Р
Е Ш Е Н И Е
№48 15.02.2018 г.
град С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На шестнадесети януари 2018 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Пенка Василева,
Прокурор: Вероника Дечева,
като разгледа докладваното от съдията –
докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 113
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
В ИМ ищецът К.О.Г.,
чрез адв. М. твърди, че на 17.02.2011 г. било образувано
Досъдебното производство № 30/2011г. по описа на ОД на МВР- С.З./прок. преписка
№102/11 г. на ОП - С.З./. На 08.07.2011 г., ищецът бил привлечен като обвиняем
за това, че в периода месец август 2010 г. - 07.07.2011 г. в гр. Ст.Загора
участвал в организирана престъпна, като групата била създадена с цел да върши
престъпления по чл. 253 от НК, като средствата и имуществото били в особено
големи размери и случаят особено тежък. Ищецът бил задържан по ЗМВР за срок от
24 часа със Заповед от 07.07.2011 г.. Със съответното постановление по ДП №
30/11 г. бил задържан за срок от 72 часа, като с Определение по ЧНД № 473 от
2011 г. от 11.07.2011 г. на СтОС му била взета постоянна мярка „Задържане под
стража". С постановление за привличане на обвиняем от 07.11.2012 г. бил
обвинен за това, че в периода 30.08.2010 г.- 29.09.2010 г. в град С.З.и град Р.,
в условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с М.С.К.,
като извършител - умишлено улеснил М.С.К., посредством откриване на банкови
сметки на името на П.С.Б. и Р.Г.Ч., да придобие и държи имущество – пари с обща
левова равностойност 27 393,61 лв.. С постановление за привличане на
обвиняем от 11.12.2014 г. бил обвинен за това, че в периода 30.08.2010 г.-
29.09.2010 г. в град С.З.и град Р., в условията на продължавано престъпление, в
съучастие като помагач с М.С.К. - като извършител - умишлено улеснил М.С.К.
посредством откриване на банкови сметки на името на П.С.Б. и Р.Г.Ч., да
придобие и държи имущество - пари с обща левова равностойност 27 393,61 лева. С
Определение по ЧНД №751/01.11.2011 г. било оставено без уважение искането за
изменение на МН „Задържане под стража" спрямо ищеца. С Определение по ЧНД
№ 175 от 28.03.2012 г. МН "Задържане под стража” била изменена на „Домашен
арест". С Определение по ЧНД № 392/31.07.2012 г. МН “Домашен арест” била
изменена в „Парична гаранция". Обвинителен акт по ДП № 30 /2011 г. бил
изготвен и внесен в съда по НОХД № 420 от 2013 г., който бил върнат на ОП с
изпълнение на указанията от ОС - Стара Загора. Повторно Обвинителен акт по ДП №
30 /2011 г. бил изготвен и внесен в съда по НОХД № 95 от 2015 г., по описа на
Окръжен съд - Стара Загора, като отново с Разпореждане било върнато цялото
производство по делото за отстраняване на указаните съществени процесуални
нарушения. Отново Обвинителен акт бил изготвен и внесен в съда по НОХД № 20/2016
г. на ОС - Стара Загора, като отново е прекратено съдебното производство и върнато
делото на прокурора за отстраняване на описаните съществени процесуални
нарушения. Обвинителен акт бил изготвен и внесен в съда по НОХД № 305 по описа
за 2016 година, на ОС -С.З.и отново било прекратено съдебното производство и върнато
делото на прокурора за отстраняване на описаните съществени процесуални
нарушения. С влязло в сила на 11.05.2017 г. Постановление на ОП - гр. Стара
Загора, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.2 от НПК, и чл. 9, ал.2 от НК
постановено прекратяване на наказателното производство по ДП 30/2011 г. по
описа на ОД на МВР - С.З./преписка № 102/2011 г. по описа на ОП - Ст.Загора/
водено срещу М.С.К. за престъпления по чл. 253, ал.5 във вр.ал.2, предл. първо
и трето, във вр. чл. 26, ал.1 от НК, чл.253, ал.2, предл. първо и трето във вр.
с чл. 26, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, чл. 253, ал.1, предл.
първо във вр. чл. 26, ал.1 от НК, чл. 354а, ал.З, т.1, предл. първо от НК и срещу
К.О.Г. за престъпление по чл. 253, ал.2, предл. първо и трето във вр. с чл. 26,
ал.1 във вр. чл. 20, ал.4 във вр. ал.1 от НК. Предвид горното ищецът моли съда
да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати на обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 07.07.2011 г. до 11.05.2017 г., за претърпени от него
унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му име в обществото и
изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и
достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на спокойствието,
ограничаване правото му на свободно придвижване и контакти с широкия му кръг от
познати и приятели за времето от 07.07.2011 г. до 31.07.2012 година или 1
година и 24 дни, вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 321, ал.З т.2, вр. ал.2, вр. чл. 212а и чл.
253,ал.5,вр.ал.2 и ал.1 от НК, а в последствие изменено по чл. 253, ал.4 и
ал.З, т.2, във вр.ал.2, предл. и 3, във вр. чл. 26, ал.1, във вр. чл. 20, ал.4,
във вр. ал.1, от НК и окончателно по чл. 253, ал.2, пред първо и трето във вр.
с чл. 26, ал.1 във вр. чл. 20, ал.4, във вр. ал.1 от НК, за което наказателното
производство е прекратено след 5 години и 10 месеца в размер на 30 000 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и да осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.07.2011 г. до 11.05.2017 г.,
претърпени вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл. 321, ал.З т.2, вр. ал.2, вр. чл. 212а и чл.
253,ал.5,вр.ал.2 и ал.1 от НК, а в последствие изменено по чл. 253, ал.4 и
ал.З, т.2, във вр.ал.2, предл. 1 и 3, във вр. чл. 26, ал.1, във вр. чл. 20,
ал.4, във вр. ал.1, от НК и окончателно по чл. 253, ал.2, предл. първо и трето
във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. чл. 20, ал.4, във вр. ал.1 от НК, за което
наказателното производство е прекратено след 5 години и 10 месеца в размер на
общо 1700 лв. за платеното от него адвокатско възнаграждение, както и
разноските по настоящето производство.
В законния
едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен отговор на Исковата
молба от ОП Стара Загора, в който счита предявения иск за допустим, но
недоказан по основание е размер. Претендираното обезщетение намира за
изключително завишено и несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД. В съдебно
заседание представителя на ОП С.З.сочи, че ищеца не доказа в настоящото дело конкретно
и ясно какви са вредите, за които претендира обезщетение и да докаже причинната
връзка между тези конкретни вреди и воденото наказателно производство. Вредата,
която посочили свидетелите е промяна в поведението на ищеца от това, че бил
задържан под стража и престоял в ареста осем месеца и четири месеца домашен
арест и нямало конкретика в какво се изразява. Към момента на ареста лицето
било осъждано и е имало други висящи наказателни производства срещу него. Не
може да се твърди, че било уронено достойнството му, тъй като към момента на
задържането му е бил обвиняем по друго висящо досъдебно производство, именно по
преписка № 241/2012 г. на ОД на МВР - С.З.отново за данъчно престъпление. Това
дело било висящо от м.08.2009 г. до м.05.2015 г. в същия период, в който бил
задържан. Към момента на задържането в ареста и целия период от наказателното
производство, за което претендира обезщетение ищецът, бил подсъдим по три дела
- № 121/10 г., №
315/11 г. и № 353/14 г. към момента на водене на наказателното производство за
обезщетение по влязла в сила присъда в 2014 г.. По отношение на трудовата
ангажираност нямало никакви писмени доказателства да е имал работа преди и след
задържането под стража. Не са ангажирани доказателства да е развивал легална
търговска дейност. Макар и обективно формално да са налице фактори, то
обезвредата следва да е в изключително минимален размер и да отговаря на
принципа на справедливост. Имуществените вреди са налице само за 500 лв. По
отношение на претендираните разноски следва да бъдат уважени съобразно уважената
част от иска.
Съдът, като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства, се установява, че на
17.02.2011 г. било Досъдебното производство № 30/2011г. по описа на ОД на МВР- С.З./прок
преписка №102/11 г. на ОП - С.З./.
На
08.07.2011 г., с постановление за постановление за привличане на обвиняем
ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че в периода месец август 2010 г. -
07.07.2011 г. в гр.Ст.Загора участвал в организирана престъпна, като групата
била създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, като средствата и
имуществото били в особено големи размери и случаят особено тежък.
Не
е спорно, че ищецът бил задържан за срок от 24 часа със Заповед от 07.07.2011
г.. Със съответното постановление по ДП № 30/11 г. бил задържан за срок от 72
часа, като с Определение по ЧНД № 473 от 2011 г. от 11.07.2011 г. на СтОС му
била взета постоянна мярка „Задържане под стража".
С
постановление за привличане на обвиняем от 07.11.2012 г. бил обвинен за това,
че в периода 30.08.2010 г.- 29.09.2010 г. в град С.З.и град Р., в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като помагач с М.С.К., като извършител -
умишлено улеснил М.С.К. посредством откриване на банкови сметки на името на П.С.Б.
и Р.Г.Ч., да придобие и държи имущество – пари с обща левова равностойност
27 393,61 лв..
С
постановление за привличане на обвиняем от 11.12.2014 г. бил обвинен за това,
че в периода 30.08.2010 г.- 29.09.2010 г. в град С.З.и град Р., в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като помагач с М.С.К. - като извършител
- умишлено улеснил М.С.К. посредством откриване на банкови сметки на името на П.С.Б.
и Р.Г.Ч., да придобие и държи имущество - пари с обща левова равностойност 27
393,61 лева.
С
Определение по ЧНД №751/01.11.2011 г. било оставено без уважение искането за
изменение на МН „Задържане под стража" спрямо ищеца. С Определение по ЧНД
№ 175 от 28.03.2012 г. МН "Задържане под стража” била изменена на „Домашен
арест". С Определение по ЧНД № 392/ 31.07.2012 г. МН “Домашен арест” била
изменена в „Парична гаранция".
Бил
изготвен и внесен в съда Обвинителен акт по ДП № 30 /2011 г. по НОХД № 420 от
2013 г., който бил върнат на ОП с изпълнение на указанията от ОС -Стара Загора.
Повторно Обвинителен акт по ДП № 30 /2011 г. бил изготвен и внесен в съда по
НОХД № 95 от 2015 г., по описа на Окръжен съд - Стара Загора, като отново с
Разпореждане било върнато цялото производство по делото за отстраняване на
указаните съществени процесуални нарушения. Обвинителен акт бил изготвен и
внесен в съда по НОХД № 20/2016 г. на ОС - Стара Загора, като отново е
прекратено съдебното производство и върнато делото на прокурора за отстраняване
на описаните съществени процесуални нарушения. Обвинителен акт бил изготвен и
внесен в съда по НОХД № 305 по описа за 2016 година, на ОС -С.З.и отново било
прекратено съдебното производство и върнато делото на прокурора за отстраняване
на описаните съществени процесуални нарушения.
С
Постановление № 102/04.05.2017 г. на ОП - гр. Стара Загора, на основание чл.199
и чл.243, ал.1, т.2 от НПК, е постановено прекратяване на наказателното
производство по ДП 30/2011 г. по описа на ОД на МВР - С.З./преписка № 102/2011
г. по описа на ОП - Ст.Загора/ водено срещу М.С.К. за престъпления по чл. 253,
ал.5 във вр.ал.2, предл. Първо и трето, във вр. чл. 26, ал.1 от НК, чл.253,
ал.2, предл. първо и трето във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, чл. 253, ал.1, предл. първо във вр. чл. 26, ал.1 от НК, чл. 354а,
ал.З, т.1, предл. първо от НК и срещу К.О.Г. за престъпление по чл. 253, ал.2,
предл. първо и трето във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. чл. 20, ал.4 във вр. ал.1
отНК.
От показанията
на разпитаната свидетелка Е.Д.Г.се установява, че е съпруга на ищеца. На
07.07.2011 г. докато била на работа арестували мъжа й. В последствие бил задържан
под стража, а след рождения му ден бил в домашен арест. Често пъти го молила да
сключи споразумение и да приключи тази история, тъй като е сама с две деца.
Физически, психически и финансово било трудно, невъзможно. Отказал категорично,
тъй като нямал никаква вина за да сключва споразумение. Когато си бил в къщи бил
доста отслабнал, не искал да се вижда с никой. Преди бил много весел, постоянно
бил с приятели и с компании. Постоянно имали гости. След това не искал да се
събира с никой, да не се случи нещо. Освен това дело имал и други дела, но те приключили.
Не може да се кажа, че е същият човек, който бил със сигурност. Виждал майка
си, която идвала в ареста на свиждане. Баща си и децата не бил виждал.
Свидетеля К.Ж.Я.сочи,
че познава ищеца от детските си години. Знае, че от 2011 г. било водено
наказателно производство. Бил задържан
Свидетелката С.К.К.сочи,
че задържането през 2011 било най - тежкия период за цялото им семейство. На
всички качвания в ареста казвал, моля те мамо, разбери защо съм тук. Като излязъл
и след домашния арест, преживял огромна промяна и болка. И до ден днешен нещата
не се преодоляват. В монета работил в Брикел. Преди това имал дела. За това бил
като в шок. Променен бил емоционално и психически, въздържан. Ограничил
контактите, не се смеел на глас. Не желаел да ходи на гости или у тях да идват.
Лесно избухвал на съпругата си и децата си. За най-малкото нещо се ядосвал.
Затворил се в себе си. Имал проблеми с черния дроб, лежал в болница.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г на ВКС, когато се
претендира обезщетение на основание незаконност на взета мярка "задържане
под стража" по чл. 2, т.1 от ЗОДОВ едновременно с обезщетение на основание чл. 2, ал.1,
т.2 от ЗОДОВ - образуваното наказателно производство е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, държавата отговаря само по чл. 2, ал.1,
т. 3 ЗОДОВ. Следователно съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди
обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.
В случая основанието за прекратяване е необоснованост
на валидно повдигнатото и предявено обвинение, което не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Макар да няма пълно тъждество в текстовете
на чл. 243,
ал.1, т.2 от НПК и чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ, съответният правозащитен орган отговаря и когато
основанието за прекратяване на наказателното производство е недоказаност на
обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал.
1, т.2 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност
за вреди по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, а именно, че "деянието не е извършено от
лицето"( ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, а също и други специфични увреждания, с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно главно доказване от ищеца.
При
разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за
прекратяване. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за
всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че това уронило престижа и доброто му име в
обществото, накърняване честта и достойнството, авторитета и доброто име,
ограничаване правото му на свободно придвижване и контакти с широкия му кръг от
познати и приятели.
При определяне
размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на
правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на
пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства
относно деянието, за което лицето е било оправдано. Несъмнено, съдебното минало
на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността
му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило
се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. В конкретния случай съдът намира, че претърпените емоционални и психологически терзания от ищеца,
не са в размер, надхвърлящ обичайното. Отражението му в емоционален план е
имало временен характер. Съдът споделя възражението на ОП Стара Загора, че вредата, която са
посочили свидетелите е промяна в поведението на ищеца от това, че бил задържан
под стража и престоял в ареста осем месеца и четири месеца домашен арест. Няма
данни незаконното обвинение да се е отразило на здравословното състояние на
ищеца, нито това да е повлияло на трудовата му заетост. Не е без значение
факта, че незаконното обвинение е отразено в множество печатни издания и интернет
сайтове, но няма данни това да е уронило доброто име на ищеца в по – голям
размер от обичайното, предвид богатото му съдебно минало, тъй като видно от
свидетелството му за съдимост, същия е осъждан многократно.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия
вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр.
фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне
на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице. При определяне на
обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените
принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки,
страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което
пострадалият е бил незаконно обвинен.
В случая наказателното
преследване е продължило и приключило в рамките на пет
години. На ищеца по настоящето дело е взета марка е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража", продължила над осем месеца, която по късно е
променена в домашен арест. Предвид на това и
тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и социалното
положение на ищеца и данните за личността му, съдебното минало на
пострадалия, както и на обстоятелството, че
негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на
ищеца е в рамките на нормалното, с временен характер съдът намира, че вредите, които той
нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 4 000 лева, като
в останалия претендиран размер от 30 000 лв. искът е недоказан и следва да
бъде отхвърлен. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е
датата на влизане в сила на Постановлението
на ОП Стара Загора, за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца. В случая видно от приложената от ответника разписка,
постановлението е връчено на ищеца на 07.06.2017 г., поради което обезщетението се дължи със
законна лихва, считано от 15.06.2017 г..
Претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение е частично
основателна. За защитата си по образуваното срещу него наказателно производство
ищецът е направил разход в размер на 600 лв. за адвокатски хонорари, като е
налице пряка причинна връзка между така претърпяната от него имуществена вреда
и незаконното обвинение. /Договор № 26160/08.07.2011 г. по ДП 30/2011 г. на ОД
на МВР С.З.в размер на 100 лв. и Договор № 100782/28.09.2016 г. по НОХД №
305/2016 г. в размер на 500 лв./ Предвид изложеното претенцията за заплащане на
имуществени вреди следва да се уважи в този размер, като в останалата част до
претендирания размер от 1700 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли
като такъв. Към искането за присъждането на имуществени
вреди, няма направено искане за присъждане на законна лихва.
По отношение на
разноските: ищецът е направил
разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 1716 лв. адвокатско
възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното
уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло
разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв., а адвокатския хонорар
следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от иска, в случая - 223
лв. или разноски в общ размер на 233 лв..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на К.О.Г., ЕГН **********, постоянен адрес *** и настоящ - ***, чрез адв. М., на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на
4 000 лв. /четири хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди –
преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато
обвинение, по което е образувано № 30/2011г.
по описа на ОД на МВР- С.З./прок. преписка №102/11 г. на ОП - Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2017
г., както и направените по делото разноски в
размер на 233 /двеста тридесет и три лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на К.О.Г., ЕГН **********, постоянен адрес ***, и настоящ - ***, чрез адв. М., на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, сумата в размер на 600 лв., /шестстотин
лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - адвокатско възнаграждение по ДП 30/2011 г. на ОД на МВР С.З.и по
НОХД № 305/2016 г. на ОС Стара Загора, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 1700 лв., като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд С.З.пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………..