Решение по дело №809/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна подадена чрез юрисконсулт Н. против решение № 303/23.02.2023 г. постановено по НАХД № 2128/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, ХV-ти състав. Решението се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК- допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че обективната и субективната съставомерност на нарушението на чл.63,ал.2 от Кодекса на труда са установени със събраните доказателства. Сочи се, че между дружеството „НСО София“ ООД и Румен Станчев е съществувало трудово правоотношение , удостоверено с представен трудов договор № 179/02.02.2022 г. Сочи се, че лицето е допуснато до работа преди да му бъде предоставено копие от уведомление по чл.62,ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП. Дружеството е подало уведомлението след извършената на 02.02.2022 г. проверка. Счита, че нарушението е квалифицирано правилно и съобразно установеното изпълнително деяние. Сочи се, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Счита, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като не е съобразил специалната норма на чл.415в,ал.1 от КТ. Моли решението на Районен съд-Варна да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „НСО София“ ООД оспорва жалбата в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител. Счита, че нарушението не е установено от обективна и субективна страна. Сочи се, че лицето Румен Станчев не е престирал труд към момента на проверката, което обосновава отсъствие на задължението за връчване на уведомление към ТД на НАП съгласно изискването на чл.63,ал.2 от КТ. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира сторените разноски съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл.218 от АПК , Административен съд – Варна намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение на Районен съд-Варна е отменено НП № 03-2200086/23.02.2022 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „НСО София“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. на основание чл.414,ал.3 от Кодекса на труда за допуснато нарушение на чл.63,ал.2 от КТ. Дружеството е санкционирано заради това, че на 02.02.2022 г. в качеството му на работодател е допуснал до работа лицето Р. Д. С. на длъжност „общ работник“ в обект: „демонтаж и извозване на алуминиева дограма на сградата на Дом Младост“ находящ се в гр.Варна на бул. „Сливница“ № 194 , преди да му е предоставено копие от подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ в ТД на НАП-Варна.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че в описанието на нарушението липсват факти, които са относими към неговата съставомерност- бил ли е сключен трудов договор, заверено ли е било уведомлението за сключен трудов договор в ТД на НАП, до каква работа е било допуснато лицето и т.н. Приел е, че допуснатото процесуално нарушението е особено съществено, тъй като е нарушило правото на защита на санкционираното лице. Отделно е изложил мотиви, че не се касае за прикриване на трудово правоотношение, тъй като между страните е бил сключен трудов договор преди извършване на проверката от контролните органи, и справката от НАП е регистрирана само час след установяване на нарушението. Приел е, че дори и при осъществен състав на нарушение е налице явна незначителност на степента на обществена опасност на деянието по смисъла на чл.9,ал.2 от Наказателния кодекс. Приел е, че наличието на привилегирован състав по чл.415в от КТ не изключва приложението на чл.28 от ЗАНН , който изключва налагането на административнонаказателна отговорност.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Изводите на въззивния съд са правилни и законосъобразни и напълно се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и разпоредбите на т. 3 и т. 4 на чл. 42 от ЗАНН, в който са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на административно нарушение.

Районният съд е събрал всички относими и допустими писмени и гласни доказателства и при преценката си обосновано е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. За да е осъществен съставът на чл.63,ал.2 от КТ, трябва да е установено безспорно, че между работодателя и работника има сключен трудов договор, подписан от двете страни, както и , че е подадено уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В описанието на нарушението липсват факти относими към обективната съставомерност на деянието. Не е посочено в колко часа е извършена проверката и не става ясно , че в момента на установяване на работника в обекта на дружеството, той е изпълнявал работа въз основа на сключен трудов договор. Липсва посочване на факти дали дружеството е изпълнило задължението си да подаде уведомление до ТД на НАП преди работникът да започне да престира труд. Недопустимо е фактите относими към съставомерността на нарушението да се извличат от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателното постановление. Това изискване не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя.

Като е достигнал до идентични правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че дори конкретното нарушение да беше извършено и то да съставляваше маловажен случай, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, на която също се е позовал районният съд, за да отмени НП, в разглеждания случай е неприложима. Съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, а по волята на законодателя нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ е изключено от приложното поле на привилегирования състав на чл. 415в от КТ.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноските по делото, в полза на същия, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, възлизащи в размер на 300. 00/триста/ лева, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие с дата 25.05.2023 г. /л. 20/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от касатора е неоснователно, тъй като изплатеното в брой възнаграждение е под минималния размер, регламентиран чл. 7, ал. 2, т. 2 , във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За дължимите на ответника разноски следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище в гр. София в качеството й на юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 303/23.02.2023 г. постановено по НАХД № 2128/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, ХV-ти състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище в гр.София да плати в полза на „НСО София“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.София, представляван от управителя Ю.Т.Т. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 ( триста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: