Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 117 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Регионална дирекция по горите – Шумен,
депозирана чрез юрисконсулт П.Д., срещу Решение № 260031/23.02.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНХАД № 167/2020г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
**********/28.05.2020г. на директора на РДГ – Шумен, с което на Н.Х.Х., за
нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с
чл. 211, ал. 1, във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че деянието,
вменено на лицето, е безспорно установено и е било правилно квалифицирано.
Сочи, че въззивният неправилно е присъдил разноски в полза на жалбоподателя,
тъй като такова искане от негова страна не е било правено. С оглед на
изложеното в касационната жалба се отправя искане за отмяна на съдебния акт и
за потвърждаване на НП. Претендира се и присъждане на разноски. Депозирано е и
писмено становище, в което аргументите за законосъобразност на наложеното
наказания са доразвити. В съдебно заседание касаторът се представлява
юрисконсулт Д..
Ответната страна, Н.Х.Х.,
представя отговор на касационната жалба посредством адвокат Е.Г., в който
излага твърдения за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание се
представлява от адвокат Г., който поддържа съображенията за законосъобразност
на съдебното решение. Представя и писмени бележки.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично
основателна по следните съображения:
Отговорността на
ответника в настоящото производство е ангажирана с Наказателно постановление №
**********/28.05.2020г. на директора на РДГ – Шумен, с което на Н.Х.Х., за
нарушение за осъществено нарушение с чл. 211, ал. 1, във вр. с чл. 211, ал. 2,
т. 1 от ЗГ, санкционирано по реда на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Постановлението
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия ДООА № 104302/02.12.2019г. за това, че на 16.10.2019г. Н.Х., в
качеството си на длъжностно лице – специалист лесовъдство при ТП ДГС „Върбица“,
не е изпълнил задължението си преди експедиране на дървесина от временен склад
на отдел 23, подотдел „б“ ДГТ, землище Върбица, община Върбица да издаде
превозен билет, като проверяващите са установили, че превозен билет №
4906/00723 от 16.10.2019г. е издаден на място, извън посочения в технологичния
план временен склад на отдел 23.
При тази фактическа
обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
правораздавателния акт. По съществото на спора съдебният състав счел, че
сочената за нарушена норма от Закона за горите не вменява изрично задължение за
издаване на превозния билет на временния склад, поради което извел решаващия
извод, че лицето не е допуснало вмененото му нарушение по чл. 257, ал. 1,
предл. 1, т. 1 от ЗГ. В подкрепа на решаващото си становище районният съд
посочил, че такова изискване е въведено с чл. 15, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии,
каквото нарушение обаче не е вменено на дееца. С тези съображения предходният
съдебен състав отменил оспорения пред него правораздавателен акт, присъждайки
на жалбоподателя и разноски за адвокат.
Настоящата касационна инстанция
намира, че при постановяване на процесния съдебен акт районният съд е достигнал
до правилен краен извод за незаконосъобразност на наложеното на ответника
наказание, макар и по различни от изложените съображения. На първо място, Н.Х.,
в качеството си на длъжностно лице – специалист лесовъдство при ТП ДГС
„Върбица“, е бил длъжен да съблюдава изискванията на Закона за горите, в това
число и императивното правило на чл. 211, ал. 1 и ал. 2 от посочения нормативен
акт, уреждащо превозването на дървесина с от временен склад с надлежно издаден
превозен билет. Своевременното изпълнение на това задължение е скрепено със
санкцията, предвидена в чл. 257, ал. 1, предл. 1, т. 1 от ЗГ, въздигаща в
състав на административно нарушение несвоевременното изпълнение на задълженията
от страна на длъжностно лице, упражняващо лесовъдска практика. Данните по
делото установяват, че ответникът е издал превозния билет, но не на временния
склад, какъвто е смисълът на закона, а на друго място – обстоятелство,
констатирано от проверяващите. Неправилен в този смисъл е изводът на районния
съд, че деянието му разкрива белезите на нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 5 и ал.
5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Ал. 5 гласи, че в случаите на товарене на превозно средство с дървесина от
различни складове, превозни билети се издават от всеки склад - видно от съдържанието ѝ, тя няма
отношение към спецификите на процесния казус. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т.
5 от своя страна е влязла в сила след извършване на нарушението, поради което
тя не е била действащ закон към момента на установяване на деятелността, поради
което мотивите на съда за неправилна квалификация на деянието не могат да бъдат
кредитирани.
Независимо от това, касационният
състав намира, че в хода на въззивното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, разколебаващи обвинителната теза на АНО. Несвоевременното
изпълнение на задължението по издаване на превозен билет бива обяснено от
страна на санкционираното лице, а и от показанията на свидетеля Ф.А., с
невъзможността същият да бъде издаден в офлайн режим, доколкото на територията
на временния склад не е налице мобилно покритие. Твърди се още, че използваното
техническо устройство в съответната версия на софтуера си към момента на
констатиране на неизпълнението се нуждае от установена връзка с интернет за
издаване на превозния билет, какъвто длъжностното лице е ползвал на разклона за
минералната вода, в местност „Курорта“ до отдел 96, подотдел „Е“, ДГТ, ТП ДГС
„Върбица“. По делото е приложен и рапорт от лицата Ф.Ф., Н.Х. и Ш.М., изготвен
на 07.06.2019г., месеци преди констатиране на нарушението, адресиран до
директора на ТП ДГС „Върбица“, в който служителите са отразили, че терминалите,
с които работят, не издават превозни билети извън обхват и се налага да търсят
такъв, за да изпълнят служебните си задължения. В хода на въззивното
производство като свидетел е разпитан и Б.В., главен експерт системен
администратор, който не дава категоричен отговор коя софтуерна версия е ползвал
санкционираният субект към инкриминираната дата и дали е било възможно
издаването на превозен билет с нея при отсъствие на връзка с интернет.
Наличието на такава възможност не е установена по несъмнен начин и от страна на
АНО, който не представя доказателства в тази насока, като едва в депозираното
писмено становище пред настоящата инстанция АНО обективира тезата за
технологична възможност за издаване на превозен билет в офлайн режим,
аргументирайки се единствено с показанията на свидетеля Б.В., без обаче да
подкрепи това със съответните писмени доказателства, установяващи, че
устройството, с което е разполагал ответникът в софтуерната версия към момента
на извършване на проверката, е било в състояние да стори това. Гореизложените
обстоятелства внасят елемент на недоказаност в обвинението за извършване на
административно нарушение от страна на ответника, доколкото ангажирането на
отговорността му би почивало единствено на предположението, че той обективно е
могъл да изпълни своевременно задължението си. А както неколкократно е
отбелязвал Административен съд – Шумен в константната си практика, налагането
на административни наказания не може да се базира на недоказано и предполагаемо
твърдение за осъществена противоправна деятелност. Поради това касационният
състав намира, че санкционираното лице не е осъществило виновно вмененото му
нарушение, което налага извод за незаконосъобразност на НП, до какъвто краен
извод е достигнал и районният съд.
Касационната жалба обаче бива
основателна в частта ѝ, с която се претендира отмяна на присъденото в
полза на санкционираното лице възнаграждение за адвокат. Действително,
установено е заплащането му и наличието на процесуално представителство, но от
страна на Н.Х. липсва изрична претенция за присъждането му в негова ползва.
Съдебният състав е приел, че е налице изрично такова искане, каквото не е
налице, поради което постановеното решение в тази му част се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260031/23.02.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНХАД № 167/2020г. по описа на
съда в частта му, с която съдът е осъдил Регионална дирекция по горите – Шумен
да заплати на Н.Х. направените разноски по делото.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260031/23.02.2021г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНХАД № 167/2020г. по описа на
съда в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.04.2021г.