Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. Своге, 05.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВОГЕ, IV-ти състав, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Ирена Никофорова, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 415 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Н.И.Д., чрез адв. Д.П. от …, срещу
Л.Д.Я. и Р.Д.С. е предявен конститутивен
иск за делба с правно основание чл.
34, ал. 1 от ЗС.
Ищцата сочи, че е наследник по закон на И. Р. Б.,
починал на …… г., а ответниците са наследници на Н. Р. С., починала на ….. г.
Съгл. Протокол от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г.,
наследодателят на ищцата И. Р. Б. придобил правото на собственост върху реален
дял от постройката от 45 кв. м., находяща се в парцел XVI-413 в кв. 26, а
наследодателят на ответниците Н. Р. С. станала собственик на останалата реална
част от същата постройка. По отношение на дворното място (парцела) И. Р. Б. придобил
¼ ид. ч. от дворното място, а Н. Р. С. – ¾ ид. ч. Наред с това,
по силата на учредено право на строеж, И. Р. Б. изградил в имота пристройка,
долепена до основната постройка, в източната й част. По отношение на тази
пристройка се твърди изключителна собственост на ищцата, което не се оспорва от
ответниците, поради което пристройката е изключена от делбената маса и не е
предмет на спора. В допълнителна молба ищцата уточнява, че дворното място (УПИ
XVI-413 в кв. 26 с площ от 2005 кв. м.) е съсобствено между нея и ответниците,
като твърди, че квотите са съответно ¼ ид. ч. за нея и ¾ ид. ч.
за ответниците. В имота имало построени две сгради – 1.) масивна едноетажна
вилна сграда, за която се твърди, че е строена през 1979 г. от бащата на ищцата
и е нейна изключителна собственост и 2.) паянтова сграда, прилепена до вилната
сграда, за която се твърди, че е строена през 1939 г. и е съсобствена между
страните по делото, като ищцата има ½ ид. ч. от правото на собственост,
а останалата ½ ид. ч. се полага на двамата ответници общо. По същество,
както окончателно се заявява и в съдебните прения, се иска делба на недвижимите
имоти, предмет на Протокол от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975
г., а именно постройка, находяща се в парцел XVI-413 в кв. 26, построена цялата
на 45 кв. м., както и дворно мястото, съставляващо парцел XVI-413 в кв. 26 по
плана на с. В. Т., С. окръг, където е построена описаната къща.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като
в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК поотделно са депозирали
отговори с идентично съдържание. Сочат, че с НА № 179, т. 1, д. № 419/1984 г.
майка им Н. Р. С. е призната за собственик по давностно владение, наследство и
делба на ¾ ид. ч. от дворното
място и ½ ид. ч. от полумасивната жилищна сграда, цялата с площ от 45
кв. м. Двамата ответници наследили така описаното недвижимо имущество и станали
съсобственици на частите от сградата и дворното място, притежавани приживе от
майка им. С НА № 62, т. I, дело № 131/1979 г. недвижимото имущество, придобито
в собственост от И. Р. Б. по силата на делбения протокол от 31.03.1975 г., било
дарено на ищцата. В заключение ответниците считат предявения иск за допустим,
но неоснователен, тъй като чрез него ищцата претендирала имущество, надхвърлящо
квотата й, а именно желаела да придобие и останалата част от къщата. В отговор
на уточняващата молба на ищцата, ответниците в молба от 15.01.2020 г. (л. 52 от
делото) вземат становище. В делбения протокол не съществувало понятие „паянтова
сграда“, същата имала жилищен характер. Оспорва се и твърдението, че квотите от
въпросната жилищна сграда са по ½ ид. ч. за ищцата и за ответниците.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа доводите и исканията си да се допусне до
делба недвижимото имущество, предмет на делбения протокол от 1975 г. между
страните по делото и при законните квоти. Ответниците, също чрез пълномощника
си, заявяват, че оспорват иска като недопустим, тъй като дворното място и
сградите в него вече били поделени. Ответниците претендират и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
С Протокол от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. №
235/1975 г. е одобрена съдебна спогодба в следния смисъл:
- И. Р. Б. получава в дял празно дворно място,
образуващо парцел V-421 в кв. 26 по плана на с. В. Т., С. окръг, с пространство
от 1470 кв. м., както и самостоятелен реален дял (подробно индивидуализиран в
протокола) от постройката, находяща се в другия съсобствен парцел - XVI-413 в
кв. 26, цялата от 45 кв. м., както и ¼ ид. ч. от мястото в парцел
XVI-413 в кв. 26 по плана на с. В. Т., при реално ползване на тази идеална част
(границите на ползването са подробно индивидуализирани в протокола);
- Н. Р. С. получава в дял ¾ ид. ч. от парцел
XVI-413, целият с пространство от 2005 кв. м., при реално ползване на тази
идеална част, вън от границите, описани в дял първи, както и получава в реален
дял (подробно индивидуализиран в протокола) останалата част от сградата,
описана в дял първи, построена в парцел XVI-413 в кв. 26.
Съгл. Скица № 421/13.06.2018 г. и Скица №
845/18.09.2018 г., изд. от Община Своге, УПИ (парцел) XVI-413 в кв. 26 от ПУП
на с. В. Т. в КП на селото фигурира като собственост на наследниците на И. Р. Б.
(1/4 ид. ч.) и Н. Р. С. (3/4 ид. ч.). Измерена графично, площта на целия имот е
2005 кв. м. Скицата е издадена на ищцата, за да послужи за частично изменение
на ПУП, по – конкретно за попълване на пристройка към съществуваща вилна сграда
в КП на селото. Към скицата е приложена и скица – предложение, според която
вследствие на изменение на ПУП УПИ V-421 става с площ от 2271 кв. м., а XVI-413
– с площ от 1204 кв. м. Според Скица № 141/26.02.2018 г., изд. от Община Своге,
УПИ V-421 в кв. 26 с площ от 1470 кв. м. фигурира като собственост на ищцата,
съгл. НА № 62, т. I, дело № 131/14.03.1879 г.
По силата на НА № 62, т. I, дело № 131/14.03.1879 г.
по описа на РС – Своге, И. Р. Б. е дарил на дъщеря си – ищцата Н.И.Д. празно
дворно място, образуващо парцел V-421 в кв. 26 (различен от процесия) по плана
на с. В. Т. с пространство от 1470 кв. м., с уредени регулационни сметки.
Съгл. Строително разрешение № 76/03.09.1979 г., на И.
Р. Б. е позволено да строи пристройка към вила върху 38 кв. м. на собственото
си място, кв. 26, парцел № XVI-413 по плана на с. В. Т.. В същото време, според
Съгласително за извършване на строеж върху съсобствен строеж (л. 47 от делото),
Н. Р. С. е заявила съгласие брат й И. Р. Б. да направи пристройка от източната
страна на съществуващата сграда в съсобствения им парцел XVI-413 в кв. 26 на с.
В. Т., на около 40 кв. м. строителна площ със свои средства и за своя сметка. От
Удостоверение № 201/07.12.2015 г., изд. от Община Своге, се установява, че
ищцата в качеството си на наследник на И. Р. Б., сочен в удостоверението като
собственик на масивна едноетажна пристройка към вилна сграда със ЗП от 49,84
кв. м. по силата на учредено правно на строеж от 07.06.1979 г., е предоставила
на общинската администрация необходимите данни за сградата.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1083/16.05.2018
г., изд. от Столична община, единствен наследник на И. Р. Б. е ищцата Н.И.Д.. Починалият
И. Р. Б., видно от Удостоверение за наследници изх. № 1328/10.06.2019 г., изд.
от Община Своге, е бил наследник на Р. Ф. Б., заедно с наследодателя на
ответниците Н. Р. С. От същото удостоверение се установява, че последната е
наследена по закон от Л.Д.Я. и Р.Д.С..
С НА № 179, т. I. дело № 419/1984 г. от 05.12.1984 г.
по описа на РС – Своге Н. Р. С. е призната за собственик по давностно владение,
наследство и делба на следния недвижим имот: ¾ ид. ч. от дворно място,
находящо се в землището на с. В. Т., С. окръг, цялото с пространство от 2005
кв. м., ведно с ½ ид. ч. от построената в това дворно място полумасивна
жилищна сграда, цялата на 45 кв. м. с реално ползване на голямата югозападна
стая, половината от вътрешното разпределително антре, кухня, както и
стопанските сгради до стаята и кухнята, което дворно място съставлява парцел
XVI, пл. №413 от кв. 26 по плана на с. В. Т.
Представеното Конструктивно становище (л. 49 от
делото) не следва да се коментира, тъй като не представлява експертно
заключение, приобщено в рамките на настоящия процес, а е изготвено по искане и
за сметка на една от страните. Не следва да бъдат обсъждани също наличните по
делото молби на ищцата до Община Своге за премахване на постройки, снимкови
материали във връзка с тях, констативни протоколи от 10.02.2020 г. и от
05.03.2020 г. и Предписание изх. № 94-Н-165/11.03.2020 г. на Кмета на Община
Своге, тъй като същите са неотносими към предмета на доказване.
В Скица № 24/19.01.2016 г., изд. от Община Своге, е
отбелязано наличие на саморазрушаваща се част от едната от сградите,
съществуващи в имота.
Според заключението по съдебно – техническата
експертиза в поземления имот УПИ XVI-413 с площ от 2005 кв. м. са налични
следните сгради, отразени в комбинираната скица: 1.) стопанска пристройка с
площ от 23 кв. м., прилепена към част от стара сграда с площ от 31 кв. м.,
идентична с имота по НА № 179, т. I.
дело № 419/1984 г. от 05.12.1984 г. по описа на РС – Своге (за стопанската
пристройка и частта от стара сграда се сочи, че са напълно саморазрушени); 2.)
вилна сграда, пристроена 1979 г. от източната част на стара сграда, като двете
(частта от стара сграда с площ от 21 кв. м. и пристройката от 50 кв. м.) вещото
лице посочва, че имат характера на самостоятелен обект – жилище. За срутилата
се част от 31 кв. м. от съществуващата стара сграда се сочи, че също има характер
на самостоятелен обект. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към
момента на съставяне на делбения протокол условно обособените имот на ищцата и
имот на ответниците са отговаряли на изискванията за самостоятелен обект, но не
и за самостоятелно жилище, като в дворното място няма огради или други материализирани
граници. В експертното заключение е направен извод, че частта от старата
сграда, към която е пристроявано през 1979 г. - 1980 г., е идентична с дял I от
делбения протокол от 31.03.1975 г., а саморазрушилата се част от същата сграда,
ведно със стопанската постройка, отговарят на дял II от протокола. Съдът се
кредитира заключението на СТЕ като задълбочено, аргументирано и обективно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищцата следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на съсобственост по отношение на имуществото;
2.) основание, на база на което е възникнала съсобствеността; 3.) между кои
лица съществува съсобствеността; 4.) какви са квотите (идеалните части) на
всеки от съсобствениците; 5.) съществуване на съсобственото имущество, чиято
подялба се иска, към момента на приключване на устните състезания; 6.)
идентичност на недвижимите имоти по скица и по титул за собственост.
Решението по допускането на делбата има
установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във
фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост на
всяко едно от лицата върху вещите, чиято делба се иска да бъде допусната по
съдебен ред и частта им в съсобствеността върху тях.
По отношение на постройката, обозначена
като „стара сграда, построена през 1939 г.“ в заключението по СТЕ, построена
цялата на 45 кв. м., същата е поделена между наследодателите на страните по
делото със съдебната спогодба, обективирана в Протокол от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г. Съсобственост
върху тази сграда понастоящем не съществува между ищцата от една страна и
ответниците от друга. Това е така, защото със съдебната спогодба на всеки от
наследодателите на страните е възложен реален дял – реални части,
индивидуализирани в достатъчна степен, с посочване на помещенията, които обхващат.
По – конкретно И. Р. Б. получава самостоятелен реален дял от постройката,
състоящ се от по – малката стая в югоизточната част на едноетажната къща,
половината от разпределителното антре, верандата от източната страна на къщата,
двете мазета под стаята и верандата, а Н. Р. С. - голямата югозападна стая,
половината от вътрешното разпределеително антре, кухня, както и стопанските
сгради до стаята и кухнята. По този начин съсобствеността върху сградата между
наследодателите на съделителите в настоящото производство е ликвидирана, като
всеки от наследодателите И. Р. Б. и Н. Р. С. по силата на съдебната спогодба е
станал изключителен собственик на самостоятелен обект (така е и според
заключението на СТЕ). Пространствените граници, в които се простира правото на
собственост на всеки от наследодателите, са индивидуализирани чрез посочване на
конкретните помещения. Понастоящем съсобственост съществува само между двамата
ответници Л.Д.Я. и Р.Д.С. и то само по отношение на общата им (съсобствена)
наследствена част, полагаща им се по закон от починалата им майка. Двамата
ответници обаче не са направили изрично искане за допускане и извършване на
делба помежду им, поради което и съдът не следва да се произнася в този смисъл.
Съсобственост обаче по отношение на постройката между ответниците от една
страна и ищцата от друга, не съществува. Наличието на съсобственост е първата
материално-правна предпоставка за допускане на делбата, поради което при липса
на тази предпоставка, както е в настоящия случай, искът за делба следва да се
отхвърли. Иначе казано, нова делба за същите имоти и на същото основание е
недопустима, поради което подлежи на отхвърляне искът за делба на постройката,
находяща се в парцел XVI-413 в кв. 26, построена цялата на 45 кв. м., реално
поделена с Протокол за съдебна делба от
31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г.
По отношение на дворното място - УПИ XVI-413 в кв. 26
по плана на с. В. Т., целия с площ от 2005 кв. м., спорен остава въпросът дали
съсобствеността съществува или е прекратена с горепосочения съдебно –
споразумителен протокол за делба. В протокола се сочи, че наследодателите
придобиват „идеални“ части, макар и при реално ползване във фиксирани
пространствени граници. Следователно употребените изрази не съдържат
недвусмислената воля на страните и съда за прекратяване на съсобствеността чрез
обособяването на реални дялове, а по – скоро може да се тълкува като
разпределение на ползването на дворното място. Поначало ако съдебната спогодба
има недостатъци, които я правят нищожна или унищожаема като договор, макар и да
е одобрена с определение на съда, нищожността или унищожаемостта могат да се
предявяват по исков ред (Решение № 447/02.12.2011 г., постановено по реда на
чл. 290 ГПК по гр. д. № 1182/2010 г. на I г. о. на ВКС). Подобно становище се
застъпва и в т. 8 от ТП № 7/73 г. на ОСГК, според която съдебната спогодба,
постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото производство,
не се отличават по своята същност от извънсъдебната и подобно на нея
представлява двустранен договор. Поради това, когато са налице условията на чл.
26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Недействителността на договора за делба може да
бъде установена в последващо делбено производство или по общия исков ред, но в
настоящия случай подобни доводи липсват. Независимо обаче дали ще се приеме, че
Протокол за съдебна делба от 31.03.1975
г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г. е произвел вещно – прехвърлително
действие и е ликвидирал съсобствеността, или същият не е произвел действие и
съсобствеността съществува, то и в двата случая делбата на дворното място се
явява недопустима, макар и на различни основания. Ако се приеме, че
Протокол за съдебна делба от 31.03.1975 г.
на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г. все пак урежда прекратяване на
съсобствеността, а не просто разпределение на ползването, то следва да се
зачете неговата сила на пресъдено нещо и делбата се явява недопустима на същото
основание, на което и гореописаната постройка – непререшаемост на спора.
Настоящият съдебен състав намира, че с Протокол
за съдебна делба от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г.
досежно дворното място единствено е разпределено ползването, но не е
ликвидирана съсобствеността. При тези обстоятелства обаче сме изправени пред
хипотеза на съсобствено дворно място, в което са построени самостоятелни обекти
в сграда, всеки изключителна собственост на съделители в производството.
Съгласно ППВС № 2/1982 г., в такива случаи дворното място има статут на обща
част по см. на чл. 38, ал. 1 от ЗС, предназначено е да обслужва едновременно
всяка една от сградите или обектите в режим на т. нар. „хоризонтална етажна
съсобственост“ и по отношение на него е недопустимо да се допусне делба. Поради
изложеното искът за делба на дворното място също следва да се отхвърли.
Следва да се отбележи, че стопанската постройка от 23
кв. м., заключена между точки 9,10,25,26,9 по комбинираната скица, няма
самостоятелен, а обслужващ, второстепенен характер и представлява допълващо
застрояване. Същата е описана в Протокол
за съдебна делба от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г.
и е част от дял II. Поради второстепенния си характер стопанската постройка
винаги следва да се дели заедно с дворното място, независимо от волята на
страните, т.е. дори да не е направено такова изрично искане. В конкретния
случай поради недопустимостта на делбата по отношение на дворното място,
недопустима се явява и делбата на стопанската постройка. Отделно от това същата
вече е поставена в реален дял на наследодателя на ответниците и затова делбата
й с участието на ищцата като съделител е недопустима на още едно основание.
По
разноските
Предвид изхода на производството,
ответниците имат право на разноски. Двамата претендират общо разноски в размер
на 750 лв., съгл. приложен списък по чл. 80 ГПК, от които 600 лв. – адвокатско
възнаграждение и 150 лв. – депозит за експертиза. По делото са представени
доказателства за реалното извършване на претендираните разноски, поради което
претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
внесе по сметка на РС – Своге държавна такса в размер на 25 лв., както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Н.И.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Л.Д.Я. с ЕГН: **********,
адрес: *** и Р.Д.С. с ЕГН: **********, адрес: ***, за извършването на съдебна
делба на следния недвижим имот: постройка,
находяща се в парцел (понастоящем УПИ) XVI-413 в кв. 26 по плана на с. В. Т., С.
окръг, построена цялата на 45 кв. м., съгласно Протокол от 31.03.1975 г. по гр.
д. № 235/1975 г. по описа на РС – Своге, заключена между точки
10,11,12,13,14,23,24,25,10 по комбинираната скица, неразделна част от
настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Н.И.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Л.Д.Я. с ЕГН: **********,
адрес: *** и Р.Д.С. с ЕГН: **********, адрес: ***, за извършването на съдебна
делба на следния недвижим имот: УПИ XVI-413
в кв. 26 по плана на с. В. Т., С. окръг, целият с площ от 2005 кв. м., където е
построена гореописаната сграда, построена цялата на 45 кв. м., съгласно
Протокол от 31.03.1975 г. по гр. д. № 235/1975 г. по описа на РС – Своге,
заключен между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,1 по комбинираната скица, неразделна част
от настоящото решение, ведно със стопанската постройка от 23 кв. м., заключена
между точки 9,10,25,26,9 по комбинираната скица, част от дял II по Протокол от
31.03.1975 г. по гр. д. № 235/1975 г. по описа на РС – Своге.
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН: **********
да заплати на Л.Д.Я. с ЕГН: ********** и Р.Д.С. с ЕГН: ********** сумата от общо
750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство, от които 600 лв. – адвокатско възнаграждение и 150 лв.
– депозит за експертиза.
ОСЪЖДА Н.И.Д. с ЕГН: **********
да заплати по сметка на Районен съд – Своге сумата от 25 (двадесет и пет)
лева, представляваща държавна такса при отхвърляне на делбен иск, както и 5
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Неразделна част
от настоящото решение е Комбинирана скица, изготвена по СТЕ от вещото лице инж.
Л.М. (л. 121 от делото).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :