Присъда по дело №115/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Присъда № 1/01.07.2021 г. по В.н.ч.х.дело № 115/2021 г.

МОТИВИ: С Присъда № 14/28.04.2021 год., постановено по Н.ч.х.дело
№ 16/2021 година, А.т районен съд е признал Т. Ю.. И. от гр.А. за виновна в
това, че за периода от 17.10.2020 год. до 21.03.2021 год. вкл. в град А., при
условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния
през непродължителен период от време, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, а именно на: 17.10.2020
год., 18.10.2020 год., 07.11.2020 год., 08.11.2020 год., 21.11.2020 год.,
22.11.2020 год., 05.12.2020 год., 06.12.2020 год., 19.12.2020 год. 20.12.2020
год., 02.01.2021 год., 03.01.2021 год., 16.01.2021 год., 17.01.2021 год.,
06.02.2021 год., 07.02.2021 год., 20.02.2021 год., 21.02.2021 год., 06.03.2021
год., 07.03.2021 год., 20.03.2021 год. и 21.03.2021 год., като родител -
настойник /майка/ на М. М.М., с ЕГН *, на която са й били предоставени
родителските права над малолетното дете и неговото местоживеене е било
определено да бъде при нея, а на бащата М. Д. М. е бил определен режим на
лични контакти и срещи с детето, осуетила изпълнението на протоколно
определение от 14.10.2020 год., имащо силата на влязло в сила съдебно
решение, с което по Гр.дело № 113 по описа на Районен съд - А. за 2020 год.
между нея и частния тъжител М. Д. М. е била постигната съдебна спогодба по
чл. 127 ал. 2 и чл. 127а ал. 2 от СК относно режима на лични контакти и
срещи на бащата М. Д. М. с детето му М. М.М. - престъпление по чл.182 ал. 2,
във вр. с чл.26 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал.1 от НК я
освободил от наказателна отговорност и й наложил административно
наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева. С присъдата съдът е осъдил Т.
Ю. И. да заплати на М. Д. М. направените по делото разноски, в размер на
500.00 лева; а по сметка на PC - А. – да заплати 5.00 лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подс.Т. Ю.. И. от гр.А. – адв.Д.Ш. от АК - К., в която се твърди,
че присъдата е неправилна – незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Защитникът на подсъдимата
твърди в жалбата си, че частната тъжба не отговаряла на разпоредбата на
чл.81 ал.1 от НПК, тъй като формулираното с нея обвинение било неясно и
неконкретизирано, като в тъжбата не се сочели никакви обстоятелства, на
които се основава обвинението за извършено продължавано престъпление, а
единствено се твърдяло, че на 09.01.2021 год. подсъдимата била създала
евентуални пречки тъжителя да вземе детето при себе си. За останалите дати
в тъжбата не се сочели никакви обстоятелства и в хода на производството не
1

били събрани никакви доказателства, въпреки което съдът бил приел, че е
извършено деяние по чл.182 ал.2 от НК при условията на продължавано
престъпление и e осъдил подсъдимата за такова. Развива съображения за
липса на умисъл у подсъдимата за извършването на такова престъпление – да
съзнава, че не изпълнява съдебното решение с цел само и единствено
възпрепятстване на личните контакти на бащата с детето, тъй като
поведението й на 09.01.2021 год. било продиктувано само за защита
интересите на детето. Защитникът на подсъдимата моли да бъде отменена
изцяло обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с
която подсъдимата Т.И. да бъде призната за невиновна в извършване на
престъпление по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 от НК. В съдебно заседание пред
въззивната инстанция, редовно призована, подс.Т.И. не се явява. Защитникът
й поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира
заплащане на направените по делото разноски и пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата – частният тъжител М. Д. М. от гр.А. и неговият
повереник в съдебно заседание пред въззивния съд изразяват становище, че
въззивната жалба е неоснователна. Повереникът на частния тъжител развива
съображения, че в първоинстанционното производство били събрани
множество доказателства, които по недвусмислен начин показвали, че
определения по споразумение между страните режим на лични отношения на
бащата с малолетното дете не е бил спазван изобщо. Счита
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което
моли същата да бъде потвърдена. Претендира заплащане на направените във
въззивното производство разноски.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, изложени във
въззивната жалба, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните в
първоинстанционната производство доказателства, като в хода на въззивното
производство не са извършвани процесуално – следствени действия във
връзка със събиране на нови такива. Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Т. Ю.. И. и частният тъжител М. Д. М. заживели на
2

семейна начала през 2015 год. в град А.. От съвместното им съжителство на
28.06.2016 год. се родило дете - М. М.М.. Няколко месеца по - късно
родителите на детето се разделили, като подсъдимата напуснала семейното
жилище, в което двамата живели под наем, и с малолетното дете отишла да
живее в дома на своите родители в град А., ул. „Б. б.” № *. След фактическата
раздяла отношенията между двамата родители били влошени и доста
обтегнати. В края на лятото на 2020 год. подсъдимата депозирала против
частния тъжител искова молба в PC - А. с правно основание чл.127 ал.2 и
чл.127а ал.2 от СК, по която молба е било образувано Гр.дело № 113/2020
год. по описа на същия съд. В първото по делото заседание по него, проведено
на 14.10.2020 год., на основание чл.234 ал.1 от ГПК, страните по делото
депозирали съдебна спогодба, с която уреждали доброволно всички въпроси
по заведения иск с правно основание чл.127 ал.2 и последващите обективно
съединени искове към този иск, както и особения иск по чл.127а ал.2 от СК,
като поискали съда да одобри тази спогодба, като непротиворечаща на закона
и на морала, и да прекрати производството по Гр.дело № 113/2020 год. по
описа на PC - А., което било направено. Определението по Гр.дело №
113/2020 год. по описа на PC- А., с което била одобрена постигнатата между
страните по гражданското дело съдебна спогодба на основание чл.234 ал.1 от
ГПК и било прекратено производството, е влязло в законна сила от същата
дата - 14.10.2020 год. Съобразно съдържанието на тази съдебна спогодба,
одобрена от съда, наред с другите клаузи, съобразно разпоредбата на чл.127
ал.2 от СК, упражняването на родителските права над малолетното дете М.
М.М. били предоставени на неговата майка и подсъдима в настоящото
производство Т.И., местоживеенето на детето било определено да е при нея,
като на бащата и частен тъжител в това производство М.М. бил определен
режим на лични срещи и контакти с детето след влизане на определението по
Гр.дело № 113/2020 год. по описа на РС – А. в сила, както следва: „Да го
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето
от 9.00 ч в събота до 18.00 ч в неделя, с преспиване, както и един месец през
годината, който не съвпада с годишен платен отпуск на майката, като
вземането и връщането на детето става от и в дома на майката”.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно определение, постановено по
Гр.дело № 113/2020 год. по описа на PC - А. при условията на чл.234 ал.1 от
ГПК, частният тъжител на 17.10.2020 год. и на 18.10.2020 год. направил за
пръв път безуспешни опити да осъществи определения режим на лични срещи
и контакти с малолетното си дете, тъй като майката на детето и подсъдима в
настоящото производство Т.И. отказвала да изпълни съдебното определение и
да предаде детето на бащата за определените дни и време. Това се повторило
и през следващите няколко опита на частния тъжител да осъществи срещи и
контакти с детето си, поради което около два месеца след влизане в сила на
съдебното определение по Гр.дело № 113/2020 год. на PC- А., той потърсил
съдействие по телефона от Отдел „ЗД” при Дирекция „СП”- А. в лицето на св.
А. Р. - началник на отдела, която след телефонен разговор с подсъдимата
3

определила среща следващата седмица на бащата с детето в отдела, в
присъствието на майката, и която среща се осъществила безпроблемно. През
следващия месец - месец и половина подсъдимата отново отказвала
предаването на детето на неговия баща в дните, определени за срещи и
контакти, и след многократни телефонни уговорки от страна на социален
работник при Отдел „ЗД” при Дирекция „СП”- А., подсъдимата за втори път
предоставила в отдела детето за осъществяване на среща и контакти с частния
тъжител в присъствието на социален работник. До втората среща в Отдел
„ЗД” при Дирекция „СП”- А., не са налице данни за доброволно изпълнение
от страна на подсъдимата на съдебното определение в частта му относно
осъществяване на лични срещи и контакти на частния тъжител с детето, което
е било и основание за многократно търсене на съдействие от негова страна.
На 09.01.2021 год., при поредния ден /събота/ от определения режим на
срещи и контакти с детето, частният тъжител се обадил на подсъдимата и
помолил да осъществи такива с него, като заявил, че ще иде до жилището,
където живеела подсъдимата, за да вземе детето. Малко по - късно, около
09.00 часа, той, заедно със св. Е. Х., отишли пред блока, в който живеела
подсъдимата, и след обаждане, че са пред входа на жилищната сграда,
подсъдимата свалила детето за среща с неговия баща. В момента, в който
детето тръгнало към частния тъжител, подсъдимата направила забележка на
детето за неправилни действия от негова страна, то се върнало при майка си,
било прибрано в апартамента от негови близки и срещата не била
осъществена, а между подсъдимата и частния тъжител възникнал словесен
скандал за осуетяване на срещата с детето, въз основа на който на следващия
ден подсъдимата Т.И. депозирала пред PC - А. молба с правно основание чл.
8, във вр. с чл. 5, във вр. с чл. 4 и чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, както и за постановяване
на мерки за незабавна защита по чл. 18, във вр. с чл. 9 от ЗЗДН. Молбата за
постановяване на мерки за незабавна защита била отхвърлена в деня на
депозирането й с определение по образуваното Гр.дело № 5/2021 год. по
описа на PC - А., като неоснователна и недоказана. С Решение № 26,
постановено на 18.02.2021 год. по същото производство, влязло в законна
сила, била отхвърлена и молбата на подсъдимата с правно основание чл. 8,
във вр. с чл 5, във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН.
След този инцидент на 09.01.2021 год. и разгледаното дело за домашно
насилие, Отдел „ЗД” при Дирекция „СП” - А. предприели действия по
насочване на двамата родители към ЦОП - А., за да могат да ползват услугата
„Консултативна дейност” и психологическа и педагогическа работа с детето,
поради установяване на остра конфликтност между двамата родители,
оказваща въздействие върху психическото и емоционално състояние на
малолетното дете. От 09.03.2021 год. в ЦОП - А. започнала консултативна
дейност с двамата родители, поради проблемна комуникация между тях, във
връзка с подаден сигнал за родителско отчуждение и прекъсната емоционална
връзка между частния тъжител и малолетното дете М. М., и системно
4

неизпълняване на съдебно решение от страна на майката и подсъдима в
настоящото производство - Т.И., във връзка с определения режим на лични
срещи и контакти на частния тъжител с детето. Въпреки началото на тези
консултации и срещи от 09.03.2021 год., до 21.03.2021 год. вкл., подсъдимата
правила всичко възможно да осуети срещите на частния тъжител с
малолетното дете, т.е не изпълнявала доброволно съдебното определение по
Гр.дело № 113/2020 год. по описа на PC - А. в частта му, касаеща режимът на
лични срещи и контакти на лишения от права родител с малолетното му дете.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена от обясненията на подс.Т.И., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, които съдът е кредитирал отчасти;
от показанията на свидетелите А. Р., С. М., Е. Х., Т. Я. и М. И., разпитани на
съдебното производство, на които съдът е дал вяра изцяло; както и от
писмените доказателства, събрани и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния ред в хода на първоинстанционното съдебно
следствие.
За да признае подсъдимата Т.И. за виновна по повдигнатото й по частен
ред обвинение в извършване на престъпление по чл.182 ал.2 от НК и да я
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че
на посочените в тъжбата дати подсъдимата И., като майка и родител -
настойник на малолетното дете М. М.М., на която с протоколно определение
от 14.10.2020 год., имащо силата на влязло в сила съдебно решение, с което
по Гр.дело № 113/2020 год. по описа на Районен съд- А. са били предоставени
родителските права над детето, местоживеенето му е било определено по
неин постоянен или настоящ адрес, а на бащата и частен тъжител в
настоящото производство - М.. Д. М. е бил определен режим на срещи и
контакти с малолетното дете, не е изпълнявала протоколното определение,
което в случая се явява с характер на съдебно решение, за периода от
17.10.2020 год. до 21.03.2021 год. включително, във връзка с
осъществяването на лични срещи и контакти на частния тъжител с
малолетното дете, въпреки, че е била длъжна да осигури лични контакти на
частния тъжител с детето в определения от съда режим за това, още повече,
че този режим е бил одобрен от съда по предложение на двамата родители
при условията на чл.234 ал. 1 от ГПК. Съдът е приел за установено също от
обективна страна, че престъплението по чл. 182 ал. 2 от НК е било
осъществено от подсъдимата през посочения период непрекъснато, при
условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния
през непродължителен период от време, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите такива. Направил е
извода, че престъплението е осъществено от подс.И. и от субективна страна,
5

при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимата напълно е
съзнавала противоправния и общественоопасен характер на осъществяваното
деяние, и с поведението си, проявено при пълно съзнаване на извършваното
от нея, е искала и целяла настъпването на тези обществеопасни последици,
непосредствено ги е преследвала, като това се установявало по несъмнен
начин при анализ на всички доказателства и приетата фактическа обстановка
по делото, във връзка с осъщественото от нея престъпно деяние. Съдът е
направил крайният извод, че обвинението против подс.И. е доказано по
несъмнен начин, поради което я е признал за виновна в извършване на
престъпление по чл.182 ал.2 от НК; направил е извода, че са налице всички
предпоставки на чл.78а от НК, поради което я освободил е от наказателна
отговорност и й е наложил административно наказание в посочения по-горе
размер.
Настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционният съд
за доказаност по несъмнен начин на осъществяването от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.182 ал.2 от НК от подс.Т.И., е
необоснован и незаконосъобразен. В тази връзка въззивният съд съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.193а от НК /нов, ДВ бр.16/2019 год., в сила
от 26.02.2019 год./, за престъпление по чл.182 ал.2 от НК наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. От своя страна, чл.81 ал.1
от НПК установява, че тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за
подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението. Посочените разпоредби водят на извода, че всички
обстоятелства, представляващи елементи от състава на престъплението,
следва да бъдат подробно изложени в тъжбата, в т.ч. време, място и начин на
извършване на тръдяното престъпление. Именно тези обстоятелства
очертават фактическите рамки на частното обвинение и подлежат на
доказване с предвидените в процесуалния закон доказателства и чрез
установените в него доказателствени средства.
В обстоятелствената част на подадената до първоинстанционния съд
частна тъжба, въз основа на която е било образувано първоинстанционното
производство, не са изложени никакви обстоятелства, конкретизиращи
твърдяните от частния тъжител осъществени действия на подс.И., с които
същата да е осуетила изпълнението на влязлото с сила съдебно определение
/имащо последиците на съдебно решение/, с което е определен режима на
лични отношения и контакти на частния тъжител М.М. с малолетното му дете
М. М.М., вкл. и по отношение на време, място и начин на извършване на
такива действия от подсъдимата, а са изложени най-общи твърдения, че за
последните пет месеца след постановяване на определението тъжителят бил
виждал детето си само четири пъти в присъствие на майката, без да му бъда
дадена възможност да го взема със себе си и да ползва правата си, съгласно
определения му от съда режим на лични отношения с детето, като липсата на
6

изложени такива обстоятелства се отнася за всяка от датите, посочени в
диспозитивната част на частната тъжба. Следва да се отбележи, че макар и в
случая да се касае за обвинение в извършване от подсъдимата на едно
продължавано престъпление /както принципно правилно е приел е
първоинстанционния съд/, то при повдигане на обвинението е необходимо
конкретизиране по време, място и начин на извършване за всяко от отделните
деяния, включени в състава на продължаваното престъпление. От друга
страна, по делото не са събрани никакви конкретни доказателства,
установяващи по несъмнен начин осуетяването от подсъдимата на
изпълнението на съдебното решение/определение, с което е определен
режима на лични контакти на частния тъжител с малолетното му дете, на
която и да било от инкриминираните с диспозитивната част на тъжбата дати.
Не се съдържат такива доказателства и в кредитираните от
първоинстанционния съд показания на свидетелите А. Р., С. М., Т. Я. и М. И.,
доколкото свидетелите Р., М., Я. и И. установяват най-общо наличие на
оплаквания на частния тъжител до служителите на Дирекция „Социално
подпомагане” А., породени и свързани с твърдяно от него неизпълнение на
определените му от съда лични контакти с детето му, предприетите от тях
действия, както и трудностите при осъществяване на такива контакти на
тъжителя с малолетното му дете, създадени от подс.И., без същите свидетели
да установяват по несъмнен начин конкретни факти и обстоятелства на
действия и поведение на подсъдимата за осуетяване на посочените лични
контакти на тъжителя с детето, вкл. и на инкриминираните с обвинението
дати. Впрочем, именно посочената липса на доказателствена основа е
принудила първоинстанционния съд да използва в приетата от него
фактическа обстановка изрази като: „...частният тъжител на 17.10.2020 год. и
на 18.10.2020 год. направил за пръв път безуспешни опити да осъществи
определения режим на лични срещи и контакти с малолетното си дете, тъй
като майката на детето и подсъдима в настоящото производство Т.И.
отказвала да изпълни съдебното определение и да предаде детето на бащата
за определените дни и време.”; „...Това се повторило и през следващите
няколко опита на частния тъжител да осъществи срещи и контакти с детето
си, поради което около два месеца след влизане в сила на съдебното
определение по Гр.дело № 113/2020 год. на PC- А., той потърсил съдействие
по телефона от Отдел „ЗД” при Дирекция „СП”- А. в лицето на св. А. Р....”;
„....от 09.03.2021 год., до 21.03.2021 год. вкл., подсъдимата правила всичко
възможно да осуети срещите на частния тъжител с малолетното дете, т.е не
изпълнявала доброволно съдебното определение по Гр.дело № 113/2020 год.
по описа на PC - А. в частта му, касаеща режимът на лични срещи и контакти
на лишения от права родител с малолетното му дете.”, без каквато и да е
конкретика относно времето, мястото и начина /действия или бездействия/ на
твърдяното осуетяване от подсъдимата на изпълнението на съдебното
определение. Поради изложеното следва да се приеме, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка не почива на събраните по
7

делото доказателства, т.е. същата е необоснована.
Всъщност, единствените подробни и конкретни обстоятелства,
изложени в частната тъжба, касаещи извършени от подсъдимата И. действия
по осуетяване на режима на лични контакти на частния тъжител с
малолетното му дете, се отнасят за датата 09.01.2021 год. От внимателния
прочит на диспозитивната част на тъжбата, обаче, се установява, че датата
09.01.2021 год. не е включена от частния тъжител в обвинението, т.е.
осъществените от подсъдимата действия на същата дата не са включени в
предмета на доказване по делото. Именно поради това, показанията на св.Е.
Х., които единствено установяват конкретни факти и обстоятелства, свързани
с действия на подс.И. на определена дата - 09.01.2021 год., са неотносими към
предмета на доказване по делото.
Или, настоящата инстанция намира, че от анализа на събраните в хода
на наказателното производство доказателства не се установява по безспорен
начин изложената в обстоятелствената част на тъжбата и приета от съда в
мотивите към обжалваната присъда фактическа обстановка, респ. не е
установено с изискуемата от закона за постановяване на осъдителна присъда
несъмненост извършването на действия или бездействия от подсъдимата И.,
осъществяващи изпълнителното деяние на престъплението по чл.182 ал.2 от
НК. При това положение следва да се приеме, че подс.И. не е извършила на
инкриминираните с тъжбата дати осуетяване на изпълнението на влязло в
сила съдебно решение /в случая – определение/ относно личните контакти на
частния тъжител М.М. с малолетното му дете М. М., т.е. не е налице
осъществено от подсъдимата от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение по частен ред. А щом
престъплението, за което на подсъдимата е повдигнато обвинение в
настоящото производство, не е осъществено от нея от обективна страна, то
поведението й е несъставомерно и не следва да се обсъжда наличието или
липсата на осъществено престъпление от субективна страна.
Посоченото налага обжалваната присъда да бъде отменена изцяло,
вместо което на основание чл.336 ал.1 т.3, във вр. с чл. 334 т.2 от НПК следва
да бъде постановена нова присъда, с която подс.Т.ЯН. Ю.. И. бъде призната за
невиновна в това, че на 17.10.2020 год., 18.10.2020 год., 07.11.2020 год.,
08.11.2020 год., 21.11.2020 год., 22.11.2020 год., 05.12.2020 год., 06.12.2020
год., 19.12.2020 год., 20.12.2020 год., 02.01.2021 год., 03.01.2021 год.,
16.01.2021 год., 17.01.2021 год., 06.02.2021 год., 07.02.2021 год., 20.02.2021
год,. 21.02.2021 год., 06.03.2021 год., 07.03.2021 год., 20.03.2021 год. и
21.03.2021 год., е осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно решение от
14.10.2020 год., постановено по Гр.дело № 113/2020 год. по описа на Районен
съд - А. относно режима на лични контакти на бащата М.. Д. М. с детето му
М. М.М., като за посочения период от 17.10.2020 год. до 26.03.2021 год. е
отказала да му предаде детето под предлог, че е психически разстроено, с
което нито веднъж през посочения период не му е предала детето, с което не е
8

спазила дните и часовете за личните му контакти с детето, а именно – да го
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя за времето от 09.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, като вземането и
връщането на детето да става от и в дома на майката, поради което и на
основание чл.304 от НПК следва същата да бъде оправдана по повдигнатото й
по частен ред обвинение за извършено престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
При този изход на делото, и на основание чл.190 ал.1 от НПК следва
частния тъжител М.М. да бъде осъден да заплати на подсъдимата Т.И. сумата
в размер на 706 лв., представляваща направени от същата разноски по делото
пред двете съдебни инстанции.
Водим от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
9

Номер на акта:	1
Дата:	1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия:	Деян Георгиев Събев

Дело:	20215100600115
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	2 юни 2021 г.

Присъда по дело №115/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите