№ 357
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20211100509683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението ЗАД „ОЗК З.“ АД
срещу постановление на частен съдебен изпълнител М.П., постановено на 15.06.2021 г., по
изп.д. № 20218510401590 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие
СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за
прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение
до сумата от 200 лв.
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено
процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното
производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на
таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на
длъжника.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
1
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20218510401590 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ,
с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20218510401590 по описа на ЧСИ М.П., с
рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС е видно, че същото е образувано по молба на
взискателя ЗД „Бул инс“ срещу длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД за събиране на сумите,
присъдени с изпълнителен лист от 21.01.2021 г., издаден по гр.д. № 63723/ 2019 г. по описа
на Софийски районен съд, 144-ти състав, а именно на сума в размер на 23 682 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от 04.11.2019 г. до окончателното плащане, както и на сума в
размер на 1 847 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят ЗД „Бул инс“ е
представляван от адвокат М.Г., като в хода му и преди изпълнителното производство да
бъде приключено са представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на
упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 1 000 лв. Това се доказва от договора
за правна защита и съдействие от 10.05.2021 г., който е подписан от адвокат Гочев, който е
кредитор на задължението за получаване на възнаграждение и е удостоверил факта, че
сумата от 1 000 лв. му е заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 10.05.2021 г., както и на извършване на
плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС -
2
Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС,
II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което предвид размера
на вземането на взискателя от 29 464, 69 лв. при съобразяване и на вземането за законната
лихва върху присъдената главница, е в размер на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7,
ал. 2, т. 2 - 7 от Наредбата, т.е. възлиза на сумата от 706, 97 лв. / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и съдействие от 10.05.2021 г. се установява, че на
адвокатa е възложено да извършва както правни действия по образуване на изпълнително
производство, така и действия по процесуално представителство по това изпълнително дело,
които по своя характер са такива, които имат за цел да бъде постигнато удовлетворяване на
паричното вземане. Ето защо и минималният размер на възнаграждението, което се следва
на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 906, 97 лв. без ДДС.
Предвид изложеното се налага изводът, че в случая в полза на взискателя не може да
се присъди адвокатско възнаграждение под 906, 97 лв., която сума е тази на минималното
възнаграждение без начислено ДДС върху него и съответно под 1 088, 36 лв. с ДДС, без
значение каква е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални
действия е извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова
полза суми. Претендираното от взискателя и платено в полза на упълномощения адвокат
възнаграждение с ДДС е по-ниско от тази сума, поради което разноските за неговото
заплащане не могат да бъдат намалени в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат
възложени изцяло в тежест на длъжника. Това прави подадената частна жалба
неоснователна.
В производството пред съда по произнасяне по правилността на акта на съдебния
изпълнител, с който е разпределена отговорността за разноски в изпълнителното
производство, не се следват разноски за страната, в полза на която то е приключило.
В практиката на ВКС се приема, че в производството по чл. 248 ГПК не се дължат
разноски на страната, в чиято полза то е приключило. Това е така, тъй като това
производство не представлява образувано ново съдебно производство с различен предмет от
производството, в което се претендира дължимостта на разноските. Актът, с който съдът се
произнася по подадената молба по чл. 248 ГПК, не е от категорията на актовете, предвидени
в чл. 81 ГПК, с което се слага край на делото, защото с него съдът не решава
материалноправен или процесуалноправен въпрос по конкретното исково производство или
въпрос относно извършването на съответно изпълнително действие по образувано
изпълнително производство, а само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в
частта за разноските при направено от страната искане. С оглед на това и изходът от
3
производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за
неоснователно предизвикан правен спор. След като не се дължат разноски в производството
по чл. 248 ГПК, няма основание за присъждане на разноски и по делата, образувани при
обжалване на постановения в това производство акт. В тази насока е произнасянето на ВКС
в определение № 136 от 19.03.2019 г., постановено по ч.т.д. № 2580/2018 г. по описа на
ВКС, I т.о., в определение № 387 от 14.08.2019 г., постановено по ч.т.д. № 1669/2019 г. по
описа на ВКС, I т.о. и в много други. Предвид изложените мотиви и с оглед характера на
настоящото производство, съдът намира, че в него не се дължат разноски за страната, в
полза на която то е приключило
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ЗАД „ОЗК З.“ АД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител М.П., постановено на 15.06.2021 г., по изп.д.
№ 20218510401590 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност
разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от
200 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4