Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2017 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Н.И.,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1056 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е въззивно, като срещу
постановеното решение № 833 от 07.03.2016 г. по гражданско дело № 6658 по описа
за 2015 г. на двадесет и четвърти състав на Районен съд - Варна, са постъпили
следните жалби:
1/ на Потребителна кооперация „Сотир
Костов“ – Долни чифлик в частта, с която е отхвърлен предявения от кооперацията срещу Захари Златков
Димитров в качеството му на частен съдебен изпълнител иск по член 74 от
Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ във връзка с член 45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ за разликата над присъдената сума от 2 663,51 лева до претендирания размер от 13 000 лева, заявена като
частична от 21 431,96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата
на претърпяна загуба, явяваща се разлика между
събраната по изпълнението сума и действително дължимата в резултат на неправомерни
действие на ЧСИ по изпълнително дело № 20138080401520, ведно със
законната лихва от датата на
увреждането /27.01.2015 г./ до окончателното
изплащане на задължението; както и е осъдена
страната да заплати на Захари Златков
Димитров в качеството му на частен съдебен изпълнител сумата от 906,43 лева,
представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на основание член
78 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/; във въззивната
жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му
част, като се твърди, че неправилно е приложена нормата на член 521, алинея 2
от ГПК;
2/ на Захари Златков Димитров в
частта, с която е осъден в качеството си на
частен съдебен изпълнител да заплати на Потребителна кооперация „Сотир Костов” - Долни Чифлик
сумата от 2 663,51 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата
на претърпяна загуба, заявена като частична от 13 000 лева от общо 21 431,96 лева, явяваща се разлика
между събраната по изпълнението сума и действително дължимата в резултат на неправомерни действие на ЧСИ по изпълнително дело № 20138080401520, ведно със
законната лихва от датата на
увреждането /27.01.2015 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на основание член 74 от ЗЧСИ във връзка с член 45 от ЗЗД, както и сумата от 393,38 лева, представляваща
сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на основание член 78 от ГПК;
твърди се, че всички действия от страна на ЧСИ са законосъобразно извършени и
се излагат подробни аргументи по приложението на член 521 от ГПК.
И в двете въззивни жалби се излага, че решението
в съответната атакувана част е неправилно и незаконосъобразно, както и
постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, поради което се
иска неговата отмяна и постановяване на ново с положителен за страната изход.
Срещу въззивната жалба на ПК „Сотир Костов“ е
подаден отговор от ответника Захари Димитров, с който същата се оспорва.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа
становището си и претендира заплащането на направените разноски.
Въззивните жалби са подадени
от лица, легитимирани да обжалват
първоинстанционното решение, като
неизгодно за тях. Правото си на жалба, те са упражнили в срок. Жалбите отговарят на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна
проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от
ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от ПК „Сотир Костов“ - Долни Чифлик срещу
Захари Димитров в качеството му на частен съдебен изпълнител иск с правно
основание член 74 от ЗЧСИ във връзка с член 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
13 000 лева, заявена като частична от общо 21 431,96 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба, представляваща разлика между събраната
по изпълнението сума и действително дължимата в резултат на неправомерни
действие на ЧСИ по изпълнително дело № 20138080401520, изразяващи се в повторно
пристъпване към предаване на присъдената с решение по гр.д. № 8091/2011 г. на
Районен съд – Варна движима вещ в нарушение на член 521, алинея 1 от ГПК и
незаконосъобразно определяне равностойността на липсващата вещ - 100 тона
пшеница -, обективирана в постановление, в нарушение
на член 521, алинея 2 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /27.01.2015 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 8091/2011 г. на ВРС
ищецът е осъден да предаде на ЕТ „БГ–Агро - Арам Каичиян“ 100 тона пшеница на
стойност 21 600 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2011 г.
до окончателното изпълнение на задължението за реално предаване на стоката. Въз
основа на издаден изпълнителен лист и молба на взискателя-едноличен
търговец е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 377/2012
г. при ЧСИ Станислава Янкова, в което съдебният изпълнител е пристъпил към
принудително отнемане на присъдената вещ по член 521, алинея 1 от ГПК, която не
е намерена у длъжника. След отвод на ЧСИ Станислава Янкова и молба на взискателя е образувано изпълнително дело № 20138080401520
при ответника ЧСИ Захари Димитров. Излага се, че ЧСИ Захари Димитров е извършил
незаконосъобразно принудително изпълнение, от което са произтекли вреди в
размер на 21 431,96 лева, изразяващо се в следните неправомерни действия:
повторно след ЧСИ Станислава Янкова и в нарушение на разпоредбата на член 521,
алинея 1 от ГПК ответникът е пристъпил към принудително отнемане и предаване на
взискателя на присъдената движима вещ – 100 тона
пшеница, която не се е намирала у длъжника. В нарушение на член 521, алинея 2 от
ГПК ЧСИ пристъпил към изготвяне на постановление по алинея 3 на посочения член
от ГПК, назначавайки експертиза за определяне на равностойността на 100 тона
пшеница, вместо да събере от длъжника равностойността на вещта, посочена в
изпълнителния лист възлизаща на 21 600 лева. С цел събиране на вземането
по изпълнителния лист и удовлетворяване интереса на взискателя
ЧСИ Димитров наложил запор на 12.08.2014 г. и на 11.09.2014 г. върху вземания
на длъжника от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, постъпили по сметки в „СИ банк“
АД, съставляващи целеви средства от бюджета под формата на субсидии за
обработваеми площи по „Програми за развитие за селските райони”. Като не е събрал
от длъжника равностойността на пшеница, възлизаща на сумата от 21 600 лева,
ведно със законната лихва върху посочената сума, както дължимите такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, съобразени с действително дължимата от
21 600 лева, и е предприел изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя, ЧСИ събрал сума от 45 284,97 лева,
надхвърляща действително дължимата по изпълнителния лист, която съставлява
вреда в размер на 21 431,96 лева.
Ответникът Захари
Димитров чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск за ангажиране
имуществената отговорност на съдебния изпълнител по основание и размер с
твърдения, че при проведеното изпълнение не е нарушена разпоредбата на член
521, алинея 2 от ГПК, тъй като визираното в нея посочване на равностойността на
вещта в изпълнителния лист се отнася само за случая, когато тази равностойност
е определена по исков ред, чрез сезиране на съда с нарочен иск, какъвто не е
настоящият случай. Длъжникът е осъден да предаде родово определена вещ, а не
нейната равностойност, в случай, че същата липсва или е погинала изцяло или
отчасти. Твърди се, че равностойността на вещта е определена законосъобразно,
както и следващото се обезщетение за забава и разноски по изпълнението.
Третото лице–помагач „ДЗИ–Общо
застраховане“ ЕАД настоява за отхвърляне на предявения иск.
С исковата молба ищецът обосновава
отговорност на частния съдебен изпълнител Захари Димитров за вреди от
незаконосъобразно проведено изпълнително производство. По реда на ЗЧСИ пасивно
легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по
принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на
тази дейност. Определящ е вида дейност, като ЧСИ дължат обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда
означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че
увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат. При иск с правно основание член 74, алинея 1 от ЗЧСИ, отговорността
ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда,
причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това
дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
За времето от 01.11.2014 г. до 31.10.2015 г.
ответникът като ЧСИ е сключил задължителна застраховка „Професионална
отговорност”, обективирана в застрахователна полица №
212514031000003 от 27.10.2014 г. с „ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД на основание
член 25 от ЗЧСИ за причинени на страните, другите участници в изпълнителното
производство и всички трети лица имуществени и неимуществени вреди от виновно
неизпълнение на задължения.
С влязло в законна сила решение № 5418 от
30.12.2011 г., постановено по гр.д. № 8091/2011 г. на Районен съд – Варна по
реда на член 238, алинея 1 от ГПК, ПК „Сотир Костов“ е осъдена да изпълни
реално задължението си по договор за продажба като достави и предаде на ЕТ „БГ Агро – Арам Каичиян“
100 тона пшеница на стойност 21 600 лева, на основание член 79, алинея 1,
изречение първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 21 600 лев,
считано от 30.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 3 464 лева,
на основание член 78, алинея 1 от ГПК. С решение № 1305 от 29.03.2012 г., постановено
по горецитираното дело, е допусната поправка на явна
фактическа греша в решение № 5418 от 30.12.2011 г., като в диспозитива,
е посочено, че ПК „Сотир Костов“ следва да заплати законната лихва върху сумата
от 21 600 лева, считано от 30.05.2011 г. до окончателното изпълнение на
задължението за реално предаване на стоката.
Въз основа на влязлото в сила осъдително
решение, служещо като съдебно изпълнително основание, в полза на кредитора ЕТ „БГ
Агро – Арам Каичиян“ е издаден изпълнителен лист срещу длъжника ПК „Сотир
Костов“ за предаване на 100 тона пшеница на стойност 21 600 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от 21 600 лева, считано от 30.05.2011 г.
до окончателното изпълнение на задължението за реално предаване на стоката.
По молба на взискателя – едноличен търговец и въз основа на
издадения изпълнителен лист на 09.07.2012 г. е образувано изпълнително
производство по изпълнително дело № 20127190400377 по описа на ЧСИ Станислава Янкова. Към молбата
е представен договор за правна защита и съдействие с уговорен и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева.
В деня на
образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е изготвил
сметка по член 79 от ЗЧСИ, обективираща размера на
дължимите обикновени такси в общ размер на 100 лева с ДДС, както следва: за
образуване на изпълнителното дело – 20 лева по член 1 от ТТРЗЧСИ, 50 лева за
цялостно проучване имущественото състояние на длъжника по член 2 от тарифата и
сумата от 20 лева по член 5 за изготвяне и връчване на покана.
Покана за
доброволно изпълнение е изпратена на кооперацията чрез нейния представляващ.
На 12.09.2012 г. е
съставен протокол за принудително изпълнение, подписан от представители на взискателя и длъжника, в който съдебният изпълнител е
удостоверил, че във фуражния цех на кооперацията, не е налична пшеница.
ЧСИ е изготвил
сметка по член 79 ЗЧСИ, инкорпорираща размер на такса за принудително отнемане
и предаване на движими вещи по член 21 от ТТРЗЧСИ, възлизаща на 518,40 лева,
изчислена върху материален интерес от 21 600 лева /21 600 лева по 2 % =
432 лева без ДДС/.
С
молба от 19.06.2013 В.М., действащ като упълномощен представител на
кооперацията, е поискал прекратяване на делото поради пълно погасяване на дълга
от 26 545,16 лева, който факт на плащане е удостоверил с платежен документ
от 26.01.2012 г. за постъпила по сметка на взискателя
сума, покриваща главница от 21 600 лева, такси и разноски. Представителят
е посочил, че след като вещта не е намерена у длъжника, то следва да се присъди
равностойността й, възлизаща на 21 600 лева. Молбата е оставена без
разглеждане.
Със
становище от 30.01.2013 г. взискателят е настоял да
получи 100 тона пшеница от жътвената кампания през 2013 г., а в случай, че
такава не му бъде предадена, е заявил, че равностойността на пшеницата, с която
длъжникът не разполага към 2012 г., възлиза на 40 800 лева, тоест с
19 200 лева повече, и преведената сума не е достатъчна за закупуване на
100 тона пшеница през 2012 г., както и за покриване на всички разноски по
изпълнението и законната лихва до деня на предаването й.
На
27.06.2013 г. е наложен запор, чрез опис на необрани насаждения – 100 тона
пшеница, „посяти и находящи
се в землището на град Долни Чифлик”, за което действие е съставен протокол от
същата дата.
С
постановление от 24.07.2013 г. ЧСИ Станислава Янкова се е отвел от разглеждане
на изпълнително дело № 20127190400377 на основание член 22 от ГПК.
На 07.08.2013 г.
по молба на взискателя от 31.07.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 20138080401520 при ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 в КСЧИ
с район на действие Окръжен съд – Варна. За новообразуваното изпълнително дело
длъжникът и взискателят са уведомени на 21.08.2013 г.
На 29.08.2013 г. представителят на
кооперацията е поискал от ЧСИ да вдигне наложения запор върху необрани
насаждения, тъй като собствеността върху насаждения от пшеница за стопанската
2012/2013 г., находящи се в землището на град Долни
Чифлик, принадлежи на В.М.. Настоял е още изпълнителното производство да бъде
прекратено на основание член 433, алинея 1, точка 1 от ГПК, тъй като дългът е
напълно погасен, включващ главница от 21 600 лева, лихви и разноски по
изпълнението. Молбата е оставена без уважение по съображения, че предмет на
изпълнението, е предаване на движима вещ – 100 тона пшеница, за което длъжникът
е уведомен на 24.09.2013 г.
По молба на взискателя
от 06.12.2013 г. съдебният изпълнител е определил дата – 17.12.2013 г. за
принудително отнемане на присъдената вещ, като за това е изпратена покана за
принудително изпълнение на задължението за предаване на 100 тона пшеница от
09.12.2013 г. В разписката връчителят е удостоверил,
че „адресът не е открит”, поради което е залепено съобщение на входа на
13.12.2013 г. Поканата не е връчена редовно нито лично на адресата чрез
председателя на кооперацията или упълномощен негов представител, нито чрез
залепване на уведомление по член 47 от ГПК, тъй като към този начин на връчване
по член 43, алинея 2 от ГПК длъжностното лице по призоваването не е пристъпило.
На 16.12.2013 г. В.М.
в качеството си на председател на кооперацията е депозирал молба, „във връзка
със съобщение”, изпратено от ЧСИ, в която е уведомил изпълнителя, че ползва
отпуск и не е в състояние да получи предназначените за него документи. Настоял
е всички съобщения и книжа да бъдат изпращани на адреса на управление на
кооперацията.
На 17.12.2013 г.
Миглена Желязкова - помощник съдебен изпълнител при ЧСИ Захари Димитров - е
удостоверила, че при започване на изпълнителните действия достъп до зърно
базата е осигурило лицето Костадинка Парашкевова и при проверка на зърнохранилището е констатирана липса на зърно, явяваща се
пречка за предаване на вещта. Доколкото вещта не е намерена, помощник съдебният
изпълнител е пристъпил към определяне на равностойността й с помощта на
специални знания на вещо лице. Предявяването на изготвената оценка на страните
е било насрочено за 09.01.2014 г. от 10,00 часа. Експертът е оценил пшеница тип
хлебна предвид невъзможността да се изготвят точни лабораторни анализи на
съхранявана продукция поради липса на такава и е определил равностойността на
100 тона хлебна пшеница на 27 220 лева без ДДС.
На 03.01.2014 г. в
кантората на ЧСИ Захари Димитров са постъпили две молби от В.М., представляващ ПК
„Сотир Костов”: с първата от тях кооперацията се е противопоставила на
предприетите действия на ЧСИ по определяне равностойността на липсващата
пшеница, считайки, че е нарушена разпоредбата на член 521, алинея 2 от ГПК, изискваща
събиране на сумата от 21 600 лева, така както е посочена в изпълнителния
лист; поискано е прекратяване на производството по делото поради пълното
погасяване чрез плащане на дължимите по изпълнителното дело суми, като молбата
е оставена без уважение с разпореждане от 03.01.2014 г.; втората молба е за
снабдяване със съставения от помощник съдебния изпълнител протокол от
17.12.2013 г.
На 09.01.2014 г.
помощник съдебния изпълнител Миглена Желязкова е приел заключението на вещото
лице, което действие е инкорпорирано в нарочен протокол от същата дата. С
постановление, въз основа на заключението на експерта е определена
равностойността на липсващата пшеница в размер на 27 200 лева без ДДС или
сумата от 32 640 лева с ДДС.
На същата дата е
съставен протокол за предявяване на оценката на основание член 521, алинея 3 от
ГПК, в който е посочено, че кооперацията е уведомена редовно с протокол от
17.12.2013 г., а представител на длъжника не се е явил.
Постановлението, с
което е определена равностойността на липсващата вещ, подлежащо на обжалване
съгласно разпоредбата на член 521, алинея 3 от ГПК, не е връчено на длъжника
или негов представител, като по изпълнителното дело е приложено известие за
доставяне, получено от упълномощен представител на кооперацията, на 20.01.2014 г.,
без да е посочено конкретното съобщение, което е изпратено с него.
По жалба от
31.03.2014 г., депозирана от ПК „Сотир Костов” и администрирана от съдебния
изпълнител, е образувано гр.д. № 1096/2014 г. на ВОС, приключило с прекратяване
на производството по делото, поради пропускане на едноседмичния срок за
обжалване, започнал да тече на 10.01.2014 г. Прекратителното
определение е потвърдено с определение № 516 от 26.08.2014 г., постановено по
в.гр.д. № 346/2014 г. на Апелативен съд – Варна.
Съгласно разпоредбата на член 521, алинея 2
от ГПК, ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира
равностойността й, като при положение, че равностойността на вещта не е
посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след
изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо
лице. Да се събере равностойността означава, че следва да се премине към някой
от способите за събиране на парични притезания,
каквото е това за паричната равностойност на вещта. Процесуалните правила на горецитираната разпоредба са съобразени с материалноправното правило, че никой не може да бъде
принуден да получи нещо различно от това, което му се дължи. Затова за
приложението на член 521, алинея 2 от ГПК е необходимо да има нарочно искане на
взискателя. Редът по член 521, алинея 2 от ГПК за
определяне на равностойността на ненамерената у длъжника движима вещ е
приложим, когато иск за присъждане равностойността на вещта не е бил предявен и в изпълнителния лист не е посочена
равностойността на вещта. В конкретният случай в изпълнителния лист е посочена
стойност на вещта, но тази стойност не е вследствие на съединен иск за
присъждане равностойността на вещта, което се установява от посоченото по-горе
решение. Целта на изпълнителното производство е да постигне по принудителен
начин неосъщественото доброволно изпълнение от страна на длъжника. В конкретния
случай предмет на това изпълнение е предаване на движима вещ. Интересът на
кредитора /взискател в изпълнителното производство/ е
да получи тази вещ, а ако това е невъзможно - до получаване на такава нейна
парична равностойност, която би му позволила да придобие еквивалентна заместима вещ, тъй като това е най- близко до реалното
изпълнение на договора и интереса му по него. В тази връзка като допълнителен
аргумент следва да се посочи, че с оглед обстоятелството, че предметът на
продажбата са родово определени вещи, то съобразно разпоредбата на член 64 от ЗЗД, длъжникът трябва да
даде вещ поне от средно качество, тоест цената на 100 тона пшеница може да е
различна към момента на сключване на договора и към момента на изпълнението. Затова
настоящият съдебен състав намира, че равностойността на процесната
вещ следва да съответства на пазарната й цена към момента на плащането. По този
начин реално се осъществява принудителното изпълнение именно на това договорно
задължение, за което длъжникът е бил осъден с влязло в сила решение.
С оглед на изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че съдебният изпълнител, назначавайки
експертиза за ползване специални знания на вещо лице за определяне цената на
вещта, е извършил законосъобразно процесуално действие в съответствие с член
521, алинея 2 от ГПК.
Независимо, че поканата за доброволно
изпълнение не е връчена надлежно, според изискванията на ГПК, длъжникът е узнал
с оглед изявленията му в молби от 03.01.2014 г., както за деня, насрочен за
предаването на вещта, така и че поради неоткриването й, съдебният изпълнител е
пристъпил към определяне равностойността й. Признанието за полученото
„съобщение” кореспондира на отразеното в разписката от длъжностното лице по
призоваването. Отделно, фактът на узнаване, е доказан и от осигуряването на
достъп до зърнохранилището на 17.12.2013 г. от
представител на кооперацията, както и от последващото
връчване на съставения протокол от същата дата.
Постановлението, с което е определена
равностойността на ненамерената вещ, също не е връчено на длъжника. Независимо
от това, същият е упражнил правото си на жалба срещу постановлението по член
521, алинея 3 от ГПК, която е оставена без разглеждане.
От ненадлежното връчване на подлежащото на
обжалване постановление не са произтекли за длъжника вреди, защото
равностойността на липсващата вещ е определена при спазване на законовите
изисквания и възлиза на 32 640 лева
с ДДС.
Събиране на равностойността на вещта се
извършва по другите начини на изпълнение – насочване на изпълнението върху
други парични вземания на длъжника, върху движимо или недвижимо имущество. С
молба от 20.03.2014 г. взискателят е поискал събиране
равностойността на липсващата вещ чрез налагане на обезпечителни мерки – запори
върху движими вещи и възбрани на недвижими имоти. За целта е извършено цялостно
проучване имуществено състояние на длъжника.
На 25.03.2014 г. председателят на
кооперацията В.М. е бил уведомен, че размерът на задължението по изпълнително
дело към 24.03.2014 г. възлиза на 37 634,77 лева, погрешно посочено в размер
на 43 879,13 лева, от която 32 640 лева неолихвяемо
вземане, 1 500 лева разноски по делото и такси по ТТРЗЧСИ в размер на
3 494,77 лева.
На 14.04.2014 г. е изготвена сметка и
издадена фактура № 15722 на стойност 48 лева с ДДС, от която по член 5 от тарифата
сумата от 20 лева без ДДС и по член 8 – за изготвяне на копие от изпълнителното
дело 10 лева без ДДС.
На 17.05.2014 г. е наложен запор върху
притежавана от кооперацията земеделска и горска техника с получаване на запорното съобщение от трето задължено лице. Длъжникът също
е уведомен за наложения запор с получаване на съобщението на основание член
450, алинея 2 от ГПК.
На 21.05.2014 г. е изготвена сметка и
издадена фактура № 16405 в размер на 156 лева с ДДС: такса по член 4 – 10 лева
за изпращане на призовка, такса по член 9 /налагане на запор/ – 15 лева,
извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 15 лева /3 х 5 лева/, такса
по член 4 – 10 лева и такса по член 5 – 20 лева, като върху сумата от общо 130
лева е начислен ДДС от 26 лева.
Запор върху МПС е наложен с изпращане на запорно съобщение до АИС – КАТ.
Запорни съобщения до третите
задължени лица – банки са изпратени и получени, съответно на 14.05.2014 г. и
15.05.2014 г. Във всички съобщения е посочено, че запорът се налага до размера
на сумата от 44 376,03 лева, дължима към 23.05.2014 г., предхождащ
получаването им на 14.05.2014 г. и 15.05.2014 г., включваща неолихвяемо
вземане от 32 640 лева, 1 500 лева разноски по изпълнението и такси
по ТТРЗЧСИ от 3 630,95 лева. Сборът на посочените суми възлиза на
37 770,95 лева, а не на 44 376,03 лева
В удостоверение изх.№ 20852 от 18.08.2014 г.,
издадено по молба на взискателя, ЧСИ е посочил, че
размерът на дълга към посочената дата възлиза на 32 640 лева неолихвяеми вземания, 1 500 лева разноски по
изпълнителното дело и 529,50 лева такси по ТТРЗЧСИ. Размерът на дълга в
удостоверението не кореспондира на размера, посочен в изпратените запорни съобщения.
По молба на взискателя
от 08.08.2014 г. е изпратено запорно
съобщение до Държавен фонд „Земеделие” за налагане на запор на вземания на
кооперацията, което не е получено от третото задължено лице.
На 08.08.2014 г. ЧСИ
е изготвил сметка и издал фактура № 17586, обективираща
сумата от 30 лева с ДДС, включваща такса по член 4 от тарифата за изпращане на
книжа по пощата и по член 9 за налагане на запор.
Във фактура 17836 от 01.09.2014 г. са
отразени такси по член 3, член 4 и член 9 от тарифата в общ размер на 36 лева с
ДДС.
С писмо от 08.09.2014 г. представител на Държавен
фонд „Земеделие“ е уведомил съдебния изпълнител, че „не изразява готовност за
плащане на сумите по запорните съобщения”, поради
нарушаване Регламент /ЕО/ № 1290/2005 г. на Съвета от 21.06.2005 г. относно
финансирането на Общата селскостопанска политика”. Посочено е, че по сметка на бенефициера, открита в „СИ банк“ АД,
ще бъдат преведени субсидиите по кампаниите за директни плащания на площ. На
15.09.2014 г. третото задължено лице „СИ банк“ АД е
получило запорно съобщение, с което е наложен запор
на вземания на длъжника до размера на сумата от 45 205,90 лева към
25.09.2014 г., който ден не е настъпил към датата на изготвянето му 11.09.2014 г.
Размерът на дълга, посочен в запорното съобщение, е
формиран от сумата 32 640 лева неолихвяема
главница, 1 500 лева разноски и 3 807,57 лева такси по ТТРЗЧСИ. Общо
размерът на дълга възлиза на 37 947,57 лева, сума, която не е равна на
посочената от 45 205,90 лева.
За установяване размера на дължимите такси и
разноски, събрани върху равностойността на липсващата вещ, определена по член
521, алинея 2 от ГПК, както и върху сумата от 21 600 лева, която ищецът
твърди, че е следвало да бъде събрана, е допусната
съдебно–счетоводна експертиза в първата инстанция, а също така и пред въззивната.
Вещите лица са извършили изчисления на
дължимите такси и разноски, съобразно главницата, използвана от ЧСИ, и тази от
21 600 лева, която длъжникът счита, че е следвало да бъде събрана, а също
така и съобразно присъдената лихва в решението на ВРС.
На 19.05.2014 г. по сметка на ЧСИ
е постъпила сумата от 79,07 лева.
Към
датата
на получаване на запорното съобщение на 11.09.2014 г.
салдото по сметка, открита в „СИ банк“ АД с титуляр
кооперацията, е в размер на 208,12 лева.
На 18.09.2014 г. по същата банкова сметка ***,12 лева /170,12 лева +
22 218 лева/, която представлява плащане, получено от кооперацията по
фактура № 516 от 15.09.2014 г.
По сметка на съдебния изпълнител към
18.09.2014 г. е постъпила сумата от 22 467,19
лева /79,07 лева + 22 388,12 лева/, и в същият ден ЧСИ е съставил протокол за извършено разпределение.
Към
посочената дата равностойността на липсващата вещ възлиза на 32 640 лева с ДДС. Върху сумата от
21 600 лева следва да бъде начислено обезщетение за забава в размер на
законната лихва съобразно издадения изпълнителен лист - от 30.05.2011 г. до деня
на предаване на вещта. Доколкото на 17.12.2013 г. е установено, че вещта не може да бъде намерена у длъжника, то обезщетението за забава
следва да бъде определено за времето от 30.05.2011 г. до
16.12.2013 г. включително, което възлиза на 5 658,51 лева. Като момент, в който вещта не е намерена у длъжника, следва да бъде
приета датата на съставяне на протокола от помощник съдебния изпълнител, а
именно – 17.12.2013 г. Доводът на ищеца, че това следва да е датата, на която
ЧСИ Станислава Янкова е установила липса на вещта – 12.09.2012 г. -, се явява
неоснователен, доколкото взискателят по делото с нарочна молба от
30.01.2013 г. е настоял да получи 100 тона пшеница от жътвената кампания през
2013 г., а в случай, че такава не му бъде предадена, е заявил, че равностойността
на пшеницата, с която длъжникът не разполага към 2012 г., възлиза на
40 800 лева, тоест с 19 200 лева повече, и преведената сума не е
достатъчна за закупуване на 100 тона пшеница през 2012 г., както и за покриване
на всички разноски по изпълнението и законната лихва до деня на предаването й. Доколкото,
както бе изложено вече, предмет на изпълнителното производство е предаването на
родово определена вещ, то и интересът на взискателя е
да получи изпълнение в натура, с оглед на което са и предприетите впоследствие
от ЧСИ изпълнителни действия, описани по-горе. Обезщетение за забава, считано от 17.12.2013 г., тоест от деня, в който е
установено, че вещта не може да бъде намерена у длъжника, не се дължи и
съдебният изпълнител няма право да събира такова, тъй като е ограничен от
посоченото в изпълнителния лист.
В
точка 6 от тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не всички разноски по изпълнителното дело на
първоначалния взискател се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по член 136, алинея 1, точка 1 от ЗЗД. С такова
право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват
разноските на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат
включени и разноските на първоначалния взискател за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по посочената разпоредба
разноските за други,
реализирани по искане на първоначалния взискател
изпълнителни способи, нито разноските, направени от него за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Разноските по изпълнителното дело включват
възнаграждение за един адвокат от 1 500
лева за осъществено от адвокат Розета Заркова процесуално представителство
и такси по изпълнението.
Обикновените такси по раздел I от ТТРЗЧСИ,
дължими за извършени действия, възлизат на сумата от 535,80 лева с ДДС, както следва: 24 лева за образуване на изпълнително дело по член 1;
60 лева за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника по член 2;
150 лева допълнителни разноски за вещи лица по член 31, буква ”д”; 12 лева за
изпращане на покана за доброволно изпълнение по член 4; 6 лева за извършване на
справка за длъжника и неговото имущество по член 3; 24 лева за връчване на
уведомление; 4,50 лева допълнителни разноски по член 31, буква „а”; 6 лева за
извършване на справка по член 3; 72 лева за налагане на запор /4 броя запорни съобщения/ по член 9; 12 лева за изпращане на по
пощата на съобщение по член 4; 12 лева за изпращане на по пощата на съобщение
по член 4; 24 лева за изготвяне и връчване на съобщение до длъжника по член 5; 8
лева допълнителни разноски по член 31; 18 лева за налагане на запор; 18 лева за
налагане на запор на МПС по член 9; 18 лева за налагане на запор на МПС по член
9; 1,30 лева допълнителни разноски по член 31; 6 лева за извършване на справка
по член 3; 12 лева за изпращане на уведомление по член 4; 18 лева за налагане
на запор на вземания от трето задължено лице по член 9; 18 лева за налагане на
запор на от трето задължено лице по член 9; 12 лева за изпращане на съобщение
по член 4.
За
изпълнение на парично вземане следва да се определи такса за целия дълг по член
26, буква „г” от ТТРЗЧСИ, като при частично
събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира
част, съответстваща на събраната сума, а таксата, събрана при частичните
плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума –
забележка 1 към член 26. Пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес /член 83, алинея 1 от ЗЧСИ/, като под материален интерес се има предвид само вземането по
изпълнителния лист - предмет на принудително изпълнение. Адвокатското
възнаграждение съставлява разноски по изпълнението, които се дължат от длъжника
на основание член 79, алинея 1 от ГПК, но не са част от „паричното вземане” по смисъла
на член 26 от ТТРЧСИ. С оглед на това настоящият състав намира, че следващата
се такса по точка 26, буква „г“ от ТТРЧСИ общо е в размер на 3 021,49 лева /2
517,91 лева + 503,58 лева - 20 % ДДС/.
Събраната
сума към 18.09.2014 г. е 22 467,19 лева и частта от таксата по член 26,
буква „г“ от тарифата, съответстваща на събраната сума, е в размер на 1 568,03 лева.
Разноските
по изпълнението се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по член 136, алинея 1, точка 1 от ЗЗД, поради което с постъпилата сума от 22 467,19 лева ЧСИ следва да погаси сумата от 2 103,83 лева /1 568,03+535,80/
и сумата от 1 500 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат, или
общо сумата от 3 603,83 лева.
С
остатъка от сумата от 18 863,36 лева
следва да се погаси главницата по реда на член 76, алинея 1 от ЗЗД, явяваща се
по–обременително задължение в сравнение с присъдената законна лихва. Вземането за мораторна лихва по член 86, алинея 1 от ЗЗД има обезщетителна функция и не се квалифицира като лихва по член
76, алинея 2 от ЗЗД.
Следователно размерът на дълга възлиза на 13 776,64 лева /32 640– 18 863,36/, представляваща дължим остатък от равностойността на липсващата вещ, обезщетение
за забава в размер на 5 658,51
лева и разноски по изпълнението от 1 453,46 лева или
общо сумата от 20 888,61 лева.
В
изготвеното „разпределение” ЧСИ е начислил обикновените такси по тарифата в
размер на 572,75 лева, пропорционална такса по член 26 - 3 241,55 лева, а частта, съответстваща на събраната сума, - 1 591,43 лева.
Неплатените такси по изпълнителното дело след извършеното „разпределение”
възлизат на 1 650,12 лева. Определил е също, че размерът на неолихвяемото вземане възлиза на 18 803,01 лева и
1 500 лева разноски по изпълнителното дело или общо 20 303,01 лева.
На 27.01.2015 г. по сметка на ЧСИ Захари
Димитров е постъпила сумата от 22 817,78
лева с банков превод, извършен от „СИ банк“ АД
въз основа на наложения запор. Към 27.01.2015 г. банковата сметка на кооперацията
е заверена със сумата от 57 090,74
лева.
На 27.01.2015 г.
съдебният изпълнител е изготвил „протокол за извършено разпределение”, като с постъпилата сума се погасяват всички задължения на
длъжника по изпълнението в размер на 20 888,61 лева, в това число разноски по изпълнението, възлизащи
на 1 453,46
лева, остатъкът от равностойността на
вещта от 13 776,64 лева и дължимото
обезщетение за забава в размер на 5
658,51 лева.
Съдебният изпълнител е получил в повече сумата от 1 929,17 лева.
За времето от 18.09.2014 г. до 27.01.2015 г. съдебният изпълнител е
изпратил само едно съобщение до длъжника за налагане на запор на вземания по
негова банкова сметка, *** „СИ банк“ АД и не е извършвал други действия.
В изготвения протокол съдебният изпълнител е посочил, че с размера на
постъпилата сума следва да бъде погасени такси в размер на 1 661,69 лева,
от които пропорционална 1 655,79 лева и обикновени такси от 5,90 лева. С остатъка от 21 156,09 лева са погасени
обезщетение за забава от 7 319,10 лева от общо 7 992,03 лева за
периода от 30.05.2011 г. до 27.01.2015 г. върху главница от 21 600 лева и неолихвяемо вземане от 13 839,99 лева от общо
32 640 лева. Посочено е, че неплатената част от дълга възлиза на 672,93 лева,
представляваща разлика между мораторната лихва и
разпределената сума /7992,03–7 319,10/.
Тъй като изпълнителни действия не са извършвани за времето от 18.09.2014 г.
до 27.01.2015 г., то и обикновена такса от 5,90 лева на основание член 31 от ТТРЗЧСИ
не е следвало да бъде начислявана и погасявана с постъпилата сума.
След пълното погасяване на дълга ЧСИ е изпратил повторно запорно съобщение до третото задължено лице „СИ банк“ АД, за което съгласно доказателствата по
изпълнителното дело и заключението на вещите лица е начислил такса от 18 лева
по член 9, изпратил е запорно съобщение до
кооперацията, за което е начислил такса от 18 лева, отново по член 9, и
допълнителни разноски от 2,20 лева по член 31. Тези такси са незаконосъобразно
начислени, защото изпълняемо право вече не
съществува, а от друга дори и да съществуваше, съдебният изпълнител ненужно е
изпратил повторно запорно съобщение до банката при
вече наложен запор, начислявайки и банкова такса.
На 16.02.2016 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 880,92 лева, с която същият е погасил обикновени и
пропорционални такси от 89,52 лева и задължението за мораторна
лихва от 791,40 лева за времето от 30.05.2011 г. до 16.02.2015 г. върху сумата
от 21 600 лева. Тази сума по изложените по-горе мотиви е събрана
незаконосъобразно.
С оглед обсъдените по-горе доказателства, настоящият
състав на въззивния съд приема, че ответникът Захари
Димитров в качеството му на частен съдебен изпълнител е извършил неправомерни
действия по повод събиране на паричното вземане по изпълнително дело № 20138080401520, които действия са противоправни
в разрез с дължимите при определяне размера на паричното вземане и разноските
по изпълнението и последващото им погасяване при
наличие на главни и акцесорни задължения. В резултат
на процесуалната им незаконосъобразност поради неизпълнение на дължимите
действия с поведението ЧСИ е причинил имуществена вреда под формата на
претърпяна загуба в размер на 2 810,09
лева, представляваща разлика между дължимата по изпълнението сума от 43 355,80 лева и събраната от 46 165,89 лева, намираща се в
причинна връзка с неговото поведение. Вредата е засегнала имуществената сфера
на увредения с размера на събраната в повече сума, която увреденият не би
претърпял, ако не бе незаконосъобразното поведение на съдебния изпълнител.
Поради
това предявеният иск се явява основателен до размера на вредата от 2 810,09 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането /27.01.2015 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
За разликата над
присъдената сума до заявения размер от 13 000 лева от общо 21 431,96
лева искът ведно със законната лихва следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното
несъвпадане на крайния извод на въззивния съд с този
на районния, то решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над
2663,51 лева до 2 810,09 лева, следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго в горния смисъл.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 833 от
07.03.2016 г. по гражданско дело № 6658 по описа за 2015 г. на двадесет и
четвърти състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен искът на
ПК „Сотир Костов“ – Долни чифлик срещу Захари Златков Димитров в качеството му на частен съдебен изпълнител с правно основание член 74 от ЗЧСИ във връзка с член 45 от ЗЗД за разликата над присъдената
сума от 2 663,51 лева до 2 810,09 лева, заявена като частичен иск за
сума в размер на 13 000 лева от 21 431,96 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата
на претърпяна загуба, явяваща се разлика между
събраната по изпълнението сума и действително дължимата в резултат на неправомерни
действие на ЧСИ по изпълнително дело № 20138080401520, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /27.01.2015 г./ до окончателното изплащане на задължението, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Захари Златков Димитров в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег.№ 808 с район на действие
Окръжен съд – Варна, да заплати на „Потребителна кооперация „Сотир Костов” с ЕИК *********, със седалище в
град Долни
Чифлик, още 146,58 /сто
четиридесет и шест 0,58/ лева - разликата над сумата от 2 663,51 /две хиляди шестстотин шестдесет и
три лева и петдесет и една стотинки/ лева до 2 810,09 /две хиляди
осемстотин и десет лева и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, заявена като частична
от 13 000 лева от общо 21 431,96 лева, представляваща разлика между събраната по изпълнението сума и действително дължимата в резултат на неправомерни действие на ЧСИ по изпълнително дело № 20138080401520, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /27.01.2015 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 74 от ЗЧСИ във връзка с член 45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалите му обжалвани части.
Решението е
постановено при участие на трето лице – помагач „ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД на
страната на ответника Захари Златков Димитров в качеството му на частен
съдебен изпълнител, рег.№ 808 с район
на действие Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.