Решение по дело №10/2020 на Окръжен съд - Разград

    Р Е Ш Е Н И Е   № …

 

гр. Разград, 09 март 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Лазар Мичев

    ЧЛЕНОВЕ:  1.  Емил Стоев

                           2. Теодора Нейчева

 

 

Производството е по Глава 21 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на обвиняемия против решение №558/21.11.2019 г. по ан дело №727/2019 г. на Районен съд – гр. Разград.

 

Постъпила е жалба (вх. №12323/04.12.2019 г. на РС Разград) от адв. А.Т. – защитник на М.О.М. против решение №558/21.11.2019 г. по ан дело №727/2019 г. на Районен съд – гр. Разград.

Оплакванията са, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Правят се доводи, че приетата фактическа обстановка е непълна, не съответства на събраните доказателства, не са обсъдени всички доказателства. Не е взето предвид болестното състояние на М. и не е приета защитната теза, че е налице деяние по чл. 9, ал. 2 НК.

Според защитата това, че инкриминираните документи са договори, не е възможно да се съставят без да бъдат предоставени бланки, попълнени от служител на оператора.

Изтъква се, че М. не е съзнавал, че извършва престъпление, с оглед установената от СПЕ промяна на личността.

Защитата намира, че са налице основания за прилагане на чл. 9, ал.2 НК.

Правят се оплакванията и за допуснати процесуални нарушения – неясно формулирано предложение, разпит на роднини на обвиняемия, без да са предупредени, че могат да не отговарят на въпроси, уличаващи техни близки.

Искането е за отмяна на решението и признаване на М. за невиновен и алтернативно за връщане на делото на РП Разград за отстраняване на допуснатите нарушения.

В жалбата няма направени доказателствени искания.

 

В съдебно заседание адв. Т. поддържа жалбата.

Изтъква, че определеното наказание е ниско по смисъла на закона, но е несъразмерно високо и несправедливо, разглеждайки всички обстоятелства по делото, основно - здравословното състояние на подсъдимия, което обуславя извод за маловажност на случая. Като съдът в мотивите не е обсъдил доводите за маловажност, а само посочил, че М. притежава годност за разбира свойството и значението на постъпките си.

Според защитата следва да се приеме като фактор, обуславящ маловажност на случая, размера на сумата – 1 000 лв.

Според адв. Т. съдът не е обсъдил и обстоятелството, че цялата сума е сторнирана от оператора и не се дължи.

Позовава се на нарушения, извършени от служителя на „Теленор“ - свидетеля В., тъй като изпълнителното деяние на това престъпление не можело да бъде извършено без активната роля и съдействие на служител на оператора, който възползвайки се от здравословното състояние на М., му е предложил типови договори-бланки.

Според адв. Т. съдът не е взел предвид, че подсъдимият действа импулсивно, че тези състояния на характеропатия и улесняващи поведението фактори, при въздействие от страна на трето лице, са довели до извършване на деянието. Защитата изтъква и чистото минало, добрите характеристични данни.

 

Препис от жалбата е връчен и не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

 

В съдебно заседание прокурорът заявява становище, че жалбата е неоснователна. Прокурорът счита решението на РС за обосновано, тъй като с полагането на подпис от страна на М. от името на дядо му, той превърнал договора в неистински частен документ, като в последствие е използван пред служителя на „Теленор“ и довършва деянието. Според прокурора съдът е взел предвид здравословното състояние на обвиняемия и останалите обстоятелства, установено по делото и наложил най-ниското наказание. Предлага на съда да потвърди решението.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК, установи:

 

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК, във вр. с чл. 378, ал. 5 НПК и от лица, които имат право на жалба.  

 

С обжалваното решение РС Разград признал М.О.М.,  с ЕГН **********, за виновен в това, че на 28.06.2016 г. и на 19.08.2016 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, е съставил неистински частни документи: договор за мобилни услуги с № ********* от дата 28.06.2016 г. /ведно с Приложение – ценова листа за абонаментни планове и Декларация-съгласие от същата дата/ между „Теленор България“ ЕАД гр. София и Н.Х.А. с ЕГН ********** и договор за мобилни услуги с № ********* от дата 19.08.2016 г. /ведно с Приложение – ценова листа за абонаментни планове и Декларация-съгласие  от същата дата/ между „Теленор България“ ЕАД гр. София и Н.Х.А. с ЕГН **********, на които е придаден вид, че подписите в графи „място на полагане на подписа на потребителя/абоната“ са положени от Н.Х.А. и ги употребил пред В.А.В. – продавач-консултант на „Авенир Телеком“ ЕООД гр. София, представляващ „Теленор България“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между „Теленор България“ ЕАД и Н.Х.А. – престъпление по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл.78а НК го освободил от  наказателна  отговорност  и наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Установява се следната фактическа обстановка:

Обвиняемият М.О.М. е български гражданин, роден на *** ***. Има основно образование, не е женен и не е осъждан (л. 67, т. 1 от ДП). М. е безработен. Няма установено имущество. М.М. страда от органично разстройство на личността и симптомна епилепсия (л. 61, т. 2 от ДП) и с решение на ТЕЛК (л. 64, т. 2) му е определена 84% трайно намалена работоспособност.

М.О.М. страда от Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Органично разстройство на личността. Симптоматична епилепсия - редки големи припадъци. Налице е снижение на интелектуално-мнестичните функции у импулсивна, емоционално лабилна личност, с граничен /нисък/, но нормален интелект. Припадъчното заболяване е довело до изразена характерова дисхармоничност /характеропатия/.

М.О.М. е освидетелстван от ТЕЛК, последно с ЕР №1826 от 29.08.2017 г. с 84 % трайно намалена работоспособност и Водеща диагноза: Разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Общо заболяване: Органично разстройство на личността при лице с умствена изостаналост. Симптоматична епилепсия - редки големи припадъци.

Води се в регистрите на ДПО - Разград от 13.02.1986 г.

Налице са данни за употреба на алкохол и ПАВ— марихуана, чай, амфетамини, които употребявал сравнително редовно, на всеки 2 - 3 седмици, или веднъж месечно.

Психологичното изследване регистрира прояви на интелектуална непълноценност. Налице са белези на личностова дисхармония с импулсивност, дезинтересираност, безучастност, повишена тревожност, скованост, неувереност в следствие на което се появяват трудности при създаване на социални контакти; с прояви на враждебност, напрегнатост и емоционална лабилност.

М.М. ***, с баба си Фатме Якубова Алиосманова и дядо си Н.Х.А. - роден на *** г.

През 2013 г. здравословното състояние на Н.Х.А. се влошило. През 2015 г. се появили проблеми с паметта му, тъй като страдал от болестта „Алцхаймер”.

Н.Х.А. стоял предимно вкъщи. Излизал навън, винаги придружен от неговата съпруга – св. Ф.А.. Н.А.никога не е ползвал мобилен телефон и не е сключвал договори за мобилни услуги. Съпругата му - св. Ф.А. била скрила личната му карта в една стара дреха, в техния дом, за да не я намери.

Обвиняемият М.О.М. решил да използва личвата карта на дядо си, за да сключи договори за мобилни услуги от негово име. Като по този начин щял да избегне задълженията по тези договори.

На неустановена дата М.М. намерил личната карта и с нея отишъл, на 28.06.2016 г. в магазин „Интернити” – част от магазинна мрежа на „Авенир Телеком” - ЕООД - гр. София, който се намирал в гр. Разград, на ул. „Дунав” № 40, в магазин „Билла”.

По договор за основно търговско представителство, мобилният оператор „Теленор България” – ЕАД - гр. София възложил на „Авенир Телеком” – ЕООД - гр. София да предлага на крайни потребители - физически лица всички предлагани телекомуникационни услуги от оператора.

Обвиняемият, посредством личната карта на дядо си, искал да сключи договор за мобилни услуги с „Теленор България” – ЕАД - гр. София, като използва лични данни на дядо си - Н.Х.А..

В магазина М. се срещнал със св. В.А.В. -продавач консултант в магазин „Интернити”.

Обвиняемият М.М. си избрал договор за мобилни услуги, а после пристъпил към намисленото от него. Представил на св. В. горепосочената лична карта № *********. Въз основа на представената лична карта св. Венцислав В. съставил договор за мобилни услуги с № ********* от дата 28.06.2016 г. между „Теленор България“ ЕАД гр. София и Н.Х.А., ведно с Приложение - ценова листа за абонаментни планове и Декларация - Съгласие от същата дата. В посочените документи - договор за мобилни услуги и декларация-съгласие била допусната грешка - презимето и фамилията на Н.Х.А. били разменени.

Св. Венцислав В. се подписал в тези документи като представител на Оператора и попълнил навсякъде ръкописният текст, вкл. и имената на потребителя. Процесният договор за мобилни услуги представлявал „прехвърляне” от предплатена карта към абонаментна програма със СИМ - карта № +359*********. Стандартният месечен абонамент бил в размер на 29,99 лева за срок от 24 месеца. После от името на Н.Х.А. подписите положени в гореизброените документи, били положени от обвиняемия М.. М. дал на св. В. подписаните документи.

Свидетелят В. сканирал комплекта документи и ги „качил” в електронната програма „Документна система” на „Теленор България” – ЕАД - гр. София, като по този начин тези документи били изпратени директно към Оператора,  а оригиналните екземпляри били изпратени по-късно за проверка към централния офис на „Авенир Телеком” – ЕООД - гр. София и след проверката били препращани към „Теленор България” – ЕАД - гр. София. По този начин гореописаният договор бил активиран.

Обвиняемият М. отново, на 19.08.2016 г., отишъл в магазин „Интернити”, който се намирал в гр. Разград, на ул. „Дунав” № 40, в магазин „Билла”.

М. отново носел със себе си личната карта на дядо си. Посредством нея искал да сключи договор за мобилни услуги с „Теленор България” – ЕАД - гр. София, като използва неговите лични данни. М. нямал намерение да се задължава по договора, а само да черпи правата, които предоставял договора за мобилни услуги.

В магазина М. се срещнал отново със св. В.А.В. - продавач консултант и избрал договор за мобилни услуги. Представил на св. В. лична карта № ********* на дядо му - Н.Х.А.. Въз основа на представената лична карта, св. Венцислав В. съставил договор за мобилни услуги с № ********* от дата 19.08.2016 г. между „Теленор България“ ЕАД гр. София и Н.Х.А., ведно с Приложение - ценова листа за абонаментни планове и Декларация - Съгласие от същата дата. В посочените документи била допусната грешка, тъй като презимето и фамилията на Н.Х.А. били разменени.

Св. Венцислав В. се подписал в тези документи като представител на Оператора и попълнил навсякъде ръкописният текст, включително имената на потребителя.

Този договор представлявал нов договор за мобилна услуга, по който била предоставена за ползване СИМ-карта № +359********* със стандартен месечен абонамент 11,99 лева. Към договора бил закупен и платен в брой мобилен телефон, марка „LENOVO”, модел „Vibe Pirn Dual Black” c ИМЕИ 861116030977757. После от името на Н.Х.А. подписите положени в гореизброените документи, били положени от обвиняемия М., който дал на св. В. подписаните документи. Свидетеля В. ги сканирал и ги „качил” в електронната програма „Документна система” на „Теленор България” – ЕАД - гр. София, като по този начин тези документи били изпращани директно към Оператора, а оригиналните екземпляри били изпратени по-късно за проверка към централния офис на „Авенир Телеком” – ЕООД - гр. София и след проверката били препращани към „Теленор България” – ЕАД - гр. София. По този начин договорът бил активиран.                     

На 01.03.2017 г. Н.Х.А. починал.

„Теленор България” – ЕАД - гр. София изпратил до Н.Х.А. покана за доброволно изпълнение, в която се посочвало, че към 05.11.2018 г. Н.Х.А. има просрочено задължение към „Теленор България” ЕАД - гр. София в размер на 1 079,60 лева за ползвани мобилни услуги. Дъщеря му – св. Нуртен Наджиева Алиосманова, тъй като баща й бил починал, а и тъй като знаела, че никога не е ползвал мобилни услуги с нито един мобилен оператор в Р България, се досетила, че някой е злоупотребил с неговите лични данни. Поради това на 12.12.2018 г. подала жалба в РУ МВР – Разград (л. 7, т. 1 от ДП).

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателства:

- показанията на свидетелите Ф.А., Веселин Йончев, Нуртен Алиосманова, Венцислав В.;

- заключенията на вещите лица по графологическата експертиза (л. 95 и сл., т. 1 от ДП), комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза (л. 121 и сл., т. 1 от ДП);

- писмените доказателства: договори и др. от „Теленор България“ ЕАД, справки и др. от „Авенир Телеком“ ЕООД гр. София, акт за смърт (л. 154, т. 1 от ДП), удостоверение за наследници (л. 155, т. 1 от ДП), справка за съдимост (л. 67, т. 1 от ДП), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 70, т.1 от ДП), характеристична справка (л. 67 и сл., т. 1 от ДП).

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП графологическа експертиза се установява, че:

- ръкописният текст в оригинали на договори за мобилни услуги и придружаващите ги документи с номера както следва № ********* от дата 28.06.2016 г., ценова листа към него, декларация - съгласие от същата дата,  № ********* от дата 19.08.2016 г., ценова листа към него, декларация - съгласие от същата дата са изпълнени от св. В.А.В.;

- подписите, положени в графа „подпис на представителя на оператора” в договори за мобилни услуги № ********* от дата 28.06.2016 г. и № ********* от дата 19.08.2016 г. са изпълнени от св. В.А.В.;

- подписите, положени в графа „подпис на потребителя” в договори за мобилни услуги с номера както следва № ********* от дата 28.06.2016 г., ценова листа към него, декларация - съгласие от същата дата, № ********* от дата 19.08.2016 г., ценова листа към него, декларация - съгласие от същата дата са били изпълнени от обвиняемия М.О.М..*** намира, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.

На посочените дати обвиняемият М. е представил на служител на оператора лична карта на дядо си и в бланката на договорите, с посочен потребител Н.А.– дядо на обвиняемия, е положил подписи в графа „подпис на потребителя” в договори за мобилни услуги № ********* от 28.06.2016 г., ценова листа към него и декларация - съгласие от същата дата и № ********* от 19.08.2016 г., ценова листа към него, декларация - съгласие от същата дата. Обвиняемият е ползвал подписаните договори пред съответното длъжностно лице на мобилния оператор. С деянието си М. е осъществил състав на престъплението по 309, ал. 1 НК, тъй като съставил неистински частен документ – договор за мобилни услуги и го употребил, за да докаже, че съществува правно отношение с „Теленор България“ ЕАД.

Договорите са частни документи и са неистински, защото им е придаден вид, че съдържат изрично писмено волеизявление на потребител на мобилни услуги – Наджи Алиосманов. На договорите е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на Наджи Алиосманов, а не на обвиняемия, който действително ги е съставил.

Двете деяния са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината и всяко следващо е продължение на предходното, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 26, ал.1 от НК.

М. е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е че представя чужда лична карта, че сключва договорите от името на дядо си - Н.Х.А., без негово съгласие. Съзнавал е, че създава и ползва документи за мобилни услуги, с посочен потребител дядо му. Съзнавал е, че полага подпис под договора, макар че като потребител е вписан дядо му.

Възможността престъплението да е извършено в съучастие с други лица е извън предмета на произнасяне на съда и не изключва възможността М. да понесе съответната наказателна отговорност.

 

От комплексната СППЕ се установява, че:

Няма данни М.О. да е възприемал илюзорно и халюцинаторно обективната действителност, няма данни за налудни преживявания, няма данни да е бил в помрачено състояние на съзнанието, както и при него да е налице напреднала и дълбока епилептична промяна на личността. В действията му има умисъл, смислова връзка. Интелектуалният му дефицит и личностовите му особености илюстрират затруднения в контрола на нагонните импулси, което се манифестира чрез неговото поведение, но в количествен аспект, а не в качествено нарушение поради „дълбока умствена непълноценност или душевна болест”.

Психичното състояние позволява на М. М. да участва във фазите на наказателното производство и да носи наказателна отговорност за деянията си.

Цитираните заболявания у М. не му пречат правилно да възприема фактите от обективната действителност, както и да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както към момента на извършване на деянието така и към настоящия момент.

Регистрираната характеропатия е действала като улесняващ поведението му фактор, в смисъл на по - слаби задръжки и недооценъчност.

Поради това съдът намира, че обвиняемият е наказателноотговорен. Състоянието може да се преценява като улесняващ поведението му фактор, но не като такъв освобождаващ го от наказателна отговорност.

Очевидно М. не се е възползвал от личните данни на дядо си и съставените договори, само за да получи достъп до съответните услуги и устройства, а и за да се освободи от задължението да ги заплаща, тъй като има натрупано значително задължение. Последващите действия на страна по договора и сторниране на задължението, на което се позовава защитата не са основание за извод, че деянието няма обществена опасност или тя е незначителна.

Съдебният състав на ОС Разград намира жалбата за неоснователна. Безспорно се установява от събраните доказателства, че М. е осъществил състава на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. Събраните доказателства са годни и достатъчни, за да се приеме описаната фактическа обстановка. В бланката за разпит на родствениците на обвиняемия се съдържа предупреждението за възможността да откажат да дадат показания. Улесняващото поведение на служител на мобилния оператор и здравословното състояние на обвиняемия на сочат, че е налице липса или явна незначителност на обществената опасност на деянието. М. е извършил две деяние, продължително време не е заплащал дължимите суми и следва да понесе наказателна отговорност за деянието си.

Налице са предпоставките на чл. 78а НК и законосъобразно М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Наказанието е наложено в минималния размер и не може да бъде намалено, съответно няма явна несправедливост на наложеното наказание.

Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на РС. При проверка на законността и обосноваността на обжалваното решение не се установяват нарушения, предполагащи отмяната или изменението му.

Решението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

Р         Е       Ш     И :

Потвърждава решение №558/21.11.2019 г. по ан дело №727/2019 г. на Районен съд – гр. Разград.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                         Членове: 1.                         2.

ДГ