Определение по дело №1047/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1571
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100501047
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 10.06.2020г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно частно гражданско дело 1047 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Т.И.Г. и С.К.Г. срещу Определение № 3308 от 26.02.2020г., постановено по гр.д. № 20641/2019г. по описа на ВРС, XVII-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото и върната исковата молба на частните жалбоподатели.

В частната жалба, жалбоподателите релевират искане за допускане „изменение на иска от такъв по чл. 270, ал. 2 от ГПК на искове по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, поради получено недоразумение със съдебния състав на ВРС“. Твърдят, че предявяват иск за установяване недопустимост на съдебно решение, като в 8 точки изброяват пороци на решението и други описани в съдебната практика и в лекциите на проф.д-р Огнян Стамболиев и проф. Димитър Селяновски, обуславящи недопустимостта му. Молят съобразно изложеното да се отмени обжалваното определение, а решението по гр.д. № 18633/2012г. да се обезсили като процесуално недопустимо, а производството по това дело – прекратено.

В отговор на жалбата, Н.Г.М. оспорва доводите в нея с аргумент, че цитираната съдебна практика и теория са неприложими в конкретния случай, доколкото производството е образувано по искове за прогласяване на нищожност и недопустимост на влезли в сила решения. Цели се преразглеждане на правния спор, което обезсмисля дейността на съдилищата упражняващи инстанционен контрол и би довело до нарушение на чл. 299 от ГПК. Отправил искане частната жалба да се остави без уважение, както и за присъждане на разноски.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт –  определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Т.И.Г. и С.К.Г. срещу Н.Г.М. установителни искове с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността, незаконосъобразността и недопустимостта на влезли в сила съдебни решения и определения постановени по гр.д. № 18633/2012г. по описа на ВРС, поради това, че са постановени по недопустим иск.

С Разпореждане от 07.02.2020г., ВРС оставил исковата молба без движение с указание до ищците да посочат решението, чиято нищожност претендират да се установи, както и да наведат твърдения в какво се изразява нищожността на същото.

На 18.02.2020г. ищците депозирали уточняваща молба, в която посочили, че претендират установяване нищожността на решението постановено по гр.д. № 18633/2012г. по описа на ВРС, като постановено по недопустим иск – поради липса на правен интерес, както и в нарушение на диспозитивното начало.

С обжалваното определение, ВРС приел, че по същество исковете са основани на твърдения за недопустимост и неправилност на влязлото в сила решение, подлежащи на разглеждане по пътя на инстанционния контрол на невлезлите в сила решения. Искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК основан на оплаквания за недопустимост или неправилност, без твърдения за порока обуславящ нищожност на съдебното решение е недопустим поради липса на правен интерес, поради което и на основание чл. 130 от ГПК прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Ал. 1 и ал. 3 на чл. 270 от ГПК уреждат правомощията на въззивния съд, когато обжалваното решение е нищожно и недопустимо.

Няма спор по делото, а и от писмените доказателства се установява, че решението, чиято нищожност е предявена по исков ред е влязло в сила /на 15.06.2015г./ и че към момента на предявяване на исковата молба /на 16.12.2019г./ е изчерпан пътят за инстанционен контрол на същото. Фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба по същество обосновават пороци, обуславящи процесуална недопустимост, съответно неправилност, които съгласно действащото законодателство се релевират по пътя на инстанционния контрол в рамките на преклузивните срокове за подаване на въззивна и касационна жалба. В обективното ни право липсва уредена правна възможност недопустимостта, респ. неправилността на съдебните решения да се установява с нарочен, самостоятелен иск, безсрочно във времето след стабилизиране на правните последици на съдебните актове. Обратното би довело до правна несигурност и безредие в гражданския оборот.

В исковата молба не е обоснован и конкретен правен интерес от търсената съдебна защита, поради което искът/исковете са предявени и при липса на правен интерес. Изложените разсъждения в исковата молба и в частната жалба касаят пороци, предмет на въззивен и/или касационен контрол и не са относими към нищожността на съдебния акт, макар института да не е легално дефиниран. Решението по делото дори постановено по недопустим иск е задължително за страните, с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо /чл. 298 от ГПК/. Не е допустимо също изменение на иска, чрез едновременна промяна на неговото основание и петитум, предприето с частна жалба срещу преграждащо определение.

По тези съображения, съдебният състав приема, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по частната жалба има право на поискани разноски. Действителният размер на реализираните от правоимащата страна разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат възлиза на 160 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателите.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т.И.Г. и С.К.Г. срещу Определение № 3308 от 26.02.2020г., постановено по гр.д. № 20641/2019г. по описа на ВРС, XVII-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото и върната исковата молба на частните жалбоподатели.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.И.Г. с ЕГН ********** и С.К.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Г.М. с ЕГН ********** сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване през Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за частните жалбоподатели започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                           2.