№ 74
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Х. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600277 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подаден протест на ОП – Пловдив против
Протоколно определение № 260444 от 05.04.2021 г. по НОХД № 479/2021 г.
на Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното разпоредително съдебно
заседание е прекратено съдебното производство и делото върнато на
прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила.
В протеста на ОП – Пловдив са изложени доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното определение, защото внесеният в съда
обвинителен акт отговаря на изискванията на НПК и не се налага връщането
на делото за доразследване. Прокурорът намира, че визираните противоречия
и неясноти при описанието на включените суми в престъпленията против
собствеността не са налице, тъй като са видими във формулирането
обвинение. Според него, не е било ограничено правото на защита на
пострадалия „*“, тъй като в списъка за призоваване не е посочен техен
процесуален представител, защото това не е визирано от законодателя като
основание за прекратяване на съдебното производство. Възразява и срещу
даденото указание за извършване на ново привличане на обвиняемия с
уточняването на пострадалата фирма. Счита определението и за
необосновано по отношение на потвърдената мярка за неотклонение, тъй като
1
същата е била отменена. Останалите страни са уведомени за постъпилия
протест, като не са взели отношение.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия протест
и материалите по делото, намира за установено следното:
Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 7
дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледан
по съществото си е частично основателен.
Производството по настоящото дело е образувано по внесен
обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пловдив срещу обв. А. Ч. за
престъпления по чл. 195, ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.1 от НК, по чл. 201 от НК и
по чл. 330, ал.3, пр.1, ал.2, т.2, вр. ал.1, пр.1 и пр.3 от НК.
Налице е нарушаване на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, свързани
с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт, който трябва да е
съобразен с трайната съдебна практика, като описаната в него фактическа
обстановка да даде основните рамки по процеса на доказване за ефективно
осъществяване правото на защита на страните в предстоящата съдебната фаза.
На първо място, в обстоятелствената му част, действително не са
изложени достатъчно ясно, а и противоречиво основните факти, които
обосновават твърдението на прокурора за извършени от обвиняемия Ч.
престъпления по чл.195, ал.1, т.6 от НК и по чл.201 от НК, по отношение на
техния основен предмет - инкриминираните суми. В този смисъл липсва
описана фактологично в какво се изразява обвинителната теза към
обективните и субективни характеристики за отношението на обвиняемия в
качеството му на длъжностно лице към двете суми, станали обект на
престъпленията кражба и присвояване. А това нарушение на процесулните
правила винаги попада в категорията на съществените, които водят най-вече
до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице по смисъла на
чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
На второ място, твърде сериозно по своя характер и правни последици
се явява допуснатото нарушение, с оглед реализирането на правото на защита
на пострадалото от престъплението по чл.330, ал.3 от НК лице.
2
В посочените от съда отделни части от внесения в съда обвинителен акт
е посочено, че запаленият обект е собственост на „*“ ЕООД с ЕИК:*,
регистрирано в *, но не е визиран негов процесуален представител, с оглед
обезпечаване провеждането на разпоредителното съдебно заседание. Затова и
съдът е положил усилия за неговото служебно установяване в търговския
регистър, но само е констатирал, че няма данни за подобно търговско
дружество. Най-близкото се явява „*с“ ЕООД с ЕИК:*, но със седалище и
адрес на управление в гр. *.
В тази връзка, настоящия състав при запознаване с материалите по
делото констатира допълнително, че последното дружество е посочено от
Община – * като страна по сключения договор за концесия от 01.02.2005г. на
обект „*“ с обща площ на цялото съоръжение от 1700 кв. м. и „*“ ЕООД с
ЕИК: *, като общината не е собственик на помещенията над подлез „*“ на
спирката. На заварените трети лица ползващи помещенията, вкл. на „*“
ЕООД са връчени съобщения за доброволно освобождаване, което и
проведено на 31.08.2018г. и т.н. /с. 35 и сл. от т.2 на ДП/. От това е видно, че
прокуратурата, очевидно невярно е посочила като пострадало лице за
престъплението по чл.330 от НК „*“ ЕООД с ЕИК:*, както и че търговският
обект, станал обект на палеж се намира в пешеходния подлез „*“, където има
разположени съвсем други обекти.
Това налага на съвсем друго основание да се прекрати съдебното
производство и да се върне делото на прокурора за установяване и посочване
на конкретния субект, чиято сграда се твърди, че е била запалена и нейното
точно местонахождение, с оглед гарантиране на правото на защита на
обвиняемия и на пострадалото лице, респ. търговско дружество по отношение
обективните признаци на състава на престъплението по чл.330 от НК. В този
смисъл ще се наложи да се състави и ново постановление за привличане като
обвиняем на А. Ч., в което да се отразят тези фактически обстоятелства,
елемент от обективната страна на това инкриминирано деяние.
На трето място, по отношение на взетата спрямо обв. Ч. мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 300 лева, действително същата
е била отменена с постановление на ОП – Пловдив от 13.02.2020г. /л. 123 от
т.2 на ДП/, което е и посочено в справката към обвинителния акт, като следва
3
да се отмени атакуваното определение в частта му за потвърждаване на тази
несъществуваща мярка за неотклонение.
В заключение, напълно обосновано и законосъобразно, окръжният съд е
преценил, че изготвеният от ОП – Пловдив обвинителен акт не отговаря на
изискванията на чл.246, ал. 2 от НПК, с което са ограничени процесуалните
права на обвиняемия, като е постановил прекратяването на съдебното
производство и връщането делото на прокурора.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че
не следва да се уважава основната част от подадения протест на ОП –
Пловдив, като се отмени атакуваното определение на Окръжен съд – Пловдив
единствено по отношение на потвърждаването на мярката за неотклонение на
обв. Ч., като се върне делото на прокурора за изпълнение на дадените му
указания, поради което и на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 и т.6
от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Протоколно определение № 260444 от проведеното
разпоредително съдебно заседание на 05.04.2021 г. по НОХД № 479/2021 г. на
Пловдивския окръжен съд единствено в частта за потвърждаване на взетата
спрямо обв. А. Р. Ч. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
300 лева, като го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част, с която е прекратено
съдебното производство и делото върнато на прокурора за допуснати
нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4