РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. гр. Хасково, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Елена П. Стефанова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101269 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от „Хеликс“ ООД с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), срещу
„Електроразпределение Юг„ ЕАД.
Ищецът твърди, че бил потребител на електроенергия, доставяна му за обект с адрес:
с. Крепост, общ. Хасково, с ИТН 1606397 и с клиентски номер **********. На 02.03.2020 г.
служители на ответното дружество извършили проверка на обекта, при която обслужващият
обекта електромер бил демонтиран и предаден за експертна справка в БИМ. Констатирано
било, че електромерът отчитал електроенергия с грешка минус 34.49 %, вследствие на което
ответникът коригирал сметката за потребена електрическа енергия от ищцовото дружество за
67 дни назад - от 03.12.2019 г. до 02.03.2020 г. и с фактура № **********/03.02.2021 г.
допълнително му начислил сумата от 5 262,65 лв. Поддържа се, че извършената корекционна
процедура въвеждала безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на
електроенергия, което било в пълно противоречие с изискването на императивната
разпоредба на чл. 82 ЗЗД. По тази причина се счита, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и
предвидената в чл. 48 от тях корекционна процедура на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) не следвала да бъде приложена. Ето защо процесната сума била
недължима поради начална липса на основание за начисляването й. Сочи се и че ищцовото
дружество платило сумата, но тя подлежала на възстановяване, поради което подало
1
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 5631/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но в
законоустановения срок срещу нея постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното
се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземане на ищеца спрямо него за сумата 5 262,65 лева,
представляваща платена от ищеца на ответника без правно основание стойност на ел. енергия
за минал период - от 03.12.2019 г. до 02.03.2020 г. за обект, находящ се в Крепост, общ.
Хасково с ИТН 1606397 и с клиентски номер **********, за което е издадена фактура №
**********/03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5631/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло
- както по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на 02.03.2020 г.
проверка от негови служители на електромера, монтиран да измерва доставяната
електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна
уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за
изминал период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и процесната
сума била начислена и претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 49, ал. 1
ПИКЕЕ, във връзка с чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, във връзка с чл. 56 ПИКЕЕ. Поддържа се, че
при проверката присъствал един свидетел. При нея се констатирало несъответствие на
характеристиките на средството за търговско измерване с нормираните, поради което
електромерът бил демонтиран за метрологична експертиза в БИМ, а на мястото на
демонтирания електромер бил монтиран нов, отговарящ на нормативните изисквания.
Всички действия били закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване № 603403/02.03.2020 г. Ето защо се счита, че били налице
предпоставките на чл. 50, ал. 1, б „а“ от ПИКЕЕ, поради което операторът на
разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството
електрическа енергия, като начислил допълнително количество електрическа енергия на
клиента в размер от 27683 kWh. Дължимата сума, вследствие на установеното непълно
измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на КЕВР била 5 262,65 лв.
с ДДС, а периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 90 дни, като първата
дата била датата на предходната проверка на електромера, а последната дата била на
извършената техническа проверка. За тази сума „Електроразпределение Юг" ЕАД издал
процесната фактура и с препоръчно писмо с обратна разписка ищецът бил уведомен за
извършеното допълнително начисление. Поддържа се и че обстоятелството кой бил
конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените
законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа
енергия, не се съдържало изисквания за извършване корекции на сметки при установено
2
виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за
упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да
бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Предвид изложеното се моли да се отхвърли изцяло
иска и да се присъдят сторените деловодни раз носки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 737/13.10.2021 г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна на
обекта му, находящ се в с. Крепост, общ. Хасково с ИТН 1606397 и с клиентски номер
**********; че на 02.03.2020 г. е извършена проверка на меренето на електрическа енергия
на обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Юг" ЕАД, за което е съставен
констативен протокол и въз основа на него е издадена фактура № **********/03.02.2021 г. на
стойност 5 262,65 лв. с ДДС, която ищецът е заплатил на ответника.
Съгласно приетия констативен протокол № 603403/02.03.2020 г., съставен от
служители на “Електроразпределение Юг” ЕАД в присъствието на представител на клиента,
на 02.03.2020 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект. Посочено е,
че електромерът е бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ поради съмнение за
нерегламентиран достъп, и е бил монтиран нов електромер с модем.
От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване №
539/14.12.2020 г. на БИМ, ГД “МИУ”, РО – Бургас се установява, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера, като е монтирано допълнително устройство с фотодатчик и
реле за време. Посочено е, че електромерът отчитал при наличие на светлина, но около 2 ч. и 13 м. след
понижаване на светлината, релето се включва и започвал да отчита по-малко от консумираната електроенергия,
както и че метрологичните характеристики и външния вид на електромера не съответства на
изискванията за одобрения тип.
По делото е представена и справка за коригиране на сметките за електроенергия на
ищеца от 20.01.2021 г.
С писмо с изх. № 8638126-1/03.02.2021 г. ищецът е уведомен от ответника за
извършената проверка и резултата от нея, както и че на основание чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ ще му
бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 03.12.2019 г. до 02.03.2020 г. чрез
допълнително начислена сума в размер на 5 262,65 лева.
В тази връзка е издадена и фактура № **********/03.02.2021 г. за сумата от 5 262,65
лева, представляваща дължима сума, вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за
периода от 03.12.2019 г. до 02.03.2020 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 5631/2021 г. по описа на РС - Пловдив,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. рег.
3
№ 16238/02.04.2021 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед №
3327/06.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната
сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 105,20 лева за държавна
такса и 650 лева за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено
възражение от ответника и с разпореждане от 21.04.2021 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на
процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването
на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата
страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за
доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й
измерване, която съответства на представената по делото фактура № **********/03.02.2021
г.
По делото не се спори, а и с Определение № 737/13.10.2021 г. е прието за
ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът е заплатил на ответника сумата по
фактурата в размер на 5 262,65 лева.
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на
сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които
съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са
предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна
корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал
период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи
такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази
връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр.
4
54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2,
т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат
извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата законова делегация
от Председателя на ДКЕВР са издадени нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след
горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 04.05.2019 г. В
настоящия случай проверката на СТИ от служители на ответното дружество е извършена на
02.03.2020 г., а корекцията на сметката на ищеца се отнася за периода от 03.12.2019 г. до
02.03.2020 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за
едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за
минал период.
Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа,
като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на
електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на
законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по
несъмнен начин и осъществяването на манипулация на СТИ от потребителя или от друго
лице, но с негово знание или съгласие. Първото обстоятелство е безспорно установено по
делото, но по отношение на второто липсват както твърдения, така и каквито и да е било
доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено такова
неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се отбележи, че
настоящият състав не споделя наведените от ответника доводи за наличието на безвиновна
(обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение
от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност,
поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените
разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само
регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на
количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайно
установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. №
1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС,
II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205
от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по реда на чл.
290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД
5
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда
безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има
предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който
един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на
потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в
§ 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Уместно е да се посочи и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност (без
значение договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е
налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди.
Задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за
бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при
доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на
доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди,
нито се установява такова негово поведение. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г.
по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Отделно от това следва да се има предвид и че дори при евентуално установяване на
неправомерно действие от страна на потребителя, трябва да се докаже периода на грешното
измерване или неизмерване в резултат на това неправомерно действие, както и реално
консумираната електрическа енергия. В противен случай едностранното изчисляване и
коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период би позволило на доставчика
да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. В
настоящия спор не се събраха и такива доказателства, което е още едно основание за
недължимост процесната сума. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите
максимално 90 дни според чл. 49 ал. 2 ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е
установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това
дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният
срок.
В гореизложения смисъл е и формиралата се при действието на новите ПИКЕЕ трайна
практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и последна инстанция предвид
цената на предявения иск – Решение № 260 от 11.11.2020 г. по в. гр. д. № 738/2020 г.,
Решение № 2600505 от 03.11.2020 г. по в. гр. д. № 794/2020 г., Решение № 260050 от
26.10.2020 г. по в. гр. д. № 802/2020 г., Решение № 252 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 785/2020
г., Решение № 249 от 21.10.2020 г. по в. гр. д. № 713/2020 г., Решение № 243 от 29.09.2020 г.
по в. гр. д. № 702/2020 г., Решение № 260013 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 657/2020 г.,
Решение № 260012 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 595/2020 г., Решение № 260011 от
14.08.2020 г. по в. гр. д. № 613/2020 г., Решение № 233 от 07.08.2020 г. по в. гр. д. № 597/2020
г. и много други, и с която се съобразява настоящият състав.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и
6
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В настоящото производство следва да се разгледа и възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 5631/2021 г. по
описа на РС - Пловдив. От представените по него писмени доказателства се установява, че те
са действително направени и възлизат на 105,20 лева за внесена държавна такса и 650 лева за
платено адвокатско възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
заповедното производство и съобразно приложимата в случая разпоредба на чл. 7, ал. 7, вр. с
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
разноските на заявителя за адвокатско възнаграждение трябва да се намалят до сумата от 415
лева, която длъжникът следва да му заплати.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на
същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 605,25 лева за платени държавна
такса и адвокатско възнаграждение, като последното не е прекомерно, тъй като не надвишава
минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, съществуването на
вземане на „Хеликс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. „Железни врата“ № 13, съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 10,
офис 7 - адв. Б. И., спрямо него за сумата от 5 262,65 лева, представляваща платена без
правно основание стойност на ел. енергия за минал период - от 03.12.2019 г. до 02.03.2020 г.
за обект, находящ се в Крепост, общ. Хасково с ИТН 1606397 и с клиентски номер
**********, за което е издадена фактура № **********/03.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
7
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5631/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив -
02.04.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, да заплати на „Хеликс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Железни врата“ № 13,
съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 10, офис 7 - адв. Б. И. сумата от 1 125,45
лева, от която 605,25 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 520,20
лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 5631/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, за които е издадена Заповед № 3327/06.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, е
IBAN: ******; BIC: UNCRBGSF в „Уникредит Булбанк“ с титуляр упълномощения от него
адвокат Б. С. И..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
8