Р Е Ш Е Н И Е
№1454
гр. Русе, 25.09.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на седемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 1301 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
К.В.М– юрисконсулт на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява, че на 06.01.2014г.между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и П.Й.Г. е сключен договор за кредит „Бяла карта“ №402507, по
силата на който кредитната институция предоставила на ответника револвиращ
кредит в максимален размер 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта. Кредитополучателят се
задължил да го ползва и върне съгласно уговорените условия. В чл.5, ал.5 от
договора, страните предвидили, че ако кредитополучателят извърши транзакции,
които надвишават размера на разполагаемия остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. При подписване на
контракта, банката предоставила на ответника кредитна карта с №402507, издадена
от „Интеркарт Файнанс“ АД (картоиздател), ведно със запечатан плик, съдържащ
ПИН код за ползване на картата. Страните постигнали съгласие, че
кореспонденцията във връзка с изпълнение на договора и ползване на картата ще
се осъществява на личния акаунт на кредитополучателя.
Съобразно условията, при които бил предоставен револвиращия
кредит, кредитополучателят следвало да заплаща, от първо до пето число на
текущия месец, минимална месечна погасителна вноска в размер на 15% от
максималния размер на кредита, но не повече от общото възникнало задължение към
първо число на съответния месец.
Ищецът твърди, че за периода 07.01.2014г. – 21.04.2015г.,
ответникът усвоил 680.48 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от договора, за времето от
08.01.2014г. до 09.03.2016г. следвало да заплати 684.65 лева договорна лихва, т.е.
6% върху усвоената сума, начислявана ежедневно.
Предвид несвоевременно изпълнение на договорните задължения,
с оглед предвидените клаузи, кредитополучателят дължал: 284.35 лева – увеличен
размер на договорната лихва за периода 10.05.2014г. – 09.03.2016г.; 1006.99
лева – такса револвинг в размер на 8% върху усвоените суми за периода
06.02.2014г. – 09.03.2016г. и 94.15 лева - мораторна лихва, считано от
09.08.2016г. (датата, на която е настъпила автоматична предсрочна изискуемост
на вземането).
Общият размер на всички плащания, съобразно условията на
договора за кредит съставлявал сбор от: усвоения размер на кредита; начислената
договорна лихва; такса револвинг за всеки месец и мораторна лихва, начислена за
периода 09.08.2016г. до датата на входиране на заявлението за издаване заповед
за изпълнение.
Молителят поддържа, че длъжникът не е погасил изцяло
дължимия паричен заем. Пояснява, че ответникът е внесъл 1810 лева, с които са
погасени: такса револвинг – 927.05 лева; договорна лихва по чл.10 от договора –
284.35 лева; договорна лихва по чл.9 от договора – 417.72 лева и главница –
180.88 лева.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
сключен на 01.07.2014г. и допълнен с Анекс от 01.08.2014г., кредиторът цедирал
вземането си, произтичащо от договор за кредит „Бяла карта“ №402507, на
„АксесФайнанс“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
На 14.12.2016г. „АксесФайнанс“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД подписали Приложение №1 към Рамков договор за продажба на
вземания от 07.11.2014г., съгласно което, вземанията по процесния договор за
кредит били прехвърлени на ищцовото дружество. Цедентът упълномощил цесионера
да уведоми, от негово име, длъжниците за извършената цесия. Въз основа предоставените
му пълномощия, с писмо изх.№УПЦ-С-АФ/402507/16.12.2016г., ищецът уведомил
ответника за извършената продажба на вземането. Писмото се върнало в цялост с
отбелязване „непотърсена пратка“. На 08.02.2018г. кредиторът изпратил повторно
уведомление до длъжника, получено лично от него.
В качеството си на кредитор, „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАДвходирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №6941/2017г. по
описа на РРС срещу П.Й.Г. за сумите: 499.60 лева – главница по договор за
кредит „Бяла карта“№402507/06.01.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване заповедта за
изпълнение, до окончателното й изплащане; 266.93 лева – договорна лихва за
периода 07.06.2015г. – 09.03.2016г.; 79.94 лева - такса револвинг за периода
06.02.2016г. – 09.03.2016г.; 100 лева – такса разходи за събиране на
задължението и 94.15 лева – обезщетение за забава, за периода 09.08.2016г. до
датата на входиране заявление по реда на чл.410 ГПК.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване вземането си срещу длъжника.
По изложените съображения, К.В.Ммоли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че П.Й.Г., ЕГН ********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р П. Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С.сумите: 499.60
лева – главница по договор за кредит „Бяла карта“№402507/06.01.2014г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на входиране заявлението за
издаване заповедта за изпълнение, до окончателното й изплащане; 266.93 лева –
договорна лихва за периода 07.06.2015г. – 09.03.2016г.; 79.94 лева - такса
револвинг за периода 06.02.2016г. – 09.03.2016г.; 100 лева – такса разходи за
събиране на задължението и 94.15 лева – обезщетение за забава, за периода
09.08.2016г. до датата на входиране заявление по реда на чл.410 ГПК.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира
доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
На 06.01.2014г.между „ИзиАсет Мениджмънт“ АД и П.Й.Г. е
сключен договор за кредит „Бяла карта“ №402507, по силата на който кредитната
институция предоставила на ответника револвиращ кредит в максимален размер 500
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта. Кредитополучателят се задължил да го ползва и
върне съгласно уговорените условия. При подписване на контракта, банката
предоставила на ответника кредитна карта с №402507, издадена от „ИнтеркартФайнанс“
АД (картоиздател), ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код за ползване на
картата. Страните постигнали съгласие, че кореспонденцията във връзка с
изпълнение на договора и ползване на картата ще се осъществява на личния акаунт
на кредитополучателя. Уговорени са: минималните месечни погасителни вноски –
15% от максималния размер на кредита, но не повече от общото възникнало
задължение на кредитополучателя към 1-во число на съответния месец, платими от
1-во до 5-то число на всеки месец по време на действие на договора; срокът на
договора – неопределен; фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 72% в случаите по чл.9, ал.1 и 180%, в случаите по
чл.10, ал.1; установен е общия размер на всички плащания – сбор от: усвоения
размер на кредита, такса револвинг, лихва за ползване на кредита, такси за
ползване на кредита, разходи за събиране. В раздел ІІІ са конкретизирани
лихвите и условията при които се дължи и изчислява такса револвинг. Посочени са
основанията за прекратяване на контракта.
Приложени са „условия за ползване на международна платежна
карта“.
През м.юли 2014г. „ИзиАсет Мениджмънт“ АД прехвърлило на
„АксесФайнанс“ ООД, считано от 01.08.2014г. всички ликвидни и изискуеми и
съответно бъдещи вземания с ненастъпил падеж, произхождащи от договори за
кредит „Бяла Карта“, описани в Приложение №1 към контракта. Договорът е
допълнен с анекс, сключен на 01.08.2014г.
Въз основа молба на ответника за преиздаване на кредитна
карта №402507, на 16.12.2015г. „АксесФайнанс“ ООД сключило с П.Й.Г. анекс към
договор за кредит „Бяла карта“ №402507/06.01.2014г.
Между „АксесФайнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
№Д-14-00209-1/07.11.2014г. с предмет: прехвърляне на ликвидни и изискуеми в
пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД, ТЗ и
ЗПК, сключени от продавача – „АксесФайненс“ ООД с физически лица и такива,
сключени между „ИзиАсет Мениджмънт“ АД и физически лица, които продавачът е
придобил по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.07.2014г., които не изпълняват задълженията си по тях.
С нарочно писмо №Д-16-00244-1/14.12.2016г., цедентът
потвърдил сключената цесия и упълномощил цесионера да уведоми от негово име
всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за заем и договори за потребителски кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 07.11.2014г.
Предвид предоставените пълномощия, с писмо
изх.№УПЦ-С-АФ/402507/16.12.2016г., ищцовото дружество уведомило ответника за
извършената продажба на вземането. Писмото се върнало в цялост с отбелязване
„непотърсена пратка“. На 08.02.2018г. кредиторът изпратил повторно уведомление
до длъжника, получено лично от него.
Въз основа на заявление, депозирано от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №6941/2017г. и издадена заповед №4242/03.10.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П.Й. Гюрчевза сумите: 499.60
лева – главница по договор за кредит „Бяла карта“№402507/06.01.2014г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2017г., до окончателното й
изплащане; 266.93 лева – договорна лихва за периода 07.06.2015г. – 09.03.2016г.;
79.94 лева - такса револвинг за периода 06.02.2016г. – 09.03.2016г.; 100 лева –
такса разходи за събиране на задължението и 94.15 лева – обезщетение за забава,
за периода 09.08.2016г. до 28.09.2017г., както и сумите: 25 лева – заплатена
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване вземането си срещу длъжника.
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 22.03.2018г.
са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице
са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по
делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №6941/2017г.
по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за
недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната
основателност на установителния иск.
По
изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 550 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 75 лева –
разноски по ЧГД №6941/2017г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че П.Й.Г., ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р П. Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С.сумите: 499.60 лева – главница по договор за
кредит „Бяла карта“№402507/06.01.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.09.2017г., до окончателното й изплащане; 266.93 лева – договорна лихва за
периода 07.06.2015г. – 09.03.2016г.; 79.94
лева - такса револвинг за периода 06.02.2016г. – 09.03.2016г.; 100 лева – такса разходи за събиране на
задължението и 94.15 лева –
обезщетение за забава, за периода 09.08.2016г. - 28.09.2017г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №4242/03.10.2017г., издадена по
гражданско дело №6941/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П. Й.Г.,
ЕГН ********** да заплати на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********сумата 550 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА П. Й.Г., ЕГН ********** да заплати на„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №6941/2017г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: