МОТИВИ към присъдата по НОХД № 51 по описа на
Варненски окръжен
съд за 2018 г., наказателно отделение.
Варненският окръжен
прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия А.К.И. по чл. 354 А
ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за това, че на 17.07.2017 год., в гр. Варна,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното, и могъл да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително държал
с цел разпространение високорискови наркотични вещества, а именно марихуана с
общо нетно тегло 3.69 грама, както следва:
1.
марихуана с нетно
тегло 0.29 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3.67
%, на стойност 1.74 лв.
2.
марихуана с нетно
тегло 3.40 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3.73
%, на стойност 20.40 лв.
всички на обща стойност 22.14 лв.,
и
разпространил на М. Р. М. марихуана с нетно тегло 0.29 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 3.67 %, на стойност 1.74 лв.
Производството пред съда е по чл. 371 т.1 от НПК, като
страните са съгласни да не се разпитват свидетелите е и вещи лица, а защитата
на подсъдимия оспорва фактите, съдържащи се в обвинителния акт, като счита,
съобразно заявеното и от подсъдимия, че останалото намерено количество
марихуана/ извън това, което е разпространил на св. М./ е с цел
разпространение.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание при приложението на чл. 55 от НК, с приложението на първите
две задължителни пробационни мерки за срок до една година.
Защитата на
подсъдимия, като оспорва частично правната квалификация, смята, че не са налице
доказателства за държане с цел разпространение на количеството марихуана, извън
това, което е разпространено на свидетеля. Предлага на съда да приеме, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи
алтернативно чл. 55 от НК. Основното му вждане за правилният изход на делото е съда да приложи чл. 61 ал.1 от НК.
Подсъдимият И.
съжалява за стореното, като смята, че: „не си заслужава да влиза в затвор за
глупост“.
От фактическа страна
съдът счита за установени следните обстоятелства:
Свидетелите
Г. С. и П. Ц., полицейски служители в СДВР-София, през месец юли на 2017 г.
били командировани в 5-то РУ на ОД
МВР-Варна през летния сезон с цел подпомагане дейността по опазване на
обществения ред.
На
17.07.2017 год. двамата застъпили на смяна за времето от 18,00 часа до 03,00
часа на 18.07.2017 год. По повод на получена оперативна информация за
извършване на продажби на наркотични вещества на бензиностанция „Еко" в
местност „Евксиноград", те отишли там след 23,30 часа.
За
да прикрият целта на посещението си свидетелите С. и Ц. заредили автомобила с
гориво. Малко преди 24 часа те възприели лицето, което очаквали да извърши
продажба на наркотично вещество по описание,което имали - слабо телосложение, с
дълга русолява коса, подстригана почти нула номер отстрани, на възраст около 17
години. Двамата видели това лице да подава нещо на млад мъж на видима възраст
20-22 години, работещ на бензиностанцията. Работникът влязъл в бензиностанцията, след което отново излязъл и подал на момчето банкнота от 5 лв. Полицейските служители С. и Ц.
задържали и двете лица с цел установяване на самоличността им и предприемане на
последващи действия.
При
проверката се установило, че продавачът на веществото, за което се установило
впоследствие, че е наркотичното вещество - марихуана, е А.К.И., непълнолетен,
роден през 2000 г. и живее в района-
местност „Евксиноград", гр. Варна. Работникът, купил марихуаната, е М. Р.
М., също живущ ***. Последният с протокол доброволно предал закупеното от него
наркотично вещество - марихуана /л. 14 от ДП/.
На
разследващ полицаи при Пето РУ - ОД МВР Варна, А.И. с протокол предал
доброволно 1 бр. кутия от цигари с надпис „Dunhil“, съдържаща суха зелена
тревиста маса /л. 17/.
