Р Е Ш
Е Н И Е
№ 296
04.03.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №1346/2019г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на
З.В. Б., ЕГН
**********, К. И.
М., ЕГН **********, В. Н.
М., ЕГН **********,
и Е. Н.
М., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. Г. К.,
против Решение №1622 от
25.04.2019г., постановено по гр.д. №14020/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ
гр.с., с което
е бил отхвърлен
предявения от ищците против Т.Д.М., ЕГН: **********, иск с
правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН:
********** и Е.Н.М., ЕГН: **********, са собственици на основание наследствено правоприемство, на следните недвижими имоти, а именно:
поземлен имот с идентификатор № 66915.502.1359 по КК и КР, одобрени със Заповед
№ РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в
село С., ул. „***, с площ от 1677 кв.м., ведно с построените в имота сграда с
идентификатори № 66915.502.1359.1 с площ от 55 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор №
66915.502.1359.2 с площ от 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
селскостопанска сграда, при съседи: ПИ с идентификатори: № 66915.502.512, №
66915.502.1357, № 66915.502.513, № 66915.502.511, № 66915.502.509 и №
66915.502.1028, при квоти: за З.В.Б. – 5/12 идеални части, за К.И.М. – 5/36
идеални части, за В.Н.М. – 5/36 идеални части, за Е.Н.М. – 5/36 идеални части,
както и за осъждане на ответника да им предаде владението по отношение на
посочените идеални части от имота. В
жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното
решение, като се
иска отмяната му
и постановяване на
ново решение, с което
предявеният иск да
бъде уважен.
Ответната страна
по жалбата- Т.Д.М., ЕГН: **********, чрез пълномощника
си по делото адв. В. Т.,
искат обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между
страните. Пред първоинстанционния
съд е бил предявен
иск с правно
основание чл.108 от
ЗС, с който ищците
З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН:
********** и Е.Н.М., ЕГН: **********, искат
постановяване на решение, с
което да се
признае за установено
по отношение на ответника
Т.Д.М., ЕГН: **********, че
са собственици въз основа на
наследствено правоприемство от Н. В. М.,
З. Т. М.
и В. Н. М.
на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор №
66915.502.1359 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД
на АГКК, находящ се в село С., ул. „****, с площ от
1677 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатори №
66915.502.1359.1 с площ от 55 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № 66915.502.1359.2 с площ от 9
кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда, при съседи: ПИ
с идентификатори: № 66915.502.512, № 66915.502.1357, № 66915.502.513, №
66915.502.511, № 66915.502.509 и № 66915.502.1028, при квоти: за З.В.Б. – 5/12
идеални части, за К.И.М. – 5/36 идеални части, за В.Н.М. – 5/36 идеални части,
за Е.Н.М. – 5/36 идеални части, както и за осъждане на ответника да им предаде
владението по отношение на посочените идеални части от имота. Ответникът е
оспорил предявения иск, като
е изложил твърдения, че е едноличен
собственик на имота по
силата на придобивна давност,
присъединявайки към своето
владение това на баща си
Д. М..
От фактическа
страна няма спор
между страните, а и
се установява от
представените по делото
писмени доказателства, че
ищците са наследници на Н.
В. М.,
ЕГН **********, З. Т. М., ЕГН
**********, и В.
Н. М., ЕГН
**********. С С
нотариален акт за публично
завещание от 08.07.1948г.
В. М. Н.
е завещал на
сина си Н. В.
М. *** от около
2,5 дка. с всички постройки в него. С нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност №12, том II, дело № 320/1970 г. Н. В. М. е признат за
собственик на основание давностно владение повече от
десет години на следния недвижим имот, находящ се в
село С., а именно: празно дворно място от 1240 кв.м., представляващо неразделна
част от дворно място цялото с площ от 3240 кв.м., представляващо парцел VI, планоснимачен номер 250 в квартал 81 по плана на селото. С
нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот придобит по
завещание № 194, том VI, дело № 2351/1970 г. Н. В.М. е признат за собственик по
завещание на дворно място, находящо се в село С., състоящо се от 2500 кв.м., представляващо парцел VI,
планоснимачен номер 250 в кв.81, ведно с построените
в имота жилищна и стопански сгради. С
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 66, том 12, дело № 3739/1981 г. З. Т. М. е прехвърлила на сина си В. Н. М. ½
идеална част от дворното място с площ от 3280 кв.м., представляващо парцел пл.
№ VI-250 от кв. 81, ведно с ½ идеална част от построената в него масивна
едноетажна еднофамилна, с приземен етаж жилищна сграда с площ от 76 кв.м.
С нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 25, том 1, рег. № 1387, дело
№ 25/2017 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 141, том 17, вх.рег. № 7137/
20.03.2017 г. ответникът Т.Д.М. е признат
за собственик по давностно владение, продължило
повече от 10 години, наследство и делба на следния недвижим имот, а именно: ПИ
с идентификатор № 66915.502.1359 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в
село С., община Марица, ул. „***, с площ от 1677 кв.м., номер от предходен
план: 509 (част от 250), квартал: 51 (81), парцел: ХХ-509 (част от VI-250),
ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 66915.502.1359.1 с площ от
55 кв.м. и сграда с идентификатор № 66915.502.1359.2 с площ от 9 кв.м.
Видно от удостоверение №
94-01-39(1)/01.02.2017 г., издадено от Община Марица, от парцел VI-250 в кв.81
по отменения план на село С.,
описан в нотариален акт №12, том
II, дело № 320/1970 г., с действащия
план на селото, одобрен през
1985г., са образувани УПИ XXI-509 и УПИ ХХ-509 в кв.51. Поземлен имот с
идентификатор № 66915.502.509 по КК на село С.е, одобрена със заповед №
РД-18-36/06.03.2008 г. съответства на УПИ XXI-509 от кв. 51, а ПИ с
идентификатор № 66915.502.1359 – на УПИ ХХ-509 в кв.51 по действащия план на
село С..
От
заключението на приетата
във въззивното производство
допълнителна съдебно- техническа
експертиза се установява, че по графични данни от
обезсиления план на с. С.,
утвърден със Заповед
№1094 от 24.03.1932г.,
площта на парцел VI-250 в кв.81 е 3340
кв.м., като в разписния
лист към плана същият е записан като собственост
на В. М..***,
одобрен със Заповед №ИК-392/15.05.1985г., парцел VI-250 в кв.81 по обезсиления план е
заснет като имот №509,
за който са отредени УПИ XXI-509
и УПИ ХХ-509 в кв.51, като УПИ XXI-509
е идентичен с поземлен имот с
идентификатор № 66915.502.509, а УПИ ХХ-509 е
идентичен с поземлен имот с идентификатор №
66915.502.1359 по КК на село С., одобрена със заповед №
РД-18-36/06.03.2008г.
От приложените удостоверения за наследници се установява, че
Н.В. М., ЕГН ********** е починал на
05.07.1979г. и е оставил за свои законни наследници З. Т. М. – съпруга, починала
на 11.12.1982 г., Й. Н.Н. – дъщеря, П. Н. М. – син,
В. Н. М. – син, починал на 27.11.1999г. и Д. Н. М. – син, починал на
17.10.1993г. След смъртта си Д. Н. М. е оставил за свои законни наследници Е.
К. М. – съпруга, починала на 20.01.1997г. и двама сина – Н. Д.М. и ответника Т.Д.М.. В. Н. М., ЕГН **********,
е починал на 27.11.1999г. и е оставил за свои законни наследници Е.Н.М.
– съпруга, починала на 20.09.2012г., ищцата
З.В.Б. – дъщеря и Н.В. М.– син, починал на 29.08.2016г. След смъртта си
Н. М. оставя за свои наследници по закон ищците
К.И.М. – съпруга и две деца – В.Н.М. и Е.Н.М..
Видно от удостоверение, издадено от
Районен съд Пловдив, с определение № 33 от 16.02.1996 г. е вписан в особената
книга на съда отказът на Й. Н.Н. от наследството,
останало от покойните й наследодатели Н. В. М., починал на 05.07.1979 г. и З.
Т. М., починала на 11.12.1982г.
От
изложеното дотук се
налага изводът, че процесният поземлен
имот с идентификатор № 66915.502.1359 с
площ от
1677 кв.м. първоначално
е бил част
от парцел VI-250 в кв.81 по обезсиления план на
с. С., утвърден със
Заповед №1094 от
24.03.1932г., който е бил собственост на
В. М. Н.
и общата площ
на парцела е била
3340 кв.м. С
нотариален акт за публично
завещание от 08.07.1948г.
същият е завещал
имота на сина си
Н. В. М.,
след смъртта на който
имотът е останал
в наследство на
преживялата му съпруга
и четирите му
деца, които са станали
собственици на по 1/5
идеална част от
същия. Преживялата съпруга
З. Т. М. приживе се
е разпоредила с
притежаваната от нея
1/5 идеална част
от имота в полза
на сина си
В. Н. М..
Действително в нотариалния
акт, с който
е сключена сделката, е
посочено, че З.
Т. М. прехвърля
½ идеална част
от имота, но от
събраните по делото
доказателства се установява,
че същата не
е била собственик на ½,
а на 1/5
идеална част. Процесният имот
е бил придобит от
Н. В. М. по
завещание от неговия
баща В. М.
Н. с цитирания
по- горе нотариален акт за публично
завещание, в който площта
на имота е посочена
приблизително- „около 2,5-
два декара и пет
ара“. По силата на
посоченото завещание Н.
В. М. е
станал собственик на
притежавания от завещателя
му имот в действителната му
площ съобразно границите, посочени
в документа, която според
данните от регулационния
план е 3340
кв.м., тъй като завещателят
не е изразил
воля, че завещава
част от имота
си. Ето защо не е
било възможно повторно
придобиване на правото на
собственост на друго основание- давност, върху част от същия
имот с площ
от 1240 кв.м., констатирано
с нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давност №12, том II, дело № 320/1970г., която
част отделно от
това не е индивидуализирина по никакъв
начин в нотариалния акт, тъй
като няма данни къде
точно в имота
е разположена и
кои са границите
и съседите й.
Предвид горното настоящият състав на съда
намира, че имотът
не е съставлявал
съпружеска имуществена общност,
а е бил лична
собственост на общия наследодател на страните Н. В. М.,
поради което след
смъртта му преживялата
му съпруга е
наследила и е
притежавала към датата на
извършената от нея разпоредителна сделка- 29.09.1981г. 1/5
идеална част от него,
които права е
прехвърлила на наследодателя
на ищците В. Н.
М.. Ето
защо възражението на
ответника в същия
смисъл, направено в
отговора на въззивната
жалба, е
основателно. Неоснователни са
доводите на ищците,
че посочената възражение било преклудирано, тъй
като не било направено в срока
за отговор на
исковата молба, и
не подлежало на
разглеждане. Действително съгласно
разпоредбата на чл.133, ал.1
от ГПК когато
в установения срок за отговор
ответникът не направи
възражение, той губи
възможността да направи
това по- късно, освен
ако пропускът се
дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Посочената разпоредба се отнася за възражения, основаващи се
на факти, които са били
известни на страната
до изтичане на срока
за отговор, а
не и за правни доводи,
свързани с приложението
на императивна материалноправна норма,
какъвто е доводът
за обема на действително
притежаваните от ищците
и праводателката им
права върху имота. Този
довод не е свързан
с нови фактически
твърдения, а се основава
на преценката на
приложените по делото
писмени доказателства, която
преценка е и
задължение на съда. В случая
обстоятелството какви са
били правата на
преживялата съпруга върху имота
е пряко свързано
с това какви
са притежаваните от
самия ответник, в качеството
му на наследник,
права, които не може
да се приеме,
че се погасяват с изтичането на
срока за отговор, т.е.
че липсата на позоваване
на същите в срока
по чл.133, ал.1 от ГПК
води до изгубване
на идеална част
от притежаваното от него
право на собственост.
По
така изложените съображения
съдът намира, че
ищците се легитимират като собственици
на общо 7/15 идеални части
от имота, придобити от тях по
наследство от наследодателя
им В. Н.
М., от които
1/5 /3/15/ са придобити
от него по наследство
след смъртта на първоначалния
собственик на имота- общия наследодател на страните
Н. В. М.,
1/5 /3/15/ са
придобити по силата
на сключения с
преживялата съпруга З. Т.
М. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и
1/15 е придобита
по реда на чл.53
от Закона за наследството след
извършения на 16.02.1996г.
отказ на Й. В.
Н. от наследството
на общите наследодатели
Н. В. М.
и З.Т. М. /
притежаваната от нея
1/5 идеална част от имота
се разпределя между останалите деца на наследодателите В.,
Д. и П.,
всеки от които получава
по 1/15 идеална
част/. От друга страна, в
качеството му на наследник
на Д. Н.
М., ответникът Т.
Д. М. се
явява собственик по наследство
на 2/15 идеални части от
имота, като спорът
по делото е дали
същият е придобил
по давност притежаваните от
ищците идеални части
от имота. С оглед
обстоятелството, че и
двете страни в процеса
се легитимират с нотариални
актове за собственост
/ищците- с нотариалните актове
на праводателите им,
а ответника- с
констативния нотариален акт,
съставен по обстоятелствена проверка/, то
предвид указанията, дадени
в Тълкувателно решение №11/2012г.
на ОСГК на ВКС, съставеният
констативен нотариален акт,
удостоверяващ правото на
собственост на ответника върху
имота, не се
ползва с обвързваща доказателствена
сила, и
последният носи доказателствената тежест
да установи, че
е придобил по давност
притежаваните от ищците
идеални части от
имота.
От
фактическа страна по делото поначало
няма спор между страните,
че бащата на
ответника, а след неговата
смърт- неговите наследници, са
ползвали част от
бившия голям имот с площ
от 3240 кв.м., съставляващ парцел VI-250 в кв.81 по
отменения план на село С., като спорен
е въпросът доколко така
ползваната от тях част
съвпада с процесния
поземлен имот с
идентификатор 66915.502.1359 по
КККР на с. С.,
който е с площ
от 1677 кв.м.,
както и дали
ищците и наследодателите им са
ползвали също реална
част от същия,
така както твърдят
в исковата молба.
В тази връзка следва да се
отчете обстоятелството, че видно от
посоченото по- горе удостоверение
от Община Марица,
както и от
допълнителното заключение на приетата
във въззивното производство
съдебно- техническа
експертиза, разделянето на
големия парцел на два
урегулирани поземлени имота,
единият от които
съвпада с процесния имот,
е извършено през
1985г. с приемането на действащия
регулационен план на селото.
При преценката на събраните
по делото свидетелски показания
на първо място следва да се отчете
фактическото положение в
имота и съседния му
имот с идентификатор 66915.502.1359, което
се установява от приетото
в първата инстанция
е заключение на СТЕ на вещо лице
В.К., което е изготвило
скица на имотите,
в която са представени графично всички намиращи се в имотите и по
границата между тях постройки,
както и други
съоръжения. От заключението
се установява, на югоизточната граница на ПИ с идентификатор
№ 502.509 има постройка (гараж) с
размери 3,50/7,00 м, която не е нанесена на кадастралната карта. Сградата с
идентификатор № 66915.502.1359.1, която е нанесена в кадастралната карта на
терена е разрушена, без покрив и зидове (стени) от юг и изток. В
североизточната част на тази сграда има входна врата с ширина 1 метър, която
служи за достъп до имот № 502.1359. От източната страна на разрушената сграда с
идентификатор № 1359.1 има масивна стопанска постройка с размери 5,40/4,0 м и
до нея от изток къщичка за куче с размери 2,0/1,5 м. От южната част на сградата
има входна врата откъм ул. „*** с размери 3,20 линейни метра, която входна
врата служи за достъп на МПС (селскостопанска техника) за обработване на имоти
№502.509 и № 502.1359. На терена (в процесния имот)
между букви А и Б има изградена ограда, изпълнена от бетонови колове и оградна мрежа с дължима 10,60 линейни метра. Тази ограда в
на разстояние 12 линейни метра от южната граница на имот № 502.1359. В
югоизточната част на ПИ с идентификатор № 502.1359 има дървена входна врата с
размер 1,0 метър. Имотната граница между имот № 66915.502.509 и ПИ №
66915.502.1359 не е материализирана на терена. При огледа на място вещото лице
е констатирало, че южната част на поземления имот № 502.1359 с ширина от около
12-15 л. метра по дължина не се обработва.
Във въззивното
производство бе прието
първоначално и допълнителното заключение
на СТЕ, в което
е изготвена скица
на процесния
имот с идентификатор 66915.502.1359, на
която са отразени
обработваната и необработвана
част от същия към датата на
огледа на вещото лице през м. март
2019г., както и при
повторния оглед на 02.02.2020г. Съгласно
същите са налице
различия в начина
на обработка на
различните части от имота,
като към датата
на първия оглед северната част от имота
спрямо съществуващата в
него телена ограда и
продължението й е била
обработвана, а южната
част е била
необработвана. Към датата
на втория оглед вещото
лице е констатирало,
че северната част
от имота- ограничена между
букви А-Б-В-Г-А на скицата по
Приложение №2 от допълнителното заключение,
която е с
площ от 570,50
кв.м., е обработена, като
почвата е рохкава
и без треви
и се различава
от южната част,
ограничена между букви Г-В-Е-Д-Г с площ
от 1106,50 кв.м., която
също е изорана,
но на едри буци с много
висока изсъхнала трева
между тях.
От
показанията на св. Р. Г.-
жител ***, се установява, че
наследодателят на ответника
Д., а след смъртта
му- неговия син Н.,
са ползвали празен
парцел, намиращ се на ул. „***, като същият бил
разграничен от останалата част от дворното място от
мрежа, която вече била
паднала и имало
само остатъци от нея.
До гаража, ползван от ищцата
К. М., имало
стопанска постройка с половин
покрив, който бил свален
от съпруга й, за да го
смени, а стопанската постройка се
ползвала от К.
като склад. На гърба на
стопанската постройка имало
клетки за зайци и
кучешка колиба, в която съпругът
на К. отглеждал кучета,
а и в момента
там имало куче.
Цялото място зад стопанската постройка
се ползвало от
К. и покойния
й съпруг. Според свидетелката ползваната
от К. част
от дворното място и
тази, ползвана от
Д. и Н., се различавали по
обработката си. Имотът
на ул. „***,
който според свидетелката е бил на
бащата на ответника Д.,
имал само една
дървена врата за достъп
до улицата и
мрежа.
От показанията на св.
П. Г., която живее в
близост до процесния имот,
се установява, че майката
и бащата на ответника, а
след тяхната смърт- брат
му, са ползвали
имот, намиращ се
на ул. ***. Имотът
имал само една
врата и бил разделен
от съседния имот с
мрежа, която вече падала,
като ясно се виждало
коя част се работи
от К. и
коя част от
родителите на ответника.
Другата врата за имота
била на К..
В имота имало
стопанска постройка с половин
покрив, ползвана от К.
и децата й,
а до нея-
къща за куче.
Стопанската постройка преди
години била ползвана от
брата на Д.-
В..
От
показанията на св. И. Г.- жител ***, се
установява, че покойния
Д. и след
смъртта му- сина
му Т., са ползвали
южната част от имот на ул. ***“. В имота имало
една малка постройка в най- южната
му част с помпа,
а откъм улицата
за имота имало само една малка врата.
От
показанията на св. Н.
М.- брат на ответника,
се установява, че
общият имот от 3 дка. на
дядо му Н. останал на
баща му и чичо му
и по волята на дядо
му бил разделен на две между
тях, като родителите
му, а след тяхната смърт- свидетеля
и брат му, ползвали почти половината от
имота, като нямало
разделителна линия между двете
части. В имота имало
отделна помпа, тоалетна и
стаичка, като същият имал само една
за него имало само една малка врата откъм улицата, като
свидетелят откачал мрежата, за да
влезе в имота със
селскостопанска техника за
обработката му. Вляво на
имота откъм имота
на К. имало
стопанска постройка, правена
от баща му
и чичо му,
ползвана от К.. Според
свидетеля ползваният от баща му имот
е бил с
площ от 1,5
дка.
От показанията на
разпитаната пред въззивната
инстанция св. Й. Н.- дъщеря на
общия наследодател Н.
М. и сестра
на наследодателите на
страните, се установява, че
целият имот на баща
й е бил 3 дка.,
а докато той
бил жив предоставил на
сина си Д.
част от имота, където
той си направил
барака с две
стаички. Мястото, определено
от баща й,
било оградено от Д., но там
вече нямало телена
ограда, а само вада
от пръст. При предявяване на
свидетелката на скицата
към първото заключение
на съдебно- техническата експертиза,
прието във въззивното
производство, същата заявява,
че оградата е била
по пунктираната линия на
скицата. Волята на
баща й била
останалата част от имота
да остане за сина
му В., който ще
го гледа. Преди това
баща й бил
купил на Д.
друг имот, където
той си построил
къща. В стопанската
постройка били гледани животни
от В., а след
смъртта му- от неговия син
К..
От
показанията на разпитания
пред въззивната инстанция
св. Д. А. се установява,
че родителите на ответника обработвали
половината двор, което
според свидетеля било около
1 дка. През 1991г. свидетелят посетил
имота, за да помогне на
Д. да си изнесе тикви и
друга продукция от
имота. В имота имало
стопанска постройка, за която
Д. му казал, че са
я направили с брат си
В., за да
гледат животни. При предявяване
на свидетеля на
скицата към допълнителното заключение
на съдебно- техническата експертиза,
същият заявява, че
според него Д.е ползвал
целия спорен имот,
а не само частта му под
пунктираната линия, като стопанската
постройка според свидетеля
била в неговото място, тъй като
той му бил
казал, че са
я направили с
брат си В., за
да гледат животни.
При
съвкупната преценка на
така събраните по делото свидетелски
показания настоящият състав на съда намира, че
от същите се установява,
че родителите на
ответника, а след
смъртта им- той и
брат му, са
упражнявали фактическа само
върху южната част
от процесния имот
с площ от
1106,50 кв.м., графично
изобразена под пунктираната линия
между точки А,
Б и В от приетото пред
въззивния
съд първо заключение
на съдебно- техническата експертиза
и под линията
между точки Г
и В съгласно
скицата по Приложение
№2 от допълнителното заключение.
Границите на ползваната
от тях част
се установяват по непротиворечив начин
от показанията на
свидетелите Р. Г., П.
Г. и Й.
Н., според които
частите от имота,
които са били
ползвани от В.
и наследниците му, от една
страна, и от Д.
и наследниците му, от
друга, са били
разграничени с телена
ограда, която вече била паднала
и имало само остатъци от
нея. Разположението на
остатъците от посочената ограда на
терена е отразено
в скиците към
заключенията на приетите СТЕ,
като същата се
намира между точки
А и Б на
скицата от първото заключение и точки
1 и 2
на скицата към
допълнителното заключение. В показанията си
свидетелите Р. Г. и П. Г.
посочват и че
частите, обработвани от
едната и от другата
страна, се различават и по
начина на обработката
си, което се установява
и от констатациите
на вещото лице
при извършените огледи
на имота през
м. март 2019г. и м.
февруари 2020г., когато
е установило различията
в начина на обработка между северната
и южната част от
имота. В подкрепа
на извода, че
северната част от процесния имот над
телената ограда и
мисленото й продължение
до дъното на
имота не е
била част от
ползвания от ответника
и наследодателите му
имот е и
обстоятелството, че всички разпитани
пред първоинстанционния съд свидетели, включително
тези, доведени от ответника, заявяват, че
ползваният от родителите
му и него
имот има само
една малка дървена
врата от улицата,
която съгласно приетото
заключение се намира в най- южната
му част. Никой
от свидетелите не
твърди другата входна врата
към имота с
ширина от 3,20 м., намираща
се съгласно заключението
между стопанската постройка и
остатъците от телената
ограда да е
част от имота
на ответника. Не се
установява част от него да
е и съществуващата на
място стопанска постройка
без покрив- за същата, както
и за долепената
до нея кучешка колиба, от
показанията на свидетелите
Г.а, Г. и
Н. се установява,
че са били ползвани
от ищците, респ.
наследодателите им. В тази
насока са и показанията
на св. Н. М.-
брат на ответника, който
заявява, че стопанската постройка е била
ползвана от ищците за отглеждане на
животни, а в момента
се ползва от
ищцата К. М., а свидетелят И.
Г. изобщо не споменава за наличие на такава
в границите на имота
на ответника. Действително както
св. М., така и св.
Д. А., разпитан пред въззивната
инстанция, твърдят, че
същата била правена от двамата
братя Д. и
В., но по делото няма никакви
данни Д., който
е живеел на друго място, а
след смъртта му- синовете му, в
действителност да са
я ползвали по
какъвто и да
е начин и
да са я
считали за част
от собствения си имот.
Не могат да
бъдат кредитирани
показанията на св. Н.
М. в частта им,
в която заявява,
че общият имот от
3 дка. бил разделен от дядо
му Н. по
равно между синовете му Д.
и В., като
родителите му, а
след тяхната смърт- той и брат му,
ползвали половината от
имота с площ от 1,5
дка.. В тази им
част показанията на
свидетеля се опровергават от показанията на св. Й.
Н.- дъщеря на
общия наследодател Н. М. и сестра на
Д. и В., от
които се установява действителната воля
на баща й
да предостави на
Д. част от имота
с площ от
1 дка., а другата
част да остане
за сина му В.,
който ще го гледа.
Св. Н. има преки и
непосредствени впечатления от
посочените събития и не
е заинтересована по никакъв
начин от изхода
на делото. В тази им част показанията й
се подкрепят и от обективните данни по делото, коментирани
по- горе- за наличие
на следи от ограда
в имота, отделяща именно
площ от около един
декар от него; за липсата на
каквато и да
е видима граница,
разделяща имота на две
половини по начина, твърдян
от св. М.; за различията
между начина на обработка на
различните части от
имота, сочещи че
те са били
обработвани от различни лица. По
същите съображения не могат да
бъдат кредитирани и показанията
на св. Д. А., разпитан
пред въззивния съд, в частта
им, в която твърди,
че Д. е обработвал
половината от общия имот, посочен от
него на скицата като целия
процесен
поземлен имот с
идентификатор 66915.502.1359. Следва
да се има предвид
и че самият
свидетел няма преки
и трайни впечатления за
заявените от него
обстоятелства, а твърденията
му се базират
на посещение в имота
за 10 минути през
1991г. По така изложените
съображения настоящият състав на съда
намира, че ответникът,
респ. родителите му, не
са ползвали целия процесен имот, а
само реална част от
него с площ от около
1 дка., която
им е била предоставена от
общия наследодател на страните.
Така упражняваната от тях
фактическа власт върху
реална част от
имота не може да
доведе до придобиването
по давност нито
на същата, нито
на идеални части
от него, съответстващи на владяната
реална част. Съгласно
разпоредбата на чл.59
от отменения ЗТСУ реално
определени части от дворищнорегулационни парцели
не могат да се придобиват
по давност, а
съгласно чл.181, ал.3 от
същия закон владението
на реална част
от парцел може
да доведе до придобиване
на идеална част от
същия само за
изтекла преди влизане
в сила на
ЗТСУ придобивна давност. Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1
от ЗУТ /обн., ДВ, бр.1
от 02.01.2001г./ реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19
от същия закон,
като за разлика
от ЗТСУ/отм./ ЗУТ не
придава правно значение
на владението на
реални части от
имот като способ
за придобиване на
идеална част от
него. В този смисъл е и
формираната практика на ВКС
по реда на чл.290
от ГПК- Решение
№185 на ВКС от
01.03.2010г. по гр.д.№280/2009г., І г.о., и
Решение №55 от
14.04.2014г. на ВКС
по гр.д.№12/2013г., ІІ
г.о. В случая от
допълнителното заключение на приетата
пред въззивния
съд СТЕ се установява,
че нито владяната от
ответника, нито владяната
от ищците част от поземления
имот отговарят на изискванията на
чл.19 от ЗУТ за обособяването
им като самостоятелни
урегулирани поземлени имоти,
поради което и с
оглед разпоредбата на
чл.200 от ЗУТ
същите не могат да
бъдат придобити по давност.
Ето защо и
доколкото ищците, респ. наследодателите им,
също са упражнявали
фактическа власт върху
част от спорния имот,
то не може да се направи
извод, че упражнявайки
владение върху другата част,
ответникът е придобил
по давност правото
на собственост върху
притежаваните от тях идеални части
от него. По
така изложените съображения
предявеният от ищците
иск за установяване
правото им на
собственост върху имота се
явява частично основателен
и следва да се уважи
до размера на притежаваните от
тях общо 7/15 идеални
части от имота, разпределени както
следва: 21/90- за ищцата З. В. Б. и
по 7/90- за всеки един
от ищците К. И.
М., В. Н. М. и
Е. Н. М.. За разликата над 7/15
идеални части до претендирания
размер от общо
5/6 идеални части
предявеният установителната
претенция е неоснователна
и следва да се
отхвърли. В частта му,
с която се
иска ответникът Т.
Д. М. да бъде осъден
да предаде на ищците
владението върху общо
5/6 идеални части
от имота, искът
е изцяло неоснователен
и следва да
се отхвърли. По делото
безспорно се установява, че ищците
упражняват фактическа власт
върху реална част от имота
с площ от 570,50
кв.м., а ответникът-
върху останалата реална
част с площ от
1106,50 кв.м. В случаите,
когато съсобствената вещ
се ползва от
всички съсобственици, но
упражняваната от тях
фактическа власт не
съответства на обема
на правата им, интересът на
съсобственика, чието право
е нарушено, е
да получи фактическа
власт върху реална
част от имота,
съответстваща на правата му. В
тази хипотеза търсената
с иска защита
може да бъде постигната едва след
разпределение на ползването
на съсобствената вещ
по реда на
чл.32 от ЗС,
като съсобственикът на
когото е предоставено по
този ред ползването на
реална част от
вещта, може да иска
предаване на владението върху нея
от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо
на останалите съсобственици право
да ползва цялата вещ
съгласно чл.31, ал.1 от
ЗС в пределите на взаимните
ограничения, произтичащи от наличието
на множество еднородни
права върху един
и същи обект
/в този смисъл- Решение
№100 от 02.08.2017г. на ВКС
по гр.д.№3560/2016г., І г.о.;
Решение №209 от
22.12.2017г. на ВКС по
гр.д.№810/2017г., І г.о./.
Доколкото в случая липсва
разпределение на ползването
на съсобствения имот
съгласно разпоредбата на
чл.32 от ЗС, то ищците
не могат да
иска предаване на
владението върху идеална част
от имота, който
се ползва и от
тях, и от
ответника.
Предвид горното
в частта му, с
която е бил
отхвърлен предявения от
ищците против ответника
иск за признаване
за установено, че ищците са
собственици на общо
7/15 идеални части от имота, обжалваното решение
следва да бъде
отменено, като вместо него
се постанови ново такова, с което ищците
се признаят за собственици
на 7/15 идеални части от имота, разпределени както
следва: 21/90- за ищцата З. В.
Б. и по
7/90- за всеки един от ищците
К. И. М.,
В. Н. М.
и Е. Н.
М.. В частта
му, с която е била
отхвърлена установителната претенция
на ищците за разликата над
уважения размер от
общо 7/15 идеални
части до пълния
предявен размер от
5/6 идеални части
от имота, както и в частта
му, с която е
била отхвърлена претенцията
на ищците за
осъждане на ответника
да им предаде владението
върху общо 5/6
идеални части от
имота обжалваното решение
следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода на делото и на
основание чл.537, ал.2 от ГПК
следва да се
отмени нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 25, том 1, рег. № 1387, дело № 25/2017 г., вписан в
СВ Пловдив под акт № 141, том 17, вх.рег. № 7137/ 20.03.2017 г., в частта му,
с която ответникът
Т. Д. М.
е бил признат за
собственик на притежаваните
от ищците общо
7/15 идеални части
от имота.
С оглед изхода
на делото в
полза на ищците
следва да се
присъдят направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от претенциите. Пред първоинстанционния
съд ищците са
направили разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и експертиза
в общ размер от 1456
лв., от които
по съразмерност следва да им се
присъдят 806,94 лв. Пред въззивната инстанция
ищците са направили
разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и експертиза
в общ размер от 1225,50
лв., от които
по съразмерност следва да им се
присъдят 679,19 лв.
Предвид частичното
отхвърляне на исковете
и на основание чл.78, ал.3
от ГПК в полза на
ответника следва да
бъдат присъдени направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлената
част от претенциите.
Пред първоинстанционния съд
ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение размер на
500 лв., от
които по съразмерност има
право на
222,89 лв. Тъй като с първоинстанционното
решение са му
били присъдени 500 лв.,
то същото следва
да бъде отменено
в частта му за
разликата над 222,89
лв. Пред въззивната инстанция
ответникът е направил
разноски адвокатско възнаграждение и експертиза
в общ размер от 500
лв., от които
по съразмерност следва да
му се присъдят 222,89 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1622 от 25.04.2019г., постановено по гр.д. №14020/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІІ гр.с.,
в частта му,
с която е
бил отхвърлен предявения
от ищците З.В.Б., ЕГН:
**********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН: ********** и Е.Н.М., ЕГН:
**********, против Т.Д.М., ЕГН:
**********, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на основание наследствено правоприемство при
следните квоти- 21/90 идеални
части- за ищцата З. В.
Б. и по
7/90 идеални части- за всеки един
от ищците К. И.
М., В. Н. М. и
Е. Н. М., на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор № 66915.502.1359 по КК и КР, одобрени със Заповед
№ РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в
село С., ул. „***, с площ от 1677 кв.м., ведно с построените в имота сграда с
идентификатори № 66915.502.1359.1 с площ от 55 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № 66915.502.1359.2
с площ от 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда,
при съседи: ПИ с идентификатори: № 66915.502.512, № 66915.502.1357, №
66915.502.513, № 66915.502.511, № 66915.502.509 и № 66915.502.1028, както
и в частта
му, с която
З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН:
********** и Е.Н.М., ЕГН: **********,
са осъдени да
заплатят на Т.Д.М., ЕГН:
**********, разноски по
делото за разликата над
222,89 лв. до присъдения размер
от 500 лв.,
като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците З.В.Б., ЕГН: **********,
К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН: ********** и Е.Н.М., ЕГН:
**********, и ответника Т.Д.М., ЕГН: **********, че ищците са
собственици на основание наследствено правоприемство при
следните квоти- 21/90 идеални
части- за ищцата З. В.
Б., и по
7/90 идеални части- за всеки един
от ищците К. И.
М., В. Н.
М. и Е.
Н. М., на следния недвижим имот,
а именно: поземлен имот с идентификатор № 66915.502.1359 по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ
се в село С., ул. „***, с площ от 1677 кв.м., ведно с построените в имота
сграда с идентификатори № 66915.502.1359.1 с площ от 55 кв.м., брой етажи:
един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор №
66915.502.1359.2 с площ от 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
селскостопанска сграда, при съседи: ПИ с идентификатори: № 66915.502.512, №
66915.502.1357, № 66915.502.513, № 66915.502.511, № 66915.502.509 и №
66915.502.1028.
ОТМЕНЯ нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №
25, том 1, рег. № 1387, дело № 25/2017 г. на нотариус Стойко
Проданов, вписан в Служба по
вписванията- Пловдив под акт № 141, том 17, дело №3416/2017г., вх.рег. № 7137/ 20.03.2017 г.,
в частта му, с
която Т. Д.
М., ЕГН: **********, е бил
признат за собственик
на притежаваните от
З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН:
********** и Е.Н.М., ЕГН: **********,
общо 7/15 идеални
части от имота.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1622 от 25.04.2019г., постановено по гр.д. №14020/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІІ гр.с.,
в частта му,
с която е
бил отхвърлен предявения
от ищците З.В.Б., ЕГН:
**********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН: ********** и Е.Н.М., ЕГН:
**********, против Т.Д.М., ЕГН:
**********, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на следния недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор № 66915.502.1359 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в
село С., ул. „***, с площ от 1677 кв.м., ведно с построените в имота сграда с
идентификатори № 66915.502.1359.1 с площ от 55 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор №
66915.502.1359.2 с площ от 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
селскостопанска сграда, при съседи: ПИ с идентификатори: № 66915.502.512, №
66915.502.1357, № 66915.502.513, № 66915.502.511, № 66915.502.509 и №
66915.502.1028, за разликата
над притежаваните от ищцата
З. В. Б.
21/90 идеални части
до претендирания
размер от 5/12 идеални части
от имота и
за разликата над притежаваните от
всеки от ищците К.
И. М., В.
Н. М. и
Е. Н. М.
по 7/90 идеални
части до претендирания от всеки
от тях размер от 5/36
идеални части от имота,
както и
в частта му, с която
е била отхвърлена
претенцията на ищците
З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН:
********** и Е.Н.М., ЕГН: **********,
за осъждане на
ответника Т.Д.М., ЕГН: **********,
да им предаде
владението върху претендираните от
тях общо 5/6 идеални
части от имота.
ОСЪЖДА Т.Д.М.,
ЕГН: **********, да заплати на З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН:
**********, В.Н.М., ЕГН: ********** и Е.Н.М., ЕГН: **********, сумата
от 806,94 лв.-
разноски за първата инстанция
и сумата от
679,19 лв.- разноски
за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********,
В.Н.М., ЕГН: ********** и Е.Н.М., ЕГН: **********, да
заплатят на Т.Д.М., ЕГН: **********, сумата
от 222,89 лв.- разноски
за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.