Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 30.09.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 19.09.2019 г. в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина
Димитрова
Атанас
Христов
при секретаря Светлана Лазарова разгледа докладваното от
съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 251 по описа за 2019
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 322 от 09.07.2019г. по гр.д № 947/2019 г. по описа на РС - Разград, било
допуснато изменение на размера на присъдената с решение по гражданско дело №
1727/2016 г. издръжка в полза на У.Ш.И., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител А.С.М., ЕГН ********** ***, като осъдил Ш.М.И.,
ЕГН ********** *** да заплаща на У.Ш.И., действащ чрез своята майка и законен
представител А.С.М., месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от
16.05.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
й изплащане, като отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над присъдения размер от
300 лева месечно до пълния претендиран размер от 400 лева; Ш.М.И. бил осъдена
да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 259,20 лева, а на У.Ш.И.,
действащ чрез своята майка и законен представител А.С.М. деловодни разноски в
размер на 193 лева и било допуснато предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение
останал ответника в първоинстанционното производство - Ш.М.И., въззивник в
настоящето производство, който обжалва същото в частта над размера от 150
лева до присъдения размер от 300 лева, с оплаквания за незаконосъобразност
и необоснованост. Оспорва като необосновани и неправилни изводите на
първоинстанционният съд, че за цялостната издръжка на ищеца месечно е необходима
сумата от 450 лева, в която той следва да участва със сумата от 300 лева. Сочи,
че от предходното определяне на издръжката били изминали 3 години, през което
време са настъпили изменения на обстоятелствата, касаещи нуждите на детето и
икономическите условия в страната. Счита че обаче, че правилния размер на
издръжката от която се нуждае детето е 250 лв., от които жалбоподателят следва
да му заплаща 150 лв., а другият му родител – 100 лв. Счита определения размер
на издръжката над сумата от 150 лева за прекомерно завишен. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част, като отхвърли исковата претенция над сумата от 150 лева.
В срока по 263, ал.1 ГПК, малолетния У.Ш.И., действащ
чрез своята майка и законен представител А.С.М., (чл. 28, ал. 4 ГПК), (ищец в
първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство), чрез
пълномощника си адвокат Е.С. ***,
депозира отговор на жалбата. Намира
същата за допустима, но неоснователна.
Излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Контролиращата страна - Дирекция
"Социално подпомагане"- Разград, не изразява становище.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, въззивникът не се явява и не изпраща представител.
Пълномощникът му адвокат Нергин Хамдиев от АК – Разград депозира писмена молба
с която поддържа жалбата си, излага допълнителни съображения и претендира
разноски.
В отрито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, за въззиваемата страна не се явява законния и представител.
Явява се пълномощникът й адвокат Е.С. ***, който поддържа отговора на жалбата и
излага допълнителни съображения. Сочи, че майката на ищеца е направила опит да
работи в чужбина, но вече се е върнала в страната и отново е безработна.
Претендира разноските във въззивното производство.
Контролиращата страна - Дирекция
"Социално подпомагане"- Разград, при редовност в призоваването не
изпраща представител. Предоставя доклад, на осн. чл. 15, ал.6 ЗЗДет.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, поради което
е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
С оглед предмета на въззивна проверка,
очертан в жалбата, съдът констатира, че решението на първоинстанционния съд е
влязло в сила като необжалвано в отхвърлителната си част за разликата над
уважения размер от 300 лева до претендирания размер от 400 лева, както и до
размера на увеличената издръжка от 150 лева.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Въззивният съд намира за правилна установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, предвид което намира за ненужно
да я преповтаря, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение в тази част.
Пред настоящата инстанция е приет неоспорен от
страните Доклад от ДСП – Разград, на осн. чл. 15, ал.6 ЗЗДет. /л. 40-41/. В
същия е посочено, че ищецът е здраво, нормално развито за възрастта си дете.
Основните грижи се полагат от майката. Детето расте, с което нарастват и
ежедневните му потребности, образователни и емоционални нужди. Към момента
майката е безработна. Видно от Доклада, както и от писмо от ДСП – Разград /л.
42/, е че за ищеца се изплащат семейни помощи по реда на чл. 7, ал.1 от Закона
за семейните помощи за деца в размер на 32 лв. месечно. Семейните помощи се
изплащат на майката.
Видно от
Справка за актуално състояние на трудови договори изготвена от НАП, е че майката няма действащ трудов договор в РБ /л. 20/.
Няма спор по
делото, а и се установява от справките от НБДН, че двамата родители на ищеца
нямат други деца /л. 24-25/.
Видно от
справка от НАП е, че ответникът е декларирал по чл. 14 ЗМДТ, собственост само върху
земя и сграда с адрес 7280, гр. Цар
Калоян, ул. Камчия № 21 /л. 36/ - т.е. по постоянния му и настоящ адрес /л.
25/.
Майката на
ищеца не е декларирала имоти и МПС /л.
36/.
По същество липсва и спор между страните
относно приетите за установени факти.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следните правни изводи:
Съгласно чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде
изменена или прекратена при изменение на обстоятелства. За да бъде уважен искът
за увеличение на издръжката е необходимо да се установи наличието на трайни или
съществени изменения на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка, които промени касаят нуждите на търсещия издръжка или
възможностите на задълженото лице. Съдебната практика- Постановление № 5 от
16.11.1970 г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд,
решение № 77 от 21.03.2012 г. по гр.д.№ 863/2011 г., III г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, приема, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от
значение съобразно конкретните факти по делото, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация.
В случая предходната издръжка от 120 лв. месечно е
определена със съдебно решение, влязло в сила през 2016г., т.е. преди около 3
години. За този продължителен период е налице трайно изменение на
обстоятелствата, въз основа на които се определя издръжката. Нараснала е
възрастта на малолетното дете, което вече е ученик, поради което несъмнено са
нужни повече средства за задоволяване на повишените потребности.
При това положение въззивната инстанция намира, че са
налице съществени изменения в потребностите на въззиваемата страна, които
обуславят необходимост от увеличаване размера на дължимата от въззивника
издръжка. Всъщност, по този въпрос по същество липсва спор, доколкото още в
отговора на исковата молба въззивникът е съгласен с това, че нуждите на детето
са нараснали.
Спорен остава въпросът за размерът на увеличението.
За детето, не са установени каквито и да е
нужди, надхвърлящи обичайните за здраво дете от същия пол и възраст,
респективно други изменени обстоятелства, извън промяна на календарната му
възраст.
Настоящата инстанция намира, че при
съобразяване на установените по делото факти, първата инстанция е определила
размера на издръжката без да бъдат съобразени възможностите на ответника.
По делото са събрани доказателства, че
ответникът живее във Федерална република Германия, където работи по трудово
правоотношение с месечно брутно трудово възнаграждение от 850 евро. Вярно е че
тази сума е над размера на средната работна заплата в Република България, но следва
да се отчете и ноторния факт за по-високия стандарт на живот във ФРГ.
Съгласно
задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени с т.2 от
Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, докладчик Виолета Христова: „Месечните добавки за деца следва де се
включат като доход на родителя, при когото са децата, от който доход да се
определи възможността му да заплаща издръжка.“ Ето защо, горепосочената
сума от 32 лв. представляваща семейни помощи по реда на чл. 7, ал.1 от Закона
за семейните помощи за деца, следва да се включи в доходите на майката.
Настоящият съдебен състав намира, че за
цялостната издръжка, при установените по делото обстоятелства, е необходима
месечно сумата от 400 лева, в която бащата следва да участва със сумата от 250
лева, а останалата част, до пълния определен размер, ведно с дължимите за
отглеждането и възпитанието непосредствени грижи, следва да се поемат от
майката.
Съобразно изложеното и поради несъвпадение
на крайните изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд,
настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното Решение следва да
бъде отменено като неправилно за разликата над 250 лева до присъдения размер от
300 лева, а в останалата си обжалвана част за сумата от 150 до 250 лева следва
да се потвърди.
С оглед изхода на делото, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта на определената държавна такса,
която Ш.М.И. е осъден да заплати по сметка на РРС за разликата над 187.20 лв.
С оглед изхода на делото, следва да бъдат
присъдени разноски в полза на въззивника съобразно уважената част от въззивната
жалба. На първо място следва да бъде намален размерът на дължимите от въззивника
разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, като
решението бъде отменено в тази част за размера над 139.29 лв. Следва да бъде присъдена
в полза на въззивника разноски за заплатена държавна такса за въззивното
производство съразмерно с уважената част от жалбата (жали се решението на
първоинстанционния съд над присъдения размер от 150 лв.), т.е. дължат му се
разноски за държавна такса в размер на 36 лв.
Въззиваемия също има право на разноски за
въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
Същите са в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд,
на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 322 от 09.07.2019г. по гр.д № 947/2019 г. по
описа на РС - Разград в обжалваната част над
250 лева до присъдения размер на издръжката от 300 лева и в частта на определената
държавна такса, която Ш.М.И. следва да заплати по сметка на РРС за разликата над 187.20 лева, и в частта на
разноските, които Ш.М.И. следва да заплати на А.С.М. за разликата над 139.29 лв., и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
250 лева, до присъдения размер от 300 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 322 от 09.07.2019г. по гр.д № 947/2019 г. по
описа на РС - Разград в останалата обжалвана част - за изменение размера на
издръжката за разликата от 150.00 лева до 250.00
лева.
ОСЪЖДА Ш.М.И., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на У.Ш.И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител А.С.М., ЕГН ********** *** за
разноски по в.гр.д. № 251/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград в
размер на 200.00 лева /двеста лева/.
ОСЪЖДА У.Ш.И., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител А.С.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Ш.М.И., ЕГН ********** *** за
разноски по в.гр.д. № 251/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград в
размер на 36.00 лева /тридесет и шест
лева/.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.