№ 578
гр. Пловдив , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4352138, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на П. Ф. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно приложената разписка, обжалваният електронен фиш е връчен
на жалбоподателя на 11.02.2021г., а жалбата е подадена на 18.02.2021г.,
поради което и същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
1
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 13.12.2020г., в 14,38 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северно
платно в посока „Запад“, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус
3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 86 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 36 км.ч. Собственик на МПС, съгласно
справката за собственост на автомобила, е П. Ф. А., поради което и
електронния фиш бил издаден срещу нея.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение (втора
страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 89 км/ч. След правилно приспадане на
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача съгласно Протоколът от проверка
№ 10-С-ИСИС/ 21.02.20г. за възможна грешка при измерване на скоростта в
рамките на плюс/минус 3 км/ч, административно-наказващият орган
правилно е установил, че наказуемата скорост е в размер на 86 км/ч. В тази
връзка неоснователно се явява възражението за неправилно посочване на
скоростта.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 13.12.2020г. и от справката за собственик на процесния
автомобил.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
2
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложената по делото справка от Българския институт по метрология АУ-
000029 № 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно
извършената справка в публичния сайт на Българския институт по метрология
- https://e-
bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване
CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/17-
04/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3,
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо,
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 10-С-
ИСИС/ 21.02.2020г.,
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението
на измервателния уред.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, свързано с
реквизитите на ЕФ и липсата на посочване на дата на издаване.
В този изричен смисъл са и задължителните тълкувания, дадени с ТР
1/2014г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
3
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които
в случая са налице.
Така изрично Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259
от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по
смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за какъвто
и да било процесуален пропуск. Съгласно изричната законодателна воля,
обективирана в чл. 189, ал.4 ЗДвП и в образеца за ЕФ сред задължителното
му съдържание не е дата на издаване, поради което от липсата на този
реквизит не могат да се черпят каквито и да било аргументи за
незаконосъобразността на санкционния акт.
Относно възражението, свързано с вида на използваното средство на
контрол следва да се отбележи, че съгласно легалната дефиниция на параграф
65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: стационарни и мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два вида - прикрепени към
4
превозно средство и временно разположени на участък от пътя.
От приложеното удостоверение за одобрен тип, а и от съпроводителното
писмо по делото е видно, че процесното АТСС е от последния тип- мобилно,
временно разположено на участък от пътя, наричано още преносимо АТСС
или придобило гражданственост като „триножник“.
В тази връзка следва да се отбележи, че при издаване на ЕФ в
максимална степен е охранено правото на защита на наказаното лице, като в
него изрично е посочен както моделът на АТСС, така и номерът на конкретно
използваното устройство.
В чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са предвидени специални
изисквания, конкретно за преносимите АТСС, а именно че за всяко
използване следва да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата, както и
разположението на АТСС да се документира със снимка. Видно от събрания
по делото доказателствен материал и двете кумулативни изисквания са
спазени, като към Протокола по чл. 10 от Наредбата е налична и снимка на
конкретно поставеното АТСС.
Като режим измерване е посочен „С“ – стационарен. Възражението на
жалбоподателя, че следва нарушителят да се спре и да му се състави АУАН, е
неоснователно, тъй като този ред е приложим, когато контролът се
осъществява от мобилно средство, прикрепено към превозно средство и във
време на движение по чл. 11, ал. 2 от Наредбата, т.е. при режим на измерване
„Д“ – в движение, когато следва в Протокола по чл. 10 от Наредбата да се
опише и началото и края на участъка. В настоящия случай, както вече се
посочи, контролът не е осъществен по този начин, поради което и
електронният фиш е издаден законосъобразно.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПС-
та от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение
над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 4
ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер
– 400лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
5
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4352138, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на П. Ф. А., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Ф. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6