Горните
обстоятелства съдът прие за установени от събраните на ДП доказателства и док. средства,
събрани на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 373 ал.1 от НПК,
чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК. Свидетелските показания не са
противоречиви, макар и от една страна свидетелите С. и Ц. да описват
обстановката в качеството им на полицейски служители, които са били на
бензиностанцията целенасочено, поради проверка на сигнал за извършвана продажба
на наркотици. Същевременно те са наблюдавали и сделката между подсъдимия и св. М..
Последния също описва как точно е
закупил количеството марихуана от подсъдимия, а тези гласни доказателства се
покриват със заявеното от подсъдимия.
По
делото са назначени различни по вид експертизи, както следва-
От
физико-химичната експертиза /л. 50 - л. 51/е видно, че предаденото от св. М.
наркотично вещество е марихуана с нетно тегло 0.29 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 3.67 %. Предаденото от подс. И.
наркотично вещество е марихуана с нетно тегло 3.40 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 3.73 %.
Конопът
/марихуана/ е поставен под контрол в списък 1 „растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве".
Стойността
на веществото се определя от протокол за оценка на наркотични вещества /л. 57/ - на
0.29 грама марихуана стойността е 1.74 лв., а на 3.40 грама марихуана - 20.40 лв,, като общата стойност е в размер на
22.14 лв.
Цените на веществото се определят съобразно Постановление
на Министерски съвет №23/29.01.1998 г.
От
назначената съдебно-психиатрична експертиза на подс. И. /л. 54 - л. 56/, е
видно, че А.К.И. не страда от психично заболяване, налице е разстройство в
следствие употреба на канабиноиди, вредна употреба на марихуана. Към датата на
извършването на деянието, е бил в състояние да разбира свойствата и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Допълнително, съдът при
насрочване на делото е назначил разширен предсъдебен доклад на подсъдимия, който е изготвен от
пробационен служител, съгласно правната възможност в чл. 201 от ЗИНЗС и чл. 225
ал.1 от ППЗИНЗС. При изготвянето му, след направени интервюта с подсъдимия , са
преценени множество фактори на семейната и социалната среда, като е направена
оценка на вероятността от рецидив, оценка на риска от вреди за обществото,
както и и евентуален ресурс на пробационната служба в случай на прилагане на пробационна
мярка. Така, от този доклад може да се направи извод, че подсъдимият показва
способност за поправяне и превъзпитание, мотивирано в начален етап към
позитивни нагласи- по отношение на начин на живот и ориентиран към други
ценности, все още продължаващ период на емоционално съзряване и ниска степен на
риска от рецидив и от сериозни вреди. Намерени са и позитивни ресурси и желание
за преосмисляне на поведението, включително и чрез нагласа за понасяне на
наказателна отговорност.
От
правна страна съдът
приема за установено, че подсъдимият е
осъществил състава на престъпление, за който му е повдигнато обвинение, като на
17.07.2017 год., в гр. Варна, като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното, и
могъл да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, а именно марихуана с общо
нетно тегло 3.69 грама, както следва:
1.
марихуана - 0.29
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3.67 %, на
стойност 1.74 лв.
2.
марихуана -3.40
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3.73 %, на
стойност 20.40 лв.
всички на обща стойност 22.14 лв.,
и
разпространил на М. Р. М. марихуана с нетно тегло 0.29 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 3.67 %, на стойност 1.74 лв.
Към датата на
деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, ето защо, съгласно чл. 31 ал.2 от НК и той е наказателноотговорно
лице.
Деянието, наказуемо
по чл. 354 А ал.1 от НК е осъществено от него от обективна и субективна страна по следните
съображения. Изпълнителното деяние е извършено в две форми- държане с цел
разпространение и разпространение на друго лице част от това количество
високорисково наркотично вещество, с различно съдържание на активнодействащ
компонент. В тази насока са възраженията на защитата, като се счита, че количеството марихуана, извън това, което И.
е продал на св. М., е единствено за лична употреба и липсват доказателства, че
тя е била предназначена за разпространение. Тези възражения не се споделят от
съда. Изтъкнато е обстоятелство, че мястото, където подсъдимият е продал
марихуаната на М. е същевременно и място за социални срещи на хора, живущи в
района, действително е продал 0,29 гр. марихуана на М., но останалото е за
лична употреба. В подкрепа на това е фактът, че той самият употребява
марихуана. Това е така, действително, но нищо не е налагало, отивайки на
бензиностанцията, освен количеството за продажба, да носи със себе си и
всичкото останало количество, необходимо му за него самия. За целта се съди не
по заявеното от самия подсъдим в неговите обяснения, а от обективираните му действия.
Количеството, намиращо се в него
надвишава десетократно дозата, която преди това е разпространил на М., а
самия факт, че полицейските служители са изчаквали на място, поради сигнал, че
лице с това описание разпространява марихуана, както и вече продаденото
количество на друго лице е достатъчен да се приеме без съмнение наличието на
цел- разпространение на наркотичното вещество, за да се квалифицира деянието по
ал. 1 на чл. 354 А от НК.
Предметът
на престъплението- марихуана, има наркотично действие, няма легална употреба,
пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /
забрана/ по Списък 1 от Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества,
ратифицирана от Р България, като Закон за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите. Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3 ал.2 -„Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект
от злоупотребата с тях, забрана за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина".
За наказателната
отговорност на подсъдимия.
Съдът
счете, че следва да приложи чл. 61 от НК, при наличие на трите кумулативно предвидени предпоставките за това- обществената
опасност на деянието по чл. 354 А ал.1 от НК, и неговата конкретна
характеристика според дадения казус; деянието е извършено поради увлечение и
лекомислие; налични данни, че за подсъдимия е налице възможност да се поправи
само с възпитателни мерки.
Поначало
престъпленията свързани с държане на наркотични вещества са с висока степен на
обществена опасност. Следва обаче тук да се направи преценка, каквото е
изискването на задължителната за съда съдебна практика / Пост. №6/75г на
Пленум на ВС/, на конкретната тежест,
последиците, отражението в обществото и др.под.фактори, а не едностранчиво, с
оглед само на правната квалификация на деянието. Което ще рече, че на преценка
подлежат онези индивидуални, специфични обстоятелства, които определят деянието,
сторено от подсъдимия, с по-ниска степен на обществена опасност. Няма дори и
абстрактна рамка, определяща най-ниски и най-високи граници на обществената
опасност, като прилагането на чл.61 от НК е въпрос на индивидуализация и тя се
отнася до –ценност на засегнатия обект, характер и степен на неблагоприятно
въздействие върху него, средства и начин за осъществяване на деянието,
допълнителни неблагоприятни последици. На първо място, макар и да липсва
остойностяване на критерия за голяма или неголяма обществена опасност, не без
значение е обстоятелството, че количеството наркотично вещество е общо 3,69
гр., на стойност 22,14 лева. От значение е и проявната форма на извършване на
деяните, описана в частта на фактическите обстоятелства. Подсъдимият не е
системен разпространител на наркотични вещества, а се касае единствено за
инцидентна проява, в уговорка от предния ден със св. М. той се е съгласил да му
продаде част от намиращото се в него наркотично вещество, като в изпълнение на
това той отново е отишъл на
бензиностанцията /обяснения на подсъдим, пред съда/. Употребата на
марихуана, която самият подсъдим не отрича, е довела до снижаване на неговите
собствени критерии за позволено и непозволено, като е преценил, че продажбата
на този наркотик другиму също не е укоримо поведение. Това води и до наличието
на другия критерий - лекомислие и увлечение.
Наличието
на увлечение се характеризира с понижен самоконтрол и то е израз на емоционално
и волево състояние, а лекомислието е
интелектуален момент и е свързан с недостатъчно добра способност правилно да
преценява противоправността на стореното и последиците от него. По делото е
установено, че подсъдимият е бил движен от присъща за възрастта си импулсивност,
както и че му е лисвало необходимото внимание, обмисляне на постъпките и
способност да взема решения, след внимателното и премисляне. За него поведението
му не излиза извън рамките на обичайното поведение, включително и на негови
връстници, свидетели или участници в ежедневни дребни „сделки „ за покупка на
марихуана. Много важно е също, че за младите хора в наши дни е лесно външното влияние,
достъпно чрез медии, изкуство и се натрапва ежедневно виждането, че употребата
на марихуана не е противоправно поведение, а дори и някои случаи- полезно или
нужно дори и с лечебна цел. Средата, в която се движи подсъдимият от млади хора
също в голяма част е изкушена от употреба на наркотици, а и начин за лесна, макар
и в случая- дребна печалба от продажба
на марихуана.
Налице
е и третият критерий за приложение на чл. 61 от НК. Преценката за успешно
прилагане на мерки за възпитание по отношение на подсъдимия вместо наказателна
отговорност съдът намери в събраните по делото данни, освен тези за
обществената му опасност, която е ниска поради следните съображения- той няма
предходни регистрации според данните от
инспектор ДПС при V РУ Варна, не е
осъждан, не са прилагани по отношение на
него друг път възпитателни мерки. И. изразява съжаление и искрено разкаяние за
стореното, като осъзнава неговата запретеност, както и сериозност, както по
отношение на последици за самия него, така и за обществото. Наред с това са събрани данни за личността му, чрез назначения от съда
предсъдебен доклад, изготвен от пробационен служител, на основание чл. 201 от ЗИНЗС. В него се правят констатации, възоснова на анализ на деянието, че при него
е налице импулсивна склонност да рискува под въздействие на психотропни вещества.
Същевременно данните за семейната му среда са добри- макар и да живее само с
баща си след развод с майката, поддържа контакти и с нея, живее освен това в
дома на баба и дядо, с които има добри отношения. Подсъдимият е социално
активен, има различни хобита, спортува, поддържа социални контакти, участва в
рок група. Макар и личност с изявени
дарби и способност, клубните му изяви с музикалната група се явяват и рискови
за него, доколкото често са свързани с
предпочитани от него забавления с приятели, понякога свързани и с употреба на
наркотици. СПЕ по делото дава
заключение, че подсъдимият не страда от психично заболяване, но е налице вредна
употреба на канабиноиди. Всичко това го прави уязвим и склонен да се поддава на
вредно влияние. Изложеното дотук илюстрира изчерпателно възможността за корекционно въздействие, което
не следва да е с наказателен характер, а с възпитателен, при прилагане на програми
за обществено въздействие и психологически подходи за преодоляване на
противообщественото му поведение, както и прилагане на възпитателен надзор.
При
тези изводи съдът счете, че са налице и трите предпоставки за приложението на
чл. 61 от НК, като призна подсъдимия за виновен, но го освободи от наказателна
отговорност с налагане на възпитателни
мерки по ЗБППМН, определени от съда, съгласно чл. 305 ал.5 пр.2 от НПК. При
наличие на горните обстоятелства е неприложима разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК, при предпоставките на която би
следвало да се наложат пробационни мерки, които макар и с подобен
характер като възпитателните мерки по ЗБППМН, не биха били в най-добрия интерес
на непълнолетния.
Мерките,
които следва да се наложат по отношение на подсъдимия от съответната МК БППМН
съдът определи по чл. 13 ал.1 т.3 от ЗБППМН- задължение да участва в
консултации, обучения и програми за преодоляване на отклонения в поведението,
както и по чл. 13 ал.1 т.5 от същия
закон- поставяне на възпитателен надзор на обществен възпитател , и двете мерки
за срок от 8 месеца. Срокът на мерките съдът съобрази и с възрастта на
подсъдимия, доколкото след този период и навършване на пълнолетието му те
стават неприложими.
Присъди
разноските, които следва да се заплатят, със съгласието на неговия родител и
законен представител К.И.И..
По
този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
закона, без да се прилага санкцията, предвидена в НК, чрез съблюдаване на
най-добрия интерес на подсъдимия непълнолетен.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
Съдия
във ВОС: