О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 06.11.2017г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 06 ноември
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4097 по описа за 2017 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София против М.Г.Х. и П.И.С., с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответниците, като е дал указания на последните във връзка с упражняване на
правата им по ГПК. Ответникът Х. и С. са депозирали писмен отговор на исковата
молба. С писмения си отговор М.Х. е заявил насрещна искова молба, с която моли
да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ГД „ИН” по гр.д. №
1720/2007г. по описа на СтРС, по гр.д. № 769/2008г. по описа на СтРС, по адм.д.
№ 3945/2014г. по описа на АдмС гр. София, по адм.д. № 77/2014г. по описа на
СтАС, по адм.д. № 275/2016г. по описа на СтАС, не са представили надлежни
доказателства за действително направени и заплатени разноски за юрисконсулско
възнаграждение, като по този начин няма настъпило увреждане у ГД”ИН” и няма
възникнали правоотношения между М.Х. и ГД”ИН”.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК и следва да се произнесе по направените от страните
искания.
Съдът,
като се запозна с депозираната от ответника Х. насрещна искова молба, намира,
че същата не следва да се приема за съвместно разглеждане в производството.
Изложените по насрещния иск обстоятелства и доводи от ответника Х. касаят
съществото на спора по образуваното настоящо дело, поради което така заявеното
от ответника искане не може да се приеме за предявен насрещен иск.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1
и ал.3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Х. за съвместно
разглеждане в настоящото производство на предявена от М.Х. против ГД „ИН” насрещна
искова молба, с която се моли да бъде признато за установено по отношение на
ищеца, че ГД „ИН” по гр.д. № 1720/2007г. по описа на СтРС, по гр.д. №
769/2008г. по описа на СтРС, по адм.д. № 3945/2014г. по описа на Адм.Съд София
град, по адм.д. № 77/2014г. по описа на
СтАС, по адм.д. № 275/2016г. по описа на СтАС, не са представили надлежни
доказателства за действително направени и заплатени разноски за юрисконсулско
възнаграждение, като по този начин няма настъпило увреждане у ГД”ИН” и няма
възникнали правоотношения между М.Х. и ГД”ИН”.
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ищеца заверени копия на:
документи, изпратени в ГД „ИН" от М.Г.Х., чрез П.И.С.; Съобщение от
27.06.2017г. за прехвърляне на парично вземане, с вх. № М - 764/28.06.2017г. по
описа на ГД „ИН" София; Договор за цесия от 27.06.2017г.; Опис на
документи № 5718318 по описа на Еконт Експрес; Документ на Еконт Експрес, по
куриерска пратка № *********; решение №
1636/22.08.2016г. по адм. д. 1116/2015г.
по описа на Пловдивски АС; решение №
2277/29.11.2016г. по адм. д. 1116/2015г.
по описа на Пловдивски АС; изп. лист
от 27.10.2011г по гр. д. 1720/2007г. по описа на СтРС; изп. лист
от 03.10.2011г по гр. д. 769/2008г. по описа на СтРС; изп. лист от 16.12.2016г. по гр. д. 180/2015/2007г. по
описа на ВАС; решение № 136/01.08.2014г. по адм. д. 77/2014г. по описа на СтАС;
решение № 56/22.03.2017г. по адм. д.
275/2016г. по описа на СтАС; определение
№ 129/05.05.2017г. по адв.д. 275/2017г. по описа на СтАС; определение от 25.04.2014г. по адм. д. № 17/2014г. по описа на СтАС; определение от 04.11.2014г. по адм. д. 487/2014г. на СтАС;
разпореждане от 15.06.2016г. по адм. д.
275/2016г. на СтАС; определение от
05.12.2016г. по адм. д.512/2016г. на СтАС.
ИЗИСКВА за прилагане по настоящото дело адм. д. № 1116/2015г. по
описа на Административен съд Пловдив.
ИЗИСКВА
за прилагане по настоящото производство преписи от всички документи, съдържащи
се по приключилите съдебни производства:
гр. дело № 1720 по описа за 2007г.
на Районен съд Стара Загора; по гр. дело № 769 по описа за 2008г. на Районен
съд Стара Загора; адм. дело № 3945 по описа за 2014г. на Административен съд
София - град; адм. дело № 77 по описа за 2014г. на Административен съд Стара
Загора; адм. дело № 275 по описа за
2016г. на Административен съд Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София,
представлявана от ст. комисар Свилен Цветков,
чрез пълномощника си юриск. Стефка
Тенева, твърди в исковата молба, че е постъпило съобщение от 27.06.2017г. за
прехвърляне на парично вземане от М.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
изпратено от П.И.С., чрез транспортно-логистична компания Еконт Експрес, офис
Казанлък. Към съобщението, вх. № М - 764/28.06.2017г. по описа на ГД „ИН"
София, били приложени в оригинал: договор за цесия от 27.06.2017г., собственоръчно
изготвен от М.Г.Х. и опис на документи.
Съгласно представения договор, М.Г.Х.,
ЕГН ********** прехвърлил свое парично вземане от ГД „ИН", в размер на 200
лева, както и разноски в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано
от 04.03.2014г. за сумата от 1 лев на П.И.С., ЕГН **********.
Твърди се, че към настоящият момент е
налице влязъл в сила съдебен акт по административно дело № 1116/2015г. по описа
на Административен съд Пловдив (Решение № 1636/22.08.2016г. по адм.дело №
1116/2015г. на Административен съд Пловдив, поправено с решение №
2277/29.11.2016г. на същия съд), по силата на който Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията" гр. София била осъдена да заплати на М.Г.Х., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „Доживотен затвор без замяна" в Затвора Стара Загора,
сума в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди причинени му в периода от 06.10.2010г. - 19.06.2014г., при
престоите му в Затвора Пловдив - зона с повишена сигурност (ЗПС), при втори
пост като чужда делегация, общо за 58 дни. Решението било влязло в законна сила
на 16.06.2017г. С Решение № 7663/16.06.2017г. по административно дело №
1982/2017г. на Върховен административен съд на Република България,
първоинстанционното решение било оставено в сила и е уважено искането на Х. за
присъждане на разноски, в размер на 300 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, платени, съгласно представен договор за правна помощ и
съдействие от 13.10.2016г.
Безспорно било и следното: М.Г.Х.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Доживотен затвор без замяна" в
Затвора Стара Загора бил осъден да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията" гр. София, както следва:
-сума в размер на 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1720 по описа за 2007г. на Районен
съд Стара Загора;
-сума в размер на 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 769 по описа за 2008г. на Районен
съд Стара Загора;
-сума в размер на 450 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по по адм. дело № 3945 по описа за 2014г. на
Административен съд София - град;
-сума в размер на 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 77 по описа за 2014г. на
Административен съд Стара Загора;
-сума в размер на 200 лева. представляваща
юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 275 по описа за 2016г. на Административен
съд Стара Загора.
Горепосочените административни
производства били образувани и водени лично от М.Г.Х.. Същият бил надлежно
уведомяван със всички съдебни книжа и бил отлично запознат със задълженията си
към ГД „ИН" София. Последните възникнали преди извършване на увреждащото
действие от страна на М.Г.Х., действителни са и не били погасени, чрез някой от
предвидените в закона правни способи. По всички водени до настоящият момент
административни производства от М.Г.Х. срещу ГД „ИН", позовавайки се на
липса на парични средства, редовно депозирал молби за освобождаване от разноски
- не заплащал държавни такси, не внасял депозит за призоваване на свидетели, по
негови молби, т.е. М.Г.Х. съзнателно намалявал имуществото си.С извършените
разпоредителни действия, М.Х. увреждал интересите на ГД „ИН" София. Налице
било знание за увреждащия характер на извършената сделка спрямо ГД „ИН"
София и втория ответник - П.И.С..
Ищецът твърди, че М.Г.Х. е сключил на
13.10.2016г. договор за правна помощ и съдействие с П.И.С., в качеството на
адвокат. Съгласно същият, М.Г.Х. е платил на адв. П.И.С., сума в размер на 300
лева. Парична сума в размер на 300 лева
(като заместима движима вещ) била предмет на договор за цесия от 27.06.2017г.
Съгласно договора, М.Г.Х. прехвърлил на П.И.С., в лично качество сума в размер
на 300 лева - присъдени, като разноски с Решение № 7663/16.06.2017г. по
административно дело № 1982/2017г. на Върховен административен съд на Република
България. Към момента на извършване на транслативната сделка, Решение №
7663/16.06.2017г. по административно дело № 1982/2017г. на Върховен
административен съд на Република България не е било връчено на М.Г.Х..
Последният узнал за същото, чрез втория ответник. След подписване на
27.06.2017г. на изготвения договор за цесия от Х., П.И.С. изпратила документи
по приложен опис до ГД „ИН" София, на 27.06.2017г. в 15:30ч. от гр.
Казанлък, чрез Еконт Експрес, офис Казанлък.
Предвид гореизложеното, за Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София възниквал правен интерес от
водене на настоящото производство.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
обяви за относително недействителен сключения във вреда на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията" гр. София, договор за цесия от 27.06.2017г.,
между М.Г.Х. и П.И.С..
Ответникът М.Г.Х. е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Навежда доводи, за недопустимост на
исковата молба, които всъщност касаят съществото на спора. Твърди, че по всяко
от визираните в исковата молба съдебни производства е присъствал и се е
защитавал лично, като счита, че по нито едно от описаните граждански и
административни съдебни производства процесуалният представител на ГД”ИН” не
бил представял нито един документ, доказващ направени и заплатени разноски за юриск. възнаграждение.
Сочи ТР № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС, с което се признавало, че
юрисконсулт също има право на възнаграждение, но не подчертавали, че
заплащането му е със средства от бюджета на съответния орган. Според ответника,
въпреки липсата на доказателства за реално заплатени разноски на юрисконсулта
по съответните производство, всички съдебни състави по описаните в исковата
молба дела присъждали разноски за юрисконсултсто възнаграждение на ГД”ИН”, с
което спомагали за обогатяване на ГД”ИН”.
Ответникът счита предявеният иск за неоснователен, тъй
като в конкретния случай имало привиден
кредитор, при който нямало увреждане. Липсвали трите кумулативни предпоставки,
обуславящи основателността на иска.Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли така предявения иск.
Ответницата П.И.С. е депозирала писмен
отговор, с който прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията
на ищеца в размер на 200 лв., представляващи разноски по гр.д. № 1720/2007г. по
описа на СтРС, както и за вземането в размер на 50 лв., представляващи разноски
по гр.д. № 769/2008г. по описа на СтРС. Навежда доводи за неоснователност на
претенция. Счита, че вземането на другия ответник от ищеца е за неимуществени
вреди и е несеквестируемо и като такова не представлява изпълнимо притезание.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.135 от ЗЗД. Правото по чл. 135 от ЗЗД не е абсолютно, а относително право. По своята същност, то е вид обезпечение за кредитора спрямо длъжниците. Упражнява се от кредитора спрямо длъжниците и третите лица, с които те са договаряли. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжниците, които увреждат кредитора. Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна - обявяване на дадено правно действие за относително недействително- спрямо кредитора ищец. За да се уважи този иск, следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице- приобретател за това. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор, както и че длъжникът е извършил действия, които го увреждат. В хипотезата, когато разпоредителната сделка е извършена възмездно и третото лице, с което длъжникът е договарял, е извън кръга на лицата, по отношение на които се прилага презумпцията за знание съгласно ал.2 на чл. 135 ЗЗД, в доказателствената тежест на ищеца се включва и да докаже, както знание у длъжника, така и знание у лицето, с което длъжника договаря, за увреждане на кредитора вследствие на извършената разпоредителна сделка.
Ищецът следва да докаже, че има качеството
на кредитор преди разпоредителната сделка, която атакува; че първият ответник е
извършил твърдяното разпоредително действие; че с това действие са увредени
интересите му на кредитор т.е. че същият е увреден; че първият и вторият
ответник при извършване на разпореждането са знаели за увреждането.
Ответниците следва да проведат насрещно
доказване във връзка с възраженията си в отговора, касаещи положителни факти в
т.ч. и твърдяното от тях основание за липса на увреждане.
УКАЗВА на страните по делото за
възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба
относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 18.12.2017г. от 9.45ч., за
която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните, като на ищеца се връчат и копие от постъпилите писмени отговори.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: