Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 78 от 13.04.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 21 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение № 398/26.11.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 1283/2019 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1139-001140/06.08.2019 г., издадено от началника на сектор
ПП. Наведено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Сектор
ПП при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание по делото.
Ответникът
по касационната жалба – В.М.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, не се явява и не
се представлява в съдебното заседание по делото. Постъпил
е писмен отговор от М., чрез процесуалния му
представител по пълномощие адвокат Веселина Лайкова,
с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендират направените
разноски по производството на делото.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал.
1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 19-1139-001140/06.08.2019 г., издадено от
началника на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, с което на В.М.
на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок
от шест месеца за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на
31.07.2019 г. в 00:15 часа в с. Жиленци, община Кюстендил, на път първи клас №
6, при комплекс „Юлия” в посока от ГКПП Гюешево към гр. Кюстендил, М. управлявал
лек автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”, с рег. № РК****ВВ, собственост на Е.Х.М.,
и бил спрян за проверка от полицейските служители Р.В.С.(младши автоконтрольор
в сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил) и О.Х.Г.. От извършената от същите
справка с работна станция за отдалечен достъп било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена от 10.05.2019 г.
регистрация (за липса на застраховка „Гражданска отговорност”). Срещу М. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №21726/31.07.2019
г. Въз основа на съставения акт е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В
производството пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелят по
акта, които с показанията си потвърждават констатациите в
същия.
Въззивният
съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на
наказателното постановление, и наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН съответно в акта и в постановлението. Формирал
е извод, че деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е доказано от обективна страна поради
управление от водача на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред предвид
служебно прекратената му по-рано регистрация. Приел е обаче, че деянието не е доказано от субективна
страна поради липса на знание у водача, че управлява автомобил със служебно
прекратена регистрация, с оглед липса на данни по делото за
изпълнение от контролните органи на задължението за уведомяване на собственика
на автомобила за факта на служебно прекратената регистрация съобразно
изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и е
отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на въззивния съд
е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – неправилно, поради което подлежи на
отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното
постановление.
Правилни
са изводите на въззивния съд за законосъобразно проведена
процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление. При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН за
разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона,
и е обосновал правилен извод за доказаност
на деянието от обективна страна. Неправилен е обаче изводът му за
отсъствие на виновно поведение на дееца, формиран поради неуведомяване на собственика
на автомобила за служебно прекратената регистрация на същия.
Съгласно
изречение първо от посочената в процесното НП за нарушена норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда
налагане на административно наказание на водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Анализът на
цитираните нормативни разрешения сочи, че законодателят е вменил в задължение
на водачите да управляват моторни превозни средства,
регистрирани по законоустановения ред, като неизпълнението на това задължение е
скрепено с ангажиране на административнонаказателна отговорност за
нарушителите. Следователно, за осъществяване на фактическия състав на
процесното административно нарушение е необходимо да се установи наличието на
водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По
делото е категорично установено, а и е безспорно между страните, че на
посочените в наказателното постановление дата, място и час В.М. е управлявал лек автомобил
марка „Ф.”, модел „Т.”, с рег. № РК****ВВ, собственост на Е.Х.М., който
автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация
във връзка с получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Предвид изложеното касационният съд приема, че от страна на В.М. са осъществени
обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение.
Неправилно
въззивният съд е приел, че нарушението не е осъществено от субективна страна. Същият
е мотивирал извода си за липса на знание и вина на нарушителя, който е водач на
процесното МПС, с предвиденото в
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП уведомяване
на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената
регистрация. Обратно на приетото в оспореното решение, настоящият касационнен състав намира,
че е налице непредпазлива форма на виновно поведение на водача на процесното
МПС.
За
съствомерността на процесното административно нарушение и за наличието на
предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на М. е
ирелевантно обстоятелството дали органът по
регистрация на моторните превозни средства е предприел
действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата
по служебно прекратяване регистрацията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Разпоредбата на чл.
143, ал. 11 от ЗДвП предвижда, че служебно прекратяване на регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система в
случаите, предвидени в глава шеста, като табелите с регистрационен номер
и част 2 на
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат едва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Анализът на цитираните разпоредби
налага извод за прекратяване на регистрацията на МПС ex lege (по силата на
закона) при достигане на информация до компетентния орган, че застраховката
„Гражданска отговорност” на автомобилистите не е сключена. В този смисъл,
узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното
превозно средство от собственика му не
представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията
на същото. Собственикът
на МПС е носител на задължението за сключване на договор за гражданска
застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се
резултат от неизпълнението на това му задължение. Без правно значение за
законосъобразното ангажиране отговорността на М. за извършеното от него
административно нарушение е и фактът дали лицето, което му е предоставило
автомобила да го управлява, е знаело за приключилата процедура по прекратяване
регистрацията на същия. М., като всеки правоспособен водач на МПС, е бил длъжен
да се увери, преди да започне да управлява процесния автомобил, че същият има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Аргумент в подкрепа
на горния извод се извежда и от анализа на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП,
предвиждаща административнонаказателно санкциониране не само за собственика на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, а за всеки водач, който управлява такова.
За последния не е налице законово изискване за
уведомяване за служебно прекратената регистрация, което законодателно
разрешение е логично с оглед невъзможността да се предвиди изначално на кого ще
предостави собственикът притежаваното от него превозно средство. Следва да се
отбележи, че е без
значение за административнонаказателната отговорност на водача дали е изпълнено задължението за
уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената
регистрация и доколкото в административнонаказателното
производство по оспорване на наказателното постановление е недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство.
По
изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е
съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна. Наложените
наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца са в съответния минимум, предвиден в
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С оглед
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае
за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд
е постановил неправилно решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 398/26.11.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 1283/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1139-001140/06.08.2019
г., издадено от началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Кюстендил, с което на В.М.М.,
с ЕГН **********, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00
(двеста) лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.