Р Е Ш Е Н И Е
№
260136 12.07.2021г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
дванадесети май две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар:
Атанаска Ганева
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 35 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
повод жалбата на М.И.М. с ЕГН **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 19-0304-000645 от 10.04.2019г. на Началник Сектор
към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1
от ЗДвП, на жалбоподателя М. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева за административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.5 от ЗДвП, на същият е наложено наказание – глоба в размер
на 50 лева за административно нарушение по чл.100, ал.3 от ЗДвП. Моли се съдът
да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. При
условията на евентуалност се моли съда да приеме, че се касае за маловажен
случай.
В съдебно
заседание, жалбоподателят М. се явява лично и с процесуален представител и
поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства.
За РУ на
МВР-гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява. Представят
писмени и ангажират гласни доказателства.
По допустимостта на жалбата, за да се
произнесе, съдът съобрази:
Видно от онбелязването върху наказателното
постановление, същото е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за което е
приложена и докладна записка, в което се сочи, че адреса на жалбоподателят е
бил посетен на 11.11.2019г. и на 12.11.2019г., многократно, но при посещенията
лицето не е било открито, нито са установени съседи, от които да се разбере
местонахождението на санкционираното лице.
Съдът, след като се запозна с
приложената към административно-наказателната преписка докладна записка, счита,
че органите на МВР не са изпълнили в цялост условията, за да се приеме, че е
налице редовно връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Липсват данни дали
адресата е търсен по различно време на деня и ако е било така е следвало да се
посочат часовете на посещение на адреса, а не да се посочи единствено – многократно.
Ето защо, съдът приема, не е налице редовно връчване на обжалваното наказателно
постановление по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което жалбата, с която е
сезиран съда против същото се явява допустима, като подадена в срок, пред
надлежната инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържаща изискуемите
по закон реквизити.
Като взе предвид
исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 02.04.2019г., около 11.15 часа, в КК
Слънчев бряг, кв.“Старият възел“, до магазин „А.“, органите по КАТ спрели за
проверка движещият се в посока хотел „К.“ лек автомобил „Фолксваген Джета“ с
ДК№ ****. Причина за извършване на проверката било управлението на автомобила
без поставен от водача обезопасителен колан. По време на проверката,
контролните органи констатирали, че на предното обзорно стъкло на автомобила не
е залепен стикер за Гражданска отговорност, като наред с това било установено,
че водачът не е премахнал старият винетен стикер с изтекъл срок на валидност.
За така установените нарушение, на водача е съставен АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят М., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият отрича да е
управлявал процесния автомобил без поставен предпазен колан. Относно второто
вменено му във вина административно нарушение, жалбоподателят сочи, че поради
пропуск не е залепил стикера за застраховка Гражданска отговорност на предното
обзорно стъкло на автомобила му, но заявява, че имал такава и я носел със себе
си по време на проверката.
Съдът в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение,
съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са
издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност, при спазване
на административно-производствените правила. Установените от контролните органи
административни нарушения са описани ясно и съответстват на посочената за
нарушена административно-наказателна разпоредба. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя С.К.П. - мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър
и свидетеля Б. Д. – старши полицай, присъствали при установяване на
нарушението. От показанията на същите безспорно се установява, че на процесната
дата – 02.04.2019г., около 11.15 часа, жалбоподателят М. е управлявал
автомобила си без поставен обезопасителен колан, както и че на предното обзорно
стъкло на автомобила не е бил залепен стикер за сключена валидна застраховка
Гражданска отговорност.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е бил законосъобразно
санкциониран, но само по отношение на установеното административно нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан, когато автомобила
е в движение. С оглед на това, в тази му част, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Що
се отнася до наложеното на жалбоподателя наказание – глоба в размер на 50 лева
на основание чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, съдът като взе
предвид, че същата съвпада с фиксирания в разпоредбата на чл.179, ал.5 ЗДвП
размер, счита, че съответства изцяло на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и е напълно
достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на
специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
По
второто констатирано от контролните органи административно нарушение, за което
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП, за да се
произнесе, съдът съобрази:
Съгласно
визираната разпоредба на чл.179, ал.5 от ЗДвП, водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен
валиден стикер съгласно чл.100, ал.3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от
Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл.487, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, се наказва с глоба 50 лв.
Правилното
тълкуване на разпоредбата на чл.179, ал.5 от ЗДвП налага извода, че за да е
налице осъществен състав на нарушение по чл.100, ал.3 от ЗДвП, следва да са
налице кумулативно следните предпоставки – управление на МПС, което не е спряно
от движение, на автомобила да не е поставен валиден стикер за застраховка
Гражданска отговорност и водачът да не носи валиден контролен талон от знака,
издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Липсата на която и да е от гореизброените предпоставки е
достатъчно основание да се приеме, че от обективна страна не са налице белезите
на това нарушение. В настоящият случай са налице само първите две предпоставки,
като не са ангажирани доказателства от наказващият орган за наличието на
третата предпоставка - водачът да не носи валиден контролен талон от знака,
издаден от Гаранционния фонд, при все че тяхна е тежестта за доказване на
изложените в акта и НП фактически обстоятелства, свързани с установените
нарушения. В показанията си, както актосъставителят П., така и свидетелят Д.
сочат, че не помнят дали водачът им е представил стикер за валидно сключена
застраховка Гражданска отговорност. Акт.П. допълва, че вероятно е имал такава,
тъй като е щял да му състави и акт по Кодекса за застраховането.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за недоказани изложените в акта и НП фактически
обстоятелства, свързани с наложеното на жалбоподателя административно наказание
по чл.179, ал.5 от ЗДвП, което е достатъчно основание за отмяна на същото в
тази му част.
С
оглед на този резултат и на основание чл.189, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, в
тежест на жалбоподателя следва да се възложат заплатените по делото разноски за
свидетел съразмерно на отхвърлената част от жалбата, общо в размер на 14 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0304-000645 от 10.04.2019г. на Началник Сектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, в частта му, с
която на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на М.И.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева
за административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-000645
от 10.04.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, в частта му, с която на основание чл.179,
ал.5 от ЗДвП на М.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за административно
нарушение по чл.100, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М.И.М.
с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на Районен съд – гр.Несебър, сумата в размер на 14 лева /четиринадесет лева/,
представляващи заплатени по делото разноски за свидетел, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: