О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, ........……2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г
въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 2474 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу Решение № 282806/22.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 55844/2018г. по описа на СРС, с което отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, като дължимата държавна такса за разглеждането й е
заплатена, поради което същата е допустима.
Настоящият
състав намира обаче, че районният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 263,
ал. 1 ГПК за надлежно връчване на въззивната жалба на насрещната страна за
отговор преди да изпрати делото на въззивната инстанция.
По
делото е изведено съобщение от 06.01.2020г. /л. 12/ до ответника, към което е
приложен препис от въззивната жалба. Същото е върнато в цялост с отбелязване,
че адресът е посетен на различни дати по различно часово време, но адресатът не
е открит. Връчителят е удостоверил, че по сведения на съсед, лицето е продало
имота и не живее на адреса. С разпореждане от 24.02.2020г. районният съд е
приел, че връчването е извършено по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК и е указал делото
да се изпрати на СГС.
В случая
правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК е неприложимо. По делото е налице депозирано
възражение по чл. 414 ГПК от процесуален представител на длъжника, в което
самият процесуален представител е посочил съдебен адрес за връчване на
съобщения до страната. Към възражението е приложено пълномощно, от което се
установява, че учредената представителна власт на процесуалния представител е
ограничена само до изготвяне, подписване и подаване на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. На 25.09.2018г. на процесуалния
представител е връчен препис от исковата молба, като на 24.10.2018г. адв. К.И.е
уведомил съда, че пълномощното му се отнася само за частното гражданско дело,
по което е издадена заповедта, и не разполага с правомощия да предприема
каквито и да е процесуални действия по висящото исково производство. Поради
това е поискал да не се счита за
пълномощник на ответника и е върнал в цялост получените книжа. Последвало е
съобщение от 08.02.2019г., изпратено по постоянния и настоящ адрес на
ответника, което е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е търсено на три
различни дати и не е намерено, а по данни на съсед - ответникът е продал имота
и не живее на този адрес. Изпратени са и две съобщения чрез работодател, които
също не са връчени, като на второто е отбелязано, че на посочения адрес няма
такъв наемател /адресат/. С разпореждане от 19.03.2019г. съдът е разпоредил
книжата да се връчат на адреса на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Връчителят е
спазил процедурата, като е посетил адреса на 30.03.2019г., 15.04.2019г. и
02.05.2019г. по различно часово време, не е намерил ответника и отново е удостоверил, че апартаментът е
продаден и адресатът не живее в него, и е залепил уведомление. С разпореждане
от 30.09.2019г. районният съд е приел, че връчването е извършено надлежно при
условията на чл. 41, ал. 2 ГПК.
При
горните обстоятелства, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК в случая е неприложима. По
делото няма посочен адрес за уведомяване лично от ответника или такъв, на който
веднъж да му е било връчено надлежно съобщение, в което да е предупреден за
последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК. Районният съд е смесил чл. 41, ал. 2 ГПК с
чл. 47 ГПК. При връчване по реда на чл. 47 ГПК, на основание ал. 6 е следвало
да бъде назначен особен представител на ответника.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че производството
следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния (администриращия) съд за надлежно (редовно) връчване на
препис от въззивната жалба на ответника, като извърши преценка и за
необходимост от назначаване на особен представител.
Предвид
непреграждащия му характер, определението не подлежи на обжалване.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в. гр. д. № 2474/2020г. по описа на Софийски градски съд, ГО,
II-Г въззивен състав.
ВРЪЩА делото
на Софийски районен съд, ГО, 162-ри състав, за надлежно администриране на
въззивната жалба съгласно мотивната част на определението.
ДЕЛОТО да се върне
на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия след приключване на
горната процедура.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.