Р Е Ш Е Н И Е
София, 05.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 110/2016 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ от В.Н.К., ЕГН ********** и А.М.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
чрез адв. К.И. - САК, съдебен адрес:*** против З. „Л.И.“ АД, ***, за сумата 600 000 лв. или по 300 000 лв. за всеки ищец, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, и сумата 4 000 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег. № Е ****ВН,
платима на всеки от ищците, равна на наследствените им квоти, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.11.2012 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски, в
това число адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2012 г. около 14,30 ч. на третокласен път
ІІІ-108 „І-1-Петрич“ при ПТП е загинал М.А.К. – съпруг на ищцата В.К. и баща на
ищеца А.К.. ПТП е настъпило по вина на водача П.Д.Г., който при управление на
л.а. марка Ауди А4, рег. № Е ****КВ, с посока на движение от гр. Петрич към
София, със скорост от 135 км/ч., при максимално допустима скорост от 90 км/ч.,
настига движещия се в същата посока л.а. марка Ауди А6. Водачът Г. започнал
изпреварване. По същото време на около 110 м. пред наближаващите автомобили от
десния банкет на пътя, считано за посоката им на движение започнал да навлиза
л.а. марка Тойота. Това принудило водача на л.а. Ауди А6, разположен изцяло в
дясната лента да започне аварийно спиране. В процеса на спирането по
продължение на спирачния път, автомобилът се отклонил постепенно вляво в посока
на лентата за насрещно движение. За да избегне удара в него водачът на изпреварващия
автомобил Ауди А4 П.Г., който изцяло бил навлязъл в лентата за насрещно
движение, също се отклонил вляво, като по този начин се оказал срещу
приближаващия лек автомобил „Мерцедес 250Д, рег.№ Е ****ВН, управляван от М.А.К..
Въпреки опита на К. да предотврати удара, поради късото разстояние и високата
скорост на л.а. Ауди А4, последвал тежък челен кос удар с предните леви части
на двата автомобила.. От удара л.а. Мерцедес се върнал назад и се завъртял
надясно, считано за посоката си. Почти веднага след това, МПС-то било ударено в
средна лява колона и задна лява част от отклонилия се при спирането и навлязъл
в лентата му л.а. Ауди А6. От последното съприкосновение, л.а. Мерцедес бил
избутан и напуснал пътното платно.
Непосредствена причина за смъртта на К. е острата
кръвозагуба вследствие на получената при ПТП тежка съчетана автомобилна травма.
Според
отразеното в исковата молба, по случая било образувано ДП № 865/2012 г. по
описа на РУ Петрич, пр.пр. № 5037/2012 г. по описа на ОП Благоевград,
приключило с внасянето на обвинителен акт. Образувано било НОХД № 110/2015 г.
по описа на ОС Благоевград, което към момента на завеждане на делото не било
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Ищците заявяват, че изключително тежко понасят загубата
на своя съпруг и баща, тъй като през годините отношенията между тях били
основани на обич, съпружеска и родителска опора и уважение, като си помагали
взаимно и били привързани един към друг. Твърдят, че болка от загубата ще изпитват
до края на дните си.
За лекия
автомобил, причинил катастрофата, ищците твърдят да е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п.
22112002568316, валидна за периода 15.11.2012 г. – 14.11.2013 г.
В тази връзка са предявили настоящия иск срещу „Л.И.“, АД
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 25.11.2012 г., до окончателното изплащане и сторените по
делото разноски, в това число адвокатски хонорар.
Представили
са писмени доказателства. Ангажирали са гласни такива и експертизи.
В хода по
същество молят съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като пред
застрахователя не е отправяна покана за доброволно уреждане на отношенията и не
е представена банкова сметка ***е, като по този начин е отнета възможността на
застрахователя преди предявяване на претенцията по съдебен ред, да проведе вътрешна
процедура, по която претенцията на ищците да бъде разгледана, да бъде извършено
произнасяне и при наличие на основание – на претендиращите лица да бъде
предложено обезщетение.
Оспорва наличието на виновно поведение на водача Г.,
по причина на което да се е осъществило процесното ПТП, довело до смъртта на
наследодателя на ищците.
Оспорва настъпването на риска, покрит по
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва факта, че ищците имат качество на трети лица
с право на обезвреда за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 477 КЗ. В тази връзка, оспорва
естеството на описаните в исковата молба отношения
между ищците и пострадалото лице, като оспорва хакта, че са били прекъснати единствено по
причина на настъпилата смърт.
Оспорва причините за станалото ПТП и неговия
механизъм, като твърди, че произшествието е настъпило и по вина на останалите
участници в транспортния инцидент.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
водача на л.а. Ауди А6 с рег. № Е ****ВС, поради извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл. 20, чл. 21, чл. 25 и чл. 42, ал. 3 от ЗДвП.
Счита, че е налице и независим принос от страна на
водача на л.а. Тойота Авенсис с рег. № СА ****ТА – Г.И.К., който е нарушил чл.
25 ЗДвП.
Отделно от това твърди, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат и от страна на починалия М.К., поради управление с
превишена скорост и без поставен обезопасителен колан.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение
на неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, заложен в закона,
както и с трайната съдебна практика в подобни
случаи.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихви по
претенциите за неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни. На
самостоятелно основание, прави възражение и за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите за лихва, съгласно чл. 111, б.“в ЗЗД.
Оспорва изцяло исковата претенция за обезвреда на
имуществени вреди, заявена като загуба на л.а. Мерцедес 250Д с рег.№ Е ****ВН,
като счита, че автомобилът
не представлява част от наследствената маса на М.К..
Представил е писмени
доказателства, поискала е гласни такива и експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли предявената претенция, като се отчете доказаното
съпричиняване, както и всички обстоятелства, значими за конкретния транспортен
инцидент. Претендира разноски.
По делото са
конституирани на основание чл. 219 ГПК като трети
лица – помагачи на ответника П.Д.Г., ЕГН **********,***, ЗК „О.– КЛОН БЪЛТАРИЯ“, КТЧ, София, бул. „****, чрез представителя Д.С., в
качеството му на застраховател на л.а. Тойота Авенсис, Рег. № СА ****ТА, и „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, София, бул. *******, в качеството му на
застраховател на л.а. марка Ауди А6, Рег. № Е ****ВС.
Третите лица – помагачи оспорват изцяло предявения иск. Твърдят наличие на
съизвършителство от други водачи на МПС и молят това да бъде отчетено от съда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди общо размер 600 000 лв., или по 300 000 лв. за всеки
ищец, което те са понесли от смъртта на своя съпруг и баща вследствие
станалото на 25.11.2012 г. ПТП, както и за обезщетение за имуществени вреди в
размер 4 000 лв., изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес, платима на всеки от ищците
съобразно наследствените им квоти, претендирани направо от застрахователя на
автомобила, чиито шофьор е причинил катастрофата, ведно със законните последици
– лихви и разноски.
По делото се установи, че на 25.11.2012 г. около 14,30 ч.
на третокласен път ІІІ-108 „І-1-Петрич“ при ПТП водачът на л.а. марка Ауди А4,
рег. № Е ****КВ П.Д.Г. при управлението на автомобила, движейки се в посока от
гр. Петрич към София със скорост 135 км/ч., при максимално допустима скорост 90
км/ч., предприел изпреварване. Настигайки движещия се в същата посока л.а.
марка Ауди А6 Г. започнал изпреварването. По същото време от десния банкет на
пътя, считано за посоката на движение на двата автомобила Ауди, започнал да
навлиза л.а. марка Тойота. Това принудило водача на л.а. Ауди А6, разположен
изцяло в дясната лента да започне аварийно спиране. В процеса на спирането по
продължение на спирачния път, автомобилът се отклонил постепенно вляво в посока
на лентата за насрещно движение. За да избегне удара в него водачът на
изпреварващия автомобил Ауди А4 П.Г., който изцяло бил навлязъл в лентата за
насрещно движение, също се отклонил вляво, като по този начин се оказал срещу
приближаващия л.а. „Мерцедес 250Д, рег.№ Е ****ВН, управляван от М.А.К..
Въпреки опита на К. да предотврати удара, поради късото разстояние и високата
скорост на л.а. Ауди А4, последвал челен кос удар с предните леви части на
двата автомобила. От удара л.а. Мерцедес се върнал назад и се завъртял надясно,
считано за посоката си. Почти веднага след това, той бил ударео в средна лява
колона и задна лява част от отклонилия се при спирането и навлязъл в лентата му
л.а. Ауди А6. От последното съприкосновение, л.а. Мерцедес бил избутан и напуснал
пътното платно.
При катастрофата починал М.А.К.,
съпруг на ищцата В.К. и баща на ищеца А.К..
Настоящото производство
бе спряно до приключване на наказателното производство, образувано по повод
станалото ПТП.
След възобновяване на делото са приети следните съдебни
актове: Присъда № 6366/08.12.2016 г., постановена от Благоевградски окръжен
съд, НО, по н.о.х.д. № 110 по описа за 2015 г. и мотивите към нея, Решение № 152/18.04.2018
г. на Софийски апелативен съд, НО, V-ти въззивен състав по в.н.о.х.д. № 1495/2017 г.,
Решение № 224/13.11.2018 г. на Върховен касационен съд, Първо НО по н.д. № 900/2018
г., Присъда № 16/08.07.2020 г., постановена от Софийски апелативен съд, НО, VIII-ми въззивен състав по в.о.х.д.
№ 1532 по описа за 2018 г. и мотивите към нея и Решение № 98/27.06.2022 г. на
Върховен касационен съд, Второ НО по н.д. № 281/2021 г.
С посочените съдебни актове подсъдимият П.Д.Г. – роден на
*******г. в гр. Благоевград,
с постоянен адрес ***, българин, с българско
гражданство, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, е признат за виновен в това че на 25.11.2012 г., около
14:30 часа на третокласен път III-108 I-1-Петрич“, в посока гр. Петрич – София, в района на
сградата на „Етиком“, като правоспособен водач, категория В, управлявайки л.а.,
марка Ауди А4, Рег. № Е ****КВ, със скорост около 135 км/ч,, нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗДвП и чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, като не се е движил с безопасна скорост при изпреварване, е създал
опасност за насрещно движещото се превозно средство – л.а., м. Мерцедес, Рег. №
Е ****ВН, и по непредпазливост причинил смъртта на М.А.К., б.ж. на Петрич – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК:, във вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като му е наложено
наказание.
В хода на наказателния
процес подсъдимият С.Н.К., роден на *** г. в гр. Благоевград, ЕГН **********, е
признат за невиновен и оправдан по така повдигнатите обвинения и е признато, че
не е налице независимо съпричиняване
между двамата, а като първоначалната присъда – тази на Окръжен съд
Благоевград е влязла в сила на 27.06.2022 г., с решението на ВКС по н.д. №
281/2021 г. За да отмени присъдата на Окръжен съд Благоевград, САС е приел, че
несъмнено С.Н. Кафаджиев, като водач на л.а. Ауди А6, Рег. № Е ****ВС, не е
спазил визираните в чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като е
управлявал автомобила с превишена скорост и е преминал в съседната пътна лента,
без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението,
но тези му действия не могат да бъдат счетени за допринасящи за съставомерния
резултат, като не е установена и причинно – следствена връзка между извършените
от него нарушения и причинената смърт.
Така, с влязла в сила
присъда е установено, че вина за настъпване на вредоносния резултат има водачът
на л.а., марка Ауди А4, Рег. № Е ****КВ П.Д.Г..
Според заключението на приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза, причината
за смъртта на М.А.К. е тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна
травма – счупване на лявата ябълчна кост и на черепната основа, обширни
охлузвания с кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по лицето и главата,
предимно в ляво, охлузвания и кръвонасядания по гърдите и корема,
многофрагментно счупване на ребра в гръдния кош по множество линии (І-во до
Х-то вляво по предно-ключичната и подлопатъчната им линия, ІІ-ро до Х-то вляво по
предномишничната им линия; вдясно ІІ-ро до VІІ-мо по средноключичната и задномишничната им линия) с
кръвонасядане на меките тъкани, контузия по ребрените повърхностина белите
дробове, повече в ляво, където се установяват и разкъсвания от костни фрагменти
на счупени ребра и наличие на по около 400 – 500 мл. свободно излята кръв в
гръдните кухини, контузия на миокарда; коремна травма – отделни малки
разкъсвания над чернодробния ръб, разкъсвания на слезката, хемоперитонеум –
излив на около 400 мл. кръв в коремната кухина, контузия на левия бъбрек,
наранявания и охлузвания предимно по предните части на главата, тялото и
крайниците вляво, открио счупване в долната част на костите на лявата
подбедрица. Пряката причина за смъртта е острата
кръвозагуба, вследствие описаните тежки и съчетани травматични увреждания –
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми.
Описаните
увреждания се дължат на удари с или върху твърди и ръбести предмети с голяма
кинетична енергия,
каквито са частите от оборудването на автомобилната кабина, и добре отговарят да
са получени при процесното ПТП.
Според вещото лице, след преглед на
приложената Съдебномедицинска експертиза на трупа на М.А.К. № 130/2012 г.,
извършена от д-р Я.З., съдебен лекар в
СМО към МБАЛ гр. Благоевград, е
установило, че в нея са отразени множество травматични увреди, които биха могли
да се получат при поставен обезопасителен колан. Конкретно, посочени са
следните увреди: „По средата на гърдите над срединната част на гръдната кост се
виждат около 3-4 броя отвесно разположени охлузвания с червеникав цвят и с
размери по около 2-2.5/0.4-0.5 см. В лявата част на гръдния кош, на около 5см.
под и 8 см. в ляво от гръдното зърно по мишничната му линия се вижда охлузване
с неправилна форма, със светло-червеникава повърхност и с размери около
4-5/8-9см.. В долната част на гръдния кош отпред се вижда бледосинкаво
кръвонасядане с неправилна овална форма и с размери около 5/10см….В долната
част на корема по предната му повърхност пред изпъкналостта на таза в ляво се
вижда бледосинкаво кръвонасядане, напречно разположено с овална форма и размери
около 5/10 см.“
Експертът е посочил, че
обезопасителният колан е ефективен при скорост до 60 км/ч. и при челен удар. В
случая резултантната скорост при първоначалния челен удар /предимно вляво/
между л.а. марка „Мерцедес” и л.а. марка „Ауди А4” е била много над тази
пределна скорост. При последвалия страничен удар за л.а. марка „Мерцедес” от
л.а. марка „Ауди А6” обезопасителния колан е бил неефективен. Деформациите на
л.а. марка „Мерцедес” описани в Протокола за оглед –показват, че
обезопасителния колан, който се захваща именно в гредата между предната и
задната врата не е могъл да действа ефективно. Описаните счупвания на ребра не
са по типичната воланна травма и са се получили многетапно вследствие
разнопосочните сили при двата последователни удара от л.а. марка „Ауди А4” и
л.а. марка „Ауди А6”.
Спорът между
страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, с оглед възраженията на ответника за наличие на принос, съизвършителство и съпричиняване, както и до размера на исканото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който ответникът счита за прекомерно завишен,
базирайки се на трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на
живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения е изслушана и приета съдебно – автотехническа експертиза, досежно
станалото на 25.11.2012 г. ПТП., която съдът преценява заедно с всички
доказателства по делото.
Според вещото лице,
произшествието на 25.11.2012 г. около 14,30 ч.е настъпило на път III- 108, „ I-1 – Пeтрич”, Петрич –София ориентиран в района на
произшествието юг – север. Пътни знаци
не са отбелязани както за превозните средства движещи се в посока Петрич –
София, така и в обратната посока. Двупосочно движение с по една лента за всяка
посока разделени помежду си с единична прекъсната линия – М3 от ЗДвП. Ширина на
платното за движение 7,30 м. Гладък асфалт, прав участък от пътя, добра видимост.
От двете страни на пътя има банкети от пръст на нивото на пътя. Широчина на
банкета вляво от пътя /западно/ - 6,45 м.,широчина на банкета вдясно от пътя
/източно/ - 7,10 м. За ориентир е приет метален билборд, намиращ се вляво от
пътя. Разстояние от ориентира до левия ръб на пътя 6,70 м. В ясно от пътя се
намира автокъща „АUTO-HIT”
Следа в
дясната лента за движение по посока
Петрич –София с дължина 25,80 м. Разстояние от десния ръб до началото на
следата 1,40 м. Разстояние от десния ръб до края на следата 3,90 м. Разстояние
от ориентира до началото на следата 63 метра.
След 55 м.
преди ориентира се забелязват множество отломки от автомобили и следи от
приплъзване с дъгообразна форма припокриващи се една спрямо друга, както на
лявата лента за движение, така и на банкета вляво по приетата посока. Тези
следи е невъзможно да бъдат определени по тяхната дължина и начало, а само
мястото където свършват до съответният автомобил намиращ се на мястото на ПТП.
Следа в
левия банкет с дължина 19 м, от горивно смазочни материали с дъгообразна форма.
Предна
броня и преден регистрационен номер Е ****КВ се намират на разстояние 16 метра
южно от предна дясна гума на същия автомобил. Самият автомобил се намира в
левия банкет /западно/. Част от кожуха за двигател на л.а. „Ауди А4” Е ****КВ
се намира на разстояние 6,70 м. от предна дясна гума на същия автомобил.
А. Лек автомобил марка „Ауди”
модел „А 4”, рег. № Е ****КВ, се движи по третокласен път III - 108 „ I-1 – Пeтрич” в посока от Петрич към София. Скорост на движение
непосредствено преди произшествието 135 км/ч. Водач П.Г.. В района на
произшествието е извършвал маневра изпреварване на друго превозно средство.
Б. Лек автомобил марка „Ауди”
модел „А 6”, рег. № Е ****ВС, се движи по третокласен път III - 108„ I-1 – Пeтрич” в посока от
Петрич към София. Скорост на движение непосредствено преди произшествието 115
км/ч. Водач С.К.. В района на произшествието е извършвал маневра отклонение
наляво, в частност за преминаване в друга пътна лента.
В. Лек автомобил марка
„Мерцедес” модел „250 Д”, рег. № Е ****ВН, се движи по третокласен път III - 108„ I-1 – Пeтрич” в посока
София - Петрич. Скорост на движение непосредствено преди произшествието 65-70 км/ч. Водач починалия от катастрофата М.К.. В
района на произшествието е извършил маневра отклонение надясно.
Г. Лек автомобил марка
„Тойота” модел „Авенсис”, рег. № СА ****ТА, с водач Г.К., излизайки от автокъща
„Ауто хит”, изчаква преминаването на л.а. „Мерцедес” и предприема завой наляво,
навлизайки в лентата за движение с посока към гр. Петрич. Средна скорост на
движение около 20 км/ч. Лек автомобил „Тойота Авенсис” излиза от автокъща „Ауто
хит”, на около 1,5-2,0 м. преди десния край
на платното за движение, вдясно по посоката на движение на лекия автомобил „Ауди А6” и л.а. „Ауди А4”,
спира, изчаква преминаването на лек автомобил „Мерцедес” и се включва в
движението след него, извършвайки маневра ляв завой. Траекторията му на движение
е дъгообразна до навлизането му в лявата лента, а след това движение в лявата
лента /лентата за движение за движение
към гр. Петрич/. Навлизането на л.а. „Тойота” в лявата лента до мястото на
удара е около 2,5 м. Съгласно материалите по делото в момента на навлизане на
л.а. Тойота в платното за движение /лентата за движение на л.а. „Ауди А6” и
л.а. „Ауди А4”/, отстоянието между двата автомобила, л.а. Ауди А6 и л.а.
„Тойота”, е било в границите 107,5 - 110 м. В този момент лекият автомобил
„Ауди А4” се е намирал на около 115 м. от лекия автомобил Тойота.
Първият удар в конкретното
ПТП е ударът между лекия автомобил „Ауди А4“ и лек автомобил „Мерцедес”. Този
удар е в лявата лента за движение, предназначена за движение на превозните
средства в посока София – Петрич /лентата за движение на л.а. Мерцедес/. По
дължина на платното за движение мястото на удара е на около 50-53 м. преди
ориентира за посоката на огледа /гр.
Петрич – гр. София/. По широчина на платното за движение, мястото на удара е на
около 1,8-2,2 / средно 2 м. / вдясно от левия край на платното за движение.
Следва удар между лек
автомобил „Ауди А6” и лек автомобил „Мерцедес”. Този удар също е в лявата лента
за движение, предназначена за движение на превозните средства в посока София –
Петрич /лентата за движение на л.а. Мерцедес/, и се намира на около 42-45 м.
преди ориентира и на около 3,2 – 3,5 м. вдясно от левия край на платното за
движение.
Третият удар е между лекия
автомобил „Тойота Авенсис” и лек автомобил „Ауди А6”. И този удар е в лявата
лента за движение, предназначена за движение на превозните средства в посока
София – Петрич.
Опасната зона за спиране на
лекия автомобил „Ауди А6” в конкретната пътна обстановка при скорост на
движение 115 км/ч е била около 114 м., на л.а. „Ауди А4” при скорост на
движение 135 км/ч около 150 м. и на л.а. „Мерцедес” при скорост на движение
65-70 км/ч съответно 49,5 – 55 м.
Разрешената скорост на
движение в района на произшествието е била 90 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. „Ауди А6” при скорост на движение
90 км/ч при конкретната пътна обстановка и условия е 76,5 м.
В момента
на навлизане на л.а. Тойота в платното за движение /лентата за движение на л.а.
„Ауди А6” и л.а. „Ауди А4”/, отстоянието между двата автомобила, л.а. Ауди А6 и
л.а. „Тойота” е било в границите около 107-110 м.
Следователно,
при скорост на движение 90 км/ч и своевременно реагиране за спиране, водачът на
л.а. „Ауди А6” е могъл да спре преди достигане на мястото на навлизане на л.а.
„Тойота Авенсис” в лентата за движение на л.а. Ауди.
В района на произшествиеото
пътния участък е прав, хоризонтален с добра видимост. Водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис” е могъл да възприеме
приближаващите автомобили. Не е имало ограничения за видимостта му в посоката
към движението им.
Според експерта, причините за настъпване на
произшествието са движение на леките автомобили „Ауди А4” и „Ауди А6” със
скорости, по -високи от максимално разрешената скорост на движение 90 км/ч,
както и навлизането на лекия автомобил „Тойота Авенсис” в платното за движение,
без да изчака преминаването на автомобилите „Ауди А4” и „Ауди А6”.
Произшествието не би настъпило, при условие, че водачът на
л.а. Тойота Авенсис е изчакал преминаването на двата автомобила Ауди6 и Ауди 4
и тогава е предприел навлизане в платното за движение, както и при условие, че
двата автомобила Ауди А6 и Ауди А4 са се движили със скорост не по-висока от 90
км/ч.
Водачът на
лек автомобил „Мерцедес” е управлявал това превозно средство с установената за
пътния участък скорост и от техническа гледна точка не е имал възможност да
предотврати удара.
По –
нататък в заключението си вещото лице заявява, че лекият автомобил „Мерцедес”
модел „250 Д” е с година на производство 1990. Тази марка и модел автомобили
фабрично са оборудвани с предпазни колани на всички седалки, предназначени за
водача и пътници. Коланите са триточкови инерционни. При внезапно спиране
/рязко и бързо намаляване скоростта на
движение на лекия автомобил/ поради
осъществен удар, тялото на пътниците се
придвижва напред около 6-7 см., след което коланът се блокира от обтегача
и движението на тялото се спира, от лентата на колана. При този
механизъм, главата на пътуващия и тялото
му не могат да достигнат предната част
на арматурното табло и челното стъкло и да се получи удар в областта на лицето
или гърдите.
Коланите са
най - ефективни при челни удари и скорости до 70 км/ч. При сумарни скорости над
140-150 км/ч тяхната ефективност намалява и поради големите деформации. В
случая, обаче, освен удар в предна лява част на л.а. „Мерцедес” има и втори
удар в лявата странична част на автомобила, при който удар коланите не са
ефективни.
По принцип
предпазни колани, които са били поставени и автомобилът претърпява челен удар,
обтегачът на колана е в блокирано положение, коланите леко разтегнати, а
понякога се достига и до разкъсване на част от тъканта на лентата на коланите. В
протокола за оглед на лек автомобила „Мерцедес” 250Д рег. № Е ****В не е
описано състоянието на предпазните колани.
Експертът е
отговорил и на въпроса за стойността на вредите по лекия автомобил Мерцедес. Заявил
е, че цените, определени в двете приети по делото експертизи са : съгласно методиката на Наредба 24 – 2 854,00
лв., а съгласно метода на пазарните
аналози – 2 963,00 лв. На този етап не може да бъде определено дали са
налице и какви запазени части е имал автомобилът и каква е тяхната стойност на
вторичния пазар на авточасти. Установено е, че автомобилът е с тотална щета и е
бил с прекратена регистрация. В този случай от определената стойност на автомобила
се приспадат около 25% за стойността на останките от автомобила. При 2 854,00
лв., това са 713,5 лв., а при 2 963 лв. – 740,75 лв.
Във връзка с възраженията на
ответната страна съдът допусна и разпита като свидетел водачът на л. а. Ауди А6, участвал в катастрофата С.Н.К..
В показанията си той заяви,
че катастрофата е станала на 25.11.20112 г., неделя, около 15,00 ч. на пътя
след Петрич, посока Сандански. Имало е добра видимост, настилката е била суха.
Свидетелят управлявал автомобила си – Ауди А6, до него имало човек. Твърди, че
там са две платна в двете посоки. Щели са да се разминат с л.а. Мерцедес, който
карал в посока гр. Петрич нормално по средата на платното. В последния момент
свидетелят видял зад неговия автомобил черна кола, която била много близо,
буквално на сантиметри зад него. Шофьорът й тръгнал да изпреварва, искал и него
да изпревари и след това се чул силен шум. В този момент колата на свидетеля
била засечена от л.а. Тойота. Ударът станал между черното Ауди – А4 и
Мерцедеса, в насрещното за свидетеля платно, в лентата на Мерцедеса. Л.а.
Тойота, който засякъл автомобила на К., излизал от автокъща вдясно. Той заяви,
че удар между него и Мерцедеса не е имало. За да не се удари в л.а. Тойота, свидетелят
предприел маневра, отишъл леко наляво и спрял на платното. Не помни с каква
скорост се е движил в този момент, но твърди, че е било не повече от 90 км/ч.
Когато спрял, в момента на удара, Тойотата била перпендикулярно на пътя.
За установяване на
претърпените неимуществени вреди ищците
поискаха и съдът допусна разпит свидетеля
Г.Н.И., брат на първата ищца и вуйчо на втория.
В показанията си той заяви, че зет му – починалият М.К., бил човек с голямо
сърце, който на всички е помагал, всички го познавали и го уважавали. Гледал
семейството си, прекрасно се разбирал със съпругата си, а за свидетеля бил като
брат. Сестра му много тежко приела смъртта на съпруга си, било й много тежко,
припадала, не можела да повярва какво се случва, защото той починал на 41
години. Към този момент живеели заедно и със сина им А., за когото също
загубата била огромна, защото членовете на семейството били много близки, имали
голяма връзка, отношенията им били повече от прекрасни, държал се добре, гледал
нищо да не им липсва. Бил „голям човек“, целият град отишъл на погребението му.
Ищцата В.К. още не е преодоляла загубата, все на гробището ходи, не се е
оженила, няма друго съжителство. Синът му постоянно говори за него, сега е
студент.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизите.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди
вследствие настъпилото на 25.11.2012 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач е причинил
катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца се установяват, освен
от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която, съобразно чл. 300 ГПК, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, така и от приетите експертизи.
В резултат на
станалото ПТП е причинена смъртта на М.К., съпруг на ищцата В.К. и баща на ищеца
А.К..
Смъртта на
пострадалия е в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на
водача на лекия автомобил Ауди А4 не бе опровергана.
В хода на
съдебното производство, по делото бяха направени възражения за наличие на съизвършителство,
независим принос и съпричиняване, които съдът следва да разгледа.
В тази връзка съдът се позовава, освен на всички писмени доказателства по
делото, и на заключението на приетата и неоспорена САТЕ, според която при скорост на движение 90 км/ч и своевременно реагиране
за спиране, водачът на л.а. „Ауди А6” е могъл да спре преди достигане на
мястото на навлизане на л.а. „Тойота Авенсис” в лентата за движение на л.а.
Ауди, а водачът на л а. „Тойота Авенсис” не е имал ограничения за видимостта и
е могъл да възприеме приближаващите автомобили. Пострадалият е управлявал л.а.
„Мерцедес” с установената за пътния участък скорост и от техническа гледна
точка не е имал възможност да предотврати удара.
Причините за настъпване на произшествието са движение на л.а.
автомобили „Ауди А4” и „Ауди А6” със скорости, по - високи от максимално
разрешената скорост на движение 90 км/ч, и
навлизането на л.а. „Тойота Авенсис” в платното за движение, без да изчака
преминаването на автомобилите „Ауди А4” и „Ауди А6”, а, също така, при условие,
че водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ е изчакал преминаването на двата автомобила
Ауди 6 и Ауди 4 и тогава да предприеме навлизане в платното за движение.
С оглед на това
съдът приема, че принос за станалото ПТП,
освен автомобил Ауди А4, имат и другите
два автомобила Ауди А6 и Тойота Авенсис, съответно: 60 % за л.а. Ауди А4 и по 20
% за л.а. Ауди А6 и Тойота Авенсис.
Възражението за съпричиняване на ответната страна, пред вид актовете на наказателния
съд и приетите СМЕ и САТЕ, съдът приема за неоснователно,
пред вид факта, че, както посочват и двете вещи лица, при такива високи
скорости, тези на леките автомобили Ауди и характера на ударите/извод за който
е направен от получените от пострадалия увреждания/, дори и поставен, обезопасителният
колан би бил неефективен.
Досежно претенцията за претърпени неимуществени вреди:
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, съгласно която конкретната сума за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди при непозволено увреждане
се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички
относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищците.
В конкретния
случай следва да се вземат пред вид и доказаното съизвършителство и принос,
освен на водача на л.а. Ауди А4 /60%/, и на водачите на л.а. Ауди А6 и Тойота
Авенсис /по 20%/.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищците са
причинени болки и страдания, изразяващи се в получените дълбоки душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на много скъп за тях човек, член на семейството –
техен съпруг и баща, починал в разцвета на силите си – на 41 години. Приживе членовете
на семейството са били в прекрасни отношения, били са задружни и изключително
близки, между тях са съществували обич и привързаност. Починалият е бил опора и
подкрепа за баща си, за съпругата и сина си и сега, в резултат на катастрофата,
те са лишени завинаги от присъствието му, обичта и грижите му. Тази болка не
може да отмине с времето.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав, като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на
ищците вследствие смъртта на един толкова близък за тях човек, техния вид,
интензитет и продължителност, и приложи принципа за справедливост, при наличие
на описаното по – горе съизвършителство, счита, че искът е доказан по
основание, а по размер следва да бъде уважен за сумата 360 000 лв. – по 180 000
лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
25.11.2012 г., до окончателното изплащане.
В останалата
част, за разликата до 600 000 лв. – по 300 000 лв. за всеки ищец, този
иск е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Досежно търсените имуществени вреди:
В настоящото
производство се претендира сумата 4 000 лв., която, според ищците, им се
дължи, в съответствие с техните наследствени квоти. Съдът намира тази претенция
за недоказана. В хода на делото експертът е дал два метода за оценка на
евентуално някакви запазени части на л.а. Мерцедес, но самият той е заявил, че
не може да се каже какви точно части са останали от автомобила, а е посочено,
че автомобилът е тотална щета. С оглед на това и, при липсата на по – нататъшно
уточнение от ищците и на други доказателства по делото, съдът намира, че искът
в частта за имуществените вреди е недоказан
и, като такъв, следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на
спора на адвоката – повереник на ищците следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 13 596 лв. с ДДС.
Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника също се следват разноски – разходи за
такси и депозити вещи лица в размер 180,87 лв. и 7 730 лв. ю.к. възнаграждение.
В диспозитива на
решението следва да се посочи, че то е постановено при участие на трети лица –
помагачи на ответника П.Д.Г., ЗК „О.– КЛОН БЪЛТАРИЯ“,КТЧ и „ДЗИ – О.З.“
ЕАД.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати на В.Н.К., ЕГН ********** и А.М.К., ЕГН **********, , двамата с адрес: ***,
чрез адв. К.И. - САК, съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя в размер общо 360 000 лв.
– по 180 000 лв. за всеки ищец, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от датата на увреждането – 25.11.2012 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до 600 000 лв. – по 300 000 лв. за всеки ищец, както и в
частта за претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
4 000 лв., изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег. № Е ****ВН,
платима на всеки от ищците, съобразно наследствените им квоти, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на адв. К.И. - САК, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ЗА в размер 13 596 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА В.Н.К. и А.М.К.
да заплатят на З. „Л.И.“ АД разноски – разходи за такси и депозити вещи лица в
размер 180, 87 лв. и 7 730 лв. ю.к. възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участие на трети лица – помагачи на ответника П.Д.Г., ЕГН **********,***, ЗК „О.– КЛОН БЪЛТАРИЯ“,КТЧ, София, бул. „****, чрез
представителя Д.С. и „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, София, бул. *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: