№ 71
гр. Пазарджик, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220100345 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Т. С. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Мало
Конаре, ул.******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, чрез адвокат В. Л. С., със
служебен адрес: гр.Пловдив, ж.к.“******** против Община Пазарджик, с
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 28.03.2021г. получил сигнал от
три деца, които намерили изхвърлено куче в безпомощно състояние, в канала
до пътя между селата Мало Конаре и Пищигово.
Твърди, че когато пристигнал на място, установил, че кучето е бяло,
женско, около 5 кг., било обездвижено, но живо. Веднага подал сигнал на 112
за бедстващо животно. В отговор му се обадил дежурния от РПУ Пазарджик
и му казал, че няма никой от районното да дойде и да се оправят, както могат.
Твърди, че от телефон 112 му обяснили, че няма да получат помощ от
държавните институции, но трябва да закарат веднага кучето на ветеринар.
Ищецът твърди, че нямал автомобил и не знаел какво да прави. На
помощ се отзовала майката на децата, които били намерили кучето, г-жа Ц.
1
Ц.. С нея го закарали до ветеринарна клиника „Стилвет“ в гр.Пазарджик,
където било прегледано и настанено за лечение.
Твърди, че на 31.03.2021г. подал и писмен сигнал за случая по реда на
чл.16 от ЗЗЖ до Община Пазарджик на електронната им поща. Тъй като не
получил отговор, а имал нужда от съдействие, отишъл директно до
Общината, за да ги информира за случилото се.
Сочи, че след няколко дни му се обадили от клиниката, че прогнозите
за кучето не са добри. Въпреки направените множество медикаментозни
интервенции и тестове, рентген и животоспасяващи манипулации,
състоянието му не предвещавало добри резултати. Нараняванията били
сериозни. Те не можели да направят нищо повече и ако искал трябвало да го
закара в София за операция, която щяла да струва стотици левове, без
гаранция, че ще живее. Съветът на ветеринарите бил, че е най-добре кучето
да се „приспи“.
Ищецът твърди, че той не можел да вземе такова решение, имал нужда
от помощ, но не получил такава от нито една държавна институция,
отговорна за грижите към бездомните животни. Отново отишъл да потърси
съдействие от Общината, но дори не му дали възможност да говори с
инспектора по екология. Чул се с ветеринарите в клиника „Стилвет“, които му
обяснили, че трябва да вземе кучето или да го евтанизират, както и да плати
сметката от 200 лева. Ищецът нямал никаква финансова възможност, нито
автомобил, а и прогнозите за лечение на кучето не били обещаващи. Не
можел да го вземе в това състояние и го остави в клиниката, където
впоследствие разбрал, че е било „приспано“. След това от „Стилвет“
започнали да го търсят за заплащане на сметката.
Ищецът счита, че това не било негово задължение, а на Община
Пазарджик, които имали гласуван и държавен, и общински бюджет, както и
съответните служители и органи, за да поемат тази отговорност. Тя е уредена
и в Закона за защита на животните. Въпреки, че бил свършил работата на
общината, ветеринарната клиника си търсела парите от него, което довело и
до спречквания със собственика.
Твърди, че когато поискал да му бъде издаден протокол или епикриза на
кучето, която да представи в Община Пазарджик, за да заплатят те тази
сметка, докторът му отказал и го заплашил, че ако не дойде по най-бързия
2
начин с парите, никога повече няма да приеме животно в клиниката си, което
води той, а колкото до документите, които искал, за да ги представи в
Общината, такива изобщо няма да му издаде. Той не искал да има никакви
проблеми с местната администрация и управление. Имал обаждане от доктора
на Общината И. Т., който тактично му обяснил, че за безстопанствени кучета
не трябва да се издават фактури.
Ищецът твърди, че тъй като се грижел за още няколко безстопанствени
животни, някои от които също настанени в клиники, заплащането на тази
сума му причинило изключителен стрес. Оказало се, че свършил чужда
работа, тази на Община Пазарджик, за която дори не получил разходите си, а
като компенсация преживял много стрес, негативни емоции и психически
дискомфорт.
На 22.04.2021г. ищецът събрал тези 200 лева и отишъл до клиника
„Стилвет“, където заплатил лечението и престоя на изхвърленото на
28.03.2021г. куче в канала до с.Мало Конаре.
През лятото спасил още няколко бездомни кучета, които водел в
клиники и след това полагал грижи за тях – хранел ги, гледал ги и им търсил
осиновители. Това не било негово задължение, а на Община Пазарджик, която
и до ден днешен е абсолютно абдикирала от своите задължения и
отговорности, съгласно Закона за защита на животните. Посочва, че като него
имало и други хора, у които имало човечност и състрадание и не можели да
подминат бедстващо животно, наранено или болно. Помагали на тези
бездомничета, което било свързано с не малко финансови средства, освен с
големи усИ. и време. Вършели работата на местната управа, която не само не
оказвала никакво съдействие, но дори не компенсирала разходите им.
Твърди, че на 24.11.2021г.. за пореден път препратил сигнала, който
пуснал на 31.03.2021г., чрез имейл до официалния имейл на Общината, като
на 25.11.2021г. получил отговор с входящ номер 44-3947/25.11.2021г.
Твърди, че на 06.09.2021г. намерил бедстващо куче, може би било
блъснато или пребито, на кръстовището между ул.“**“ и ул.“*“ в селото. То
лежало на пътя и не можело да се изправи, влачело се на улицата. Съобщил за
случая на телефон 112 и на горещия телефон на БАБХ, за което имало
констативен протокол, уведомил и Община Пазарджик с имейл, изпратен на
10.09.2021г., като получил входящ номер 44-3186-10.09.2021г. Кучето било
3
кръстоска, мъжко, около година на възраст, бяло-черно на цвят, вероятно със
счупен гръбнак.
Твърди, че никой от държавните органи не дошъл да окаже помощ на
кучето, въпреки че чакал повече от час при кучето на пътя. Не можел да го
оставя да умре на улицата в мъки и го прибрал. Въпреки изпратения имейл до
общината и още няколко проведени разговора на 112, за кучето не се
поинтересувал никой от лицата, в чиято отговорност било това, съгласно
чл.116 ал.1 от ЗЗЖ.
Твърди, че на 09.09.2021г. с г-жа И. А. от гр.Пазарджик го закарали във
Ветеринарната клиника към Тракийския Университет в Стара Загора. Там го
прегледали, направили необходимите изследвания и рентген, от които
установили, че кучето е със счупен гръбнак и състоянието му не е добро.
Издали му епикриза, с предложение то да се евтаназира, защото едва ли ще
може да ходи, дори и след операция, а имало и проблеми с уринирането,
които също нямало шанс да се решат. Ищецът нямал пари за операция, но не
му давало сърце и да го евтаназират. Платил сметката до момента и прибрал
кучето. Нямало как да го върне на улицата, защото там щяло да умре, но и не
можел да го задържи. Кучето не можело да се движи, уринирало с катетър. За
ищеца било непосилно да го лекува и обгрижва.
Твърди, че Общината изобщо не се заинтересувала от съдбата на
животното, а ищецът, след многобройни молби и публикации в интернет,
което породило голям обществен интерес в социалната мрежа Фейсбук,
намерил една английска организация в България - Santеrpaws Bulgarian Rescue
- Reg Charity №:1 1 83401, намираща се в с.Староселци, общ.Плевен, които се
съгласили да вземат кучето при тях. Те имали възможност да му подсигурят
всичко необходимо за лечението му, операция и инвалидна количка, ако не
проходи и да се грижат за него, ако никой не го осинови. Така кучето имало
късмет и било откарано до организацията доброволно от г-н И. Р. от
гр.Пловдив.
Сумата, която ищецът заплатил във Ветеринарната клиника, на
09.09.2021г., била 38.01 лева, като му издали следните документи по случая, а
именно: Епикриза от 09.09.2021г., клиничен протокол 6389 на п.н. 4939 от
09.09.2021г. и касова бележка, прикрепена към него.
Твърди, че след като Община Пазарджик изобщо не се заинтересувала и
4
за двата случая, по които ги уведомил многократно, след проведените
многобройни разговори и молби за съдействие и помощ без никакъв резултат,
на 24.11.2021г. подал заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд -
Пазарджик, с което искал да му се възстановят от Общината, сумите от 200
лева и 38.01 лева, заплатени от него за лечението на двете наранени кучета от
28.03.2021г. и от 06.09.2021г. Впоследствие на 30.11.2021г. по ЧГД 4048/21г.,
Районен Съд - Пазарджик му издал и заповедта за изпълнение. За негово
изумление и голямо разочарование, Общината отново абдикирала от
отговорност и вместо да заплати дължащите му се от нея суми, тя възразила
срещу издадената заповед. Така съгласно Разпореждане №7335/23.12.2021г.,
връчено му на 30.12.2021г. следвало в едномесечен срок да предяви
установителен иск за претенцията си, което правел с настоящото.
При така изложеното от него, счита, че и в двата описани случая от
28.03.2021г. и от 06.09.2021г.. Община Пазарджик, в качеството си на орган
на местната власт, не е изпълнила свое задължение, вменено й съгласно чл.16
и сл. от ЗЗЖ да осигури спешна ветеринарно-медицинска помощ в случай на
намерено болно или наранено животно, както и да осъществи надзор и грижи
спрямо бездомните кучетата на нейната територия.
Тъй като от негова страна, той извършил действия по водене на чужда
работа без пълномощие в интерес на Община Пазарджик, като изпълнил
нейно задължение, счита че последната следва да му възстанови извършените
от него разходи, заедно с лихвите, с което обосновава правния си интерес от
завеждане на настоящия иск.
