Решение по дело №3885/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1889
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 9 ноември 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110203885
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№1889/23.10.2019г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На   четиринадесети октомври                          Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов   

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3885  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на    Т.Ш.Т. – ЕГН  ********** против Наказателно Постановление    18-0442-001480/ 08.03.2019г. на Началник сектор при ІV РУ-Варна,    с което  са му  наложени следните   административни наказания- по пункт 1 -  "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП, и по пункт 2 - „Глоба“ в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДП.

           В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че при издаването на постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.   Поради това се иска неговата отмяна   като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. 

            В съдебно заседание , въззивника  редовно призован,  явява се лично и с   надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.   Б. отново моли за отмяна на постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото въз.  Т. не е бил собственик на автомобила и не е знаел, че  е с прекратена регистрация. 

              Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата.

               След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

             На 26.12.2018г. въз.Т. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № В 89 68 ВА, като се движел в гр.Долни Чифлик по ул.“Двадесет и трети септември“.Превозното средство било собственост на Т. Д. и поради несключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ считано от 31.08.2018г. регистрацията му била служебно прекратена.По същото време, на този пътен участък, до дом № 3, в изпълнение на служебните си задължения се намирали служители на ПУ-гр.Д.Чифлик.Те спрели управлявания от въз.Т. автомобил и след справка установили, че е с прекратена регистрация.Въззивникът пък не представил  контролен талон.Поради това срещу него бил съставен акт за установяване на нарушение, в който действията му били квалифицирани като нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

            В последствие материалите били изпратени във ВРП, където била образувана съответната преписка.При проведеното разследване се установило, че автомобилът, управляван от въз.  Т., бил собственост на неговия братовчед Т. Д. и действително е бил със служебно прекратена регистрация поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.   Доколкото обаче   въззивникът не  бил собственик на превозното средство ,    било прието  ,  че деянието  му не е съставомерно  от субективна страна, тъй като нямало никакви данни  той да е бил уведомен за прекратената регистрация на колата, респективно и такива, че въззивникът е знаел, че превозното средство е с прекратена регистрация.Поради това бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, а материалите били изпратени в КАТ-Варна за преценка за налагане на административно наказание на въз.  Т. за нарушение на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ.  

             Въз основа на съставения акт и постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз.  Т. на 26.12.2018г. в 21.55ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация от 31.08.2018г. и не представил контролен талон. Първото нарушението отново било квалифицирано като такова по    чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз.   Т. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП   било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. За второто нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП на въззивника била наложена „Глоба“ в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.

            Доколкото фактическата обстановка бе изяснена от писмените доказателства по делото, съдът заличи то списъка за призоваване редовно призования и неявил се свидетел Ж.Х..

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,  събраните в хода на съдебното производство   писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление №  18-0442-001480/ 08.03.2019г е издадено от компетентен орган - от Началника на   сектор при ІV РУ при  ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № - 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушенията и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.При издаване на акта също са били спазени императивните изисквания на чл.42 от ЗАНН.   Правото на защита на въз. Т.  е било реализирано в цялост с депозиране на жалба до въззивната инстанция.Поради това съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

          По пункт 1 от наказателното постановление :

          От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото  по безспорен и категоричен начин е установено,  че въз.  Т. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация.Доколкото обаче въз.Т. не е собственик на това превозно средство  , то  не може да се приеме, че  той е извършил виновно вмененото му във вина административно нарушение.Изрично в постановлението на ВРП, което е влязло в сила, е посочено, че не са налице данни въз.  Т. да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.

         В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въззивника умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. Поради това и постановлението в пункт 1 следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

           По пункт 2 от наказателното постановление :

           От доказателствата по делото се установява, че при извършената на въз.    Т.  проверка той не е представил  контролен талон към СУМПС.  С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП е въведено задължение водачите на МПС да носят този документ. Поради това съдът намира, че  описаното нарушение е извършено.

           Правилно на въз.  Т. е било наложено наказание   на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП, тъй като именно там е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи контролен талон, каквото виновно поведение в случая е налице.

           Правилно на въззивника е била наложена „Глоба” от 10лв., като този размер на наказанието е императивно предвиден в закона. 

           Поради изложеното до тук, съдът намира че постановлението  в пункт 2 е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

           ИЗМЕНЯ     Наказателно Постановление    18-0442-001480/ 08.03.2019г. на Началник сектор при ІV РУ-Варна,    с което  на Т.Ш.Т. са   наложени     административни наказания- по пункт 1 -  "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП, и по пункт 2- „Глоба“ в размер на 10лв. на основание чл-.183 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДП, като  го ОТМЕНЯ в пункт 1 , с който на   Т.Ш.Т. е наложено  административно наказание   „Глоба” в размер на 200  лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца  на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП и го ПОТВЪРЖДАВА в пункт 2, с който е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10лв. на основание чл-.183 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДП.  

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: