Решение по дело №190/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Производството по делото е образувано по жалба на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., действащ чрез пълномощника адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, против заповед рег.№ 4518 ПАМ-125/12.08.2023 г. на Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция „Миграция” на чужденец” за срок до отпадане на пречките за изпълнението на ПАМ „Експулсиране” и организиране извеждането на чужденеца от Р. България, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва наложената ПАМ, като твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като в нея е посочено, че се издава в изпълнение на заповед за рег.№ 4518 ПАМ-124/12.08.2023 г. на Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на същото лице е наложена ПАМ „Експулсиране на чужденец в Р. Украйна”, която обаче не е страна по произход на лицето, тъй като той е гражданин на Молдова.

Твърди още, че в заповедта не е посочен срок за доброволно напускане на страната, което според него е задължителен реквизит на акта по чл.39а, т.2 от ЗЧРБ, респ. липсата му представлява съществено нарушение и обуславя незаконосъобразността на акта, съгласно разпоредбата на чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, без да са налице предпоставките за непосочване на срок по чл.39б, ал.4 от ЗЧРБ.

Прави искане към съда да отмени атакуваната заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие адв. Б. поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски.

Ответникът Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Административен съд Видин, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: от приложената докладна записка рег.№ 4518р-8942/12.08.2023 г. на инспектор при ГПУ-Брегово се установява, че на 11.08.2023 г. в 15:00 часа на пътя гр. Кула-с. Големаново патрул на ГПУ-Брегово спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Туаран”, с рег.№ А1978РВ, с водач жалбоподателя В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г. В автомобила били установени осем лица, чуждестранни граждани, мъже, отговарящи на рисков профил „нелегален мигрант”, без документи за самоличност, които заявили, че са граждани на Сирия.

Въз основа на посочената докладна записка било изготвено предложение рег.№ 4518р-8935/12.08.2023 г. от началник на 02 ГОДГ при ГПУ-Брегово, за налагане на принудителни административни мерки на чужденци, в т.ч. и на жалбоподателя, спрямо когото било предложено налагане на следните ПАМ: 1. Експулсиране на чужденец – Р. Украйна; 2. Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз на чужденец; 3. Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция „Миграция” , поради това, че чужденецът има опасност да се укрие, с което би възпрепятствал изпълнението на заповедта.

Към преписката е приложена заповед № 4078з-1525/20.10.2022 г. на директор на РДГП-Драгоман, с която се оправомощават заместник-директора на РДГП-Драгоман, началниците и заместник-началниците на ГПУ, числящи се в състава на РДГП-Драгоман, както и началникът на сектор РКЦ при РДГП-Драгоман, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по реда на ЗЧРБ.

От приложения екземпляр на процесната заповед се установява, че същата е връчена на адресата на 12.08.2023 г. в присъствието на преводач, за което жалбоподателят се е подписал.

Описаната фактическа обстановка се основава на приетите по делото неоспорени от страните доказателства, формиращи административната преписка по издаване на процесния акт. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Видин извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.46, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити по чл.150 и чл.151 от АПК, като не се установяват пречки за разглеждането й, посочени в нормата на чл.159 от АПК. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно нормата на  чл.44, ал.1, изр.1, предл. пето от ЗЧРБ принудителните административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ се налагат със заповеди включително на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Оспореният акт е издаден от началник на ГПУ-Брегово, надлежно упълномощен от директора на РДГП-Драгоман, поради което съдът приема, че е издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия.

При издаване на заповедта е спазена формата по чл.59, ал.1 от АПК. Заповедта съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, посочени са релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването й. В случая издаването на заповедта се основава в материал, изготвен от помощен орган (докладна записка рег.№ 4518р-8942/12.08.2023 г. и предложение рег.№ 4518р-8935/12.08.2023 г.), като формулираните в този материал мотиви следва да се смятат за обосноваващи издаването на оспорвания административен акт (в този смисъл съдът съобрази ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). Същите е възможно да предхождат акта и да се съдържат в отделен документ, предварително създаден за иницииране издаването на акта, като не е необходимо административният акт да съвпада по време с излагането на съображенията, на основание които е постановен.

В обжалваният административен акт е прието, че по отношение на чуждия гражданин В.Г. са налице основанията по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, които като факти и обстоятелства се съдържат в приложените към преписката и цитирани по-горе докладна записка и предложение за налагане на принудителни административни мерки спрямо същото лице. Въз основа на направеното предложение Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция” издал заповед № 4518 ПАМ-124/12.08.2023 г., с която на основание чл.39а, ал.1, т.3, чл.44, ал.1 и чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧРБ наложил на оспорващия ПАМ по чл.39а, ал.1, т.3 от ЗЧРБ „Експулсиране на чужденец-Р. Украйна”. От извършената служебна справка в деловодната система на Административен съд Видин се установява, че тази заповед е оспорена от същия жалбоподател и е отменена с решение № 123/15.09.2023 г., постановено по адм. дело № 189/2023 г. по описа на Административен съд Видин, което е окончателно по силата на изричната разпоредба на чл.46, ал.2, т.3, предл. последно от ЗЧРБ.

Настоящата заповед е издадена във връзка със съществуващи пречки за изпълнение на заповед изх.№ 4518 ПАМ-124/12.08.2023 г., изразяващи се в това, че чужденецът има опасност да се укрие, което би възпрепятствало нейното изпълнение, като срокът за изпълнение е до отпадане на тези пречки и изпълнението на заповедта за екстрадиране.

Процесната заповед е постановена по чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ, като в същата е посочено, че има опасност от укриване, поради което с цел да бъде организирана и изпълнена мярката „Експулсиране” се обуславя настаняването му в СДВНЧ. С отпадането на мярката „Експулсиране” е отпаднала и необходимостта от процесната ПАМ.

Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви, доколкото в същата не се сочат конкретни обстоятелства, не е обсъден въпросът дали лицето има адрес в страната, където да пребивава, както и дали има някакъв източник на доходи или спестявания. Не са представени доказателства за наличие на открито наказателно или административнонаказателно производство против чужденеца, нито за наложени спрямо него наказания или мерки на процесуална принуда. Не е изследвано неговото семейно и материално положение. Не се сочи дали жалбоподателят пребивава в страната на законно основание или е влязъл не по установения за това ред. В действителност както в заповедта, така и в административната преписка няма доказателства, които да обосноват извода, че спрямо лицето има опасност от укриване.

Не е изследван и въпросът дали спрямо лицето могат да се приложат алтернативни мерки.

От изложеното се налага извода, че по същество не са налице материално-правните предпоставки за настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ. Съгласно чл.15, ал.1 от Директива 2008/115 тази опасност от укриване е налице, доколкото от обективните данни по делото може да се изведе вероятност за подобно поведение на чужденеца. Единствено обстоятелството, че оспорващият е задържан в автомобил с лица, отговарящи на профила „нелегален мигрант” не е достатъчно да обоснове налагането на процесната ПАМ, при положение, че заповедта, с която е постановено екстрадирането му е отменена.

В тази връзка съдът съобрази факта, че принудителното настаняване в СДВНЧ представлява мярка по обезпечаване на изпълнението на екстрадирането на чужденеца. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се налага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената ПАМ, за което в настоящето производство не са събрани доказателства.

Доколкото лицето притежава редовен документ за самоличност – паспорт, издаден от Р. Молдова, би могло да се приложи по-лека мярка спрямо него, преценката на който въпрос попада в оперативната самостоятелност на ответника. Според нормата на чл.173, ал.2 от АПК, този въпрос не може да бъде решен от съда, а преписката следва да бъде върната на решаващия орган, за постановяване на допълнителен акт, след събиране на допълнителни доказателства и съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Неоснователно и неотносимо към настоящия спор е твърдението в жалбата, че в заповедта за екстрадиране незаконосъобразно не е посочен срок за изпълнение на наложената ПАМ, доколкото тази заповед не е предмет на настоящето производство. За пълнота следва да се посочи, че в чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ е предвидено, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.1 и т.2 се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане, но такъв срок не е установен за мярката по т.3 – „експулсиране”.

По изложените съображения жалбата е основателна. Оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел.

При този изход на производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 10,00 лева за заплатена държавна такса за образуване на производството по настоящето дело. Дирекцията следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на оспорващия 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед рег.№ 4518 ПАМ-125/12.08.2023 г. на Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., е наложена принудителна административна мярка „Принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция „Миграция” на чужденец” за срок до отпадане на пречките за изпълнението на ПАМ „Експулсиране” и организиране извеждането на чужденеца от Р. България, но не повече от 6 месеца и ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ на фактическото задържане на лицето и НЕЗАБАВНОТО МУ ОСВОБОЖДАВАНЕ от СДВНЧ.

ИЗПРАЩА на ответника материалите по делото за преценка за вземане на алтернативна мярка.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман да заплати на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., действащ чрез пълномощника адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, направените разноски в производството по делото в размер на 10,00 лева (десет) лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман да заплати на адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, сумата от 1000,00 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: