Р Е
Ш Е Н И Е
№328 03.11.2021г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията Костова т. д. № 515 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод искова молба, подадена от „ГАРДЪН БИЙЧ” ООД - в ликвидация,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. к-сЛазур № 15Б, бл. 123, ет. партер, представлявано от
ликвидатор - М.Д.Д., чрез адв. Георги Денборов, със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 6 Б,
ет.5 против „БЪЛГЕРИЪН БИЛДИНГ ЕНТЪРПРАЙСИЗ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 123, ет. партер,
представлявано от управителя Д.Ф.Г. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата 231 439,23 лева, представляваща предоставен от
ищеца заем на ответника по Договор за паричен заем от 10.07.2009 год., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й
заплащане, сумата от 140 586,47 лева, представляваща представляваща дължима
уговорена годишна лихва в размер на 7% за периода 10.07.2010 год. до 27.01.2019
год, ведно със с законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното й заплащане и сумата от 16 329,33 лева, представляваща неустойка
за забавата периода от 28.01.2019 год до 04.10.2019 год. ведно със с законната
лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане, както и
направените разноски по делото.
В исковата молба се
твърди, че на 10.07.2009 г., страните сключили договор за паричен заем, по
силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответното сума в размер на
121 333,00 евро. Ответникът погасил
частично задължението, като остатъкът от неплатената главница възлизал в размер
на 231 439,23 лева. Сумата по договора за заем била приведена от ищцовото
дружество на ответника, по банковата му сметка, на четири части, преди
подписването на договора. Първия превод, за сумата от 25 000 евро, бил
направен на 21.11.2008 г. На 09.12.2008
г. по сметка на ответника била приведена сума от 30 000 евро. Следващия
превод бил на 30.12.2008 г. и бил в размер на 10 000 евро, а последния на
26.01.2009 г. за сумата от 56 333 евро.
Страните постигнали
съгласие, заемателят да дължи на заемодателя годишна лихва в размер на 7% от
заемната сума, като лихвата се дължи след изтичането на гратисен период от една
година от сключването на Договора, а срока за връщане на заема бил уговорен –
10 години, считано от датата на предаване на цялата заемна сума. С договора
била уговорена и неустойка, в случай на забава за връщане на заетата сума,
която била договорена в размер на законната лихва за целия срок на забавата.
Ищецът твърди, че
падежът на задължението е настъпил на 27.01.2019 г., но ответникът не е
изпълнил задължението за връщане на заетата сума. Сочи, че за периода от
10.07.2010 год до 27.01.2019 год., ответникът му дължи договорна лихва по чл. 2
от договора за заем в размер на 140 586,47 лева, както и неустойка за
забава в размер на 16 329,33 лева за периода от 28.01.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба. Представя доказателства.
В предвидения
законов срок, с отговора на исковата молба ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва получаването в заем на
посочените от ищцовата страна суми. Твърди, че между дружествата
не са налице заемни правоотношения, нито съществуват договорености, такива
каквито се сочат от ищеца. Заявява, че съществувалите между страните финансови
отношения, както и тези между техните собственици, са били уредени далеч назад
във времето.
Твърди се от
ответника, че двете дружества били създадени през 2004 г. с инвестиционна цел.
Счетоводно обслужване на дружествата на фамилията Г. - Л.Д.Г., Д.Ф.Г. и М.П.Г., било извършвано от
едно и също лице, като свободното движение на капитали между всички основани от Г. компании е било типично,
като в нито един момент не
са съществували неуредени финансови отношения между тях.
Според ответникът,
дори да са правени междуфирмени преводи, то вписаното основание „фирмен
заем" не отговаря на реалното такова, а се касае за лични капиталови трансфери между свързани лица.
Оспорва се и сключването на процесния договор за заем с дата на подписване
10.07.2009 год., както и се оспорва в хода на делото, че дружеството е
потвърдило действията на лицето, подписало договора.
По – нататък ответникът сочи, че Д.Ф.Г. бил вписан като управител на „Гардън Бийч" ООД на 10.07.2009 г., което съвпадало с
датата на сключването на договора, като счита за нелогично още от първия си ден
като управител, лицето да задължава собственото си дружество при такива
параметри - прекомерно висока лихва от 7% годишно плюс неустойка. Твърди, че
представеният по делото договор не е подписан от представител на ответника,
няма достоверна дата, не е бил доведен до знанието на ответника, поради което
не го обвързва.
Сочи се още, че на
12.01.2010 г. като управител на „Гардън Бийч"
ООД бил Л.Д.Г., който е брат на управителя на ответното дружество - Д. Г.. След
напускането на последния като съдружник в „Гардън
Бийч" ООД и продажбата на дружествените си дялове в ищцовото дружество,
двамата братя, в качеството си на управители на двете дружества, уредили
финансовите взаимоотношения помежду си. Било обичайна практика отношенията им
да се уреждат в Ирландия, по местожителството на представителите и собственици на дружествата, като
поради това и част от документите не са достигали до
счетоводството на компаниите,
а понякога самите счетоводители не са извършвали коректно
съответните записвания.
В заключение,
ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения,
истинността на договора за паричен заем от 10.07.2009 г., като твърди, че
документа не носи подписа на Д.Ф.Г. и няма достоверна дата. В тази връзка се
оспорва и дължимостта на исковите претенции, основани на посочения договор.
Прави възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания, при
установяване на действително извършени банкови трансфери. Моли за отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни, недоказани и погасени по давност. Претендира
разноски.
С допълнителната
искова молба ищецът поддържа исковата молба, като не навежда нови фактически
твърдения. Излага становище по направете от ответното дружество твърдения и
взема отношение по направените от последното
доказателствени искания, като на свой ред отправя допълнителни такива.
С допълнителен
отговор на исковата молба ответникът поддържа наведените от него доводи и
уточнява фактическите си твърдения. Прави нови доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове и липсват процесуални пречки
за разглеждане на същите, счита че
предявените искове са допустими.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства
по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във
връзка с чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ГАРДЪН БИЙЧ” ООД - в
ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
к-сЛазур № 15Б, бл. 123, ет. партер, представлявано
от ликвидатор - М.Д.Д., чрез адв. Мария Димитрова Дошева, чрез адв. Георги Денборов, със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 6Б,
ет.5 против „БЪЛГЕРИЪН БИЛДИНГ ЕНТЪРПРАЙСИЗ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 123, ет. партер,
представлявано от управителя Джон Франсис Годфри за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 231 439,23
лева, представляваща предоставен от ищеца заем на ответника по Договор за
паричен заем от 10.07.2009 год., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното й заплащане, сумата от 140 586,47 лева,
представляваща представляваща дължима уговорена годишна лихва в размер на 7% за
периода 10.07.2010 год. до 27.01.2019 год, ведно със с законната лихва от
датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане и сумата от 16
329,33 лева, представляваща неустойка за забавата периода от 28.01.2019 год до
04.10.2019 год. ведно със с законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното й заплащане, както и направените разноски по делото.
В исковата молба се
твърди се изрично, че предявени претенции касаят вземания възникнали от договор
за заем, сключен на 10.07.2009 год. между страните по делото.
Договорът за заем от
10.07.2009 год. е представен с исковата молба в копие, а след направено искане
от ответника – в оригинал, като същият е оспорен по отношение на автентичността
на подписа на Д.Ф.Г., който е посочен в договора като представляващ заемодателя
и заемателя по договора. Съдът е открил производство по оспорване на
автентичността на частния диспозитивен документ в рамките на което е назначил и
приел съдебно-почеркова експертиза , вещото лице по
която е дало категорично заключение, че договорът не е подписан от Д.Ф.Г., следователно документът е неистински
и липсва съгласие между страните за сключване на договора. Последицата от
горните констатации е, че не е налице действително правоотношение със
съдържанието и дата на възникване, описани в договор за заем от 10.07.2009 год.,
от което да са възникнали процесните вземания на ищеца.
Ищецът по делото не
е заявил при условие на алтернативност или на евентуалност друго основание за
претенцията си, различно от посочения в петитума и
обстоятелствената част на исковата молба договор за заем от 10.07.2009 год.,
поради което изследване за наличието на друго правно основание за дължимост на
процесните суми би довело до излизане извън пределите на въведения от ищеца
предметен обхват на спора. Не е направено и искане за изменение на иска по чл. 214
от ГПК, чрез което ищецът да въведе ново основание или петитум, а именно такова
, за съществуването на което има събрани доказателства по делото. Изменението
на иска е средство, което законът предоставя на ищеца да постави търсената от
него защита в съответствие с действителното правно положение.
Съдът е обвързан
със заявените от ищеца обстоятелства, на които се основава иска и с петитума на исковата молба. В настоящия случай в предметът
на делото обхваща вземанията на ищеца произхождащи от договор за заем, сключен
между страните на 10.07.2009 год. и поради нищожността на тази сделка съдът
приема, че процесните вземания не съществуват и предявените претенции са
неоснователни.
Независимо от
горното, за да приеме, че претенциите са неоснователни, съдът съобрази от
фактическа и правна страна и следното :
От представените по
делото извлечения от банковите сметки на страните по делото , както и от
подробните отговори на вещото лице Вл. М. се
установява, че ищцовото дружество е превело на ответното, по банковата му
сметка, следните суми : сумата от 25 000 евро е преведена на 21.11.2008 г., на 09.12.2008 г. по сметка
на ответника е приведена сума от 30 000 евро, на 30.12.2008 г. сума в
размер на 10 000 евро и на 26.01.2009 г. е преведена сумата от 56 333
евро. Видно от датите на преводите, същите предхождат с повече от половин
година твърдяното сключване на договора за заем от 10.07.2009 год., което
предвид обстоятелството, че през периода на извършване на преводите дружествата
са били представлявани съответно от Л.Д.Г. и брат му Д. Д. Г., като родствената
им връзка не се оспорва от страните, прави нелогично твърдението на ищеца, че
се е наложило последващо оформяне на отношенията им по предварително
преведените суми чрез процесния договор
за заем , който е сключен в деня, в който и двете дружества вече се
представляват от единия от братята - Д. Д. Г.. От извлеченията на банковите
сметки е видно, че посоченото основание е фирмен заем, следователно не е било
необходимо да се уточнява основанието на преводите пред трети лица. От друга
страна от осчетоводяването на четирите заема, описани по-горе, доколкото за
това са намерени счетоводни записи от вещото лице не може да бъде направен
извод, че се касае за частично изпълнение на заемателя по договор за заем, като
е изключено предвид датите на превода да се приеме, че е уговорен падеж на
задължението на заемателя – десет години след получаване на заемната сума.
Видно от заключението на вещото лице /л. 261 от делото/ задълженията са водени
като краткосрочни през периода 2011-2014 год., т.е. счетоводното записване не
отразява посочения в процесния договор за заем падеж към 2019 год. , а
осчетоводява задълженията като краткосрочни – под една година.
Вещото лице е
открило и плащания, извършени от ответника към ищеца преди датата на процесния
договор за заем , които парични преводи са с посочено основание – погасяване на
заем, които е индиция за предшестващи и периодично възникващи
отношения между двете дружества по предоставяне на заемни средства без
сключване на писмен договор, каквато форма не е и необходима при реалните
договори, какъвто е договорът за заем.
С оглед на всичко,
изложено по-горе, съдът намира от правна страна за установено следното:
Предявеният иск е с
правно основани чл. 240 от ЗЗД.
Съдът е обвързан
със заявеното от ищеца основание на иска, а в случая в първо съдебно заседание
изрично е заявено /л. 88 от делото/, че се твръди , че процесните суми са
предоставени предварително, като заем от
ищеца на ответника за който е сключен договор за заем от 10.07.2009 год.
При договор за
заем, заемодателят предава на заемателя парична сума или определено количество заместими вещи, като вторият се задължава при прекратяване
на договора да върне еквивалентно количество на получените в заем вещи заемът е
реален договор и се счита за сключен не в момента, когато между страните е
постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на
заемателя. Валидността на договора за заем не е обусловена от спазване на
някаква форма. Простото съгласие, придружено с предаване е достатъчно за
действителността на договора, но тя е необходима с оглед доказване
съществуването му. От всички събрани по делото доказателства безспорно се
установява, че сключен договор за заем между страните на 10.07.2009 год. няма,
защото подписите положени под представения договор за заем са оспорени и при
извършеното изследване е установено, че са неистински, следователно няма
постигнато съгласие между страните. Не може да се приеме наличие на хипотезата
на чл.301 от Търговския закон, защото няма доказателства за извършване на
действия от която и да е от страните по договора, след посочената дата на
сключване на същия, които да се тълкуват като потвърждаване на сключването на
договора за заем. Обстоятелството, че счетоводно са отразени задължения от
ответника към ищеца е функция на други търговски отношения и пряк резултат от
извършените четири парични превода от ищеца по банковите сметки на ответника,
които преводи предхождат твърдяната дата на сключване на договора, поради което
логически е невъзможно да потвърждават същия договор по смисъла на чл.301 от
Търговския закон. Нещо повече, от счетоводството на страните не може да се
направи извод, че те са постигнали съгласие за сключване на какъвто и да е вид
договор във връзка с процесните парични преводи. Договорът е съглашение между
две или повече лица, насочено към създаване, уреждане или унищожаване на една
правна връзка между тях. Предпоставка за всеки един договор е постигане на
съгласие между насрещните страни – трябва да са налице насрещни съвпадащи
действително волеизявления, от които да може да се установи волята на страните.
Липсва ли съгласие, липсва договор. В тежест на ищеца по делото е да установи
сключването на договора за заем, респективно поетото от ответника задължение да
върне получената предоставената му сума. За наличие на постигнато съгласие
между страните по делото за сключване на договор за заем липсват доказателства.
Действително този вид договор се счита за сключен с момента на предаване на
вещите, но безспорно трябва да е налице съгласие, съвпадение на насрещни
волеизявления на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума.
Поради
гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Поради отхвърляне на главния иск, то следва да се отхвърлят и
акцесорните претенции за неустойка, договорна и законна лихви. Не следва и в
полза на ищеца да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Поради отхвърляне
на иска, в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски
в производството в размер на 550 лв. По отношение на претенцията за присъждане
на разходи за процесуално представителство в размер на 7500 евро – 14625 лв.
съдът намира следното : Осъществилият процесуално представителство в откритите
съдебни заседания адвокат Вълчев, чието адвокатско възнаграждение в размер на
7500 евро се претендира, е упълномощен от адвокат Янислав Стаматов. Адвокат Янислав
Стаматов е представил по делото общо пълномощно от ответното дружество – в
препис с адвокатска заверка /л.42 и л.119 от делото/ в което няма вписано
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело. Такова
възнаграждение не е посочено и при преупълномощаването на адв. Вълчев. По
делото е представена декларация от адв. Вълчев, в която се заявява, че е
получил адвокатско възнаграждение, неясно от коя от страните, чрез прихващане
със сума, преведена по специалната му адвокатска сметка, но за този факт не се
представят доказателства, от които да се установява както уговорения размер на
адвокатско възнаграждение между ответника и адвокат Янислав Стаматов, така и за
уговорено такова за адв. Вълчев, поради което съдът приема, че не е представено
доказателство за извършване на разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение и не присъжда такова.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ГАРДЪН БИЙЧ” ООД - в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. к-сЛазур № 15Б,
бл. 123, ет. партер, представлявано от ликвидатор - Мария Димитрова Дошева, чрез адв. Георги Денборов, със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 6 Б,
ет.5 против „БЪЛГЕРИЪН БИЛДИНГ ЕНТЪРПРАЙСИЗ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 123, ет. партер,
представлявано от управителя Д.Ф.Г. искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: сумата 231 439,23 лева, представляваща предоставен от ищеца
заем на ответника по Договор за паричен заем от 10.07.2009 год., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане,
сумата от 140 586,47 лева, представляваща представляваща дължима уговорена
годишна лихва в размер на 7% за периода 10.07.2010 год. до 27.01.2019 год,
ведно със с законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й
заплащане и сумата от 16 329,33 лева, представляваща неустойка за забавата
периода от 28.01.2019 год до 04.10.2019 год. ведно със с законната лихва от
датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане, както и направените
разноски по делото като неоснователни.
ОСЪЖДА „ГАРДЪН БИЙЧ” ООД - в ликвидация, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. к-сЛазур
№ 15Б, бл. 123, ет. партер, представлявано от ликвидатор - Мария Димитрова Дошева, чрез адв. Георги Денборов, със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 6 Б,
ет.5 да заплати на „БЪЛГЕРИЪН БИЛДИНГ ЕНТЪРПРАЙСИЗ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 123, ет. партер,
представлявано от управителя Джон Франсис Годфри разноски
по делото в размер на 550 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: