Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10255 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.)във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищцата
Д.М.Б. чрез пълномощнтика си адвокат Н.Д. излага, че на 09.12.2015 г. в
автомагисрала А2 при община Гуадалахара, Испания, настъпило ПТП между
управляваното от нея МПС с рег. № 6265 CDT и товарен автомобил DAF
модал FX95480
с рег. № *******, с
полуремарке с рег. № R7354 – BCD. Ищцата твърди, че вследсствие ПТП
претърпяла телесни увреждания – тежка травма на гръбначен стълб в цервикалния
отдел и краткотрайна загуба на съзнание и била приета в болницата в
Гуадалахара, Испания, а по-късно продължила лечението си в България. Според
ищцата, ПТП настъпило, като товарният автомобил ударил движещото се пред него
МПС, управлявано от ищцата. Към датата на събитието било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ за товарния автомобил. Ищцата твърди, че
противоправността на действията и вината на водача на товарния автомобил били
безспорно доказани, което пораждало право на ищцата да претендира изплащане на
застрахователно обезщетение пряко от ответното дружество. Ищцата твърди, че
вследствие получените при ПТП травматични увреждания, през възстановителния
период не можела да се обслужва сама, изпитвала силни болки в областта на врата
и главата и не можела да се движи самостоятелно. Поради това, през
възстановителния период не ходела на работа и близките й полагали грижи за нея
и домакинството й.
Като
се основава на изложените обстоятелства, ищцата прави искане до съда да осъди
ответника „З.Л.и.“ да й заплати застрахователно обезщетение в размер на
70 000 лева за твърдените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП и претърпените телесни
увреждания, ведно със законната лихва от 09.12.2015 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът
„З.Л.и.“ АД *** оспорва иска със следните възражения: оспорване фактическите
твърдения на ищцата за механизма на ПТП и виновнотта на водача на товарния
автомобил; алтернативно възражение за съпричиняване на ПТП чрез действия от
страна на ищцата като водач на МПС; възражение срещу размера на исковата
претенция; възражение срещу претенцията за законна лихва.
По
делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника Ц.А.Н..
Третото лице помагач, уведомен по реда на чл. 47 от ГПК, не дава становище по
предявения иск.
По
делото не се спори и е установено от справка от Гаранционния фонд
(възпроизведена в текста на исковата молба), че е бил сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „З.Л.и.“ АД за товарен
автомобил с рег. № *******. Наличието на
валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество се
установява и от изпратените след съдебна поръчка до Следствения съд Гуадалахара
актове и придружаващи документи – акт за идентифициране на водача на т.а. DAF
с рег. № ******* (л.
172).
От
цитираните документи, изпратени от Следствен съд № 1 Гуадалахара, Испания във
връзка със съдебната поръчка, се установява фактът на настъпилото ПТП на
09.12.2015 г. около 11:45 ч. на магистрала А2 (от Мадрид до Форнелс де ла Селва
през Барселона – магистрала североизток) километър 59,695, между МПС
(обозначено „камионетка“ – л. 158) с рег. № *******и камион влекач с номер *******
с полуремарке с рег. № *******. От действията на органите на пътната полиция в
Гуадалахара, обективирани в изпратените документи, са установени лицата,
управляващи МПС, между които е произлязло ПТП: Д.М.Б. като водач на МПС „Citroen
C 15“ с рег. № *******(л.
166) и Ц.А.Н. като водач на МПС марка DAF модел XF 95,480 с регисрационен номер *******(л. 172,
176). Установено е, че след ПТП ищцата е била настанена в Университетската
болница в Гуадалахара, откъдето е изписана на 18.12.2015 г. (л. 12-14).
Получените
травматични увреждания на ищцата и последиците от тях се установяват от
представената медицинска документация и съдебно-медицинската експертиза. Според
заключението на експертизата, вследствие ПТП ищцата Б. е получила невропраксия
на шийния отдел на гръбначния мозък с клинична изява на вяла преходна
тетраплегия (липса на движения в четирите крайника), загуба на чувствителност
от ниво С 3 дистално (трети шиен прешлен) и тазово-резервоарни нарушения (л.
109). От изготвената епикриза (л. 10-12), възпроизведена в тази част от вещото
лице, е видно, че след изписването си от болницата на деветия ден от инцидента
е била с ясно съзнание, с почти напълно възстановена двигателност в четирите
крайника, със самостоятелна походка , с възстановен контрол на тазови
резервоари. Лечението е продължило с физиотерапия амбулаторно. Според
заключението на вещото лице, ищцата е търпяла болки и страдания около три
месеца и по време на рехабилитационните процедури, а състоянието й наложило
чужда помощ до възстановяване двигателността в крайниците (л. 110).
Спорен
по делото е механизмът на настъпилото ПТП на 09.12.2015 г. В изпратената след
съдебна поръчка преписка от пътна полиция Гуадалахара, са отбелязани следните
констатации:
В
Юридически акт за технико-визуална инспекция (л. 161-165) е описан пътят –
платното , по което са се движели двете МПС, сигнализацията, пътните знаци,
видимостта: пътното платно е разделено на две ленти от непрекъсната надлъжна
линия с бял цвят, суха и чиста повърхност на пътя, добра видимост, дневно
осветление, ограничаване на „десния марж“ с двоен метален парапет, знак за
ограничение на скоростта от 120 км/ч. Като място на ПТП е обозначен а точка в
дясната лента за движение („в превода „дясното платно“) на нивото на километър
59,695 на А2. Двете МПС са намерени
съответно на нивото на километър 59,750 за л.т.а.“Ситроен“ и 59,775 за
т.а. DAF. Длъжностните лица са констатирали двойна непрекъсната следа от спиране
пред – колизия и двойна следа от спиране след – колизия, за които са приели, че
са оставени от гумите на МПС камион – влекач (л. 162-163), и една следа
пост-колизия, за която са приели, че е от автомобил „Ситроен (л. 163). Извършени
са измервания на дължината на следите от автомобилни гуми. Получените вреди по
МПС са описани: по л.т.а. „Ситроен“ – задна и дясна странична зона на МПС (л. 163); по т.а. DAF
– „щети в централната
зона на решетката на радиатора“ (л. 158).
При
снемане на обяснения от двамата участници в ПТП, ищцата Б. е заявила, че „се е
движела по А-2 в посока към градчето Тортола де Енарес, за да излезе през изход
номер 61 с цел към неяния дом по дясното
платно зад един камион с бял цвят, , като видяла, че се приближава камион с
червен цвят и виждайки, че по лявото платно се движат различни МПС, натиснала
спирачката 2 пъти, за да предупреди водача за своето присъствиекато не обърнала
внимание на посочените знаци, удряйки камиона точно между задните врати на
зоната на това на камионетката, извивайки в този момент волана наляво“ (л.
168). Водачът на т.а. DAF
Ц.Н. е заявил пред
разследващите в Испания, че „камионетката“, която се е движела по лявото
платно, е сменила лентата, навлизайки в неговата без да даде мигачкато камионът
е ударил задната част на камионетката“ (л. 174).
Въз
основа на тези доказателства, съдът е назначил съдебно-автотехническа
експертиза за установяване причината за ПТП. Вещото лице в експертното изследване
е определил скоростта на движение на товарния автомобил DAFна 80 км/ч. (по данните от тахографа
90 км/ч около 5-6 сек. преди удара, с намаляване плавно на скоростта до 79 км/ч)
и аварийно спиране, като в момента на удара скоростта е била около 55 км/ч. (л.
232). Вещото лице описва два възможни варианта на механизъм на ПТП, съответни
на дадените от двамата участници сведения пред разследващите в Испания:
намаляване на скоростта на л.т.а.“Ситроен“, последвано от удар в автомобила от
движещия се зад него т.а. DAF - по твърденията на ищцата Б.; и предприемане от
водача на л.т.а. „Ситроен“ изпреварване на т.а.DAF и удар след навлизане на л.т.а.
„Ситроен в дясната лента за движение – по твърденията на водача на т.а. DAF
Ц.Н.. Според вещото
лице, по делото няма обективни данни, от които може да се направи извод за това
по кой от двата вероятни описани механизма е настъпило ПТП.
При
така изложените доказателства съдът намира за недоказано, че действията на водача
на застрахования при ответника т.а. DAF с рег. № ******* са причинили произшествието
на 09.12.2015 г. на автомагистрала А2 в Испания, от което са настъпили
травматичните увреждания на ищцата. Не са събрани доказателства за действия от
страна на водача, от които да се направи извод за извършено от него нарушение
на правилата за движение. В изявлението си пред разследващите в Испания ищцата Б.
твърди, че движещият се зад нея товарен автомобил извършван „странни маневри“,
без да уточнява в какво се изразяват те. От това изявление не могат да се
направят изводи за противоправно поведение на водача на товарния автомобил.
Описаните увреждания по двата автомобила и констатираните следи от автомобилни
гуми също не съдържат доказателства, които да обусловят извод за нарушение на
правилата за движение от водача на т.а. DAF. Не е установена дистанцията между
двата автомобила, когато ищцата като водач на л.т.а.“Ситроен“ (по нейни
твърдения) е предприела рязко намаляване на скоростта, поради което не може да
се направи обоснован извод за нарушаване на правилото на чл. 23 ал. 1 от ЗДП от
страна на водача на т.а. DAF. Същевременно, от изготвената САТЕ се установява, че
към момента на удара ищцата е управлявала л.т.а. „Ситроен“ със скорост 35-40
км/ч. Горното, освен че е твърде ниска скорост без основателна причина
(излизането от магистрала не обосновава такава скорост), е и в нарушение на
изискването за минимална скорост на движение от 60 км/ч по автомагистрала на
територията на Испания (www.******.com).
Недоказаността
на противоправно поведение на водача на застрахования от ответника автомобил,
което поведение е задължителен елемент на непозволеното увреждане, обуславя
недоказаност на твърдяното в исковата молба непозволено увреждане, причинено от
този водач. Недоказаността на непозволено увреждане е същевременно недоказаност
на настъпването на застрахователно събитие по смисъла на чл. 193 във вр. с § 1
т. 3 от ДР на КЗ (отм.). Недоказаността на настъпването на застрахователно
събитие изключва пораждането на задължението на застрахователя по чл. 193 ал. 1
във вр. с чл. 183 ал. 1 от КЗ да изплати застрахователно обезщетение по
договора за застраховка „гражданска отговорност“. Горните съображения обуславят
извода за неоснователност на предявения иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ за заплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева. Поради неговата
неоснователност, неоснователна е и претенцията за законна лихва от 09.12.2015
г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В
съответствие с материалноправните изводи на съда, следва ищцата да заплати на
ответника разноски в размер на 700 лева. Съдът определя по реда на чл. 78 ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
който увеличава на 300 лева, платими от ищцата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от Д.М.Б. ЕГН **********, адрес: *** срещу „Застрахователна компания
„А.И.“ АД гр. София, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** Д иск с
правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 70 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания в резултат на ПТП на 09.12.2015 г. на автомагистрала А2 в
Кралство Испания, километър 59,695 и претърпени телесни увреждания, ведно със
законна лихва от 09.12.2015 г. до окончателното изплащане.
Осъжда
Д.М.Б. да заплати на „З. „Л.и.“ АД *** разноски в размер на 700 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Делото
е разгледано с участието на трето лице помагач Ц.А.Н..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: