НОХД № 1575/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението
против подсъдимия И.В.А. е за престъпление по чл.152 ал.3 т.5 във вр. с чл.152
ал.1 т.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а” и „б” от НК, за това, че на
11.07.2017 г. около 03 часа в с. Ч., обл. П. на ул. „.” № 16 се е съвкупил с Г.Г.М.
***, лишена от възможност за самоотбрана и то без нейно съгласие,като деянието
е извършено при условията на „опасен рецидив”.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Пазарджик
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Пледира за осъдителна присъда и налагане
на наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода в
размер ориентиран към максималния, който да бъде намален с ⅓, като излага
съображения в подкрепа на становището си.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения му защитник, като
се признава за виновен по обвинението, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на доказателства за тези
факти. Защитникът му пледира за наказание което да се определи при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, ориентирано към минималния
предвиден в закона размер, който да бъде намален с ⅓.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК и прие за установено от
фактическа страна следното:
Подс.
И.А. е българин от ромски произход, известен с прякора „Германчо”. Живее в с. Ч.,
обл. П.. Криминално проявен е и е осъждан 18 пъти за извършени престъпления
против собствеността. Изтърпявал е ефективни наказания лишаване от свобода,
като последно е освободен от затвора на 29.03.2016 г. Подс. А. е с негативни
характеристични данни, а по местоживеене не се ползва с добро име.
Подс.
А. е племенник на постр. Г.М.,***. На 10.07.2017 г., около 18,30- 19,00 часа
подс. А. отишъл на гости на леля си- постр. Г.М. и съпругът й- св. И. М.. Носел
бутилка с вино-пелин и почерпил роднините си, т.к. настоявал, че има празник. Тримата
седнали в двора на къщата на пострадалата. След като се почерпили, към 20,00
часа подс А. си тръгнал. Постр. М. и св. М.продължили да употребяват алкохол,
докато вечеряли, като изпили един галон от 2 литра бира. Към 21,00 часа пострадалата
и съпругът й се прибрали в къщата заедно с внуците си- св. Й. М. (на 11 години)
и по-малките деца, съответно на 1 г. и на 1 г. и 6 мес. Всички били в една
стая, която ползвали за спалня, като св. И. М. легнал на едно от леглата в
стаята, св. Й. М.- на другото легло, а на третото, по-голямо легло- постр. М. с
другите две внучета, които легнали в краката й. Леглото на пострадалата било
разположено между другите две легла. Първоначално всички гледали телевизия,
след което заспали, като телевизорът останал да работи.
Около
03,00 часа, на 11.07.2017 г., подс. А. се върнал в дома на постр. М.. Той
знаел, че леля му пие доста, след което спи непробудно, като се надявал
използвайки това обстоятелство да се съвкупи с нея, без тя да разбере. След
като се уверил, че всички спят, подс. А. влязъл през незатворения прозорец, в
стаята където били постр. М. и семейството й и се насочил към леглото на леля
си. Пострадалата спяла, облечена с дрехите си, но незавита с одеяло. Св. Й. М.
се събудил от шума на прозореца и видял подс. А., който свалил до коленете
панталона на постр. М. и тя останала гола. След това разкопчал колана на
панталона си и го смъкнал като останал гол. Подсъдимият обърнал леля си с лице
към стената, легнал до нея, опипал интимните й части след което с пениса си
проникнал във влагалището на постр. М. и започнал да извършва действия по
съвкупление. Виждайки всичко това, св. Й. М. станал от леглото си, отишъл до
подс. А., бутнал го по рамото и му казал да се маха, като същевременно се
разпищял. Тогава постр. М. започнала да се пробужда и усетила, че подсъдимият я
пипа и е проникнал с пениса си в нейното влагалище, извършвайки действия по
съвкупление. Изтласкала го и извикала на съпруга си- св. И. М. „Ставай, че Германчо ме изнасили. Свалил ми
е гащите.“ Виждайки, че подсъдимият е гол от кръста надолу, а жена му и
внук му пищят, св. И. М. взел металната тръба, която стояла до леглото му и
ударил с нея подс. А. в коленете. Подсъдимият отвърнал като му нанесъл няколко
удара с юмруци в лицето, след което избягал навън. Св. Й. М. го последвал и
започнал да го замеря с камъни. Св. И. М. също излязъл на двора, взел една
метална скара за печене и след като настигнал подсъдимия му нанесъл удар по
гърба с нея. От вдигналия се шум се събудил и св. И. И. М.- син на пострадалата
и веднага излязъл навън. Той и баща му подгонили подс. А., който обаче успял да
избяга.
Същият
ден към 11,00 часа св. И. Йор. М. посетил приемната на кварталния полицай
Мирослав Тошков в с. Черногорово и съобщил за извършеното от подс. А.. Тошков и
колегата му- Иван Тончев веднага отишли в дома на постр. М. и провели разговор
с нея, в който тя потвърдила, че е била изнасилена от племенника си. ОСГ
извършила оглед на место, за който бил съставен протокол и фотоалбум към него.
При огледа били намерени и иззети и веществени доказателства, между които и
лични вещи на подсъдимия.
По
повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
В хода на разследването е назначена Съдебномедицинска
експертиза, при която постр. Г.М. е била освидетелствана. Експертът е
констатирал зачервяване (хиперемия) с триъгълна форма на входа на влагалището
към 6 часа по часовниковия циферблат. Според вещото лице това зачервяване е
възможно да бъде причинено по механизма на действие на твърд, тъп предмет,
какъвто е мъжкият полов член в състояние на ерекция. Съгласно утвърдения медицински критерий, е видно, че на
постр. М. е била причинена болка, представляваща лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
В
досъдебната фаза на процеса е изготвена и СМЕ, при която е освидетелстван подс.
А. и е било констатирано прясно охлузване в областта на гърба, като според
вещото лице то е причинено по механизма на действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет, чрез удар с или върху такъв и добре
отговаря да е получено при удар със скара за печене.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на самопризнанията на
подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както и от събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които
подкрепят самопризнанието- показанията на свидетелите Г.М., Й. М., И. И. М., И.
Йор. М. и З.М., заключенията
на двете СМЕ, както и от писмените доказателства по делото.
Съдът
кредитира изцяло гласните и писмени доказателства и доказателствени средства,
подробно посочени по-горе, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи, като
по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка подсъдимият И.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.152 ал.3 т.5
във вр. с чл.152 ал.1 т.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а“ и бук. „б“ от НК, като на
11.07.2017 г. около 03,00 часа в с. Ч., обл. П.на ул. „…“ № 16 се е съвкупил с Г.Г.М.
***, лишена от възможност за самоотбрана и то без нейно съгласие, като
изнасилването представлява опасен рецидив.
Постр. М. е лице лишено от възможност за самоотбрана
по смисъла на чл.152 ал.1 т.1 от НК, т.к. тя е била в безпомощно състояние, в
което се е намирала по причини, които обективно съществуват независимо от
волята на дееца, а именно употребеното солидно количество алкохол, което е
допринесло за непробудния й сън, и с оглед на това, тя не е била в състояние да
окаже съпротива. Това й състояние изначало не е било създадено от дееца, но той
го е възприел и съзнавал, като се е възползвал от него. В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика на върховната инстанция (Решение № 126/1977 г. на
ІІ н.о. на ВС, Решение № 856/1973 г. на ІІ н.о. на ВС, Решение № 397/1981 г. на
І н.о. на ВС и Решение № 228/1982 г. на І н.о. на ВС).
Деянието на подс. А. е осъществено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 бук. „а“ и „б“ от НК, т.к. е извършил
деянието след като е бил осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на които не е
отложено по чл.66 от НК, както следва: с влязла на 23.02.2012 г.
присъда-споразумение по НОХД № 304/2012 г. на РС- Пазарджик за престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 от НК на 1 година и 9 месеца лишаване от свобода, което
наказание е изтърпял на 20.06.2013 г. и с влязла в сила на 05.01.2015 г.
присъда-споразумение по НОХД № 2232/2014 г. на РС- Пазарджик за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година и 6 месеца, което е изтърпял на 29.03.2016 г.
Настоящето деяние се явява извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК.
Подс. А. е имал представа за всички обективни елементи
на състава на осъщественото от него престъпно деяние. Съзнавал е, че постр. М.
е употребила значително количество алкохол и че в резултат на това спи
непробудно, съзнавал е че в това състояние тя не може да окаже съпротива и
самоотбрана, както и че изначало той не е създал това безпомощно състояние на
жертвата, като същевременно се е възползвал от това състояние на постр. М. и е
извършил действия по съвкупяване с нея.
Подсъдимият е имал представа и за това, че преди да извърши настоящето деяние,
вече е бил осъждан с влезли в сила присъди по посочените по-горе НОХД, по които му е било наложено наказание лишаване от
свобода в размер над 1 година, което е търпял ефективно.
От субективна страна подс. А. е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на осъщественото от него деяние и е искал тяхното настъпване, т.е.
действал е с пряк умисъл съгласно материално правната характеристика по чл.11
ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.152 ал.3 т.5 във вр. с чл.152 ал.1
т.1 от НК е изключително завишена с оглед конкретните обстоятелства, при които
е извършено- с изключителна бруталност и безнравственост, с демонстрирано
чувство за безнаказаност, по отношение на близък родственик- негова леля, в
присъствието на съпруга й и трите й малолетни внучета, през нощта, което
заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност с изключително завишена степен
на обществена опасност- осъждан е многократно- 18 пъти за тежки умишлени
престъпления, което говори и за неговата престъпна упоритост, криминално
проявен е, с досие с голяма давност, с трайно
изградени престъпни навици и наклонности, а по местоживеене не се ползва с добро име. Следва да се отбележи също, че
всеки човек се характеризира и посредством постъпките си, а в конкретния казус, подсъдимият е извършил едно от най-тежките
престъпления против личността, засягащо половата неприкосновеност и то както се
посочи вече по отношение на своя близка родственица, което е достатъчно да се
възприеме като лице с негативни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
ниското правосъзнание и култура на подсъдимия, намерило проявление в грубото
незачитане от негова страна на телесната и половата неприкосновеност и на
личността на пострадалата.
Като отегчаващи вината обстоятелства на подсъдимия се отчетоха обремененото
съдебно минало и изключително лошите характеристични данни, причинената лека
телесна повреда на пострадалата, в резултат на действията по съвкупление, както
и употребата на алкохол от негова страна.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете оказаното от подсъдимия съдействие
на разследващите органи, изразеното съжаление за стореното и тежкото му
материално и семейно положение.
С оглед на
горното и като отчете наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът определи наказанието
при баланс на същите. След това, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи
наказание за подсъдимия извършеното от него деяние при условията на общата част
в НК. При това положение съдът определи наказание от девет години лишаване от
свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се
постигнат целите по чл.36 от НК- личната
превенция спрямо подсъдимия- превъзпитание и поправително въздействие. Ще се
постигне и генерална превенция спрямо обществото, т.е.
предупредително-възпиращо и общовъзпитателно въздействие. Веднага след
това съдът намали така определеното наказание с една трета, т.е. с три години и
осъди подсъдимия на шест години лишаване от свобода за извършеното от него
престъпление.
С оглед наличието на формална пречка за приложението на института на
условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК, съдът определи първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подс. А. на основание
чл.57 ал.1 т.2 бук. „а“ от НК. Това е така, тъй като от една страна
определеният размер на наложеното наказание лишаване от свобода предвид размера
на същото не позволява приложението на този институт, а от друга- подс. А. е
осъждан на лишаване от свобода, като по всички осъждания е търпял ефективно
наказанието, като последното наказание е изтърпяно на 29.03.2016 г.
Според
приетото от съда, дори и да бе констатирано наличието на кумулативната даденост
на материално-правните предпоставки, в случая отсъства основание да се приеме,
че приложението на чл.66 ал.1 от НК ще допринесе за постигане на преимуществено
предложената от законодателя цел на личната превенция- адекватно поправително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие върху дееца. Този извод, предвид
социалният отзвук на престъпни прояви от такъв вид, е особено валиден по
отношение на заложената в чл.66 ал.1 от НК и генерална превенция за предупредително
обществено въздействие.
Самата
престъпна проява на подсъдимия, начина, времето и мястото на извършването й,
както и родствената връзка на подсъдимия с пострадалата, последвалата
саморазправа със съпруга й, охарактеризират подс. А. като аморална и асоциална
личност, без морални задръжки и формират у съда и самостоятелна преценка за
необходимост от реално изтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през
което подсъдимият И.А. е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 11.07.2017
г. до 13.07.2017 г., както и времето, през което е бил с постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 13.07.2017г. до влизане на
присъдата в сила.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените
доказателства- марлен тампон от съдържимото на влагалището на пострадалата М. и
ДНК скрининг от устната кухина на подсъдимия А. приложени по ДП № 801/2017 г.
по описа на РУ - Пазарджик да се отнемат в полза на държавата и поради липса на
икономическа стойност след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
По отношение на веществените доказателства бежово
кафяво одеяло на черни райета, кафяв кожен портфейл, лична карта № ********* и
пластика на „Виваком” без СИМ карта да се върнат на собствениците им,
съответно- първото на Г.Г.М., а останалите- на И.В.А..
При този изход на делото е на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Пазарджик
сторените на досъдебното производство разноски в размер на 210 лв., както и 5
лева ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: