РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503226 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 18.07.2022г постановено по гр.д. № 2224/2018г, Софийски градски
съд, ГО, І-3 състав е осъдил А. В. К. и Н. В. К., наследници на починалия в хода на
процеса В. Д. К., да заплатят на Н. Г. Д. сумата от 25685лв- обезщетение за ползване на
съсобствения между първоначалните стрА.те имот за времето 31.05.2015г- 31.12.2015г,
на осн. чл.31,ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва считано от 16.02.2018г. С
решението съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказА.те разноски от стрА.те.
Решението на СГС се обжалва от ответниците А. К. и Н. К., представлявА. от адв.
К. , с обща въззивна жалба . Въззивниците поддържат, че решението е
незаконосъобразно. Поддържат, че не са налице основА.ята по чл.31, ал.2 от ЗС за
присъждане на обезщетение за лично ползване на съсобствен имот от единия
съсобственик. Поддържат, че съдът не е обсъдил всички събрА. по делото
доказателства. Поддържат, че по делото се установява, че ответникът не е
възпрепятствал ищеца от ползването на имота, че имотът е незастроено дворно място.
1
Поддържат, че по делото необосновано съдът е приел, че имотът се ползва за търговска
дейност. Оспорват и възприетия размер на обезщетението за ползване на имота. Молят
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
отхвърли предявения иск. Претендират съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата, ищец пред СГС, Н. Д. депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Счита, че решението на СГС е правилно и законосъобразно.
В о.с.з. въззивниците А. К. и Н. К. се представляват от адв. К., която поддържа
своята жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски, направени по
делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззиваемият Н. Д. се представлява от адв. И., която оспорва въззивната жалба по
съображения , изложени в отговора на жалбата. Заявява, че обжалваното решение е
правилно и мотивирано. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира
разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна представя писмени бележки по делото, с които мотивира
оспорване срещу приетата по делото от настоящата инстанция ССчЕ. Оспорва извода
на вещото лице, че процесният имот е незастроен, както и размера на посоченото от
вещото лице месечно обезщетение за ползването на имота.
Софийският апелативен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указА.я по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР №
1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е частично неправилно , по съображения изложени във въззивната
жалба.
По делото от фактическа и правна страна се установява следното :
Предявен е иск от Н. Д. против В. К. с твърдения, че двамата са съсобственици в
недвижим имот, при квоти на съсобственост 5/8ид.ч. за ищеца и 3/8ид.ч. за ответника.
Ищецът твърди, че ответникът и свързА. с него лица са го лишили от възможност да
ползва съсобствения имот. Твърди, че имотът се ползва като склад. Твърди, че е
2
отправил покА. до ответника за заплащане на обезщетение за ползването на
съсобствения имот. Твърди още, че е осъдил ответникът да му заплати такова
обезщетение за предходен период.
Ответникът оспорва правата на ищеца в съсобствения имот, оспорва да е
отправена покана за ползването на общия имот от ищеца. Възразява, че за запазване на
имота от безстопанствени кучета на 01.05.2015г е сключил договор за наем с
„Техноевропа”ЕООД за малка част от измота. Оспорва твърдението да ползва имота за
търговски цели.
По делото не се спори, видно от изявленията на стрА.те в о.с.з. на 26.01.2023г, а и
се установява от представените писмени доказателства- НА № 58, н.д. № 222/2011г по
описа на нотариус С. С. и решение по гр.д. № 33714/2015г по описа на СРС, че стрА.те
са съсобственици в процесния имот представляващ урегулиран поземлен имот с
административен адрес гр. София, ул. *** № **, целият с площ 384.50 кв.м., обозначен
по скица като УПИ IV-3, кв. 135 по плана на София, местност ***, заедно със всички
трайно прикрепени към земята подобрения и насаждения при квоти на съсобственост
5/8ид.ч. за Н. Д. и 3/8ид.ч. за В. К..
В хода на процеса- на 25.08.2020г- ответникът В. К. почива и като негови
правоприемници в процеса са конституирА. двете негови дъщери.
Видно от представената скица като приложение към ИМ имотът УПИ IV-3 към
2008г е бил застроен с паянтова жилищна сграда. От вписвА.ята в НА № 58 се
установява, че двете жилищни постройки в имота към 2011г са премахнати
По делото са представени две нотариални покА. от Н. Д. до В. К. за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи и месечен наем за идеалните части от общия имот,
като втората е връчена на ответника чрез нотариус Г.а по реда на чл.47,ал.1 от ГПК на
30.04.2015г.
По делото е представен препис от договор за наем от 01.05.2015г подписан между
В. К. като наемодател и „Техноевропа” ЕООД като наемател с предмет временното
възмездно ползване на идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.
Опълченска №54 срещу заплащане на 90.00лв месечен наем.
Видно от представени констативни протоколи от 27.05.2015г и от 06.08.2015г,
издадени от СО, район Възраждане се установява, че в процесния имот са налични
следи от съборена жилищна сграда, че в имота са налични изложени битови
/домакински/ стълби, промишлени стълби, елементи от скелета, че имотът се ползва от
„Техноевропа”ЕООД, включително и отчуждената част от същия без договор за това.
Констатирано е поставяне на преместваем обект от дружестмвото, като преместваемия
обект се използва като открита изложбена зала.
В о.с.з. на 11.10.2021г са изслушА. свидетелите С. В., Г. В..
3
Свидетелката В. , съпруга на ищеца, установява, че през 2014г зетят на В. К. се
настА.л в имота. Оттогава магазинът не е спирал да работи. Свидетелката установява,
че К. е заявявал, че това е бащиният му имот и той няма да позволи ищеца да го
ползва, защото сега бил негов ред. Свидетелката установява, че в имота има две
каравА., едната -за охраната, а другата се използва от този, който продава в момента.
КаравА.те са собственост на едната от дъщерите на В.. Свидетелката установява, че от
2014г ищецът не е имал възможност да влезе в имота. Установява, че през нощта
имотът се затваря, има ограда, пускат се кучета, има камери за наблюдение.Според
свидетелката от 2011 г до 2014г никой не е ползвал имота, тогава починал бащата на
Н.. Според свидетелката от 2014г в имота се продават стълби и оттогава е огрА.чен
достъпа им до имота.
Свидетелят В. , съсед на имота, установява, че процесният имот е празен, че преди
това имотът се държал от бай Г./баща на ищеца/ и бай В. /първоначалния ответник/.
Някъде от 2012г -2014г бай Г. започнал да пълни двора с боклук и през 2014г общината
го изчистила. Свидетелят установява, че имотът е свободен, че не си спомня в него да е
имало стълби, че от време на време вижда вътре каравана. Според свидетеля имотът е
празен в смисъл,че няма постройки, стълби е виждал, но преди пет месеца –нямало. В
имота е виждал и ищеца.
В о.с.з. на 14.03.2022г е изслушан свид. Ж. П., който установява, че фирма, към
която е работил е проявявала интерес към процесния имот и към съседния.
Установява, че есента на 2014 г – началото на 2015 г е оглеждал имота, той бил
запълнен, в него имало метални и строителни стълби и елементи за кофраж и направа
на скелета, вечер се затварял, имало ограда и врата. Пазели го и кучета. Установява, да
е виждал и каравана, която се използвала, вероятно за осъществяване на продажбите на
материалите. Според свидетеля, той познавал ищеца и от него знаел, че е съсобственик
на имота, но не може да влезе в него, защото не му позволяват.
В о.с.з. на 09.12.2019г е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от в.л. С., която
дава заключение по въпрос за размера на обезщетението за ползване на имота като
търговски обект съогласно Наредбата за сделки с недвижими имоти на СО, както и по
други методики. Според вещото лице имотът е зает от основите на демонтируема
метална конструкция, върху която са наредени различни видове стълби, скелета и
техни елементи.Според вещото лице имотът се използва като открита изложбена зала.
Вещото лице, използвайки метод на пазарни аналози и на приходна стойност дава
заключение дава заключение, че обезщетението за ползване на имота като търговски
обект възлиза на 1233евро месечно.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че имотът е в комуникативен район , не знае дали е
електрифициран и водоснабден. Уточнява, че общинските наредби не би следвало да се
прилагат към частни имоти и затова е работила с пазарни цени.
4
Поради оспорване на изслушаната СТЕ съдът е възложил изготвянето на ново
заключение за определяне на дължимото се обезщетение като се съобрази, че имотът е
търговски обект и се използват общинските наредби за сделки с недвижими имоти и
други методики.
В о.с.з. на 15.03.2021г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. Д., който дава
заключение , че процесният имот няма трайна настилка, а площта му е заета от
основите на демонтируема метална конструкция, върху която са наредени различни
видове стълби. В южната част на имота са разположени две каравА., най-вероятно
свързА. с охраната на имота. Според вещото лице имотът се използва за търговска
дейност като изложбена площ. Вещото лице, за определяне на пазарната стойност на
имота, е използвало метода на приходната стойност и сравнителен метод и е посочило,
че месечното обезщетение за ползването на целия имот като обект на търговска
дейност е в размер на 5871лв, а като обект за битови нужди- 3023лв.
В о.с.з. на 26.01.2023г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., която дава
отговор на въпроса за месечна наемна цена на имона като търговски и нетърговски
обект, като незастроен имот. Според вещото лице имотът е незастроен, с изградена
инфраструктура. След използване на сравнителни пазарни аналози според вещото личе
средната месечна наемна цена на имота възлиза на 1240лв, за седем месеца- 8682лв, а
за 5/8 ид.ч.- 5426лв. Вещото лице е предложило вариант за определяне на месечна
наемна цена, използвайки приходен метод, като оценката е дадена при използването
на имота за паркинг.
В о.с.з. вещото лице допълва, че имотът е незастроен, че няма данни в него да е
разположен преместваем обект.
По делото са приложени решение от 09.01.2018 г. по гр.д. № 33714/2015г по описа
на СРС и решение от 26.11.2018г, постановено по гр. д. № 3762/2018г по описа на
СГС, окончателно, от които е видно, че В. К. е осъден да заплати на Н. Д. сумата 3 625
лв – обезщетение на основА.е чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползване на процесния
имот за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015г.Обезщетението е определено като е
съобразено, че имотът е използван за търговски цели, а обезщетението е определено на
пазарен принцип.
Останалите събрА. по делото доказателства не носят информация за факти,
относими към спора, предмет на делото.
Съгласно чл.31,ал.2 ЗС, когато съсобствена вещ се използва лично от някой от
съсобствениците той дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползите, от
които са лишени от деня на писменото поискване.
Съгласно ТР №7/2012г на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2
от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или огрА.чава
останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им без да събиран
5
добиви и граждански плодове.За личното ползване е без значение по какъв начин
ползващия съсобственик си служи с вещта- дали чрез свои лични действия или чрез
действия на член от неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно
той я е предоставил.
По делото пред настоящата инстанция не се оспорва правопораждащия иска факт,
че първоначалните стрА. са съсобственици в процесния имот, както и не са спорни
техните квоти на съсобственост.
Настоящият съдебен състав приема за доказано по делото, че през процесния
период- м.06.-м.12.2015г процесният имот се е ползвал от първоначалния ответник
лично, като с това поведение той е възпрепятствал ищеца да ползва общия имот според
своите права.
До този извод съдът достига като съобразява в тяхната съвкупност събрА.те
доказателства- протоколи , изд. от СО, свидетелски показА.я, изслушА. СТЕ.
Свидетелите В. и П. еднозначно установяват, че през 2014 и 2015г в процесния
имот са излагА. стълби, като свид. В. установява, че в имота е допуснат зетя на
първоначалния ответник. Свидетелите също еднозначно установяват , че достъпът до
имота е огрА.чен, охраняван, в това число и с кучета. Съдът кредитира тези
свидетелски показА.я, тъй като освен взаимоподкрепящи се същите се подкрепят и от
констативен протокол от 27.05.2015г , в които протокол служители на СО , извършили
проверка на процесния обект, са констатирали, че същият се използва от дружество,
което не представя договор, за изложбена търговска площ.
Съвкупната преценка на така коментирА.те доказателства безпротиворечиво
установява факта, че процесния имот през м.06-м.12.2015г е използван за терен за
представяне и продажба или наемане на стълби и други подобни съоръжения.
Така възприетите изводи не се опровергават от разпита на свид. П.. Неговите
показА.я освен че са в противоречие с обсъдените по-горе доказателства, събрА. по
делото, са неподкрепени от други доказателства и са вътрешно противоречиви.
Свидетелят не установява категорично дали процесния имот е празен, дали се ползва
от някого , от кого и откога.
По делото е представен договор за наем от 01.05.2015г, от които се установява, че
достъп на дружеството до имота е предоставен от първоначалния ответник. Този факт
се установява и от разпита на свид.В..
Съдът приема, че договорът за наем не доказва действително наемно
правоотношение, съществувало към процесния период. Това е така, защото договорът
за наем няма достоверна дата по отношение на ищеца. Този договор не е представен на
общинските служители при извършената от тях проверка на 27.05.2015г, като
вписаната в него дата предхожда тази проверка. Този факт навежда на извод, че към
момента на така извършената проверка договорът за наем не е съществувал. На
6
следващо място, въпреки че носи подписите на стрА.те по сделката съдът намира, че
сделката не е породила действие, поради недовършения си състав- не се доказва, като
тежестта е върху ответника, стрА.те да са постигнали съгласие за конкретния предмет
на сделката- не е индивидуализиран имотът, който се предоставя за временно и
възмездно ползване. Сочи се, че се предоставя под наем идеална част от имота срлещу
заплащане на договорена наемна цена, но не е посочено каква. Липсата на
индивидуализиран имот, който да е обект на наемно правоотношение е пречка
договорът за наем да породи действие. Независимо от това този договор доказва, че
ответникът е този който е дал достъп на търговеца да представя и продава своята
стока- стълби и скелета- на процесното дворно място.
Следва да се посочи още, че недоказването на действителна сключена сделка,
пораждаща наемно правоотношение между ответника и третото лице, ползващо имота,
както и на сделка с достоверна дата, е пречка да се приеме, че за ползването на имота
ответникът е реализирал доход и съответно дължи на своя съсобственик плащане по
чл.30,ал.3 от ЗС, а не по процесния ред.
От изложеното следва, че по делото се установява, че първоначалният ответник е
предоставил съсобствения имот на трето лице, за което не се установява да получава
добив или граждански плодове. Предоставянето на имота се установява като
безвъзмездно, което е основА.е да се приеме,че това предоставяне представлява вид
лично ползване на имота от съсобственик, съобразно тълкуването на закона, дадено с
ТР № 7/2012г . Установява се още, че ползването на имота от ответника възпрепятства
ищеца, тъй като имотът е изцяло зает като изложбена площ и охраняван, като ищецът
няма достъп до същия.
Съдът счита за неоснователно възражението, че новоконституирА.те ответници не
са ползвали имота, поради което и спрямо тях предявения иск е неоснователен.
Твърдението в исковата молба е, че ползването на имота за процесния период
м.06.-м.12.2015г е осъществявано от първоначалния ответник В. К.. След неговата
смърт ответниците А. и Н. К.и са конституирА. като негови правоприемници и
съответно отговорят като наследници на неговото евентуално задължение да заплати
обезщетение на съсобственика в общия имот за упражняваното лично ползване.
НовоконституирА.те ответници не отговарят за това, че те са ползвали имота, а за това,
че техният праводател го е ползвал лично и е пречил на своя съсобственик в процесния
период.
Съдът счита, че ирелевантно е направеното по делото възражение от ответника ,
че ищецът не е търсил ползването на имота, а е търсил само заплащане на
обезщетение за лишаване от ползите. Фактът, че един от съсобствениците ползва
цялата вещ е достатъчен за пораждане на правото на другия съсобственик да
претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е
7
лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия
съсобственик. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желА.е за лично ползуване,
за да може да претендира обезщетението, тъй като обогатяването на другия
съсобственик е породено от ползуване на цялата съсобствена вещ, а не от липсата на
изразена воля от претендиращия обезщетение да ползува вещта според правата си.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение
пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ.
Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за
заплащане на обезщетение, за да възникне основА.е за ангажиране отговорността на
ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност ответникът е
следвало да предложи на ищеца да ползува вещта лично според правата му в
съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. В
този смисъл и практиката по сходни спорове- решение постановено по реда на чл.290
от ГПК № 119/2009г по гр.д.№ 3204/2008г ІІГО на ВКС на РБ.
За да се породи право на лишения от ползване съсобственик да получи
обезщетение за ползването на общия имот ,съгласно чл.31,ал.2 от ЗС, същият следва да
отправи покана до своя съсобственик. По делото се установява,че ищецът е кА.л
ответника да му заплаща обезщетение за ползването на имота, в което се включва и
поканата да му предостави такова ползване.Отправена е нотариална покана от ищеца
до ответника, връчена по реда на чл.47,ал.5 вр. ал.1 от ГПК на 30.04.2015г.
Отправянето на покана от съсобственик има действие занапред до преустановяване на
личното ползване на имота. В този смисъл решение по чл.290 от ГПК № 351/2010г на
ІІІГО на ВКС на РБ , съгласно което е достатъчно съсобственикът веднъж да отправи
покана за плащане на обезщетение по реда на чл.31,ал.2 от ГПК и тя има действие
занапред неогрА.чено във времето.
С оглед това съдът приема извод,че е изпълнен състава на чл.31,ал.2 от ЗС.
Ответникът ползва лично целия съсобствен имот и възпрепятства ползването на
съсобственика си- ищец, като е поканен да отстъпил ползването съобразно правата на
ищците или да заплаща обезщетение.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение
Съдът кредитира заключението изслушано в о.с.з. на 26.01.2023г , изготвено от
в.л. Д.. Съдът приема, че за ползването на процесния имот от ответника , същият
дължи на ищеца обезщетение , определено като наемна цена на незастроен имот,
ползван за търговски нужди. Съдът приема, че по делото не следва да намират
приложение правилата на СО за сделки с общински имоти, доколкото процесния имот
е частен, на физически лица. Съдът кредитира заключението на вещото лице Д., тъй
като при обосноваване на своя отговор същата е съобразявала относими към
оценявА.я имот методи за оценка. Както е посочило вещото лице имотът е незастроен,
8
поради което не е относим към неговата оценка приходния метод. Вещото лице е
съобразило сходни оферти по време и по обект, от които е направило извод за средната
пазарна цена на имот, сходен с процесния , така и на процесния имот. Вещото лице Д.
е изяснило и обосновало избора си на подбрА.те оферти и защо не следва да се прилага
корекционен коефициент. С оглед дадените разяснения от вещото лице съдът намира,
че заключението на вещото лице Д. е обосновано , мотивирано , логично и следва да се
кредитира.
Неоснователно е оплакването на ищеца, в писмените бележи по делото, че имотът
следва да се оценява не като незастроен, поради наличието на преместваеми обекти в
имота. По делото не се установява процесния имот да е застроен, както и в него да се
намират преместваеми обекти. Този извод на служители на общинската администрация
представлява тяхно тълкуване на законови норми, което не се ползва с доказателствена
стойност. Преместваемите обекти са уредени в чл.56 от ЗУТ и легално определени
спар. 5,т.80 от ДР на ЗУТ. За да бъде един обект преместваем следва да отговаря на два
критерия кумулативно: по предназначение и естество обектът да притежава някоя от
характеристиките по чл. 56, ал. 1, т. 1 – т. 4 на ЗУТ, като по отношение на същия,
съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, да е налице и възможност за отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и за преместването му в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на
друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен. В процесния имот, видно от приетите по делото
заключения на СТЕ, е налична демонтируема метална конструкция, която явно не
отговаря на изисквА.ята на закона за преместването на обекта в цялост, без
разглобяване. Поставнените каравА. в имота не се установява дъли са поставени от
собственика и са предмет на отдаване под наем заедно с терена или са поставени от
ползвателя, поради което не може да се направи извод,че същите следва да бъдат
ценени при определяне на наемната цена за имота. Не се установява по делото в имота
да е наличен обект, които да отговаря на законовите изисквА.я за преместваем обект,
нито се установява наличие на постройка, което е съобразено при определяне на
оценката за наемна цена на същия.
С оглед излженото и кредитираното заключение съдът приема, че месечната
наемна цена за процесния ичмот възлиза на 1240лв, за целия период наемната цена
възлиза на 8682лв, а съобразно идеалните части на ищеца- обезщетението възлиза на
5426лв.
Това е обезщетението, което ответникът дължи на основА.е чл. 31,ал.2 от ЗС на
ищеца за периода от 01.06 до 31.12.2015г. До посочената сума предявеният иск се явява
доказан и основателен , а над нея искът следва да бъдсе отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
9
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен
предявеният иск за сумата над 5426лв и в тази част искът следва да бъде отхвърлен. В
останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изменения изход от спора на изменение подлежи решението на СГС в
частта за разноските.
Разноски по делото претендират и двете стрА..
Ищецът претендира разноски от общо 3065лв, направени пред двете съдебни
инстанции. С оглед уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на
647.49лв, която сума следва да се възложи върху ответника.
Ответникът доказва реално направени разноски от 3602.70лв. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, които ответникът е
заплатил на своя процесуален представител. Предявен е иск за заплащане на сумата от
25685лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при този материален
интерес възлиза на 1300лв. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за
защита пред двете съдебни инстанции не е завишено с оглед минималният размер на
дължимото се възнаграждение и като се съобразят проведените открити съдебни
заседА.я, събирА.те доказателства и фактическата и правна сложност на делото. С
оглед изхода от спора- съобразно отхвърлената част от иска и доказА.те разноски от
ответника- на същия се дължи заплащане на сумата от 2841.62лв, която сума следва да
се възложи върху ищеца.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262416 от 18.07.2022г постановено по гр.д. № 2224/2018г
по описа на Софийски градски съд, IГО, 3 състав в частта, с която са осъдени А. В. К.
и Н. В. К.-Д.а да заплатят на Н. Г. Д. сумата над 5426 до 25685лв, обезщетение за
ползване на съсобствен имот за периода от 31.05.2015г до 31.12.2015г, както и в частта,
с която са осъдени да заплатят разноски по делото за сумата над 647.49лв и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. Г. Д. с ЕГН ********** против А. В. К. с ЕГН
********** и Н. В. К.-Д.а с ЕГН ********** , правоприемници на починалия в хода на
процеса В. Д. К. за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот в гр.
София, ул. *** № **, целият с площ 384.50 кв.м., обозначен по скица като УПИ IV-3,
кв. 135 по плана на София, местност *** за периода от 31.05.2015г до 31.12.2015г, на
осн. чл.31,ал.2 от ЗС, за сумата над 5426лв до пртендирА.те 25685лв, като
10
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262416 от 18.07.2022г постановено по гр.д. №
2224/2018г по описа на Софийски градски съд, IГО, 3 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Н. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати на А. В. К. с ЕГН ********** и
Н. В. К.-Д.а с ЕГН ********** разноски по делото , направени пред двете съдебни
инстанции, в размер на 2841.62лв, на осн. чл.81 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на стрА.те , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11