№ 1703
гр. Пловдив, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. К. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М.Т. против Наказателно постановление № 21-0333-000565/01.06.2021
г., издадено от А.С.К. – ***, в частта, с която на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет)
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС
за 3 (три) месеца за нарушение за по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В останалата част,
в която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 (десет)
лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказателното
постановление не се обжалва и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление (НП) в обжалваната му част. Жалбоподателят твърди
използваното за установяване на нарушението мобилно техническо средство
да не е преминало метрологична проверка и да не е годно за употреба. Взема
становище да е допуснато противоречие между приетата дата на извършване
на нарушението в акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и в НП. Поддържа да липсва надлежно описание на нарушението.
Моли наказателното постановление да бъде отменено в обжалваната част. В
условията на евентуалност претендира да е налице маловажен случай на
административно нарушение. С допълнително писмено становище с вх. №
40938/22.07.2021 г. поддържа да не е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от
1
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използването на мобилното АТСС, с
което е установена скоростта на автомобила, и така да е допуснато
съществено процесуално нарушение. Претендират се сторените разноски за
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 36294 от
02.07.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на
жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С. К. Л., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 15.06.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 17.06.2021 г., видно от датата на пощенското клеймо, поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено в обжалваната си част
по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 24.05.2021 г. в 08:16 часа в с. Ново село, на ул. „Първа“ до № 1 в
посока от запад към изток жалбоподателят С. К. Л. управлявал лек автомобил
„Мерцедес ГЛА 220 4Матик“ с рег. № ***, собственост на неговия баща К.С.
Л., като се движил със скорост от 105 (104,76) км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабричен № 530.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 108 км/ч,
като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била
установена стойност на скоростта на движение от 105 км/ч. Така извършеното
деяние било заснето и фиксирано в клип с № 23977 от 24.05.2021 г., от който
бил изготвен снимков материал.
На 28.05.2021 г. жалбоподателят Л. се явил в Районно управление
Стамболийски, където свид. А. В. Т. – ***, му показал заснетия снимков
материал от АТСС TFR1-M с № 530. Жалбоподателят заявил, че лично е
управлявал процесния автомобил към датата и часа на заснемането му от
2
техническото средство, което в последствие потвърдил писмено в декларация
по чл. 188 от ЗДвП, която попълнил на място. В районното управление от Л.
било снето и писмено обяснение. На същата дата свид. Т. съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 858571 против
жалбоподателя Л., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис
от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля А. В. Т.. От тях се
установяват мястото на извършване на нарушението, неговото авторство,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. На първо място изяснява
се, че нарушението е извършено в с. Ново село и в границите на населено
място. Досежно авторството на деянието установява се от показанията на
свид. Т., че след като жалбоподателят Л. се е явил в Районно управление
Стамболийски, му е бил показан снимковият материал, заснет от АТСС
TFR1-M с № 530, след което в писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП
жалбоподателят е посочил, че лично е управлявал автомобила на дата
24.05.2021 г. около 08:16 часа. Установява се още, че пред полицейските
служители Л. е обяснил, че към момента на заснемането му е пътувал от град
Пловдив за град Пещера и е бързал. Изяснява се, че на място е снето и
писмено обяснение от жалбоподателя. Показанията на свид. Т. са
последователни, вътрешно непротиворечиви и изцяло намират подкрепа в
събраните по делото писмени доказателства, които служат за проверка на
свидетелските показания. Освен това свид. Т. възпроизвежда и конкретно
съдържание от проведения с жалбоподателя разговор при съставянето на акта,
което показва, че има ясен спомен за пресъздаваните събития. По тези
съображения показанията на разпитания по делото свидетел се ползват с
доверие от настоящия съдебен състав.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и
от справка от регистъра на одобрените типове средства за измерване,
поддържан от Български институт по метрология (лист 46 от делото) се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 7-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M (лист 38 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство с
идент. № 530 е преминало последваща проверка на дата 18.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално
3
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч и +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 333р-7288/25.05.2021 г. (лист 36-37 от делото) се установява,
че на дата 24.05.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 530 е
заснела статични изображения с номера от 23922 до 23982, с начален час на
работа 06:10 ч. и краен час на работа 08:30 ч. и с място на контрол с. Ново
село, ул. „Първа“ до № 1, в посока от запад към изток, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От изготвената снимка от кадър „измерен“ (лист 22 от делото) се
изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***,
че стойността на измерената скорост е 108 км/ч, а заснемането е извършено на
24.05.2021 г. в 08:16 часа.
От декларация от 28.05.2021 г. за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП се установява, че жалбоподателят Л.
е декларирал писмено, че в качеството си на ползвател на МПС с рег. № ***
лично е управлявал автомобила на 24.05.2021 г. около 08:16 часа.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С. К. Л. (лист 31 от
делото) се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ
СУМПС, издадено на 28.02.2020 г., валидно до 28.02.2030 г. и с налични 39
контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. (лист 43 от делото) – и двете на министъра на вътрешните
работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на наказателното постановление в
обжалваната му част. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията
по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен
от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и в НП.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
4
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Надлежно е
удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
От протокола се доказа по делото, че на дата 24.05.2021 г. за времето от 06:10
ч. до 08:30 ч. с АТСС тип TFR1-M № 530 е осъществяван контрол за спазване
на правилата за движение на място с. Ново село, ул. „Първа“ до № 1 в посока
от запад на изток. В тази връзка неоснователни са възраженията в
допълнителното становище на жалбоподателя. Твърденията му да не е
съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-852/12.05.2015 г. за
използването на процесната мобилна система за видеоконтрол на скоростта на
МПС са оборени от събраните писмени доказателства. Протоколът, приложен
на лист 36 от делото, се цени от настоящия състав за надлежно съставен,
съдържащ задължителните реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. От него се установява оспореното от
жалбоподателя обстоятелство, че на посочените в НП дата и място на
извършване на нарушението е осъществяван контрол за скоростта на
движение на МПС с мобилната система тип TFR1-M с фабричен № 530.
Оборено от доказателствата по делото е и възражението използваното АТСС
да не е от одобрен тип. От събраните писмени доказателства се установи, че
процесното техническо средство е вписано под № 4835 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, за което има
издадено удостоверение с № 10.02.4835, както и че към датата на
използването си успешно е преминало последваща метрологична проверка,
установено от Протокол № 7-33-20 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M, находящ се на лист 38 от делото.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 24.05.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за противоречие между
АУАН и наказателното постановление относно времето на извършване на
нарушението. И в двата акта е прието, че деянието е осъществено от
жалбоподателя Л. на 24.05.2021 г. в 08:16 часа в с. Ново село, на ул. „1-ва“ до
№ 1 в посока от запад към изток. Описанието на този съставомерен признак е
напълно последователно, кореспондиращо си и непротиворечиво в АУАН и в
наказателното постановление. По тези съображения възражението е
неоснователно. Не се споделя и твърдението да липсва надлежно описание на
нарушението. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП са
5
посочени датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор –
жалбоподателят Л., качеството му на водач на процесния лек автомобил,
определящо го като годен субект на нарушението, индивидуализирано е
превозното средство чрез посочване на марка, модел, регистрационен номер и
собственик, описано е и конкретното поведение от обективна страна, чрез
което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението – управление на
моторно превозно средство със скорост на движение от 105 км/ч в населено
място, където е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. Посочени са
още стойността на измерената скорост и приспаднатата максимално
допустима грешка от средството за измерване. Именно това е необходимият
набор от фактически твърдения с оглед на правната квалификация на
нарушението, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
наказаното лице в осъществяването му, а следователно определят и
редовността на описанието на нарушението.
Неоснователно е и възражението за допуснато процесуално нарушение
по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Ясно е посочена законовата разпоредба, приета
за нарушена, като деянието е квалифицирано за нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Именно с тази разпоредба е регламентирано задължението за водачите
на пътни превозни средства да спазват забраната за движение със скорост над
максимално разрешената. Неизпълнението на това задължение представлява
административно нарушение. Тъй като стойността на скоростта, която не е
трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак и не е била
различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то правната квалификация
на нарушението е правилно определена.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар от
удостоверение № 10.02.4835 да се установява, че срокът на валидност на
одобрения тип на средството за измерване е до 24.02.2020 г., това не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно
изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип TFR1-M с № 530, тъй
като тя е била в употреба към 24.05.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Последното обстоятелство е категорично доказано по делото от протокол №
7-33-20 за извършена последваща проверка на средството за измерване на
дата 18.09.2020 г. Заключението е, че то съответства на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на лазерните
скоростомери е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на ДАМТН, публично достъпна на интернет страницата на
ДАМТН на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-
content/uploads/2019/03/z-616-11-9-18.pdf. По тези съображения съдът приема,
че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В този
смисъл е и съдебната практика: Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. №
6
3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение от 19.02.2009 г. по к.а.н.д. №
742/2009 г. на Административен съд – Добрич; Решение № 5472 от
02.12.2011 г. по к.а.н.д. № 7257/2011 г. на Административен съд – София;
Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. № 594/2010 г. на
Административен съд София – област; Решение № 336 от 05.06.2009 г. по
к.а.н.д. № 284/2009 г. на Административен съд – Плевен.
Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление правилно е приложен и материалният закон. От събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Л. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 24.05.2021 г. в 08:16 часа в с. Ново село, на ул. „Първа“ до № 1 в
посока от запад към изток жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
марка и модел „Мерцедес ГЛА 220 4Матик“ и с рег. № ***, като се е движил
със скорост от 105 (104,76) км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да
бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено управлението на автомобила в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Авторството
на деянието от страна на жалбоподателя Л. също е категорично доказано от
декларацията по чл. 188 от ЗДвП от 28.05.2021 г., от писменото обяснение от
същата дата, както и от показанията на свид. Т.. Това обстоятелство не се
явява и спорно между страните, като от жалбоподателя не се правят
възражения в тази насока.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
Правилно е определена и приложимата санкционна разпоредба. Съгласно
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч – с глоба
700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
7
увеличава с 50 лева. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 55 км/ч и то е извършено в населено място, поради
което попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Съдът намира, че
правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 105 км/ч. При определянето на наказуемата
стойност на скоростта следва да бъде приспадната максимално допустимата
грешка на радара (т.нар. толеранс в полза на водача). В случая това е сторено,
но приспадната грешка е от 3 км/ч. Съгласно протокол № 7-33-20 от
18.09.2020 г. за проверка на мобилната система за видеоконтрол при
движение със скорост над 100 км/ч максимално допустимата грешка е 3 %.
Доказа се по делото, че стойността на измерената от техническото средство
скорост на процесния лек автомобил с рег. № *** е 108 км/ч. Следователно е
трябвало да бъде приспаднат толеранс от 3 %. Три процента от 108 км/ч
представляват 3,24 км/ч, като след приспадането им от измерената скорост от
108 км/ч се установява, че действителната стойност на скоростта на движение
на процесния автомобил е 105 км/ч (с точност 104,76 км/ч). Именно такава
стойност на установената скорост е посочена в наказателното постановление.
По тези съображения съдът приема, че дори и да не е била изчислена по
правилен начин, то стойността на скоростта на движение, която е вписана в
НП, отговаря на обективната действителност. Следователно в хода на целия
процес жалбоподателят се е защитавал срещу обвинение по правилно
установени факти, т.е. срещу действителната си скорост на движение. Така по
никакъв начин не се вменяват нови факти относно съставомерните признаци.
Процесуално нарушение от категорията на съществените не е допуснато, тъй
като фактическата обстановка е коректно описана в наказателното
постановление, включително и установената стойност на скоростта на
движение. В този смисъл е и последователната съдебна практика, като
касационната инстанция вече е имала повод да се произнесе по този въпрос.
Съгласно Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к.а.н.д. № 98/2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2356 от 19.11.2019
г. по к.а.н.д. № 2125/2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив в случаите, когато е допусната грешка при отчитането на толеранса в
полза на водача или неправилно е определена наказуемата стойност на
скоростта, но това не води до промяна на санкционната норма и вида на
наказанието, то не е налице основание за отмяна на санкционния акт, нито е
допуснато съществено процесуално нарушение. Посочената съдебна практика
изцяло се споделя от настоящия състав. В конкретния казус тя е приложима
на още по-силно основание, тъй като макар да е допуснато отклонение от
коректния ред за приспадане на максимално допустимата грешка, то
независимо от това в наказателното постановление е посочена правилната
стойност на скоростта.
При тези факти следва, че размерът на административното наказание
глоба е определен в съответствие с правилото на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
като за всеки 5 км/ч превишаване над 50 км/ч размерът на глобата е увеличен
8
с по 50 лева над 700 лева, или е наложено наказание глоба от 750 лева.
Административнонаказващият орган е наложил и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца.
Доказано е по делото от справката за нарушител/водач, че жалбоподателят Л.
притежава това право, от чието упражняване е лишен с наказателното
постановление. Срокът, за който се налага наказанието лишаване от права, е
определен от законодателя във фиксиран размер. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че не е допуснато нарушение при
определянето и индивидуализацията на наказанията на нарушителя.
При доказано извършване на нарушението по т. 1 от НП съдът намира, че
същото не представлява маловажен случай на административно нарушение.
За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. По делото не се доказа такава по-ниска обществена
опасност на деянието на жалбоподателя Л.. Нарушението е формално и е
довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното му деяние.
Настъпването на определени вредни последици не може да се приеме за
типичен резултат при този вид нарушения, поради което отсъствието им в
случая не обуславя занижена степен на обществена опасност на конкретното
деяние. По делото не се доказва никаква извинителна причина за
неспазването на правилата за скорост от страна на жалбоподателя. Самото
нарушаване на тези правила е с особено засилен интензитет – жалбоподателят
е управлявал МПС в границите на населено място със скорост от 105 км/ч при
действащо ограничение от 50 км/ч.
По гореизложените съображения съдът приема, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а
наказателното постановление в обжалваната му част по точка 1 е
законосъобразно и обосновано и трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата разноски не се
дължат жалбоподателя. Такива не следва да бъдат присъждани и в полза на
наказващия орган, тъй като той не е защитаван от юрисконсулт в процеса,
нито е направил искане за присъждането на сторени по делото разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0333-000565 от
01.06.2021 г., издадено от А.С.К. – ***, В ЧАСТТА, в която на С. К. Л., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата са наложени административно наказание глоба в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение за
по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10