О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 10.06.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на десети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1047 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Т.И.Г. и С.К.Г. срещу Определение № 3308 от 26.02.2020г., постановено по
гр.д. № 20641/2019г. по описа на ВРС, XVII-ти състав, с което на
основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото и върната
исковата молба на частните жалбоподатели.
В частната жалба, жалбоподателите релевират искане за допускане „изменение на иска от такъв
по чл. 270, ал. 2 от ГПК на искове по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, поради
получено недоразумение със съдебния състав на ВРС“. Твърдят, че предявяват иск
за установяване недопустимост на съдебно решение, като в 8 точки изброяват
пороци на решението и други описани в съдебната практика и в лекциите на
проф.д-р Огнян Стамболиев и проф. Димитър Селяновски,
обуславящи недопустимостта му. Молят съобразно изложеното да се отмени
обжалваното определение, а решението по гр.д. № 18633/2012г. да се обезсили
като процесуално недопустимо, а производството по това дело – прекратено.
В отговор на жалбата, Н.Г.М.
оспорва доводите в нея с аргумент, че цитираната съдебна практика и теория са
неприложими в конкретния случай, доколкото производството е образувано по
искове за прогласяване на нищожност и недопустимост на влезли в сила решения. Цели
се преразглеждане на правния спор, което обезсмисля дейността на съдилищата
упражняващи инстанционен контрол и би довело до
нарушение на чл. 299 от ГПК. Отправил искане частната жалба да се остави без
уважение, както и за присъждане на разноски.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от Т.И.Г. и С.К.Г. срещу Н.Г.М. установителни искове с
правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността,
незаконосъобразността и недопустимостта на влезли в сила съдебни решения и
определения постановени по гр.д. № 18633/2012г. по описа на ВРС, поради това,
че са постановени по недопустим иск.
С Разпореждане от 07.02.2020г., ВРС
оставил исковата молба без движение с указание до ищците да посочат решението,
чиято нищожност претендират да се установи, както и да наведат твърдения в
какво се изразява нищожността на същото.
На 18.02.2020г. ищците депозирали
уточняваща молба, в която посочили, че претендират установяване нищожността на
решението постановено по гр.д. № 18633/2012г. по описа на ВРС, като постановено
по недопустим иск – поради липса на правен интерес, както и в нарушение на диспозитивното начало.
С обжалваното определение, ВРС
приел, че по същество исковете са основани на твърдения за недопустимост и
неправилност на влязлото в сила решение, подлежащи на разглеждане по пътя на инстанционния контрол на невлезлите в сила решения. Искът
по чл. 270, ал. 2 от ГПК основан на оплаквания за недопустимост или
неправилност, без твърдения за порока обуславящ нищожност на съдебното решение
е недопустим поради липса на правен интерес, поради което и на основание чл.
130 от ГПК прекратил производството по делото.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността
на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Ал.
1 и ал. 3 на чл. 270 от ГПК уреждат правомощията на въззивния
съд, когато обжалваното решение е нищожно и недопустимо.
Няма спор по делото, а и от
писмените доказателства се установява, че решението, чиято нищожност е
предявена по исков ред е влязло в сила /на 15.06.2015г./ и че към момента на
предявяване на исковата молба /на 16.12.2019г./ е изчерпан пътят за инстанционен контрол на същото. Фактическите твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба по същество обосновават пороци,
обуславящи процесуална недопустимост, съответно неправилност, които съгласно действащото законодателство се релевират по пътя на инстанционния
контрол в рамките на преклузивните срокове за
подаване на въззивна и касационна жалба. В
обективното ни право липсва уредена правна възможност недопустимостта, респ.
неправилността на съдебните решения да се установява с нарочен, самостоятелен
иск, безсрочно във времето след стабилизиране на правните последици на
съдебните актове. Обратното би довело до правна несигурност и безредие в
гражданския оборот.
В исковата молба не е обоснован и
конкретен правен интерес от търсената съдебна защита, поради което
искът/исковете са предявени и при липса на правен интерес. Изложените
разсъждения в исковата молба и в частната жалба касаят пороци, предмет на въззивен и/или касационен контрол и не са относими към нищожността на съдебния акт, макар института
да не е легално дефиниран. Решението по делото дори постановено по недопустим
иск е задължително за страните, с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо /чл. 298 от ГПК/. Не е допустимо също
изменение на иска, чрез едновременна промяна на неговото основание и петитум, предприето с частна жалба срещу преграждащо
определение.
По тези съображения, съдебният
състав приема, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът по частната жалба има право на поискани разноски. Действителният
размер на реализираните от правоимащата страна
разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат възлиза на 160 лв. В
този размер разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателите.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на Т.И.Г. и С.К.Г. срещу Определение № 3308 от 26.02.2020г., постановено
по гр.д. № 20641/2019г. по описа на ВРС, XVII-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е
прекратено производството по делото и върната исковата молба на частните жалбоподатели.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.И.Г.
с ЕГН ********** и С.К.Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Н.Г.М. с ЕГН ********** сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за
настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване през Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за частните жалбоподатели започва да
тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.