Моли съда да уважи иска му, като установи, че Община Пазарджик му
дължи сумите, постановени от Районен съд - Пазарджик по ЧГД 4048/2021г.,
ведно с лихвите за забава, както и да осъди ответника да му заплати същите,
както следва: сумата от 200.00 лева - главница по фактура
**********/22.04.21г. на клиника „Стилвет“ гр.Пазарджик, ведно с лихва за
забава от 22.04.21г. до 26.01.2022г.; сумата от 15.56 лева - лихва за забава от
22.04.2021г. до 28.01.2022г. върху сумата от 200,00 лева; сумата от 38.01 лева
- главница по фискален касов бон на Ветеринарна клиника към Тракийския
университет в гр.Стара Загора; сумата от 1.57 лева - лихва за забава от
10.09.2021г. до 28.01.2022г. върху сумата от 38,01 лева; законната лихва
върху горните суми от момента на завеждане на исковата молба до
5
окончателното им заплащане.
Претендира разноски по делото - адвокатски хонорар и държавни такси.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който е взето становище, че искът е
недопустим, по следните съображения:
Съгласно чл.415 ал.3 от ГПК искът по ал.1, т.1 е установителен, тъй
като от Община Пазарджик е подадено възражение в срок, а с петитума на
исковата молба се претендира да бъде осъдена Общината да заплати на ищеца
изброените в петитума суми.
Ако съдът приеме, че е предявен осъдителен иск, исковата молба следва
да бъде оставена без движение, тъй като не отговаря на чл.127 ал.4 от ГПК,
изискваща по осъдителен иск за парично вземане, ищецът да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане. Ако приеме, че искът е допустим и
исковата молба е редовна, заявява, че искът е неоснователен, както за
главниците, така и за лихвите.
Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се
базират претенциите на ищеца не отговарят изцяло на действителното
положение.
Оспорва, че само Общината като юридическо лице има задължения за
полагане на грижи за безстопанствените кучета.
Оспорва като невярно твърдението, че кучетата и в двата случая, за
които се претендират сумите, са били безстопанствени.
Твърди, че ищецът е собственик на кучето, представено във
Ветеринарна клиника за дребни животни в гр.Стара Загора.
Твърди, че няма нормативно задължение за ищеца да се грижи за
безстопанствени кучета.
Твърди, че е налице т. нар. „дарствена гестия“.
Твърди, че общината не е единствената институция, носеща
отговорност, съгласно Закона за защита на животните.
Оспорва твърденията в исковата молба, същите са неверни.
Възразява, че липсват доказателства за изложените в исковата молба
6
обстоятелства.
Оспорва като невярно твърдението, че д-р И. Т. се бил обадил на доктор
във ветеринарна клиника „Стилвет“, че за безстопанствени кучета не
трябвало да се издават фактури. На същата клиника Община Пазарджик
изплащала дължимите суми за извършени от тях ветеринарни услуги, за
което представя писмени доказателства.
Оспорва твърденията, че във ветеринарните клиники са направени
медицински интервенции. Оспорва необходимостта от такива интервенции и
съответно разходите за тях.
Твърди, че Община Пазарджик изпълнява нормативните си задължения
по чл. 47 от ЗЗЖ.
Оспорва, като неоснователни, предявените против Община Пазарджик
искове за заплащане на главници и лихви.
Оспорва, че само Общината като юридическо лице има задължения за
полагане на грижи за безстопанствените кучета.
Сочи, че съгласно чл.16 ал.2 от Закона за защита на животните, освен
органите на местната власт, съдействие за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или
друг обект по ал.6, т.1-3 оказват и Областната дирекция по безопасност на
храните и Районното управление на Министерството на вътрешните работи.
Освен това, съгласно чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, кучетата са под надзора и грижите на
общините и организациите за защита на животните. Такава организация е
Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ”.
Оспорва, като невярно твърдението, че кучетата и в двата случая, за
които се претендират сумите, са били безстопанствени. Твърди, че липсват
доказателства, че и в двата случая кучетата са били безстопанствени. Ищецът
не представял доказателства в подкрепа на своето твърдение, а
доказателствената тежест е негова. Възможно било кучетата да са избягали от
стопанина или да са се загубили. Дори в т.1 от исковата молба ищецът
твърдял, че е намерено изхвърлено куче в безпомощно състояние, т.е. кучето
не е безстопанствено, то е имало стопанин, който го е изхвърлил; а в сигнала
от 31 март 2021г. твърдял, че кучето е изхвърлено с чувал.
Сочи, че в представения с исковата молба клиничен протокол от
7
09.09.2021г. от Клиника за дребни животни от гр.Стара Загора /в два еднакви
екземпляра, като към единия екземпляр е приложен касов бон/, ищецът е
посочен като собственик на представеното куче.
Твърди, че нямало нормативно задължение за ищеца да се грижи за
безстопанствени кучета. Съгласно чл.16 ал.1 от ЗЗЖ, който намери болно или
наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните
органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните,
районното управление на Министерството на вътрешните работи или
териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
Твърди, че е налице т. нар. "дарствена гестия". Като изискване за
правомерното поемане на чуждата работа е разумната причина за
извършването на действията, а в случая не е налице разумна причина от типа
на заплаха или опасност за интересите на общината, т.е. изводът е, че става
дума за „дарствена гестия“, а тя за разлика от общата не подлежи на
обезщетяване.
Сочи, че с оглед направените в исковата молба изявления от страна на
ищеца, че доброволно е водил още безстопанствени кучета в клиники,
полагал грижи за тях, хранел ги, гледал ги и им търсил осиновители; и поради
тази причина следвало да се приемат и процесните действия в смисъл "за
доброто на животните”. В случаите ищецът е изпълнил своя морален дълг да
помогне на страдащи кучета.
Твърди, че с настоящата искова молба не се оборва възражението им, че
е налице дарствена гестия.
Твърди, че освен това са налице противоречия. Случаите, предмет на
исковата молба са от 28.03.2021г. и 06.09.2021г. За случая от 28 март 2021г.
ищецът е подал сигнал на 31 март 2021г., т.е. три дни след намирането на
кучето в канал на пътя Мало Конаре - Пищигово. За този случай е изпратил до
Община Пазарджик и писмо с вх.№44-3947 от 25 ноември 2021г. За случая с
кучето на кръстовището на ул.“**“ и ул.“*“ в с.Мало Конаре, ищецът в
писмото до Община Пазарджик с вх.№44-3186 от 10.09.2021г. говорел за
сигнал от 06 юни 2021г. и ги уведомявал, че на 09.09.2021г. е завел кучето в
Стара Загора. За това куче ищецът е посочен като собственик. С оглед
противоречията, явно с цел да получи пари от общината, на 30 ноември 2021г.
е подал заявлението по заповедното производство, а на 31 януари 2022г. е
8
предявил иска.
Посочва, че Община Пазарджик е ответник по иска на Т. С. К. по чл.61
от ЗЗД за разноските, които е направил във връзка с описаните в исковата
молба два случая с наранени безстопанствени животни - кучета. Твърди, че
Законът за защита на животните не създавал задължение само за Общината.
Съгласно чл.16 ал.2 от Закона за защита на животните, освен органите на
местната власт, съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска
помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал.6, т.1-3
оказват и Областната дирекция по безопасност на храните и Районното
управление на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.47 ал.3 от
ЗЗЖ, кучетата са под надзора и грижите на общините и организациите за
защита на животните. Такава организация е Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-
ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ”.
Следователно отговорност заедно с Община Пазарджик следва да носят
и Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик, която е
юридическо лице, съгласно чл.7 от Закона за българската агенция по
безопасност на храните и Областната дирекция на МВР - Пазарджик, която е
юридическо лице, съгласно чл.37 ал.2 от Закона за Министерство на
вътрешните работи, както и Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА НА
ЖИВОТНИТЕ”.
На основание чл.219 ал.1 от ГПК привлича като трети лица-помагачи на
страната на ответника Община Пазарджик: Областната дирекция по
безопасност на храните Пазарджик, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Пазарджик и Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА
НА ЖИВОТНИТЕ”.
Посочва, че освен това ищецът сочи, че кучетата и в двата процесни
случая са били наранени, което е проява на жестокост към животното и
подлежи на разследване от органите на МВР. Оспорва твърденията в исковата
молба. Ищецът твърдял, че на 28.03.2021г. получил сигнал за изхвърлено
куче в безпомощно състояние в канала до пътя между селата Мало Конаре и
Пищигово. Сигнал бил подал веднага на тел.112 и в РПУ, т.е. на 28.03.2021г.,
но в Община Пазарджик ищецът подал сигнал на 31.03.2021г. Ищецът не е
потърсил веднага съдействието от Общината, а 3 дни след като е настанил
кучето във ветеринарна клиника „Стилвет“ за лечение.
9
Не било вярно, че след подаването на сигнала ищецът е отишъл
директно в Общината, за да информира за случилото се - ищецът не сочел
дата - кога е отишъл в Общината, нито кого е информирал в Общината.
Не било вярно твърдението, че отново отишъл да търси съдействие от
Общината и не му била дадена възможност да говори с инспектора по
екология. Отново ищецът не сочел нито дата на посещаване на общината,
нито кой не му е дал възможност да говори с инспектора по екология.
Известно било, че всички граждани имат свободен достъп до общинската
администрация, а ограниченията са били само с оглед пандемията - маски и
спазване на дистанция. Не било вярно твърдението, че за двата случая бил
уведомявал многократно общината и провел многобройни разговори за
съдействие и помощ - не сочел кого е уведомил за двата случая и с кого е
разговарял многократно. Липсвали доказателства за горните твърдения.
Липсвали доказателства кога е било закарано във ветеринарна клиника
„Стилвет“ кучето, което бил намерил на 28.03.2021г.
Оспорва твърдението, че д-р И. Т. се бил обадил на доктора във
ветеринарна клиника „Стилвет“, че за безстопанствени кучета не трябвало да
се издават фактури. Това твърдение не било вярно. Напротив - от ветеринарна
клиника „Стилвет’” ЕООД имало извършени ветеринарни услуги за
безстопанствени кучета и Общината е изплащала задълженията по издадените
фактури.
Оспорва твърденията, че във ветеринарните клиники са направени
медицински интервенции. Оспорва необходимостта от такива интервенции и
съответно разходите за тях.
Ищецът признавал в исковата си молба, че нараняванията на кучето,
което е закарано във ветеринарна клиника „Стилвет“ са били сериозни и
ветеринарите са дали съвет, че е най-добре кучето да се приспи/евтаназира. С
оглед горното оспорва необходимостта от направените във ветеринарна
медицинска клиника „Стилвет“ медицински интервенции и съответно
разходите за тях.
Оспорва необходимостта от направените във ветеринарна клиника за
дребни животни в гр.Стара Загора медицински интервенции и съответно
разходите за тях, видно от признанията в исковата молба и епикризата,
издадена от Клиника за дребни животни гр.Стара Загора. Освен това
10
разходите за това куче следвало да се поемат от ищеца, тъй като той е
посочен за негов собственик в документите, издадени от Клиниката за дребни
животни - гр.Стара Загора.
Сочи, че съгласно чл.47 от ЗЗЖ кучетата се кастрират, обезпаратизяват
и ваксинират срещу бяс и се връщат по местата, от които са взети. Община
Пазарджик изпълнява тези нормативни задължения по ЗЗЖ.
Представя писмени доказателства, подробно описани. Прави искания по
доказателствата.
С Определение №1870/12.09.2022г., постановено в производството по
делото, на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на трето
лице помагач по делото на страната на ответника Областна дирекция по
безопасност на храните Пазарджик, Булстат *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пазарджик, ул.“*******, представлявана от директора д-р
К. К. и е конституирана Областна дирекция по безопасност на храните
Пазарджик като трето лице помагач по делото на страната на ответника. На
основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на трето лице
помагач по делото на страната на ответника Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Пазарджик, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.„Съединение” №3 и е
конституирана Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Пазарджик, като трето лице помагач по делото на страната на ответника. На
основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на трето лице
помагач по делото на страната на ответника Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-
ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.„Акад. Стоян Аргиров” №37, представлявано
заедно и поотделно от председателите А. Н. П. и Г. А. М. и е конституирано
Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ”, като трето
лице помагач по делото на страната на ответника.
С протоколно определение от 31.10.2022г., постановено в
производството по делото, на основание чл.232 ал.1 от ГПК е прекратено
производството по делото по предявения от ищеца против ответника
осъдителен иск. Определението за частичното прекратяване на
производството по делото не е обжалвано от страните и е влязло в законна
сила.
11
Производството по делото е продължило по предявения установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД.
В проведените по делото съдебни заседания, ищецът и неговият
пълномощник поддържат предявения установителен иск и молят съда да го
уважи като основателен и доказан. Претендират разноски. Подробни
съображения по съществото на правния спор са изложени в представените по
делото писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли искът да бъде
отхвърлен изцяло, с присъждане на разноските по представения списък по
чл.80 от ГПК. Доводи по същество са изложени в писмена защита.
Третото лице помагач - Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА НА
ЖИВОТНИТЕ”, чрез законния си представител, взема становище за
основателност на иска.
С писмено становище, представено за първото по делото съдебно
заседание, третото лице помагач Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Пазарджик, моли да бъде постановено решение, с което да
се отхвърли исковата молба на ищеца, като неоснователна и необоснована.
Третото лице помагач Областна дирекция по безопасност на храните
Пазарджик не изпращат свои представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
ответника, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 24.11.2021 год., ищецът е подал в Районен съд - Пазарджик
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника Община Пазарджик, в качеството на длъжник, въз основа, на което
е образувано ч.гр.дело №4048/2021г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Заявлението е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№2249 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 30.11.2021
год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител
и кредитор следните суми: главница в размер на 200,00 лева, ведно със
законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 11,89 лева за периода от 25.04.2021г. до 24.11.2021г., главница в
размер на 38,01 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане
12
на вземането, лихва за забава в размер на 0,66 лева за периода от 10.09.2021г.
