Р Е Ш Е Н И Е

№40

гр. Силистра, 11.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският окръжен съд, гражданско  отделение    в  откритото   заседание

проведено на                  двадесет и   четвърти      февруари                              през

две           хиляди     и    петнадесетата      , като

разгледа  докладваното в. гр.  дело  №  42  /2015 г. по  описа

 на    СОС     и     за     да      се         произнесе,       взе     в     предвид     следното:

 

Предявена е въззивна жалба от М.И.Т.,чрез процесуален представител, против решение № 622/10.12.2014 г., постановено по гр. дело № 833/2014 г.. на Силистренския районен съд, с което  Е ОСЪДЕНА да заплати на П.Р.П.,(седем хиляди шестстотин и петдесет) лева предоставени в заем на наследодателя й С.Т.Т.,  на 15.05.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението. ОСЪДЕНА Е и дъщеря и И.С.Т. да заплати на П.Р.П. (седем хиляди шестстотин и петдесет) лева предоставени в заем на наследодателя й С.Т. Т.,  на 15.05.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението. Въззивницата и дъщеря и са осъдени със същото решение да заплатят всяка една по отделно сумата от 310.25(триста и десет лв. и 25 ст.)лева- разноски по гр.д.№ 833 по описа на СРС за 2014 г. Жалбоподателката навежда най вече доводи за необоснованост на обжалваното решение, моли да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Ответницата по жалбата, ищца в първоинстанционното производство, П.Р.П.,  не  е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. В с.з. се явява лично, като оспорва жалбата , моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Не е депозирано становище и от другата ответница в първоинстанционното производство И.С.Т., въпреки предоставената и от първоинстанционния съд възможност. В с.з. нейният процесуален представител, който е същият като на въззивницата прави искане по чл. 265 ГПК за присъединяване към жалбата без да представя писмена молба с копия за останалите страни в производството. С протоколно определение от с.з. на 24.02.2015 г. ОС прие искането за недопустимо, тъй като не е в писмен вид с копия за другите участници по делото. Ето защо, въпреки, че с това протоколно определение неправилно беше посочено, че въззиваемата И.Т. няма качество на другар на жалбоподателката, тъй като тя всъщност е обикновен другар на същата, присъединяването и към жалбата и е недопустимо, поради неспазване изискванията на чл. 265 ГПК.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е частично допустима,   тъй като е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК само по отношение на тази част от обжалваното решение, което касае правната сфера на жалбоподателката, т.е. в частта, с която същата е осъдена да заплати сумата от 7650(седем хиляди шестстотин и петдесет) лева предоставени в заем на наследодателя й С.Т.Т.,  на 15.05.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 310.25(триста и десет лв. и 25 ст.)лева. Останалата част от решението касае ответницата И.Т., която не е предявила жалба и по отношение на нея същото е влязло  в сила. Ето защо, следва въззивното производство да бъде прекратено по отношение на тази част от жалбата , с която въззивницата защитава чужди права, т.е. по отношение осъждането на И.Т.. .

Пред районния съд настоящата въззиваема е предявила иск против въззивницата и дъщеря и И.Т., с който претендира  да й заплатят, съразмерно с наследствените си квоти, сумата от 15 300 лева- преведени по банков път в заем на наследодателя им С.Т., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда- 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските си по делото. В условията на евентуалност с допълнителна молба  претендира сумата на основание чл.55 от ЗЗД.

По делото е представено от ищцата в първоинстанционното производство преводно нареждане от 15.05.2010г. с което установява факта, че е превела по банков път сумата от 15 300 лева на наследодателя им С.Т. Нито на платежния документ, нито  под друга форма е отразено, че се касае за заем. В случая,  безспорно в тежест на ищцата е да докаже, че е било налице заемно правоотношение между нея и покойния понастоящем наследодател на ответниците. В такъв смисъл са и дадените от първоинстанционния съд указания с определение № 2067/19.06.2014 г., постановено по гр. дело 0 833/2014 г. по реда на чл. 140 ГПК. Въпреки тези изчерпателни и правилни указания по разпределение на доказателствената тежест, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че тъй като ответниците не са оборили твърдението, че сумата е преведена в заем на покойния им наследодател, следователно те дължат връщането и. Безспорно е, че са налице доказателства за направения превод и неговото достигане до получателя, но няма никакви данни, че сумата е дадена в заем, поради което и голословното твърдение за наличие на такъв води до неоснователност на иска по чл. 79 във връзка с чл. 240 ГПК.

Неоснователен е и предявения евентуален иск, който районният съд правилно е определил с правно основание чл. 59 ЗЗД. По този въпрос въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първата инстанция, обуславящи тази правна квалификация и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част, въпреки поддържаното в настоящата инстанция мнение на ответницата по жалбата, че исковата претенция е по чл. 55 ЗЗД. Настоящите ответници са наследници на С.Т. и ако в техният патримониум е влязла сумата предмет на настоящото дело, то е по силата на наследственото правоотношение, а не за сметка на ищцата. За да е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, следва да има проявление на такива общи за страните факти, при чието действие едната страна обективно да е намалила имуществото си, а другата да е получила нещо. В случая ответниците са получили имущество по силата на наследственото правоприемство като законни наследници на починалия. От това следва, че не е налице получаване на нещо - обогатяване от страна на ответниците, тъй като липсва такъв общ факт, в резултат на който да има връзка между обедняването на ищцата и увеличаването на имуществото на ответниците.

Предвид гореизложеното, ОС счита, че неоснователна е както исковата претенция по чл. 79, във р. с чл. 240 ГПК, така и евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД. Поради обстоятелството, че жалбата е допустима само по отношение на жалбоподателката М.Т. следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която същата е осъдена да заплати на П.Р.П.(седем хиляди шестстотин и петдесет) лева предоставени в заем на наследодателя й С.Т.Т.,  на 15.05.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението., както и 310 , 25 лв. разноски по делото и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения от П.П. иск против нея за заплащане на сумата 7 650 лв. предоставени в заем на наследодателя й С.Т.Т.,  на 15.05.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и евентуалния иск за същата сума, която ищцата претендира от ответницата на основание чл. 59 ЗЗД. Жалбоподателката не претендира разноски по делото.

Водим от горното съдът                                                                   

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по в.гр. д. № 42/2015 г. по описа на силистренски окръжен съд в частта, с която е предявена въззивжа жалба от М.И.Т.,чрез процесуален представител, против решение № 622/10.12.2014 г., постановено по гр. дело № 833/2014 г.. на Силистренския районен съд,  в частта, с която е ОСЪДЕНА дъщеря и И.С.Т. да заплати на П.Р.П.(седем хиляди шестстотин и петдесет) лева предоставени в заем на наследодателя й С.Т.Т.,  на 15.05.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 310.25(триста и десет лв. и 25 ст.)лева- разноски по гр.д.№ 833 по описа на СРС за 2014 г. , поради НЕДОПУСТИМОСТ  на жалбата в тази и част.

ОТМЕНЯ . решение № 622/10.12.2014 г., постановено по гр. дело № 833/2014 г.. на Силистренския районен съд,  в частта, с която  М.И.Т. Е ОСЪДЕНА да заплати на П.Р.П.,(седем хиляди шестстотин и петдесет) лева предоставени в заем на наследодателя й С.Т.Т.,  на 15.05.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението., както и в частта, с която е ОСЪДЕНА  да заплати на П.П. и сумата от 310.25(триста и десет лв. и 25 ст.)лева- разноски по гр.д.№ 833 по описа на СРС за 2014 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от на П.Р.П. против М.И.Т.,  с който претендира  да й заплати, съразмерно с наследствените си квоти, сумата от 15 300 лева- преведени по банков път в заем на наследодателя и С.Т. заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда- 10.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските си по делото., както и предявения в условията на евентуалност иск за  същата сума на основание чл.55 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло  в сила.

Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването му от страните по делото в частта, която има характер на определение и с която е прекратено частично производството по делото, и в едномесечен срок от получаването му от страните по делото в останалата част, пред Върховния Касационен съд на РБългария.