РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Монтана, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500288 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на В. А.,
представлявана от особен представител адв. М.К., против решение на Районен съд –
Монтана от 30 юли 2021 г. по гр. д. № 448/2020 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, защото съдът е приел за
установено съществуването на вземане само въз основа на съдебно-счетоводна експертиза,
но без да обсъди възражението за противоречие на клаузи от договора с разпоредби на ЗЗП.
Заявено е искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което МОС да отхвърли
иска като неоснователен.
Въззиваемата страна „БНП П.п.ф.“ С. А. оспорва доводите във въззивната жалба и
моли да бъде оставена без уважение, а решението на МРС – потвърдено, като се присъдят и
разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във
връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – Монтана е бил предявен иск за установяване съществуването на вземане
1
на „БНП П.п.ф.“ С. А. против В.А., произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки.
Въззиваемата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр.д. № 2710/2019 г. за сумата 1976,26 лв главница, 198,97 лв възнаградителна лихва за
периода 1 октомври 2018 – 3 април 2019, 105,27 лв лихва за забава за периода 3 април 20219
– 11 октомври 2019 г. и законна лихва върху главницата от 29 октомври 2019 г. до
окончателното изплащане на дълга.
След изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 5 от ГПК е бил предявен искът по чл.
422 от ГПК, като за уважаването му МРС е приел, че между страните е бил сключен договор
за потребителски кредит и заедно с него е издадена кредитна карта с кредитен лимит от 2000
лв. От заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза е установено, че
въззивницата е усвоила кредита, но не е внасяла погасителни вноски след 4 февруари 2019 г.
Първоинстанционният съд не е намерил противоречие между договора и правилата
на Закона за потребителския кредит освен в частта за договорната лихва, която надхвърля
три пъти размера на законната лихва.
В първоинстанционното производство е изследван и въпросът дали договорът е
подписан от длъжницата. След извършено графологическо изследване е установено, че
подписът е положен от въззивницата.
Въззивният съд намира постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Безспорно е по делото, че на 18 юни 2017 г. между „БНП П.п.ф.“ ЕАД и В.А. е бил
сключен договор за потребителски кредит с издаване на кредитна карта. Потребителският
кредит е на стойност 399 лв, а лимитът на кредитната карта – 2000 лв. Кредитът е със срок за
издължаване 9 месеца при уговорена възнаградителна лихва от 34,94% на равни месечни
вноски от по 52,29 лв.
Относно кредитната карта страните договорили възнаградителна лихва от 35%.
От заключението по назначената счетоводна експертиза е установено, че сумата 399
лв е усвоена от длъжницата при купуване на мобилен телефон. Чрез кредитната карта тя е
извършила редица тегления и плащания в периода 30 декември 2017 г. – 15 март 2019 г. в
общ размер от 2 360 лв.
Върху тази сума са начислени такса за теглене от банкомат, както е договорена
между страните (2лв + 2% върху изтеглената сума), такси за справки, месечно обслужване,
застраховки и месечни лихви, също уговорени в договора. Общият им размер е 1079,96 лв.
Между страните изрично е постигнато съгласие задълженията да се погасяват в
последователност: разноски, лихви, главница. Тази последователност е следвана относно
направените от В.А. вноски в общ размер на 1260 лв в периода 29 януари 2018 – 4 февруари
2019 г.
Изчисленията, направени от вещото лице, се основават на договорените между
страните условия, поради което заключението е обективно и следва да се вземе предвид при
установяване размера на дълга.
2
Въззивницата е неизправна страна по договора за кредит, направените от нея
плащания са недостатъчни за покриване на задължението й, поради което е налице дълг,
чието съществуване е установено с обжалванто решение на МРС.
Въззивният съд не намери нарушения на ЗЗП при сключване на договора за кредит.
Всяко от задълженията е конкретно посочно в договора и длъжницата е била запозната с
текста му.
Неоснователно е възражението, че липсва погасителен план към договора. Такъв е
съставен и е неразделна част за договора за кредит за купуване на мобилен телефон.
Относно задълженията по кредитната карта предварително съставяне на погасителен план е
невъзможно, тъй като длъжникът е свободен да оперира с картата в рамките на определения
му лимит и не може отнапред да се знае какви суми ще усвои в отделните месеци, за да се
предвиди план за погасяването им.
Относно годишния процент на разходие договорът съдържа данни за формирането
му, поради което не е нищожен.
При този изход на процеса на въззиваемата страна се дължат разноските, направени
във наястощото производство в размер на 100 лв юрисконсултско възнаграждение.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана от 30 юли 2021 г. по гр. д. №
448/2020 г.
ОСЪЖДА В. А., ЕГН **********, да плати на „БНП П. п.ф.“ ЕАД разноски в размер
на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3