до 24.11.2021г., както и съдебни разноски по делото за държавна такса в
размер на 25,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Водене на чужда работа без пълномощие. След надлежно
уведомяване на Общината за наличие на бестопанствено нейно куче,
нуждаещо се от ветеринарно-медицинско обгрижване и лечение, общината
проявила бездействие. Същата дължала обезщетение за задълженията, които
заявителят бил поел, както и разноските, заедно с лихвите – главница по
фактура номер ********** от 22.04.2021г. и главница от 38.01 лева по
Клиничен протокол номер 6389 на п.н. 4939 от 09.09.2021г.
Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК от
длъжника, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Предвид това на кредитора са дадени
указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В
законния едномесечен срок, ищецът е предявил настоящия установителен иск
с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД.
С оглед на горното, съдът приема, че предявеният установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД е
процесуално допустим и подлежи на разглеждане за следните суми: за
главницата в размер на 200,00 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2021г.
до изплащане на вземането, за лихвата за забава в размер на 11,89 лева за
периода от 25.04.2021г. до 24.11.2021г., за главницата в размер на 38,01 лева,
ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането и за
лихвата за забава в размер на 0,66 лева за периода от 10.09.2021г. до
24.11.2021г., т.е. за сумите присъдени с издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
За претендираните с исковата молба вземания за лихва за забава над
размера от 11,89 лева и до размера от 15,56 лева и за лихва за забава над
размера от 0.66 лева и до размера от 1,57 лева, както и за периодите след
датата 24.11.2021г. до датата 28.01.2022г., които не са предмет на заповедното
производство, исковите претенции се явяват процесуално недопустими и като
такива следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото по
отношение на тях ще следва да се прекрати.
13
По съществото на допустимия иск с правно основание чл.415 ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД, съдът приема следното:
В подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба и по-
конкретно за претенцията си по пункт първи на същата - за претендираното
вземане за главница в размер на 200,00 лева, ищецът се позовава и представя
фактура №********** от 22.04.2021г., издадена му от „Стилвет“ ЕООД,
с.Сарая на стойност 200,00 лева, с вкл.ДДС и на фискален бон от същата дата
- 22.04.2021г. за заплащане на сумата. Видно от фактурата е, че за дата на
данъчното събитие е посочена датата 22.04.2021г. Фактурата е издадена за
извършени ветеринарни услуги, с количество 5 броя и ед. цена за всяка от
33,33333 лв.
Във връзка с претенцията си по пункт втори на исковата молба, ищецът
представя Клиничен протокол – 6389 на п.н.4939 от 09.09.2021г., издаден от
Клиника дребни животни, ВМФ, ТрУ, гр.Стара Загора, съставен за пациент на
име И., вид: кръстоска – куче, родено на 15.07.2020г., пол: мъжки, микрочип:
няма, кастрация: не. Като собственик е записан ищецът Т. К.. В протокола са
отразени извършените манипулации, а именно: рентгенография – 1бр. КДЖ,
първичен преглед – КДЖ, както и използваните консумативи, съответно за:
рентгенография и за клиничен преглед, на обща стойност 38,01 лева. Сумата е
заплатена на датата 09.09.2021г., видно от приложения фискален бон.
Представена е и Епикриза от същата дата 09.09.2021г., в която е
описано обективното състояние на кучето, констатациите на лекуващия лекар
при извършения клиничен преглед, както и поставената диагноза и очаквания
изход.
По делото са представени и приети изпратените от ищеца до ответната
община на електронната им поща 3 броя сигнали, на които той също се
позовава в исковата си молба.
Първият от тях е с дата 31.03.2021г. и гласи следното: „Здравейте, на
28.03.2021г. получих сигнал от три деца за куче в безпомощно състояние в
канал на пътя Мало Конаре - Пищигово. При пристигането на мястото
установих, куче около 5 кг., бяло на цвят, женско, изхвърлено с чувал,
обездвижено, но живо. Подадох сигнал на 112. От там получих отговор, че
някой трябва да закара кучето до ветеринарна клиника. Получих обаждане от
дежурния в РПУ Пазарджик, че никой няма да дойде на мястото, за да опише
14
сигнала. Излиза, че децата трябва да закарат сами кучето в клиниката,
благодарение на вашата тотална некомпетентност и неорганизираност по
въпроса с изхвърлянето на домашни любимци. Отзова се тяхната майка, с
която транспортирахме кучето до клиника Стилвет, където беше настанено и
прегледано. Установи се ошипяване по цялото тяло, за което препоръчаха
евтаназия, но се намери човек, който да поеме кучето за лечение. Каня Ви
най-учтиво да си платите разходите по кучето, направени в клиника Стилвет
Пазарджик, в противен случай адвокатът ми ще се свърже с Вас за уточняване
на детайлите и завеждане на съдебно дело. Кучето е без наличен чип за
регистрация, следователно си е ваше по закон, за което носите отговорност“.
В писмото е цитирана и разпоредбата на чл.16 от ЗЗЖ.
Писмо със същото съдържание е изпратено от ищеца на електронната
поща на ответника и на датата 24.11.2021г.
Третият сигнал на ищеца до ответника на електронната поща е изпратен
на датата 10.09.2021г. Съдържанието му е следното: „Уважаеми г-н Кмет, във
връзка със сигнал от 06.06.2021г. на горещия телефон на БАБХ за блъснато
или пребито куче в с.Мало Конаре на кръстовището на ул.“**“ и ул.“*“ Ви
сигнализирам, че днес 09.09.2021г. закарах кучето на преглед в Тракийския
университет в гр.Стара Загора. Поради обстоятелството, че към този момент
нямам никакво уведомление във връзка със сигнала за поемане
отговорностите на общината по прилагане на ЗЗЖ чл.16, за което надлежно
със сигнализирал на тел.112, на горещия телефон на БАБХ, ОДБХ
гр.Пазарджик и съответно на Вас. Прилагам епикриза и снимки от случая, ще
ви изпратя допълнителен имейл с искането за покриване разходите по това
безстопанствено куче.“
На датата 06.09.2021г. сигнал за пострадало животно – куче е подаден
от ищеца по телефона и до Областната дирекция по безопасност на храните,
гр.Пазарджик, като данните са протоколирани в изпратения и приложен по
делото документ. По случая е изготвен доклад от д-р Тихомир Трендафилов -
гл. инспектор в отдел ЗЖ, ОДБХ - Пазарджик, в който е отразено, че при
проведения с ищеца телефонен разговор на датата 07.09.2021г., същият го е
уведомил, че е приютил кучето при своите кучета, които се намират в с.Мало
Конаре, общ.Пазарджик.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
15
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.61 ал.1 от ЗЗД.
За да е налице водене на чужда работа без пълномощие е необходимо
да е предприета чужда работа; да съществува намерение да се управлява
чужда работа и това да е извършено доброволно, а не да е задължение по
закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и
е била добре управлявана в чужд интерес, да изпълни задълженията, които
управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения,
които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски, които е
направил - чл.61 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от Закона за защита на животните,
който намери болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за
животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по
безопасност на храните, районното управление на Министерство на
вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната
агенция по горите. Посочените органи от своя страна са длъжни да
съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и
настаняване на животното в приют или друг обект - чл.16 ал.2 от ЗЗЖ. В
чл.15 от ЗЗЖ е вменено на собственика на животни предприемането на мерки
за осигуряване на ветеринарно-медицинска помощ, когато установи признаци
на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане.
Безспорно ответната община е от органите, които дължат съдействие за
осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на
разпоредбата на чл.16 ал.2 от ЗЗЖ. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
§1, т.1 от ДР на Наредба №4/01.02.2021г. за прилагана на Националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Р. България, "безстопанствено куче" е всяко изоставено,
изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено
място без надзор.
В конкретния случай, ищецът, в чиято тежест бе, не доказа твърденията
си в исковата молба, при условията на пълно и главно доказване. Предвид на
това в случая не може да се направи извод, че процесните две кучета са
безстопанствени. Такъв извод за липсата на собственик на животните, който
16
да бъде задължен да полага грижи за тях, би могъл да се формира от мястото,
на което са били намерени животните, тяхното състояние, липсата на
каишка/повод, друг външен белег, както и липсата на други доказателства за
собственост. Без значение за възникване на правото на собственост върху
животните е тяхната регистрация. Издаването на паспорт и поставянето на
чип са мерки, които са насочени към идентификация на кучетата, във връзка
с административнорегистрационния режим. Още повече, че видно от
представения Клиничен протокол - 6389 на п.н.4939 от 09.09.2021г., издаден
от Клиника дребни животни, ВМФ, ТрУ, гр.Стара Загора е, че в него е
вписано името на кучето - И., датата му на раждане - 15.07.2020г., а като
негов собственик е записан ищецът Т. К.. Логично е при снемането на
данните от лекуващия лекар, той да е вписал в протокола информацията,
предоставена му от лицето, което е довело кучето за преглед, т.е. от ищеца.
След изрично направеното от ответника в писмения отговор на исковата
молба възражение относно отразяването, че собственик на кучето е именно
ищецът, последният не взе становище - не възрази, не се позова на допусната
грешка при записването или друго.
Ищецът не установи твърденията си относно двете животни, съответно
техния пол, окраска, здравословното им състояние и осигурените им
медицински грижи. Не доказа, че именно процесните кучета, посочени в
пункт първи и пункт втори на исковата молба, са кучетата, които той е завел,
съответно в клиниката „Стилвет“ в гр.Пазарджик и в клиниката в гр.Стара
Загора. Не посочи причините, наложили транспортиране на второто животно
до клиника чак в гр.Стара Загора. Не установи медицинските
услуги/манипулации по отношение на кучето по пункт първи от исковата
молба. За претенцията си, ищецът се позовава на приложената към исковата
молба фактура, която е с дата 22.04.2021г. и която е издадена за извършени
ветеринарни услуги, с количество 5 броя и ед. цена на всяка услуга от
33,33333 лв., на обща стойност с ДДС в размер на 200 лева. Извършените
ветеринарни услуги не са конкретизирани по никакъв начин. Липсват данни
същите да са направени на кучето по пункт първи от исковата молба. След
направеното оспорване от ответната страна, в тежест на ищеца, бе да
установи тези обстоятелства, което той не направи.
Следва да се отбележи и това, че в сигнала си до община Пазарджик от
31.03.2021г., повторен на 24.11.2021г., ищецът е посочил, че се е намерил
17
човек, който да поеме кучето за лечение. В исковата молба ищецът твърди, че
е оставил кучето в клиниката, където впоследствие разбрал, че е било
„приспано“.
Предвид горното, в случая не могат да се направят изводи относно
проведено лечение на процесните кучета, както и да се направи адекватна
преценка дали леченията са били своевременни, необходими и адекватни.
Оттам не може да се направи и преценка относно това дали извършените
разходи са относими към лечението и съответно дали цените са актуални и
съпоставими към извършените манипулации.
Следва да се отбележи и това, че както в исковата си молба, така и по
реда на чл.176 от ГПК, ищецът признава честата си грижа към нуждаещи се
животни – кучета, вкючително и поемането на разходи по тяхното лечение и
търсенето на осиновители. В исковата молба ищецът твърди, че се е грижел за
още няколко безстопанствени животни, някои от които също настанени в
клиники. Сочи, че през лятото е спасил още няколко бездомни кучета, които
водел в клиники и след това полагал грижи за тях, хранел ги, гледал ги и им
търсел осиновители. Затова именно в негово задължение бе да отграничи и
установи по безспорен и несъмнен начин обстоятелствата относно твърдяните
от него два процесни случая.
За да е налице водене на чужда работа без пълномощие, е необходимо
работата да е осъществена в интерес на доминуса, какъвто в настоящия
случай не се установява, и да са осъществени с намерението да се обслужи
неговия интерес. В правната теория и в съдебната практика се приема, че
съставите на гестията включват и една квалифицирана субективна
предпоставка, а именно управителят да е действал с намерението да
управлява чужда работа и с намерението да обслужи чужд интерес. Гесторът
трябва да действа с преобладаващо намерение да облагодетелства доминуса.
В настоящия случай не може да се направи извод, че ищецът е действал с
намерението да обслужи интереса на ответника.
При тези данни, съдът приема, че по делото не се установи наличието
на предпоставките за възникване на отговорността по чл.61 ал.1 от ЗЗД.
Следователно за ответната община не е възникнало задължение да обезщети
ищеца с претендираните от него разноски.
Предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК,
18
във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД се явява недоказан и неоснователен, поради
което ще следва да се отхвърли изцяло за процесните претендирани вземания
за главници и лихви за забава.
Неоснователна е и акцесорната претенцията на ищеца - за законна
лихва върху главниците до окончателното им изплащане.
Предвид изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева,
с оглед представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и разпоредбата
на чл.25 ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за заплащането на правната
помощ.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. С. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Мало Конаре,
ул.******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, чрез адвокат В. Л. С., със
служебен адрес: гр.Пловдив, ж.к.“******** против Община Пазарджик, с
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД - ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Пазарджик дължи на ищеца
Т. С. К., с ЕГН ********** сумите, присъдени от Районен съд - Пазарджик с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №4048/2021г. по описа на същия съд, както следва: главница в
размер на 200,00 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 11,89 лева за периода от
25.04.2021г. до 24.11.2021г., главница в размер на 38,01 лева, ведно със
законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 0,66 лева за периода от 10.09.2021г. до 24.11.2021г.
ОСЪЖДА Т. С. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Мало Конаре, ул.******,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик да заплати на Община Пазарджик, с
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2 разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
Делото е с участието на трети лица помагачи на страната на ответника
Община Пазарджик, а именно: Областна дирекция по безопасност на храните
19
Пазарджик, Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул.“*******, представлявана от директора д-р К. К., Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.
„Съединение” №3 и Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА НА
ЖИВОТНИТЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул.„Акад. Стоян Аргиров” №37, представлявано заедно и
поотделно от председателите А. Н. П. и Г. А. М..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустим, искът за
установяване дължимост на вземания за: лихва за забава над размера от 11,89
лева и до претендирания с исковата молба размер от 15,56 лева и лихва за
забава над размера от 0.66 лева и до размера, претендиран с исковата молба
от 1,57 лева, както и за периодите след датата 24.11.2021г. до датата
28.01.2022г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта за частичното прекратяване на производството по делото,
решението има характер на определение и съответно подлежи на обжалване с
въззивна частна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати за
сведение и прилагане по ч.гр.дело №4048/2021г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
20