О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
гр.Шумен, 24.01.2023г.
Административен съд- град Шумен в закрито заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 13 по описа за
2023г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 ал.4 от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).
Административното дело е образувано по жалба на Р.А.А. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0869-000845 от 26.12.2022г.,
издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР–
Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. В
жалбата се сочи прием от жалбоподателя на лекарствен препарат „Аулин“, който
реагирал с положителен резултат на тест с Дрегер, защото съдържал кодеин.
Изложеното е в противоречие с мотивите на процесната Заповед, в която е
посочено, че жалбоподателя отказва да му бъде извършена проверка за
установяване на наркотични вещества. Моли се за отмяна на Заповедта, като
незаконосъобразна.
В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта до решаването на спора по същество, понеже заповедта в тази ѝ
част ще доведе до значителни и трудно поправими вреди- жалбоподателят работи като
куриер и има нужда от свидетелство за управление за да полага труд, да се
издържа и изхранва. Представят се доказателства за липса на наркотични вещества
в кръвта- изследвания направени след освобождаването му от ОД на МВР, което
според съда може да се цени като съществуващо ново обстоятелство по смисъла на
чл.166 ал.2 изр. последно от АПК, въпреки, че е пропуснато да бъде посочено в
жалбата.
Съдът като взе предвид приложените в делото доказателства, прие за
установено следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0869-000845 от 26.12.2022г, издадена от младши автоконтрольор към сектор
Пътна полиция при ОД на МВР– Шумен, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.„б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността за срок не повече от 18 месеца, считано от 26.12.2022г.
и са отнети документи СРМПС № 28329**** и 2 броя регистрационни табели. Заповедта е издадена, след като при проверка от
служители на ОД на МВР на 26.12.2022г. в гр.Шумен, било установено, че
жалбоподателят, като водач на МПС модел „Фолксваген голф“ с рег.№СВ****НН отказва
да му бъде извършена проверка за тест за установяване на употреба на наркотични
вещества или техни аналози. На водачът бил издаден талон за медицинско
изследване и съставен АУАН за посоченото нарушение и за още две административни
нарушения по ЗДвП.
Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен
ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането
на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на
административен орган, каквото в случая няма поради изискването на закона. Съгласно
чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ.
Следователно, налице е допуснато по силата на закона предварително изпълнение.
Когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, предварителното
изпълнение може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда,
като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Забрана за съдебен контрол, по отношение на предварителното изпълнение на
ПАМ, в ЗДвП не е уредена. Налице е и оспорване на законосъобразността на
административния акт, за който специалния закон допуска предварително
изпълнение. Следователно, искането за спиране на предварителното изпълнение на
ПАМ е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния
административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително
изпълнение на административен акт /какъвто е процесният случай/, приложим при
съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл.166 ал.2 от АПК. От анализа на посочената разпоредба следва, че в тежест на лицето,
поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за
причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда. Според
правната теория, за значителни се преценяват вреди, които имат посочено
материално изражение, а като трудно поправими вреди, тези, които касаят
ценности като живот и здраве. Необходимо е да се докаже и високата вероятност
за тяхното настъпване в патримониума на молителя.
В подадената жалба се сочат трудно поправими вреди и пропуснати ползи,
свързани с реализиране на трудови доходи като куриер и съответно за издръжка за
живот. Не се представят никакви писмени доказателства за работно място, трудова
функция и заемана длъжност от жалбоподателя. Следователно, не са налице
доказателства за вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или
трудно поправима вреда от липсата на свидетелство за правоуправление на МПС. Произтичащите от наложената
заповед неудобства за жалбоподателя, не са съпоставими с основанията по чл.60
ал.1 АПК, нито са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение по
чл.172 ал.6 ЗДвП обществен интерес по чл.171 ЗДвП. Искането е за спиране на
акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на
закон- ЗДвП и за разлика от предварителното изпълнение, допуснато с
разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, законодателят е въвел презумпция, че
общественият и държавният интерес надделяват над личния.
От жалбоподателя се сочат нови обстоятелства, които да обосноват спирането
на предварителното изпълнение на заповедта, а именно резултати от кръв и урина
дадени за изследване в лабораторни условия- заверено копие от Фиш за
токсикохимичен анализ от взета проба от кръв и урина на 29.12.2022г. от
МВА-Варна с отрицателен резултат за наркотични вещества. Тестовете са изготвени
значителен период от време след полевия тест и същите не могат да бъдат
съобразени като новонастъпило обстоятелство, доколкото не е известна тяхната
степен на достоверност спрямо употребата на наркотични вещества към времето на
нарушението- 26.12.22г., 15,25ч. По делото е приложен издаден на жалбоподателя
Талон за изследване № 142170, с който му е предоставена възможност да се яви в
спешно отделение при МБАЛ Шумен до 45 минути от връчването на талона за вземане
на биологична проба. Не е ясно дали водачът е дал такава и какъв е нейния
резултат.
При разглеждане на жалбата по същество, следва да бъде преценена
релевантността на искането за назначаване на съдебна химикотоксикологична
експертиза със задача да се извърши изследване на пробите и да се даде отговор
на релевантните въпроси за наличието на наркотично вещество в кръвта на
жалбоподателя, доколкото нарушението е свързано с отказ за проверка с тест.
Към настоящия момент на преценка на предпоставките на чл.166 ал.2 от АПК за
спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт, съдът не
намира наличието на такива.
При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извод за неоснователност
на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и същото
следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл.166 ал.3
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Р.А.А. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0869-000845 от 26.12.2022г., издадена от младши
автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР– Шумен.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
Съдия: