Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
101 Година
2019, 29.03
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд ...............................
граждански състав.........................................
На
двадесет и седми февруари …...................... Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ...............................................
Съдебни заседатели: ...............................................
Секретар:
............................... Жана Кметска ....................................................................
Прокурор:
.............................................................................................................................
Като
разгледа докладваното от ....................... Р. Калиманова .......................................
търговско
дело номер ............. 223 ……....... по описа за ........ 2018 ….... година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съответно
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за предявения насрещен иск.
Образувано е по повод
исковите претенции на А.С.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес град
Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23, етаж 2 против „А енд Е къмпани“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Шейново“ № 2,
вх. 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от Йелена Румянцева за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 73491 евро, представляваща
частта от предоставен от същия на ответника и невърнат от последния заем, ведно
със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране
на исковата молба до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 3753.56
лева, представляваща мораторна лихва върху претендирания размер главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК пред Бургаския районен съд - 27.03.2018 година до датата на
депозиране на настоящата искова молба - 11.05.2018 година. Претендира се от
ищцовата страна и присъждането на направените от нея съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че страните по него
сключили два договора за паричен заем, които били обезпечени с ипотеки и
обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №4, том V, рег. № 3847, дело № 792/2010 година на
нотариус с район на действие Районен съд - Несебър, вписан в Служба по
вписванията вх. № 2333/10.05.2010 година, акт № 125, том. 1, дело 1267/2010
година и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №58, том IX,
рег.№ 6885, дело №1636/2010
година на нотариус с рег. №208 на НК, с район на действие Районен съд -
Несебър, вписан в Служба по вписванията вх. № 4091/28.06.2010 година, акт №175,
том 1, дело 2460/2010 година.
По първия нотариален акт
паричното задължение било в размер на 72600 евро с падеж 05.11.2011 година.
Впоследствие били сключени три анекса за удължаване на срока за издължаване на
паричното задължение, като последният срок за изпълнение бил установен на
31.12.2016 година. Падежът настъпил, но все още задължението не било погасено.
По втория нотариален акт паричното задължение било в размер на 74400 евро с
падеж 05.11.2011 година. Впоследствие били сключени три анекса за удължаване на
срока за издължаване на паричното задължение, като последният краен срок за
изпълнение също бил установен на датата 31.12.2016 година. На падежа и това
задължение не било изпълнено.
Поради неизпълнение на
посочените по-горе задължения ищецът инициирал производство по издаване в
негова полза на заповед за изпълнение. По искането, което депозирал, било
образувано частно гражданско дело № 2070/2018 година по описа на Бургаския
районен съд, по което бил постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за претендираните в заявлението суми по съображения, че
липсвали доказателства парите да са били предадени на длъжника. Поради
гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите
осъдителни искове.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в
указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искове. Със същия те са оспорени
изцяло по основание и размер. На първо място твърди, че по предоставените два
безлихвени заема той върнал на ищеца на 25.06.2010 година сумата от 7260 евро,
като в тази връзка последният подписал декларация-съгласие за заличаване на
учредена от него ипотека върху един от имотите, описан в нотариален акт №4/2010
година; на 15.09.2010 година му върнал 65340 евро, с плащането на които суми
ответникът погасил своето задължение в размер на 72600 евро. На 03.09.2012
година ответникът изплатил на ищеца сума в размер на 2500 евро, във връзка
което плащане последният пак изразил съгласие за заличаване на учредената ипотека
върху един от апартаментите по нотариален акт №58/2010 година. На 01.11.2013
година ответникът заплатил сума в размер на 10000 лева, равняващи се на 5113
евро, след което плащане ищецът отново дал съгласие за заличаване на учредените
ипотеки върху три апартамента, описани в нотариален акт № 58/2010 година и
учредените ипотеки върху седем апартамента, описани в нотариален акт №4/2010
година. На 02.06.2014 година ответникът изплатил сумата от 3000 лева, равняващи
се на 1534 евро, като в тази връзка се пристъпило след даване на съгласие за
това към заличаване на още една ипотека, а именно върху един апартамент по
нотариален акт №58/2010 година. На 26.04.2018 година на ищеца била заплатена и
сума в размер на 68396 евро, с която било погасено изцяло задължението и по
втория заем в размер на 74400 евро.
Въпреки извършеното до
26.04.2018 година пълно изплащане на дълга, ищецът неоснователно предприел
действия по предявяване на настоящата искова претенция. Той, освен това,
неоснователно не предоставял на ответника съгласие за пълното заличаване на
учредените в негова полза през 2010 година ипотеки върху останалите 12 броя
апартаменти, описани в двата горепосочени нотариални акта. В тази връзка се
сочи, че общо платената от него на ищеца сума по предоставените му от последния
два безлихвени заема до датата на образуване на настоящото производство била в
размер на 150143 евро или ищецът бил получил 3143 евро в повече.
При тези твърдения и в
съответствие с установените за това правила в приложимия процесуален закон
ответникът с нарочна искова молба е предявил против ищеца насрещен иск за
осъждането на последния да му заплати сумата от 3143 евро, с която
неоснователно се е обогатил поради липса на основание при него за нейното
получаване, ведно със законната лихва върху същата от деня на завеждане на
насрещния иск - 08.08.2018 година до
окончателното и изплащане и направените по делото разноски.
Изтъкнатите доводи са,
че търсената сума била недължимо платена такава и по-специално надвишала
предоставената му от първоначалния ищец по двата сключени договора за
безлихвени парични заеми, обективирани в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №4, том V, рег.
№ 3847, дело № 792/2010 година на нотариус с район на действие Районен съд -
Несебър и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №58, том IX,
рег. №6885, дело
№1636/2010 година на нотариус с район на действие Районен със - Несебър, за
връщането на която той се бил задължил.
Ищцовата по делото
страна, на която съдът е изпратил препис от отговора, от насрещния иск и
доказателствата към тях, в указания от съда и закона срок е депозирала
допълнителна искова молба и отговор по насрещния иск. Със същата на първо място
се признава фактът, че на 01.11.2013 година ответното дружество е извършило
плащане по банков път на сума в размер на 5113 евро и на 26.04.2018 година на
68396 евро, поради което и е предприела изменение на претенцията чрез нейното
намаляване, като искът за главница следва да се счита предявен за сума в размер
на 73491 евро. Заявява, че била подписала единствено декларация-съгласие №
15731 от 01.11.2013 година, отнасяща се до договорната ипотека по нотариален №
4/05.05.2010 година, в която декларация било записано, че предоставеният кредит
бил частично погасен със сумата от 6000 лева и декларация-съгласие
№15730/01.11.2013 година, отнасяща се до договорна ипотека по нотариален акт
№58/28.06.2010 година, в която било посочено, че предоставеният кредит бил
частично погасен със сумата от 4000 лева.
Оспорва получаването на
всички други суми, посочени от ответника в отговора на исковата му молба и в
този смисъл твърдението за пълно погасяване на задълженията му по двата
договора за заем. Пояснява се от него в тази връзка, че фигуриращите в
декларациите-съгласия за частично заличаване на ипотеки суми били посочени на
тези места абсолютно произволно и единствено поради законовото изискване за
посочване в този тип декларации на материалния интерес, с който се заличава
частична ипотека. Това негово твърдение се подкрепяло и от резкия дисонанс в
стойността на самостоятелните обекти, за които се давало съгласие за заличаване
и фигуриращите в декларациите суми, които не покривали и 10% от стойността на
самостоятелните обекти.
Оспорено е и
твърдението, че разписката от 15.09.2010 година удостоверявала погасяване на
задълженията по двата процесни договора за паричен заем в размера, посочен в
нея. Дори и да се приемело, че сумата по същата била получена от него, то тя се
отнасяла до трети договор за заем в размер на 96800 евро, обективиран в
нотариален акт №129, том VI, рег.
№4968, дело № 1113/31.05.2010 година на нотариус с район на действие Районен
съд -Несебър, вписан в Служба по вписванията вх. рег. №3025/01.06.2010 година,
акт № 146, том 1, дело 1725/2010 година, ипотеката по който била изцяло
заличена. Твърди се, че тази разписка нямала достоверна дата; не ставало ясно
за кое точно договорно отношение се отнася при съобразяване, че между тях имало
и други, част от които не били предмет на настоящия спор; по нея имало
зачерквания, поправки и добавяни текстове. Текстът на същата бил вътрешно
противоречив, а и не ставал ясен начина на получаване на сумата по нея - в брой
или по банков път.
Изтъква на следващо
място, че претенцията му се подкрепяла и от други обстоятелства. По-специално
сочи, че срещу ответното дружество било водено търговско дело № 436/2014 година
по описа на Бургаския окръжен съд. В кориците на това дело се съдържало писмено
извънсъдебно признание на управителя на ответника, инкорпорирано в писмо,
озаглавено „Пояснителна информация“ и изпратено до временния синдик на
дружеството Вячеслав Чанков. Това писмо било с дата 22.01.2016 година. Към тази
дата управителят на дружеството признавал и декларирал пред синдика, че
дружеството имало непогасен кредит към ищеца в размер на 287507 лева, която сума
била левовата равностойност на 147000 евро и която именно била и търсената от
него в настоящото дело.
Твърденията за плащане
се опровергавали и от приетото в съдебното решение, постановено по образуваното
против ответника и посочено по-горе дело за несъстоятелност, в което като
задължения на същия към 31.12.2014 година били приети и двата процесни парични
заема в размер на 72600 евро и 74400 евро.
Друго извънсъдебно
признание се съдържало и в собственоръчно написания от съдружника в ответното
дружество Артиш Круминш „план за погасяване на задължението“ от 30.08.2017
година, от който също било видно, че задължението на ответното дружество не
било погасено.
На ответника е било
съобщено, че ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с включен в нея
отговор по насрещния иск. Препис от същата му е бил изпратен, като същевременно
му е било указано, че в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК може да предприеме
действията, посочени в тази норма. Ответникът е депозирал допълнителен отговор.
Оспорено е с него твърдението, че плащането в размер на 65340 евро, направено
на 15.09.2010 година се отнасяло до трети сключен между страните договор.
Същото се опровергавало от съдържанието на подписаната от ищеца нотариално
заверена декларация-съгласие от 05.08.2010 година, в която се съдържало негово
заявление за пълно и предсрочно погасяване от страна на ответника на
задължението му по този заем в размер на 96800 евро, поради което първият
изразил своето съгласие да бъде заличена изцяло учредената в негова полза
ипотека. Този писмено удостоверен факт изключвал напълно относимостта на
предадените по-късно, на 15.09.2010 година от ответника на ищеца 65340 евро към
тази договорна ипотека. Все в тази насока било и съдържанието на разписката за
получена сума в брой от 01.07.2010 година и на разписка за получена сума в брой
от 05.08.2010 година, и двете лично подписани от ищеца. Те удостоверявали, че
той бил получил от ответника на посочените две дати сумата от 2400 евро и
сумата от 94400 евро или общо 96800 евро до датата на нотариално подписаната от
него заверена декларация-съгласие с вх. №5611/05.08.2010 година.
Бургаският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 05.05.2010 година
страните по делото са сключили договор, по силата на който ищецът предоставил
на ответника безлихвен заем в размер на сумата от 72600 евро, със срок на
издължаване на заема до 05.01.2011 година. За обезпечаване изпълнението на
заемателя да върне дадената му в заем сума същият учредил в полза на ищеца
договорна ипотека върху собствени негови недвижими имоти, подробно и
изчерпателно описани в съставения в тази насока нотариален акт №4, том V, рег.
№3847, дело №792/201 година на нотариус с район на действие Несебърския районен
съд. Впоследствие, с анекс от 30.12.2012 година страните по договора за заем са
постигнали съгласие за промяна на крайния срок за неговото издължаване, като са
се уговорили това да бъде датата 01.04.2015 година. На 18.12.2015 година същите
са подписали втори по ред анекс, с който отново са постигнали съгласие крайния
срок за връщане на заема да бъде удължен до 31.12.2016 година. На 31.05.2010
година страните в процеса са сключили друг договор за заем, по силата на който
ищецът предоставил на ответника заемни средства в размер на 96800 евро със срок
за връщане на заетата сума до 05.01.2011 година. Изпълнението на задълженията
отново е гарантирано чрез договорна ипотека върху недвижимости, предмет на
нотариален акт №129, том VІ, рег. №4968, дело №1113/2010 година на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд. На 25.06.2010 година е сключен трети
договор за заем между тях за сумата от 74400 евро, със срок на издължаването и
до 25.02.2011 година. За обезпечаване изпълнението на задълженията на ответника
по този заем отново от негова страна е била учредена върху собствени негови
недвижими имоти договорна ипотека, инкорпорирана в нотариален акт №58, том ІХ,
рег. №6885, дело №1636/2010 година на нотариус с район на действие Несебърския
районен съд. С три анекса от 25.02.2011 година, 30.12.2012 година и 18.12.2015
година крайния срок за връщане на заемната сума е бил удължаван последователно
на 30.12.2014 година, 01.04.2015 година и 31.12.2016 година.
Като доказателства по
делото са представени и приети няколко декларации-съгласия за заличаване на
договорна ипотека от дати 25.06.2010 година, две от 01.11.2013 година,
03.09.2012 година, 02.06.2014 година и от 05.08.2010 година, подписани от ищеца
по делото, с които той е изразил съгласието за частично заличаване на
учредените договорни ипотеки с разгледаните по-горе нотариални актове. Във
всяка една от тях фигурира запис, че двата заема са погасени частично, като по
първата декларация записаната там сума е 7260 евро от заема в размер на 72600
евро; по вторите, две на брой, сумите 6000 лева, съответно 4000 лева от заема в
размер на 72600 евро - първата и 74400 евро - втората, сумата от 2500 евро от
заема в размер на 74400 евро по третата и 3000 лева от 74400 евро по четвъртата.
Последната съдържа съгласието му за пълно заличаване на учредената договорна
ипотека поради постигнато споразумение за предсрочно и пълно издължаване на
непогасената част от главницата по паричния заем. Депозирани са също така и
разписка от 15.09.2010 година, в която е записано, че ищецът е получил от
ответника сумата от 65340 евро по договор за заем, но без конкретно посочване
на кой точно заем, както и разписки от 01.07.2010 година за сумата от 2400 евро
и от 05.08.2010 година за сумата от 94400 евро. Записът в тях също е за връщане
на съответната сума по договор за заем, но без да е изписано за кой точно заем
се отнася това изпълнение. Налични са по делото платежно нареждане от
01.11.2013 година за сумата от 10000 лева, както и такова от 26.04.2018 година
за 68396 евро, която сума е наредена в полза на ищеца от лицето Артис Круминш.
Ищецът в допълнителната
си искова молба и в хода на цялото съдебно производство е поддържал, че му се
дължи сумата от 73491 евро от първоначално заявената от него сума в размер на 147000
евро поради това, че след депозиране от негова страна на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение пред Бургаския районен съд е
получил частично плащане и по-точно признава да е получил от ответника по
сключените между него договори за заем от 05.05.2010 година и 25.06.2010 година
сумата от 68396 евро, наредена както бе посочено вече по-горе от лицето Артис
Круминш и 10000 лева, равняващи се на 5113 евро по платежното нареждане от
01.11.2013 година. Останалите твърдени за извършени спрямо него от ответника
плащания същия оспорва, като по отношение на фигуриращите в
декларациите-съгласия суми, записани като осъществени частични плащания твърди,
че не ги е получавал. Това негово волеизявление има характера на частен документ. Законната доказателствена сила на
частните документи, когато те са подписани, е определена в чл. 180 от ГПК -
същите доказват, че изявленията в тях, са изявления на лицата, които са ги
подписали. След като съдът установи това обстоятелство, той е длъжен без
по-нататъшна преценка да приеме, че неговия текст е изявление на лицето, което
го е подписало и съобразно цитираната правна норма да установи
доказателствената му сила по свое убеждение. Същата може да бъде оборена, като
се докаже, че той е неистински или че текстът пред него е подправен, т. е. да
бъде установена неистинността на документа. В конкретния случай ищцовата страна
не оспорва автентичността на подписа, т. е. не е налице оспорване на
истинността на документ по смисъла на чл. 193 от ГПК. Изложеното от нея като
факти и поддържаните в процеса твърдения сочат на това, че тя независимо от
липсата на изрично писмено или в съдебно заседание изложено в тази насока
изявление твърди по същество неистинност на съдържащите се в декларациите -
съгласия нейни изявления относно получаването на съответната част от заемите,
т. е. че е налице симулативност на изявленията и, материализирани в тези
декларации в тази им част. Ищецът, обаче не е представил нарочен обратен
документ в тази насока, а и не твърди такъв е бил съставен. Следва да се
приеме, обаче, че по делото са налице такива писмени доказателства, които
правят вероятно твърдението за симулативност и могат да се разглеждат във
връзка със същото като „начало на писмено доказателство”. Това е така, тъй като
документът, който се представя за начало на писмено доказателства, трябва да
изхожда от страната, на която се противопоставя или в конкретния случай това е
ответната страна. На първо място като такъв документ следва да се разглежда
изготвения от управителя на дружеството към месец януари 2016 година такъв и
озаглавен „Пояснителна информация“, предназначен за синдика, назначен в рамките
на тогава развиващото се спрямо дружеството производство по несъстоятелност -
същият е съставен и изхожда от ответната страна. В него се съдържа изрично нейно
признание за дължимост на сумата от 287507 лева на ищеца по договори за заем от
2010 година. Тази сума изцяло съответства на установената такава от вещото лице
по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, вписана в счетоводството
на ответника като задължение към ищеца към 31.12.2012 година. Съдът намира, че доказателствената
му сила и важимост е без значение
обстоятелството, че в резултат на инстанционен контрол решението за откриване
на производство по несъстоятелност спрямо ответника е било отменено.
Разглежданата „Пояснителна информация“ съдържа надлежно признание на ответника,
направено чрез законния му представител за това, че към този момент същият
дължи сума в посочения размер. Тук е необходимо да се поясни, че справката по
партидата на дружеството в електронния търговски регистър, воден от Агенция по
вписванията разкрива, че ответното дружество е учредено през 2008 година, като
към 30.01.2008 година съдружници в него са били лицата Йелена Румянцева и Артис
Круминш. Йелена Румянцева е била и негов управител. На 28.11.2013 година е
вписана промяна, с която тези лица са освободени като съдружници, приет е нов в
лицето на Вячеславс Йежовс, който е избран и за управител. Той именно е
изготвил и подписал и „Пояснителната информация“, обсъждана от съда. На
12.04.2017 година отново е била вписана промяна за ответника, касаеща едноличния
собственик на капитала му и управителя, като за такъв е вписан Сергейс Сергейевс.
Последната към настоящия момент промяна - тази от 16.11.2017 година също касае
едноличния собственик на капитала и управителя и по-специално търговското
дружество „А&Е инвест“ ООД,
което е чуждестранно юридическо лице е придобило всички дялове от капитала му,
а за управител отново е избрана Йелена Румянцева.
В
подкрепа на това признание следва да се разглеждат и съставените и подписани и
от двете страни по спора анекси към договорите за заем, два от които като дата - 18.12.2015 година следват датите на
декларациите-съгласия, които според ответника установяват реално извършени от
него плащания на дълга му. Използваните в тях изрази и формулировката на
постигнатите договорености свидетелстват изрично за това, че към момента на
подписването им никаква част от заемите от 2010 година не са били погасени. Ако
ответното дружество беше платило част от дадените му заемни средства, то това
обстоятелство безспорно би намерило външен израз в текста на анексите, още
повече, че същите касаят предоставяне на нов срок за издължаване и е нормално и
мислимо да съдържат изрично изявление за каква точно част от заема се
предоставя новия срок. Все в подкрепа на горното следва да се разглеждат и
записите в счетоводството на ответника. Към края на 2010 година при него е било
отразено задължение към ищеца в общ размер на 243800 евро, т. е. сумата по
трите посочени по-горе заема. За същия период от време като върната е отразена
сумата от 117100 евро, като неизплатена е останала сума в размер на 126700
евро. През 2011 година ответникът очевидно е сключил и друг договор за заем с
ищеца, такъв от 25.01.2011 година, получената по който сума надлежно е
осчетоводил, както е осчетоводил и извършени сторно операции на основание мемориален
ордер от 31.01.2011 година за върнати суми по заеми от него в размер на 20300
евро. Към края на 2011 година в счетоводството му се е водило задължение към
ищеца в размер на 167700 евро. След като през 2012 година е бил върнат заема по
договора от 25.01.2011 година, ответникът е водил счетоводно свое задължение
към ищеца в размер на 147000 евро с равностойност на 287507 лева, която сума
фигурира в „Пояснителната информация“ на управителя от 2016 година. За периода
от 2013-2017 година движения по сметка 151201 /заем в евро А. А./ не са
отразени. Едва на 30.04.2018 година, съответно на 31.08.2018 година, т. е. в
хода на заповедното и настоящото производство ищецът е осчетоводил сумите по
декларациите-съгласия, разписката от 15.09.2010 година, банковото извлечение от
01.11.2013 година и плащането от 26.04.2018 година от Круминш. Тук е необходимо
да се изтъкне, че нито ищецът твърди допуснато лошо изпълнение от страна на
ответника чрез това плащане, нито ответникът го оспорва, даже напротив надлежно
го е осчетоводил, което очевидно означава, че не отрича свързаността си с това
лице и счита, че изпълнението чрез него за пълно и добро. Същото това лице е
изготвило писмен документ от 30.08.2017 година, който може да се разглежда като
план за погасяване на задълженията към ищеца, които очевидно произтичат от
процесните два договора от 2010 година и са поети от ответника по времето, по
което това лице е било съдружник в него. За това може да се съди по записа кои
апартаменти ще бъдат освободени при всяко едно от частичните плащания. Така
например, апартаменти АІІІ 05, АІІІ 08 и А ІІІ 09 са предмет на нотариален акт
за договорна ипотека №58/2010 година /заема от 74400 евро/, а апартамент А V01
на нотариален акт №4/2010 година /заема от 72600 евро/. Същевременно,
разписките за сумите от 94400 евро и 2400 евро от 05.08.2010 година и от 01.07.2010
година са надлежно осчетоводени още през 2010 година. Техният общ сбор прави
сумата от 96800 евро или това е размера на заема от 31.05.2010 година, което обстоятелство
от своя страна кореспондира с даденото от ищеца на 05.08.2010 година с
декларацията съгласие за пълно заличаване на ипотеката по нотариален акт
№129/2010 година /заема от 96800 евро/ поради неговото предсрочно и пълно
погасяване /срокът за връщане е 05.11.2011 година/.
При
съобразяване на всичко така казано по-горе се налага извода, че към датата на
образуване на заповедното производство ответникът е имал задължение към ищеца
от двата договора за заем от 05.05.2010 година и 25.06.2010 година в общ размер
на 147000 евро. След като се приспадне плащането от 68396 евро и от това от
01.11.2013 година в размер на 10000 лева, то задължението на ответника към
ищеца възлиза на претендираната от него сума в размер на 73491 евро. Тук е
необходимо да се посочи, че плащането от 15.09.2010 година в размер на сумата
от 65340 евро не може да бъде взето предвид като плащане по някой от двата
процесни договора. Това е така, тъй като в текста на самата разписка конкретен
договор, за който сумата се отнася не е посочен. Установено е от
доказателствения материал, че страните са били обвързани не само от тези два
договора за заем; между тях е имало и други такива, за което може да се съди и от
заключението на вещото лице и те биха могли да бъдат от предни години, като се
има предвид съществуването на дружеството от 2008 година. Наред с това, за
разлика от другите две разписки, сумите по които са отразени надлежно, през
съответния период от време в счетоводството на ответника и този запис
кореспондира с други събрани по делото доказателства, за тази сума това не би
могло да се каже. Осчетоводяването и е извършено едва на 30.04.2018 година, т. е. след като вече е било инициирано заповедното производство. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че осчетоводяването не е за
плащане с парични средства от касата на дружеството, а като плащане с лични
средства на кредитора Йелена Румянцева. Поради това именно има втора счетоводна
операция, която отразява, че същото дължи на Румянцева сума в този размер.
Същевременно, договор за заем между дружеството и посоченото лице Румянцева
липсва представен по делото. Може, поради датата на твърдяното плащане по
процесните договори да се мисли и това е логично, че този договор е сключен
преди датата на разписката - дружеството получава заем от Румянцева и с
получените от нея пари го връща на ищеца. В разгледаната по-горе „Пояснителна
информация“, обаче се съдържат данни за сключен договор за заем между тези два
субекта, но от 2013 година и за сума в размер различен от коментирания. Дори и
страните по този договор да са оформили в писмена форма възникналите между тях
отношения по повод на даден заем в един по-късен момент, а не към този на
реалното даване, то въпреки вмененото на ответника задължение в тази насока
такъв също не е депозиран от него по делото, поради което приложение следва разпоредбата
на чл. 190 във връзка с чл. 161 от ГПК и се направи извода, че не би могло да
се приеме за доказано съществуването на такъв договор към съответния
правнорелевантен моменти и по-специално към 2010 година. Наред с това е
необходимо да се вземе предвид и изрично изложеното от вещото лице, че
ответната страна не е спазила по отношение на тази взета счетоводна операция
задължението за текущо осчетоводяване, поради което и от гледна точка на неспазване
на принципа за текущо осчетоводяване може да се говори за нередовно водено
счетоводство. Това, преценено в съответствие с нормата на чл. 55, ал. 2 от
Търговския закон и чл. 182 от ГПК мотивира съда да не кредитира както
направеното счетоводно отразяване на тази сума като платена на ищеца, така и това
на другите суми по обсъдените по-горе декларации-съгласия. Всички те датират от
период от време, достатъчно отдалечен от момента на отразяването им в
счетоводството на ответника, поради което и именно не следва да се вземат
предвид; следва да се съобразят само извършените отразявания по разкритата в
счетоводството на ответника за ищеца сметка само до края на 2012 година. Довода
на ответника досежно същата е, че с нея и със сумата от 7200 евро по декларацията-съгласие
от 25.06.2010 година било погасено
цялото му задължение в размер на 72600 евро. Същият не намира опора в
доказателствения материал както по горните изложени от съда съображения, така и
поради това, че сбора от тези две суми не е равен на сумата на заема. Освен
това, ако този заем беше върнат още през 2010 година, то съставянето на последващи анекси към този договор, единият от които от
2012 година, а другия от 2015 година и в които сумата по заема фигурира в пълен
размер би било лишено от каквато и да е логика. Тези анекси не са оспорени от
ответната страна нито по отношение на тяхното съдържание, нито на тяхната
автентичност.
Всичко
изложено по-горе налага извода на основателност на предявения иск за главница,
а основателността на същия сочи на такава и на акцесорния за лихва за посочения
в нарочната писмена молба от 25.06.2018 година, постъпила в изпълнение
разпореждането на съда период от време, а именно от 27.03.2018 година до
11.05.2018 година. Задължението за връщане на сумата по договорите е срочно,
срокът е изтекъл, но пълно изпълнение до настоящия момент няма. Изчислена с
помощта на програмния продукт „Апис финанси“ същата възлиза на сумата от 1587.85
евро с равностойност на 3105.56 лева, до който размер следва да бъде уважена, а
в останалата част отхвърлена. Лихвата е заявена в български лева, поради
което именно съдът я присъжда по този
начин. Същата е изчислена върху главница от 141887 евро /след приспадане от
първоначално заявения размер от 147000 евро на плащането от 5113 евро, направено
на 01.11.2013 година/ за период от 27.03.2018 година до 26.04.2018 година -
датата на частичното плащане в размер на 68396 евро и върху главница от 73491
евро за периода от 26.04.2018 година до 11.05.2018 година.
Изложените от съда по-горе доводи и констатираната
от него основателност на първоначалните искове сочат на неоснователност на
предявения насрещен иск - ответното дружество не само не е платило на ищеца суми
в повече по двата процесни сключени договори за заем, но и е останало задължено
към него с посочената от съда по-горе сума, поради което именно този иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
делото, отправеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 10137.21 лева,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски. За начина, по който
същата е формирана следва да се посочи следното:
С депозирането на
исковата молба ищецът е претендирал сумата от 147000 евро. С допълнителната
искова молба е предприел изменението и чрез нейното намаляване, като е заявил,
че претендира само 73491 евро. Частта, която не е предмет на делото след
изменението съответства на платеното му преди завеждане на делото - един път
10000 лева на 01.11.2013 година и втори път 68396 евро на 26.04.2018 година, т.
е на плащания извършени преди образуване на делото, поради което и в тази и
част претенцията му би била неоснователна, ако не беше изменена. Тук е
необходимо да се каже, че началото на висящността на настоящия процес не се
свързва с подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, тъй като заявлението е било отхвърлено. Действително, след
указания, съобразно изискванията на закона, ищецът е предявил осъдителен иск,
но връзката между последния и производството по издаване на заповед е
единствено в запазването и този смисъл използването на внесената в заповедното
производство такса в размер на 2% върху цената на иска. Поради това именно
сумата за разноски е пресметна по начин да отчита казаното по-горе, а именно в
зависимост от основателността на първоначално заявените с исковата молба от
ищеца претенции за главница и лихви. В същата се включва внесената пред
настоящия съд и пред заповедния държавна такса, внесеното възнаграждение на ангажирания по делото един
адвокат пред настоящия, както и пред заповедния съд, внесените суми за
възнаграждения на вещите лица по допуснатите и извършени съдебно-икономическа и
съдебно-графологична експертизи. За всички тях са представени доказателства, че
са реално направени, поради което и следва да бъдат възложени в тежест на
другата страна по спора.
На ответната страна, при
използване на същия механизъм, описан по-горе, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и в съответствие с направеното от нея в тази насока искане следва да бъде
присъдена сумата от 122.17 лева, в която се включват държавните такси за
преписи от книжа и държавната такса за предявения насрещен иск. Възнаграждение
за ангажирания по делото един адвокат не следва да бъде присъждано, тъй като няма
доказателство то е платено. В тази насока следва да се отбележи, че в
представения договор за правна защита и съдействие е записано, че уговореното
възнаграждение от 8077 лева се дължи по банкова сметка, ***. е. платимо е по
банков път. В такъв случай, съобразно разясненията дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 година на ВКС по тълк. дело № 6/2012
година, ОСГТК, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането, каквито по делото, включително към
списъка на разноските липсват представени. Така казаното прави ирелевантно
възражението на ищеца за неговата прекомерност, поради което и същото не следва
да бъде обсъждано по същество.
Тук следва да се поясни
и това, че и двете суми за разноски на страните по делото са формирани като
сбор от дължимите такива по първоначалните и по насрещния искове - общо
19700.28 лева за ищеца и 246.39 лева за ответника. Никоя от страните не е
посочила каква част от общия размер разноски е направила за защита по единия,
съответно по другия иск, с изключение на държавните такси, поради което съдът
приема, че те са в такова съотношение, в каквото се намират една спрямо друга
исковите претенции, т. е. както се отнася сумата по насрещния иск към сумите по
първоначалните като процент. С така полученото процентно съотношение е
съобразен общия размер разноски, едната част от които са отнесени от съда за
защитата по първоначалните искове, а другата - за защитата по насрещния иск /при
установен такъв от 0.021%, разноските за ищеца от общата сума са 19286.58 лева
общо за заявените от него два иска и 413.70 лева за насрещния; съответно за
ответника са 241.22 лева за първоначалните два иска по искова молба и 5.17 лева
за неговия насрещен/ и спрямо така установените суми е приложен описания
по-горе механизъм за установяването им като размер спрямо констатираната от
съда основателност, съответно неоснователност.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съответно чл. 55, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „А енд Е
къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление
ул. „Шейново“ № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от Йелена Румянцева да заплати
на А.С.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен
адресград Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23, етаж 2 *** сумата от 73491 /седемдесет
и три хиляди четиристотин деветдесет и едно/ евро, представляваща частта от
предоставен от същия на ответника и невърнат от последния заем, ведно със
законната лихва върху присъдения размер главница от датата депозиране на
исковата молба до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 3105.56 /три
хиляди сто и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лв. като равностойност на
1587.85 /хиляда петстотин осемдесет и седем евро и осемдесет и пет евроцента/
евро, представляваща мораторна лихва върху съответния размер главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Бургаския районен съд - 27.03.2018 година до датата на депозиране на
настоящата искова молба - 11.05.2018 година, като в останалата част до общо
претендираната сума в размер на 3753.56 лева иска за мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на „А енд Е къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул. „Шейново“ № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от
Йелена Румянцева против А.С.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес град Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23, етаж 2 за
осъждане на ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 3143 /три хиляди
сто четиридесет и три/ евро, с която неоснователно се е обогатил поради липса
на основание при него за нейното получаване, ведно със законната лихва върху
същата от датата на завеждане на насрещния иск - 08.08.2018 година до окончателното
и изплащане.
ОСЪЖДА „А енд Е
къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление
ул. „Шейново“ № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от Йелена Румянцева да
заплати на А.С.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес град Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23, етаж 2 сумата от 10137.21
/десет хиляди сто тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ лв.
представляваща направени от него в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********,***
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Несебър, ул. „Иван
Вазов“ № 23, етаж 2 да заплати на „А енд Е къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Шейново“ № 2, вх. 2, ет. 1, ап.
1, представлявано от Йелена Румянцева сумата от 122.17 лева /сто и двадесет и
два лева и седемнадесет стотинки/ лв., представляваща направени от него в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: