О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 260041
град Шумен, 20.01.2021 г.
Шуменският
окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.
Р.ХаджиИ.а
2. мл.с. С. Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Р. ХаджиИ.а В.ч.гр.д. №516 по описа за 2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.Т.Й. – А. и И.Д.И.,
двамата действащи чрез адв. П.В. от БАК
и адв.С.К. от ВАК, против определение №260176/02.11.2020 г. по гр.д.№
721/2020г. по описа на НПРС, с което първоинстанционният съд е прекратил производството
по делото. Жалбоподателите считат определението за неправилно, недопустимо,
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че съдът е направил
отказ от правосъдие. С исковата си молба и двете уточняващи молби ясно
очертавали границите на производството, и изпълнили указанията на районния съд.
Съдът не им съдействал с нови указания, а неправилно прекратил производството.
Излагат, че във връзка с издадено и получено удостоверение за наследници
спазват 2-месечния преклузивен срок за предявяване на настоящата исковата молба.
Оспорват три изповядани сделки пред нотариус, а именно: нотариален акт за собственост по давностно
владение, с който Г.И.С. станал неправомерен собственик на посочените в акта недвижими
имоти; два нотариални акта за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, с които С. продал същите на описаните в
нотариалните актове дати и лица. Като ответник по исковете сочат Г.И.С..
Излагат, че с тези изповяданите сделки последният ощетил останалите седем братя
и сестри, съгласно удостоверението за наследници, поради което дължи
обезщетение на другите наследници. Предвид изложеното молят въззивния съд да
отмени определението и да върне делото на друг състав на първоинстанционния
съд, за да се даде ход на гражданския процес.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,
ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния
съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна,
поради следното:
Гр.д.№
721/2020 г. на НПРС е образувано по искова молба, предявена от П.Т.Й. – А. и И.Д.И.,
и двамата действащи чрез адв. П.В. от БАК и адв. С.К. от ВАК. В обстоятелствената
част на исковата молба ищците излагат следното: Във връзка с издадено
удостоверение за наследници спазват 2-месечния преклузивен срок по чл.33 ЗС.
Оспорват изповядани сделки пред нотариус, а именно: с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение № 119, том ІХ, рег. № 5402,
дело № 1239/2014 г., с който Г.И.С. е станал неправомерен собственик на
посочените в акта недвижими имоти. Сочат С. като ответна страна в настоящото
производство; с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска
земя № ...г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том
9, рег. № 5403, дело № 1240/2014 г. Г.С. се разпоредил, като продал описаните в нотариалните актове имоти на
посочените дати и лица. С тези си действия и изповядани сделки ощетил
останалите седем братя и сестри, съгласно удостоверението за наследници, поради
което дължал обезщетение на другите наследници. В петитум молят на основание
чл.124 ГПК ответната страна да бъде осъдена да заплати реалната пазарна
стойност на другите наследници, ведно с мораторната и законната лихва.
С
разпореждане № 1677/11.08.2020 г. съдията-докладчик оставил исковата молба без
движение, с указания към ищците да отстранят неяснотите в обстоятелствената
част, като посочат точно и логично обстоятелствата на претенциите си, тъй като
без това уточнение съдът не може да квалифицира спора, да различи фактите,
които са от значение за спора, не може да определи подлежащите на доказване
факти. Указал е да посочат и срещу кого предявяват иска, кои са ответниците. Посочил
е, че петитумът също е неясен. Какви са претенции вещни или облигационни.
Липсва конкретно искане. Ако се претендира прогласяване нищожност на договор,
да се посочи на кой договор, между кои страни е сключен и на какво основание е
нищожен. Ако се претендира парична сума, от кого се претендира, защо се претендира,
в какъв размер за всеки от ищците.
Посочил
е също, че не може да се определи и следващата се държавна такса. В случай, че
се предявява вещен иск исковата молба следва да бъде вписана, следва да се
представят удостоверения за данъчни оценки на имотите, скици, издадени въз
основа на кадастрална карта и да се внесе такса за вписването.
В
указания срок, с допълнителна молба вх.№ 260132/27.08.2020 г. ищците заявяват,
че оспорват изповяданите сделки с трите нотариални акта. Желаят прогласяване на
нищожност на същите, като основанията им са, че наследодателят на ищците – С.И.С.
е наследодател не само на Г.С. /когото сочат като ответник/, но и на ищците и
лицата, посочени в удостоверението за наследници. Според ищците няма как имотът
да бъде придобит по давност, тъй като трябва да е придобит по наследство. Щом
първият нотариален акт, за придобиване право на собственост по давност е
нищожен, нищожни са и следващите два нотариални акта. В петитума молят Г.И.С.
да им заплати парична сума, поради това, че ги е ощетил, като с нотариален акт
е придобил неоснователно имотите, и се разпоредил с тях. Сочат, че размерът на
обезщетението ще уточнят след като бъдат представени по делото всички писмени
доказателства и бъде назначена експертиза за определяне дяловете на
наследниците и тяхната парична стойност по пазарна цена на наследствената маса
на наследодателя.
С второ
разпореждане № 260228/02.10.2020 г. съдията-докладчик оставил исковата молба
без движение, с указания към ищците в седмичен срок от съобщението да посочат:
срещу кое лице или лица предявяват исковите претенции; да заявят предявяват ли
някакви собственически претенции, като в този случай да конкретизират какви
права твърдят, че има всеки от тях върху имотите; в случай, че предявяват
искове за нищожност на договори, да посочат страните, които са сключили
договора и да заявят кои са ответниците по исковете им; в случай че се налага
исковата молба да бъде вписана да представят удостоверение за данъчна оценка,
скици и държавна такса за вписване 0,1% от общата цена на исковете но не
по-малко от 10лв., документ за държавна такса за всеки един от исковете,
изчислена на база цената на всеки иск, съобразно вида на претенцията; в случай,
че предявяват искове за парични суми, то да посочат точния размер на
претендираната от всеки ищец сума.
В
мотивационната част на разпореждането съдът е изложил, че посочените от ищците аргументи
не касаят претенции за нищожност, а вещни претенции. Първият нотариален акт не
изповядва сделка, а е издаден за придобиване право на собственост по давност. Тъй
като ищците заявяват, че лицето Г.С. не е едноличен собственик на имотите и
поради това смятат, че всички нотариални актове са нищожни, следва да им се
укаже, че ако лицето, снабдило се с нотариален акт за придобиване на имот по
давностно владение не е собственик, това не е основание за нищожност и е
недопустимо предявяване на иск за нищожност на този акт, нито на последващите,
за продажба на имотите. В този случай вероятно ищците предявяват някакви
собственически претенции. Ако все пак считат, че нотариалните актове са нищожни
на някакво основание, да го заявят. Ако претендират прогласяване на някой от
сключените договори за нищожен, освен основанието да посочат и страните, които са
го сключили и заявят кои са ответниците по исковете им. Относно претендираното
обезщетение не е ясно защо се претендира. Дали в резултат на извършено някакво
противоправно деяние, дали за това, че са били лишени от ползване на имота, или
пък за друго. Относно исканата експертиза
за определяне дяловете на наследниците е указал, че дяловете са определени в
закона и е недопустимо назначаване на експертиза с подобно искане. Самите ищци
следва да заявят какви дялове претендират от имотите.
В
указания срок, е постъпила втора уточняваща молба вх.№ 261037/16.10.2020 г., с
която ищците отново заявяват, че оспорват сделките по трите нотариални акта и
желаят прогласяване нищожността на посочените сделки. Основанията им са, че
наследодателят С.И.С. е наследодател не само на Г.И.С., а и на ищците, както и
на лицата, посочени в удостоверението за наследници. Следователно, според
ищците, първоначалният нотариален акт за придобиване право на собственост по
давностно владение, заедно с всички документи представени и описани в него е
нищожен, което влече нищожност и на следващите. Като ответник посочват Г.И.С.. В
петитум заявяват, че искът им е облигационен и претендират Г.С. да им заплати
парична сума, поради това, че ги е ощетил, като с нотариален акт е придобил
незаконосъобразно процесните имоти и впоследстиве се разпоредил с тях. Отново
заявяват, че конкретният размер на претенцията ще уточнят след представяне на всички
писмени доказателства и назначаване на комплексна експертиза за определяне
дяловете на наследниците и тяхната парична стойност по пазарна цена на
наследствената маса на наследодателя С.И.С.. Представят документ за минимално
платена държавна такса /в размер на 50лв./, с оглед на това, че все още не е
ясен и не е определен материалният интерес, поради направените от тях
доказателствени искания за комплексна експертиза.
С
атакуваното определение № 260176/02.11.2020 г. по гр.д.№ 721/2020 г., НПРС е прекратил
производството по делото. Съдът е изложил мотиви, че въпреки дадените указания
ищците не са посочили, защо считат, че със сочения от тях нотариален акт №...г.
е изповядана сделка и в какво се състои нищожността му, съответно в какво се
изразява нищожността на сделките по другите два нотариални акта. Когато едно
лице се е снабдило с нотариален акт за
имот по давностно владение и не е собственик на имота, или не е изцяло
собственик, това не е основание за нищожност на нотариалния акт и е недопустимо
предявяване на иск за прогласяване нищожността на акта, нито на последващите
актове за продажба на имотите. Ако едно лице се разпореди с чужд имот или имот,
който не е изцяло негова собственост, то сделката също не е нищожна, а просто няма
да настъпи вещноправния ефект на договора и продажбата няма да може да се
противопостави на действителния собственик /собственици/. Защитата в този случай
е чрез предявяване на собственически претенции, каквито ищците не са предявили.
Не са посочили дали се считат собственици, на какво основание и при какви
квоти. Претендират нищожност без да сочат фактическо основание за това.
Доколкото не са посочили конкретно и допустимо основание за нищожност, съдът не
може да квалифицира правно предявения иск /искове/, да определи кои са
обстоятелствата от значение за спора и кои са подлежащите на доказване факти,
както и чия е тежестта на доказване. Поради това претенциите за нищожност не
могат да бъдат разгледани. От друга страна не са предявени собственически искове, поради което такива не
могат да бъдат разгледани. Не са посочени и надлежните ответници. Посочен е
единствен ответник - Г.И.С., но при твърдение за нищожност на договори, то
договорите имат поне две страни и претенцията следва да се предяви спрямо
страните по договора. Ако са предявени вещни искове, то предвид твърдението, че
Г.С. се е разпоредил с имотите, очевидно към момента, същият не се легитимира
като техен собственик. Исковата молба не е вписана. Претенцията за парична сума
не е ясна, кой от ищците каква сума претендира и на какво фактическо основание.
Предвид това въпросните претенции също не могат да се квалифицират правно.
С оглед така установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:
В депозирана
исковата молба и двете уточняващи молби ищците твърдят, че заедно с лицето Г.С. се явяват наследници
на С.И.С. /техен дядо/, на описани в три нотариални акта недвижими имоти /нива,
овощна градина и две лозя/. Единият от наследниците - Г.С., неправомерно се
снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение за всички имоти,
като същите се притежавали в съсобственост, възникнала от наследяване, между С.
и още седем братя и сестри /без да се сочи каква част от процесните имоти се
притежава от ищците/. Впоследствие С. се разпоредил с имотите, чрез две правни
сделки – продажба, извършени с два нотариални акта, в полза на посочените в
актовете лица /Н.А.М.и П. Н.Д./. Твърдят, че сделките, извършени с трите нотариални акта са нищожни и искат прогласяване
на нищожността им. Претендират заплащане на обезщетение от С., за това, че е
продал имоти, които не са изцяло негова собственост. Претенцията е с неуточнен
размер. Според ищците същата ще бъде уточнена след назначаване на експертиза и
събиране на всички доказателства по делото.
За
да възникне исковия процес, не е достатъчно да съществува право на иск, а е
нужно, то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иск, с редовна
искова молба. Съдържанието на исковата молба определя и съдържанието на иска
/исковете/. За да е редовна исковата
молба тя трябва да има предвиденото в закона съдържание /чл.127 и е скрепена с
приложенията по чл.128 ГПК/. Трябва да се индивидуализира спорният предмет,
което става чрез посочване на основанието и петитумът /искането/ на иска.
Основанието на иска, или обстоятелствата на които се основава искът /чл.127,
ал.1 т.4 ГПК/, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата
молба материално субективно право. За да се индивидуализира спорното право,
заедно с вида на търсената защита, ищците следва да посочат и в какво се състои
искането им към съда /чл.127, ал.1, т.5 ГПК/, или това е т.нар. „петитум"
на исковата молба. В него следва да се посочи каква защита на спорното
материално право се иска - установяване единствено на неговото съществуване/несъществуване
/при установителните искове/, осъждането на ответника /при осъдителните искове/
или правна промяна /при конститутивните искове/. При всички случаи петитумът на
исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения.
Следва
да се посочат и надлежните страни, носителите на правоотношението /кредиторът и
длъжника, носителят на потестативното право, лицето, в чиято правна сфера ще
настъпи правната промяна/.
Цената
на иска също следва да се посочи, когато искът е оценяем /чл.127, ал.1, т.3 и
чл.68 ГПК/. Тя е от значение още за родовата подсъдност и определяне на
държавната такса.
Законът,
в чл.129, ал.1 ГПК, вменява задължение на съда да следи за редовността на
исковата молба. Указанията на съда по чл.129 ГПК следва да са пълни, ясни и
точни, да насочват страната какви точно действия по обездвижената искова молба
следва да извърши, но по реда на чл. 129 ГПК е недопустимо съдът сам да
отстранява нередовности в исковата молба.
В
случая исковата молба е останала нередовна съгласно чл.127, ал.1, т.2, т.3, т.4
и т.5 ГПК, вкл. след двукратното й обездвижване и направените две уточнения от
ищците.
Нередовността
се изразява в логическото несъответствие между основание и петитум, което
несъответствие води до невъзможност да се индивидуализира спорния предмет. В
случая се претендира обявяване нищожност
на договори, но не се излагат обстоятелства досежно наличието на допустимо от
закона основание за нищожност. Напротив,
нищожността се обосновава с твърдения, че С. не бил собственик изцяло на
имотите, които предпоставят предявяване на установителна претенция са
собственост, но каквато ищците категорично отричат да заявяват.
Дори
да се приеме, че изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум
сочат на заявени претенции за обявяване нищожност на договори, то дадените от съда указания, че при предявени
искове за нищожност на договори, следва да посочат страните по договорите и да се
конституират като ответници, не са изпълнeни от ищците.
Независимо
от това, заявените претенции за обявяване нищожността на сделките по нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска
земя № ...г. и нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том 9,
рег. № 5403, дело № 1240/2014г. на нотариус с рег.№346 се явяват недопустими,
доколкото не се твърди допустимо от закона основание за нищожност, а твърдяното
такова, че е извършена продажба на чужда вещ, не е основание за нищожност.
Освен това, по иска на трето лице за нищожност на договор, целта е да се
осигури правна промяна, но такава в случая не би могла да се осъществи, тъй
като въпросът няма да бъде решен в това производство.
Недопустим
е иска за нищожност на сделката по първия нотариален акт, доколкото същият не
отразява сделка, а с него се признава право на собственост по реда на чл.587 ГПК,
което става в безспорно охранително производство с участието само на молителя. Дори
да се приеме, че искането по отношение на първия нотариален акт е за отмяната
му , то същото отново се явява недопустимо. Съгласно даденото разрешение в ТР
№3/2012г. ОСГК на ВКС, защитата на трето
лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, чрез отмяна на последния, винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на това
третото лице. Посочено е, че последица от издаването на този нотариален
акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на
правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт, при
което лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния
нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. Т.е. иск за отмяна на нотариален
акт не може да бъде предявен самостоятелно. Само ако би бил уважен предявен иск
за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на
констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка, нотариалният акт следва да се отмени съгласно
разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, а разпоредбата на чл.537, ал.3 ГПК предоставя
възможност актът да бъде отменен и ако е постановен в нарушение на закона, т.е.
ако е заявена претенция за това, че е издаден след отречени по надлежния ред
права и установени такива в полза на трето лице или в нарушение разпоредбите на
чл.570 - 575 ГПК. С такива искове съдът не е бил сезиран /отрицателен/положителен
установителен иск за собственост/.
Нередовна е останала исковата молба и по отношение на заявената
осъдителна претенция, за заплащане на парично обезщетение от Г.С. на двамата
ищци. Въпреки нееднократно дадените указания, ишците не са посочили размера на
сумата, която всеки от тях претендира от ответника. Предвид неясните претенции
за съда е невъзможно да определи и следващата се държавна такса.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваното определение за прекратяване на производството по исковата молба на П.Т.Й.-А.
и И.Д.И. се явява правилно, съответно
частната жалба срещу му следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
рег.№262347/11.12.2020г. на П.Т.Й. – А. с ЕТН********** *** и И.Д.И. ***,
съдебен адрес:***, двамата действащи чрез адв. П.В. от БАК, адрес:г*** и адв. С.К.
от ВАК, адрес:г***, партер, против определение № 260176/02.11.2020 г. по гр.д.№
721/2020 г. по описа на НПРС, с което е
прекратено производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.