№ 54
гр. С.З. , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001086 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260115/08.02.2021г., постановено по гр.д. №
949/2020г. по описа на Районен съд –С.З. в частта, с която са отхвърлени
предявените искове от „Б.П.П.Ф.“ С.А., П.,Ф., чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б.
против Д. ИВ. Д. за главница над размера 4169,84 лв. до претендирания
размер 7 444, 99 лв.; за възнаградителна лихва в размер на 1 067, 57 лв. за
периода от 20.05.2018 г. до 20.03.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 1
179, 35 лв. за периода от 20.06.2018 г. до 19.01.2020 г., като неоснователен.
Въззивникът излага съображения за неправилност на решението. Няма
искания за събиране на доказателства. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло
предявения иск по реда на чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалбата чрез
особения представител на Д. ИВ. Д., с който се взема становище по
наведените в жалбата оплаквания. Направено е искане да се приеме, че
жалбата е неоснователна и да се остави без уважение, като се постанови
решение, с което да се потвърди атакуваното решение в обжалваните части.
Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
1
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“ С.А., П.,Ф., чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. моли съда
да постанови решение, с което Д. ИВ. Д. да бъде осъден да му заплати
следните суми: главница – 7 444, 99 лв.; възнаградителна лихва - 1 067, 57 лв.
за периода от 20.05.2018 г. до 20.03.2020 г.; мораторна лихва - 1 179, 35 лв.
за периода от 20.06.2018 г. до 19.01.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът Д. ИВ. Д., чрез назначения му особен представител -
адв.Дияна Пиличева е подал писмен отговор, в който счита предявените с
исковата молба искове за неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, по
основание и размер, и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и да му
присъди разноските по делото.
По делото не е спорно, че ищецът е правоприемник на „Б.П.П.Ф." ЕАД,
гр.С., видно от представеното по делото извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър на Секретариата на Търговския съд в П.,Ф., от
което е видно, че е извършено презгранично сливане на „Б.П.П.Ф." ЕАД, гр.С.
с ищцовото дружество.
Безспорно е установено, че по силата на договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № РLUS-14727474 от 03.04.2017г., „Б.П.П.Ф."
ЕАД - гр.С. е предоставила на Д. ИВ. Д. паричен заем в размер на 10 000 лв.
със срок на заема 36 месеца, като погасяването на общата дължима сума в
размер на 14 832,72 лв. следва да се извърши на 36 погасителни вноски в
размер на 412, 02 лв. всяка.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
2
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално
фигурира размерът на ГПР – 21,93 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид
изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат
конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани със сключения договор. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи,
като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му разходи,
настоящи или бъдещи. Поради това посочването на ГПР в договора за
потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
3
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
От съдържанието на процесния договор следва изводът, че в същото
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно
горепосочената разпоредба, за да бъде прието, че съответни уговорки в
договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също
така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва
разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно
в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по
кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 412, 02 лв., съставляваща
размер на месечна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Ето защо
въззивният съд намира, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл.
22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения кредит.
В случая чистата стойност на кредита е в размер на 10 000 лв., която
сума е реално получена от ответника. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза по делото се установява, че ответникът е заплатил
по кредита суми в общ размер на 5 480,16 лв., към които следва да бъде
прибавена и удържаната при усвояването на кредита „такса ангажимент" в
размер на 350 лв. Следователно от дължимата от ответника чиста стойност на
кредита в размер на 10 000 лв. следва да бъде приспадната сумата 5 830,16
4
лв., в резултат на което дължимата от ответника по договора за кредит сума е
в размер на 4 169, 84 лв., представляваща неплатена част от главницата.
По отношение на искът за заплащане на обезщетение за забавено
плащане.
Въззивният съд изцяло споделя изложеното от първоинстанционния
съд, че доколкото няма предвиден срок за връщане на чистата стойност на
кредита, настъпването на крайния срок на договора не е основание,
длъжникът да изпадне в забава. Поради това е необходимо, кредиторът да
отправи покана до длъжника за заплащане на паричното задължение, като му
даде подходящ срок. По делото не са представени доказателства, че
кредиторът е изпратил покана до Д. ИВ. Д. преди подаване на исковата молба.
Поради това следва да се приеме, че предявяването на иска има характер на
покана за изпълнение и следователно, Д. ИВ. Д. дължи законна лихва за
забава от датата на предявяване на иска - 27.02.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260115/08.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 949/2020г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5