Решение по дело №31/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).

Образувано е по жалба на Е.С.Е. ***, против заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/3085/ФП от 29.12.2022 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане” - Видин, в частта относно определената начална дата за отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, потвърдена с решение № 05-РД06-0003/25.01.2023 г. на директора на РДСП – Видин. Със заповедта на заявителя е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 61,95 лева, считано от 01.12.2022 г. до 31.12.2027 г. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно приложение на материалния закон, довело до неточно определяне в заповедта на начална дата за изплащане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. Иска се отмяна на заповедта в частта относно началната дата, от която следва да бъде отпускана помощта, като се твърди, че неправилно заявителят е лишен за повече от 3 месеца от полагащата се месечна финансова подкрепа.

Ответникът директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, чрез пълномощника юрк. Й. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство по делото. Представя писмена защита.

Административен съд Видин, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: административното производство е образувано по заявление-декларация вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ВН/3085 от 15.12.2022 г., по чл.20, ал.1 от ЗХУ, за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, заявени във формуляр за самооценка на лице с увреждане, към което приложила експертно решение № 93194 от заседание 249/07.11.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин, с което й е определена 90% трайно намалена работоспособност, пожизнено.

По заявлението на 29.12.2022 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хора с уреждания на заявителя, с която е дадена положителна оценка за предоставяне на месечна финансова подкрепа. На основание чл.25, ал.1 от ЗХУ, във връзка с чл.65, ал.1 и чл.66 от Правилника за прилагане на ЗХУ и въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите от 29.12.2022 г. е издадена заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/3085/ФП от 29.12.2022 г. на директора на ДСП-Видин, с която на Е. е отпусната месечна финансова помощ по чл.70, т.2 от ЗХУ, считано от 01.12.2022 г. до 31.12.2027 г. Е. оспорила заповедта, като с решение № 05-РД06-0003/25.01.2023 г. директор на РДСП-Видин потвърдил оспорената заповед, като посочил, че не са налице основания за отмяна на заповедта на директора на ДСП-Видин. По преписката липсват доказателства за срока и начина на връчване на решението на адресата, като жалбата против него е входена в Административен съд Видин на 31.01.2023 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Безспорно заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/3085/ФП от 29.12.2022 г. на директор на ДСП-Видин представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, засягащ права и законни интереси на жалбоподателя в настоящето производство. Атакуваната заповед и потвърждаващото я решение на директор на РДСП-Видин са издадени от компетентен орган при спазване изискванията за форма. Посочени са фактическите и правните основания за тяхното издаване. Спазени са административнопроизводствените правила при обжалването на заповедта пред по-горестоящия административен орган.

Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона.

Съгласно чл.69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. Месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и 2. Целеви помощи съобразно вида на увреждането. В чл.70 от ЗХУ е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ, като жалбоподателят попада сред тези по т.2, с оглед степента на увреждане от 90% ТНР, съгласно ЕР № 93194 от заседание № 249/07.11.2022 г. на ТЕЛК и размера на дължимата финансова подкрепа следва да е 15% от линията на бедност.

Правният спор в настоящото съдебно производство касае началната дата на отпуснатата със заповедта месечна финансова подкрепа.

Съгласно чл.20, ал.1 от ЗХУ хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна. В  чл.20, ал.2 от ЗХУ се сочи, че оценката по ал.1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.

Според чл.24, ал.1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл.20 за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. В ал.2 се указва, че хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл.20 имат право на: 1. финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство; 2. финансова подкрепа за приспособяване на жилище; 3. финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 4. финансова подкрепа наем на общинско жилище; 5. месечна финансова подкрепа.

Съгласно чл.24, ал.3 от ЗХУ хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл.20, при условия и по ред, определени със закон, а според чл.25, ал.1, т.1 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане” или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1, какъвто е и настоящият случай.

Чл.81 от ЗХУ постановява, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с Правилника за прилагането на закона, който е приет с ПМС № 65/29.03.2019 г. (ДВ, бр.27/02.04.2019 г.), в сила от 01.04.2019 г. Финансовата подкрепа е уредена в Глава IV, раздел IV от ППЗХУ.

Доколкото в настоящата хипотеза не се оспорва отпуснатата финансова подкрепа, основанието, на което е отпусната и нейният размер, а само определеният от компетентния орган начален период, то следва да се има предвид, че чл.66, ал.3 от ППЗХУ, приложим по силата на чл.81 от ЗХУ, предвижда, че месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

От неоспорената по делото фактическа обстановка безспорно се установява, че заявлението-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ е подадено на 15.12.2022 г., а оценката е издадена на 29.12.2022 г., при спазване изискването на  чл.22, ал.4 от ЗХУ, съгласно който индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл.21, ал.3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона. Съобразно установения с чл.66, ал.3 от ППЗХУ срок за отпускане и изплащане на месечната финансова подкрепа и предвид датата на изготвяне на индивидуалната оценка – 29.12.2022 г., то съдът намира за неоснователни релевираните в жалбата възражения за неправилно определен начален момент на изплащане на подкрепата. Като е определил начален момент на изплащане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ от 01.12.2022 г., административният орган, при спазване разпоредбите на ЗХУ и правилника за неговото прилагане, е издал административен акт, за който не са налице основанията по чл.146, т.4 от АПК, тъй като безспорно определената от органа начална дата за изплащане на финансовата подкрепа представлява 1-вото число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите по смисъла на чл.66, ал.3 от ППЗХУ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ответният административен орган е постановил законосъобразен административен акт, спрямо който не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК. Подадената жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Предвид този изход на правния спор и сравнително ниската му правна сложност, своевременно направеното искане от процесуалния представител и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на Агенция „Социално подпомагане” следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Е. ***, против заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/3085/ФП от 29.12.2022 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, потвърдена с решение № 05-РД06-0003/25.01.2023 г. на директор на РДСП-Видин, в частта относно определената начална дата за отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.

ОСЪЖДА Е.С.Е. ***, да заплати в полза на Агенция „Социално подпомагане” сумата от 100,00 (сто) лева, за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: