д.№5689/17 г на СРС, НО , 135-ти състав . На основание чл. 300 ГПК не се нуждаят от доказване
обстоятелствата , че Н.И.П. е виновен за това , че на 18.01.2017 г , около
15,15 часа при управление на л.а. Хюндай Соната с рег.№******е нарушил
правилата за движение по пътищата и е л.а. Хюндай Соната с рег.№******и по непредпазливост
е причинил на С.К.А. средна телесна повреда - счупване на втора предходилна
кост на дясно ходило .
Налице е застрахователно правоотношение
/респ.застрахователно покритие/ между ответника и виновния водач според наличната
на стр.51 от делото справка от ИЦ на ГФ .
Според констативен протокол на СДВР ,
Отдел „Пътна полиция“ от 18.01.2017 г Н.И.П. е причинил ПТП с ищцата , която
пресичала на пешеходна пътека .
Ищцата представя лист за преглед в
спешно отделение от 18.01.2017 г за счупване на метатарзална кост . Поставена е
гипсова шина .
Ищцата представя амбулаторен лист от
25.01.2017 г за счупване на метатарзална кост . Ищцата е със здрава гипсова
имобилизация и без циркулаторни проблеми в пръстите на ходилото .
Ищцата представя амбулаторен лист от 06.02.2017
г за счупване на метатарзална кост . Ищцата е с гипсова имобилизация .
Ищцата представя амбулаторен лист от 05.05.2017
г за счупване на метатарзална кост . Ищцата е с лек оток в ходилото ,
палпаторна болка и ограничени движения в глезенната става .
Ищцата представя етапна епикриза от
„Ортопедика МФ АИПСМП“ ЕООД за счупване на метатарзална кост .
Ищцата представя болнични листа за
периода 19.01.2017 г – 02.04.2017 г за счупване
на метатарзална кост , както и данни за рентгенови изследвания .
Ищцата представя фактура и касова
бележка от 25.01.2017 г за лекарства и консумативи на стойност 71,74 лева
.
Ищцата представя фактура и касова
бележка от 03.02.2017 г за постоперативна обувка на стойност 65 лева .
Ищцата представя резервация от
29.05.2017 г от „Специализирана болница за рехабилитация С.и фамилия „ ЕООД .
Ищцата представя протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.01.2017 г и албум .
Ищцата е предявила претенция за
обезщетяване от ответника на 10.04.2017 г като е представила констативен
протокол , медицински документи и фактури за имуществените вреди.
Според разпитания по делото като
свидетел виновен водач Н.П. , той ударил ищцата , защото се бил обърнал надясно
да се огледа за други коли и когато се обърнал наляво било късно и жената била
пред него . Жената бързала да носи призовки и била с качулка.
Според разпитаната по делото като
свидетел К.А. /дъщеря на ищцата/ , след процесното ПТП ищцата била с гипсиран
крак . Трудно ходела до тоалетна , само с патерици .След сваляне на гипса
кракът бил отекъл и не можела да върви нормално чак до април . Затрудненията
били около месец и половина . И към настоящия момент кракът я наболява като
ходи повече .
Според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р А.М. ; от ПТП ищцата е
получила счупване на втора метатарзална /предходилна , на стъпалото/ кост .
Причинено е трайно затруднение на десния крак за 2-3 месеца , през което време
са изпитвани силни болки в началото и при раздвижване на ходилото . Не е имало
опасност за живота на ищцата . Разходите по фактури за 136,74 лева са в
причинна връзка с ПТП и са обосновани .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.П.Д. , ПТП е по субективни причини от водача на МПС . Ищцата е
пресичала на пешеходен светофар като автомобилът я е застигнал от задната й
лява страна и може въобще да не го е видяла .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди от пострадало /увредено/ лице при ПТП
срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните права /застрахователни обезщетения/ произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания , както и имуществени
вреди – разходи за лечение и медикаменти .
Налице
е застрахователно правоотношение /респ.застрахователно покритие/ между
ответника и виновния водач според наличната на стр.51 от делото справка от ИЦ
на ГФ .
В случая е налице влязло в сила споразумение по наказателно дело , което е задължително за гражданския съд ,
разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме , че деянието на
виновния водач е извършено така както е прието в споразумението по
наказателното дело , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищцата/ не е предмет
на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане
на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая при наличието на споразумението
по наказателното дело , реално спорът между страните се концентрира около
въпроса за евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на
обезщетението . СМЕ установява
адекватно лечение на ищцата.
Настоящият съд приема , че в случая не е доказано по безспорен начин от
ответника да има съпричиняване от страна на ищцата на ПТП респ.на вредите
от него . Безспорно ищцата е пресичала
на пешеходна пътека и на пешеходен светофар . Виновният водач е бил длъжен да даде
предимство на ищцата , за да може да пресече необезпокоявана . Нещо повече ,
според САТЕ виновният водач е имал добра видимост , за разлика от ищцата - автомобилът
я е застигнал от задна лява страна .
Виновният водач е нарушил чл.119 ал.1 и
ал.4 ЗДвП – отнемане на предимство на пресичащ пешеходец във вр.чл.20 ЗДвП ,
според който водачът на МПС трябва да го контролира и да съобразява пътните
условия . Няма съпричиняване и има адекватно пресичане на ищцата , която не е
нарушила чл.113 ЗДвП.
При доказана ФС на деликта и недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът
преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра
за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението следва да се отчетат наличието на счупване на втора метатарзална /предходилна
, на стъпалото/ кост , което е предизвикало значителни болки и затруднения за
поне 2-3 месеца . Данни за известни затруднения при възстановяване – лек оток
до четвъртия месец .
Обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая е по-малкия размер и тежест на
счупването . Ищцата не е била на пълен постелен режим и е можела да се
придвижва , макар и с патерици . Възстановяването е успешно и не е било много
продължително.
Размерът на вредите , който съдът
приема се основава СМЕ , както и на показанията на св.А. . Свидетелските
показания на практика съвпадат с посоченото от вещото лице по СМЕ за характера
на болките и за трудностите при възстановяване .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че искът за неимуществени вреди трябва да се уважи
до размера от от 18 000 лева . Тази сума адекватно отстранява
всички болки , страдания и негативните изживявания на ищцата .
Искът за имуществени вреди е основателен , доказан е с представените по делото
фактури , а СМЕ посочва , че разходите са във връзка с ПТП .
Относно
претенцията за лихви за забава , съгласно чл.497 КЗ дължимостта на същите е
свързана с уведомяване на застрахователя и
представяне на всички необходими документи от ищеца . В случая със
заявление от 10.04.2017 г ищцата
е представила необходимите документи за заплащане на процесните обезщетения –
протокол за ПТП и медицински документи . С оглед чл.497 ал.1 т.1 КЗ претендираната
от 10.07.2017 г лихва за забава трябва да се присъди .
Ищцата дължи
на ответника сумата от 425,44 лева /част от юрисконсултско
възнаграждение и от депозити за експертизи и свидетел/ изчислени съобразно
отхвърлената част от исковете .
Ответникът дължи на адвоката на ищеца
сумата от 817,71 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.,
съобразно уважената част от исковете .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 847,43 лева част от депозит за експертиза и държавна
такса , съобразно уважената част от исковете .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД гр.София ЕИК ******да
заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ на С.К.А. ЕГН ********** от гр.София сумата от 18 000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ и сумата от 136,74 лева
застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение и
медикаменти/ от ПТП на 18.01.2017 г , около 15,15 часа в гр.София , на
кръстовище на ул.Планинец и бул.Цар Борис III по вина на Н.И.П.
управлявал л.а. Хюндай Соната с рег.№******; при което ПТП А. е получила
счупване на втора предходилна кост на дясно ходило ; ведно със законната лихва
върху посочените главници от 10.07.2017 г до окончателното им заплащане .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за
разликата над 18 000 лева до претендирания размер от 35 000 лева
; ведно със законната лихва върху посочените главници от 10.07.2017 г до
окончателното им заплащане .
ОСЪЖДА С.К.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Застрахователна
компания Л.И.“ АД гр.София ЕИК ******сумата от 425,44 лева деловодни
разноски .
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД гр.София ЕИК ******да
заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.
чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв., на адвокат Я.Д.Д. от САК личен номер №*****сумата от 817,71 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.“ АД гр.София да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 847,43 лева
такси и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :