Решение по дело №1217/2020 на Районен съд - Перник

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260058 /11.02.                           Година 2021                                  Град   Перник

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                             IV – ти наказателен състав

На трети ноември                                                                                         Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Катя Василева

Прокурор:

 

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 01217  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №522950-F546547/08.07.2020г., издадено от зам.  директор  на ТД на НАП – София, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ****, представлявано от С. И. Х., на основание чл.83 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена имуществена санкция в размер 5747.61 лева за това, че дружеството, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си по чл.124, ал.2 от ЗДДС - да отрази издаден от него  данъчен документ – фактура № ***/ 06.03.2019г в дневника за продажби и  СД по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден /м. март 2019/, като това е  довело до определяне на данък /ДДС за внасяне за съответния данъчен период – м. март 2019г., в по-малък размер, а именно 5747.61 лева   – нарушение на чл. 124, ал.2 от ЗДДС.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ****, представлявано от управителя С. И. Х., чрез пълномощника - адв. П.В., с която моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, немотивирано, неправилно и издадено  в противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че нарушението, за което е ангажирана имуществена отговорност на дружеството не е извършено.

В съдебното производство  пълномощникът на ЮЛ – адв. П.В.  поддържа жалбата и обосновава тезата, че деянието е несъставомерно, тъй отсъства обективният елемент от състава на административнонаказателната норма, а именно определяне на данък в по-малък размер. 

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. М. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено при  спазване на процесуалните  правила и в съответствие с материалния закон.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 16.03.2020г., в офис Перник към ТД на  НАП – София, свидетелката  Д.Г.М.  - инспектор по приходите, извършила насрещна проверка, възложена й с резолюция №П-22001420040240-ОРП-001/09.03.2020г., на „***“ ООД, гр. Перник, регистрирано по ЗДДС лице на 25.11.2015г. В хода на проверката  и  по повод връчено Искане  за  представяне на документи и писмени обяснения, на 16.03.2020г. от страна на дружеството били представени писмени обяснения, фактура №***/06.03.2019г., банково извлечение от 27.03.2019г. за получено плащане и счетоводни справки относно осчетоводяването на фактурата. Въз основа на предоставените документи и след преглед на данните в информационния масив на НАП, свидетелката М. установила, че   „***“ ООД, като доставчик, е издало на „***“ ЕООД – получател,      фактура с №*** от 06.03.2019 г. с данъчна основа на стойност  28 738.03 лева, с предмет - извършени  услуги  по геофизични измервания.

При извършена проверка в отчетните регистри /дневници за продажби/  свидетелката установила, че издадената от дружеството – жалбоподател  фактура  от 06.03.2019г. не е отразена  в дневника за  продажби и в справка – декларация по ЗДДС, вх. №14001253638/12.04.2019г. за данъчен период м. март 2019г., когато  е  следвало да бъде отразена.

Констатирала, че същата фактура е отразена в дневника за  продажби и  справка – декларация по ЗДДС от дружеството в данъчен период  месец февруари  2020г., видно от подадена справка-декларация по ЗДДС, вх. №14001291739/ 13.03.2020г. и от дневника за продажби за данъчен период  м. 02.2020г.

Съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното по  ЗДДС лице е длъжно да отразява  издадените  от  него документи за извършени продажби в дневника за продажби за данъчния период, през който са били издадени.

Предвид неизпълнението на това задължение от „***“ ООД, инспекторът по приходите - свид. М. направила извод, че неотразяването на фактура № ***/06.03.2019г. в дневника за продажби и СД по ЗДДС в данъчен период  месец март 2019г., е довело до определяне на данък /ДДС/ в по-малък размер за същия период /м. март 2019г./, а именно  ДДС в размер 5 747.61 лева.  Начисленият в този размер по фактурата данък  /ДДС/  е следвало да постъпи в бюджета в срок до 15.04.2019 г.  /с оглед неприсъствения 14.04.2019г./, което не се случило. Данъкът  бил внесен на 13.02.2020г., предвид отразяване на фактурата в дневника за продажби и СД по ЗДДС за м. 02.2020г. 

Основавайки се на констатациите си, на 20.05.2020г., свид. Д.М. образувала срещу „***“ ООД административнонаказателно производство като в присъствието на пълномощник на дружеството /съгласно  представено пълномощно с нотариална заверка, рег. № 3204/23.04.2018г./, съставила АУАН №F546547/20.05.2020г., вменявайки  нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС. Непосредствено след съставянето на акта, същият бил предявен за запознаване и подписване, при което упълномощеното  за тези действия лице подписало акта без възражения и приело връчения  препис .

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

На 08.07.2020г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС ангажирал имуществената отговорност на ЮЛ за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Д.Г.М., А.Б. И.а, както и приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение №F546547/20.05.2020г., резолюция за извършване на проверка №П-22001420040240-ОРП-001/09.03.2020г. и резолюции от 18.03.2020 и  24.04.2020г., искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице  от  10.03.2020г.,  протокол за извършване на насрещна проверка № П-22001420040240-141-001/29.05.2020г., пълномощно с нотариална заверка на подпис, фактура №***/06.03.2019г., справки-декларации по ЗДДС за периода от м.03.2019г. до м. 03.2020г., в т.ч. СД по ЗДДС, вх.№14001253638/12.04.2019г. и №14001291739/13.03.2020г., дневник за  продажби за периода месец март 2019г. - за м. март 2020г., заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителен директор на НАП.

Събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, са непротиворечиви, взаимно се потвърждават и допълват, изясняват обективно, всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема  следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност на обжалваното постановление, които да са пречка за разглеждане и решаване на делото по същество.

Възраженията в тази насока в жалбата са бланкетни, необосновани с конкретни доводи,  за да е възможно да бъдат обсъдени и да им бъде даден отговор.

По същество:

Част от  фактите от обективна страна не са спорни по делото и събраните доказателствени материали ги установяват по категоричен начин. Свеждат се до следното:

Жалбоподателят – „***“ ООД, гр. Перник е регистрирано по ЗДДС лице на 25.11.2015г. Същото дружество, като доставчик, издало на „***“ ЕООД - получател, фактура №***/06.03.2019г. с данъчна основа на стойност 28 738.03 лева. Начисленият ДДС по фактурата е в размер на 5747.61 лева.

Не е спорно  и  се  потвърждава от приетите като писмени доказателства справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001253638/12.04.2019г. и от дневника за продажби за данъчен период м. 03.2019г., че регистрираното по ЗДДС ЮЛ не е отразило издадената фактура в дневника за  продажби и в справка – декларация по ЗДДС, подадена за данъчен период м. март 2019г.  Безспорно е, че именно в  този  данъчен период  фактурата е следвало да бъде отразена.

Съгласно чл.124, ал.1, т.1 и 2  от ЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:  дневник за покупките и  дневник за продажбите. Съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно  да отрази  издадените от него  или от негово име  данъчни  документи  в дневника за  продажбите за данъчния период, през който са издадени. Това задължение е  скрепено със санкция, установена в нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС, която предвижда наказване на лице /ФЛ, ЮЛ и ЕТ/, регистрирано по този закон, което не отрази издадения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период и това води до определяне на данъка в по-малък размер.

По делото  е безспорно установено, че  фактурата е отразена  в дневника за продажби  и СД по ЗДДС  едва в данъчен период месец февруари 2020г.  това установяват приетите като писмени доказателства справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001291739/13.03.2020г.  и  дневник за продажби за  данъчен период  м. 02.2020г. В тази насока свид. А.И.а, посочена от страна на  жалбоподателя, извършвала счетоводно обслужване на фирмата през 2019 и 2020г., в показанията си съобщава, че неотразяването на  процесната фактура съгласно  разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС е констатирано при изготвянето на ГФО за 2019г., както и че в разговор с управителя  на дружеството изяснила, че последният е изпратил фактурата на имейла, съобразно установената  практика в работата им, но документът не е получен на електронната й поща.  Свидетелката  посочва, че веднага след констатиране на пропуска,  грешката е отстранена като  фактурата била отразена в отчетните регистри в данъчен период месец февруари 2020г., а дължимият данък /ДДС/ в размер 5 747.61 лева - внесен в бюджета на 13.02.2020г.

Показанията на свидетелката не са в противоречие с останалите  събрани доказателства и нямат съществена значимост за решаване на казуса, доколкото  свидетелства за факти, които не са спорни по делото. Пълномощникът на жалбоподателя обаче, основава възраженията си и на тях.  Тезата му е, че след като данъкът е внесен, не само, че бюджетът не е ощетен, но не налице и  предвидения във фактическия състав на нарушението чл.182, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ЗДДС резултат, а именно неотразяването на данъчния документ в отчетните регистри по предвидения ред, да е довело до определяне на данък в по-малък размер. Позицията на пълномощника /изразена при аргументиране на искането му за назначаване на съдебна счетоводна експертиза/ е, че  преценка  в горния  аспект не може да се прави само на база данъчен период  м. март 2019г., а е възможна след отговор на въпросите към м. март 2020 г. налице ли е ДДС за приспадане или възстановяване и в какъв размер, какъв е размера на данъка за целия период от м.март 2019г. до м.март 2020г., както и има ли разлика в данъка при отразяване на фактурата в съответния данъчен период, респ. в м.02.2020г., каквото е действителното положение. Оттук  пълномощникът поддържа, че по делото не доказано, че неотразяването на фактурата в отчетните регистри за съответния данъчен период е довело  до определяне на данъка в по-малък размер. 

Съдебният състав, основавайки се на доказателствената съвкупност по делото  приема, че  нарушението по чл.124, ал.2 от ЗДДС е  доказано по несъмнен начин и законосъобразно е наложено наказание на  жалбоподателя за него на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС, доколкото неотразяването на данъчния документ / фактура  №***/06.03.2019г./ в  дневника за  продажби за данъчния период, в който фактурата е издадена, е довело до определяне на данък в по-малък размер. Този обективен елемент от състава на административнонаказателната норма се установява по убедителен начин от събраните в казуса доказателства,  съображенията за което са следните:

На първо място, доводите на пълномощника за необходимост от съпоставка  между  данъка за внасяне и данъка за възстановяване принципно са правилни, тъй като при резултат - данък за възстановяване, нарушение на изискването в чл.124, ал.2 ЗДДС би било несъставомерно и ненаказуемо по чл.182, ал.1 от ЗДДС.  Това е така, защото законът предвижда наказване не в случаите на невярно/неточно отчитане на данъчния резултат, а когато последното има за резултат  определяне на данък в по–малък размер.

Същественото обаче е, че съпоставката данък за внасяне – данък за възстановяване се прави  за съответния данъчен период /в случая м.03.2019г/, а  не  за едногодишния период, сочен от пълномощника – до м. февруари 2020г., когато  фактурата е отразена, а данъкът е внесен в бюджета в следващата календарна година.  Този извод категорично следва от нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС,  в която ясно е посочено, че хипотезите на бездействие на субектите и съставомерната последица /определяне на данък в по-малък размер/ са обвързани със „съответния данъчен период.“  

Съгласно чл.87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а съгласно  ал.2 данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета, какъвто процесният  не е. Следователно, в случая правно релевантен за преценка настъпването на съставомерния резултат е данъчният резултат за м. март 2019 г. и не е необходимо  изследване на  този резултат за периода до отразяването на фактурата и внасянето на данъка в следващата година. 

Съгласно чл.88, ал.1 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Според ал.2 и ал.3 на с.р., когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне, а когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Съгласно чл.88, ал.4 от ЗДДС регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

От тези  разпоредби следва, че съставът на  чл.182, ал.1, вр. чл.124, ал.2 от ЗДДС  ще бъде осъществен, когато за съответния данъчен период  регистрираното  по закона лице е  определило  резултат данък за  внасяне в държавния бюджет,  и няма да е осъществен, когато резултата е данък за възстановяване.

Отнесено към конкретния случай - за данъчен период месец март 2019г.,  в който е следвало да бъде отразена издадената от ***“ ООД фактура № ***/06.03.2019г., от  писмените материали по делото - дневник за продажби за м. март 2019г. и справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001253638/12.04.2019г. /л.88 и 89 от делото/ е видно, че дружеството няма никакви отразени продажби и придобивания, съответно резултатът за периода е 0 /нула/ - няма определен данък за внасяне, респ. данък за възстановяване. Следователно, ако фактурата бе отразена в този данъчен период, както се следва,  и предвид нулевия резултат на данъчния кредит, то начисленият по данъчния документ  данък - 5747.61 лева, ще определи резултат за периода  - данък за внасяне в същия размер. Като не е отразена в съответния данъчен период, този резултат е останал нулев /видно от СД за периода/, следователно, в бюджета не е постъпил дължим за този период данък в размер 5747.61 лева.

По изложените съображения съдебният състав намира, че оспорвания от жалбоподателя обективен признак от  състава на  административното нарушение е безспорно доказан в казуса.   

Нарушението не е маловажно. Предпоставки за приложимост на чл. 28 от ЗАНН не се установяват. Обществената опасност на нарушенията по ЗДДС е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина, за които са установени санкциш във високи  размери и в широки граници. Конкретното нарушение е резултатно и не разкрива маловажност, предвид  размера на данъка, който е следвало да бъде определен за  внасяне при изпълнение на задължението за отразяване на данъчния  документ в отчетните регистри за данъчния период, определящ размер на имуществената санкция значително над минимума от 1000 лв., както и  предвид едногодишното закъснение в отразяване на документа.      

Въз основа на изложеното съдът приема, че формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради  което и законосъобразно  жалбоподателят, като задължено по ЗДДС лице, е наказан за установеното нарушение. 

По отношение размера на наложената имуществена санкция:

За извършеното нарушение разпоредбата на 182, ал.1 от ЗДДС предвижда за юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. В конкретния случай определения в по-малък размер данък е 5 747.61 лв. и именно в този размер е наложена имуществена санкция на „***“ ООД. Установеното в абсолютен размер наказание и законосъобразното му  определяне, изключва възможността за намеса при съдебния контрол.

В случая не са налице предпоставките за прилагане на по – благоприятната санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДДС , тъй като издадената през месец март 2019г. фактура е била отразена в отчетните регистри година по-късно, а не в следващия данъчен период. При  това положение, привилегированият състав за наказване  по чл.182, ал.2 ЗДДС е неприложим.

Присъждане на разноски страните не претендират.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                          

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №522950-F546547/08.07.2020г., издадено от зам. директор  на ТД на НАП – София, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „****“, ****№**, представлявано от управителя С. И. Х., е наложена имуществена санкция в размер 5747.61 лева за нарушение на чл. 124, ал.2 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                     

                 Председател: /п/

Вярно с оригинала

ИЗ