О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№290 23.10.20019г.
гр.Бургас,
Бургаският окръжен съд
наказателен състав На двадесет и
трети октомври две хиляди и седемнадесета
година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ: Даниел Марков
Петя Георгиева
секретар ………………………..
прокурор ……………………..
като разгледа докладваното от съдия Д.Марков
ВЧН дело №963 по описа за 20019г, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал.7
от НПК.
Образувано по повод жалба на М.В.Д. срещу определение
№1338 , постановено на 22.08.2019г. по ЧНД №3650/19г. от Районен съд, гр.Бургас,
с което е оставена без разглеждане жалбата й против постановление на БРП за
прекратяване на наказателното производство по досъд.п. №ЗМ1167/18г. по описа
Първо РУ на МВР-Бургас и прекратено съдебното производство по делото. Моли се
за отмяна на същото и на потвърденото с него прокурорско постановление и
връщане на делото за БРП със задължителни указания.
Съдът като съобрази изложеното в жалбите
и като прецени доказателствата по делото, намира следното :
Досъдебното производство е
образувано за това , че на 11.11.2018г. в гр.Бургас не изпълнил Заповед за
защита от домашно насилие по отношение на М.Д. – престъпление по чл.296, ал.1
от НК.
С постановление от 17.08.2017 г.
на Районна прокуратура – Бургас воденото наказателно производство е прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК поради липса на виновно осъществено деяние, нарушаващо единствено последната заповед за
защита от домашно насилие от 31.10.2018г.
Прекратяването е оспорено от
жалбоподателката Д. пред Районен съд, гр.Бургас. С обжалваното пред настоящата
инстанция определение БРС е прекратил съдебното производство, като е приел, че поради
отсъствието на съставомерни вреди, жалбоподателката няма качеството на пострадал
и не е легитимирана да оспорва по реда на чл.243, ал.3 от НПК, прокуроския акт.
Производството по чл. 243, ал. 4
от НПК обезпечава интересите само на
лице, което при предпоставките на чл. 74 от от НПК може да встъпи като граждански ищец
и/или частен обвинител в наказателния
процес.
Трайно установена съдебна
практика е, че може да се конституира като пострадал само лице, което е
претърпяло вреди от престъплението, независимо дали същите са съставомерни или
несъставомерни, стига да са пряк и непосредствен резултат от престъпното
деяние. От значение е единствено дали вредите се явяват пряка последица от това
деяние, а не правната квалификация на деянието.
Действително деянието по чл. 296, ал. 1 от НК е на просто извършване и
в състава му не се предвижда настъпване на други вреди, освен увредените
обществени отношения относно правилното функциониране на правосъдната система. То
не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими
към определено лице.
В случая обаче, освен липсата на
съставомерни вреди, препятстващи легитимирането на жалбоподателя като пострадал
от престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, следва да се съобрази би ли могла М.Д. да търпи преки и непосредствени вреди от
деянието, независимо дали са съставомерни.
Неизпълнението на заповедта за
защита, включваща двете мерки по чл.5, ал.,т.т.1,3 от ЗЗДН, може да се осъществи в разнообразни форми,
включително и с посегателства върху личността. Ако с поведението си дееца е реализирал
изпълнителното деяние и на друго
престъпление /например срещу личността/, то ще е налице идеална съвкупност с
престъплението против правосъдието. В този случай ползващото се от защитата
лице би придобило качеството на
пострадал, но от престъплението срещу
личността, а не от това по чл.296 от НК, т.к. не е налице поглъщане.
В конкретния случай свид. М.Д. е
посочила посягане от страна на свид.Д. да я удари
и наличие на физически контакт – хващане за косата и якето й, а в жалбата
липсват доводите или твърдения какви точно вреди са причинени и с
какви действия, за да се обсъжда дали същите са пряка последица от деянието, квалифицирано като престъпление
по чл.296, ал.1 от НК.
Следователно, въпреки ограничаващото разбиране на БРС за приложението на чл.74 от НПК, постановеният с
обжалваното определение правен резултат е правилен.
По изложените съображения и на
основание чл.243,ал.7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1338 , постановено на
22.08.2019г. по ЧНД №3650/19г. от Районен съд, гр.Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: