№ 1400
гр. Плевен, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430101661 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова от М. Г. М., ЕГН **********, срещу ***, ***,
и ***, по искове, както следва:
- за прогласяване на нищожност на *** сключен с ***, на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от
ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.;
- за прогласяване на нищожност на *** с *** на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,
както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Сочи параметрите на договорите и оспорва действителността им на базата на
неправилно посочен ГПР, твърди свързаност на двамата ответника, навежда твърдения за
противоречие с нормите на ЗПК и ЗЗП. Претендира разноски.
Ответникът *** прави искане за съединяване на делото с друго производство на
ПлРС, оспорва исковете като неоснователни и твърди, че договорът, сключен с него, е
действителен, излага аргументи, оспорва доводите на ищцата за недействителност и
нищожност на договора. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на ищеца прави искане за посочване на банкови сметки на ищеца или
неговия адвокат, като заявява намерение за доброволно изпълнение при осъждането му за
1
разноски.
Ответникът *** счита, че искът срещу него е неоснователен, оспорва, че за него е
приложим ЗПК, оспорва останалите доводи на ищеца за недействителност на сключения с
него договор за поръчителство, Моли съда до отхвърли предявения срещу него иск,
претендира разноски, моли за определяне на минимално възнаграждение на представителя
на ищеца при уважаване на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими. Безспорно е, а и от представения ***, се установява, че на
16.02.2022 г. между ищцата и *** е сключен договор за паричен заем /приложен на л.11 - 13
от делото/, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на
ищцата, в качеството на заемател, сумата от 2750.00лв., със срок на заема 40 седмици, брой
двумесечни вноски – 20, с фиксиран годишен лихвен процент – 35.00%, ГПР – 41.03 %.
Видно от представения ***, на същата дата – 16.02.2022г. . между ищцата и *** е сключен
договор за предоставяне на гаранция /приложен на л.14 - 16 от делото/, по силата на който
потребителят /ищцата / възлага , а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане/ за
изпълнение на парични задължения/ в полза на ***, с наредител- потребителят, с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
на потребителя по договора за паричен заем, покриваща задължение за връщане на заетата
сума в размер 2750лв., за плащане на вънаградителна лихва, за плащане на законна лихва за
забава. Съгласно чл.1 ал.2 гаранцията влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни
условията на чл.4 ал.2 от договора за паричен заем в указания срок – поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция, като размерът на задължението на потребителя по
този договор е в размер 1944.80лв. От изготвената по делото ССчЕ се установява, че при
включване на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, ГПР по него би
възлязъл на 436.44 %.
По иска за недействителност на ***: В исковата молба ищецът е навел многобройни
доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Основателни са
възраженията на ищцата относно клаузата на чл. 2 т.8, касаещи Годишния процент на
разходите по процесния договор. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
От представения договор за заем е видно, че годишният процент на разходите /ГПР/ е
посочен в размер на 41.03%, а общата дължимата сума възлиза на 3 155.20лв. В случая обаче
посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно
2
разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се
установява, че ако при изчислението на ГПР по процесния договор за заем се включи
главница, лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция, то ГПР е 436.44 %, което
означава, че реално същият надхвърля значително законово определения максимален размер.
При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение по формата на
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му,
е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение
за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето
на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19 ал.4 ЗПК. В договора за
заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от
предвидените възможности е с избрано от ответника *** дружество поръчител. Ищецът се е
възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с втория ответник. Договорите са сключени на една и съща дата, заведени са
под един номер, плащанията по двата договора са включени в един общ погасителен план и
е уговорено плащане само на ***. Наред с това, заемодателят и поръчителят имат
качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на *** е ***. При тези данни,
заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към
3
момента на сключване на договора за заем и дължимата за това сума. В случая обаче тази
допълнителна, предварително известна сума за поръчителството не е включена в ГПР,
въпреки че нейното начисляване в конкретния случай е било сигурно съгласно изискванията
на кредитора, съдът установява, че се касае за неточно посочен в договора ГПР. Поради
горното, съдът констатира недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК – в. см.
Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно което, когато в договора не е
посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че да води единствено до връщане само на главницата – именно последиците
от недействителноста. При тези изводи на съда, предявеният иск за прогласяване на
недействителността на договора за заем, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
се явява основателен.
С оглед установената недействителност на целия договор, съдът не дължи
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата на
чл.4 от Договора. Последиците от прогласената недействителност на договора за заем са, че
ищецът, съгл. чл. 23 от ЗПК, ще дължи на кредитора си само чистата стойност на кредита,
без лихви или каквито и да е други разходи по него.
По иска за нищожност на ***/ 16.02.2022г.: Съгласно чл.1 от този договор,
потребителят възлага, а поръчителят се задължава да издаде гаранция за плащане /за
изпълнение на парични задължения/ в полза на ***, с цел гарантиране изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали от договора за заем, както и за всички
последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за
сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на
поръчителство. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за
сключването на договора за предоставяне на поръчителство. Възраженията на ответника ***
във връзка с относителната му самостоятелност са неоснователни. От постигнатите между
страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна
от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по заема. Същевременно разглеждайки
уговорките в този договор и в Договора за паричен заем от същата дата, между ищцата, като
заемател, и ***, като заемодател, съдът констатира, че възнаграждението за гаранционна
сделка, което е клауза на договора, без която той не би бил сключен, и не би било
предоставено поръчителство, представлява неравноправна клауза. В случая уговорката за
гаранционната сделка е с размер – 1944.80лв., който е над 2/3 от размера на предоставения
кредит от 2 750лв. Доколкото обаче задълженията са разделени в два отделни договора,
които подписва длъжникът, това не му позволява, в качеството на потребител, да прецени
икономическите последици от сключването на двата отделни договора – налице е
неравноправност на клаузата за възнаграждение за поръчител, съгл. чл. 143 ал. 2 т.19 от ЗЗП.
4
С оглед изложеното, съдът приема и вторият предявения иск за основателен, и като такъв
той следва да бъде уважен.
По разноските по делото: При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от
ГПК, ответниците следва да заплатят по сметка на съда разноски за държавна такса, както
следва: ответникът *** – 126.21лв., а ответникът *** – 77.79лв., както и всеки от тях - по
50лв. за заплатената от бюджета на съда част от депозита за ССчЕ.
Искането на представителя на ищцата за присъждане на възнаграждение по реда на
чл. 38 ал. 2 от ЗА е основателно, с оглед изхода на делото. По размерът на това
възнаграждение, съдът взема предвид следното - в случая съставът на съда не е обвързан от
определените с Наредба № 1/2004г. размери на минималните адвокатски възнаграждения,
като съобразява практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-
94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно горното решение делегирането на правомощия на
частноправен субект - Висшият адвокатски съвет, да определя минималните адвокатски
възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция,
закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно:
правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитайки правната и фактическа
сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и
продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на
адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално
положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната
в процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат
само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производството
доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския
хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. По този
начин се отнема правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди
разумен размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив съдебен
процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. Същото се приема и в останалата практиката на
СЕС, например в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г., съгласно което съответстваща
на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които
се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Още повече следва да
се отчете, че Наредбата е приета от ВАС - орган на сдружението на адвокатите, действащ в
случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема
свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в
5
същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на 12 адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да
гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по
собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното
законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква
или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен
ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение №6522 от 22.10.2018г. по в. гр.д. №1061/2018г. на
СГС; Определение №2514 от 23.05.2018 г. по в.ч.гр. д. №407/2018г. на ОС- Благоевград;
Решение №95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. №95/2018г. и др. О-е
№1371/15.09.2023 г. по в.г.д. №616/2023 г. по описа на ПлОС и др./ По тези съображения
съдът счита, че не е обвързан от опредените с Наредба № 1/2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В случая следва да се определи възнаграждение като се
отчете единствено реалната фактическа и правна сложност на делото, като се вземе предвид
и цената на всеки иск. Минималното възнаграждение, определено от наредбата в размер от
1000лв. за неоценяемите и 400лв. за оценяемия, значително ги нахвърля като икономически
интерес, както и поради факта, че защитата по отделните искове не е до такава степен
самостоятелна и специфична, че да налага определяне на хонорари в такива размери. Ето
защо съдът намира, че следва да определи в размер на по 200лв. за всеки от исковете, или
общо 480лв. с ДДС, или всеки ответник - по 240лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 вр. чл.11 ал.1 т.10, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, за
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ***, сключен между М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, вр чл.143 ал. 2 т.19 от ЗЗП, за
НИЩОЖЕН ***/ 16.02.2022г, сключен между М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, и ***, ***
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд, разноски по делото в
размер на 176.21лв., както и 5.00лв. – такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ***, ***, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски районен съд, разноски по делото в размер на 127.79лв., както и 5.00лв. – такса в
случай на издаване на изпълнителен лист.
6
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** от ***, адрес на кантората: ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 240лв., с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, ***, ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на *** от ***,
адрес на кантората: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 240лв., с вкл. ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7