Р Е Ш Е Н И Е
495/12.10.2017г.
12.10.2017 год., Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор: Вл.Колев
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1844 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
От ШРП е внесено
постановление, с което се прави предложение за освобождаване на С.М.С., с ЕГН**********
– обвиняем по досъдебно производство №614/2015 год. по описа на РУ-Шумен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, във вр. с чл.130,
ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три
години, към момента на извършване на деянието извършителят е бил осъждан за
престъпление от общ характер, но е реабилитиран, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от престъплението не са
настъпили имуществени вреди.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно призован, не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.Г.Станчев от ШАК, като моли подзащитния му да бъде оправдан.
В пледоарията си излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
Представителят на ШРП поддържа предложението, като
предлага на съда на обвиняемото лице да бъде наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева, като излага конкретни мотиви в подкрепа на
искането си.
От приложените по делото писмени доказателства
/досъдебно производство №614/2015 по описа на РУ-Шумен/, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:
На 17.04.2015 год. около 22.00 часа обвиняемият С.М.С.
посетил игрална зала „Уин Бет“ /казино „Буда“/, находяща се в гр.Шумен, на
кръстовището на бул.“Симеон Велики“ с ул.“Климент Охридски“. Същата вечер било
официалното откриване на казиното, което се охранявало от фирма „Телепол“ ЕООД,
гр.Шумен. С. започнал да играе на игралните автомати, като преди това употребил
известно количество алкохол. Обстоятелството, че не печели в играта, както и
факта, че по-рано през деня, при посещението си в същото казино, загубил
известна сума пари отново при игра на автоматите, го ядосали и започнал да удря
с ръка по монитора на игралния апарат. В
същото време започнал да пука и балоните, които били оставени като украса в
казиното. Тези негови действия станали причина да бъде изведен на вън от
охранителя С. Митков Дрангов /служител на „Телепол“ ЕООД, гр.Шумен/, който го
предупредил, че ако продължава по същия начин ще му бъде наложена забрана да
посещава казиното. След това двамата се върнали в залата, като С. продължил да
играе на игралните апарати. Около 00.00 часа на 18.04.2015 год. обвиняемият
отново започнал да удря по монитора на игралния апарат, а който играел, при
което свидетелят Дрангов отново отишъл при него и му направил повторно
забележка. С. се ядосал на тези действия
на охранителя и започнал да го псува. На место дошъл и охранителят Мирослав
Светославов Савов, при което С. започнал
да му отправя обиди, като го наричал „сопол“, „дрисльо“ и го предупредил да не
го закача, защото имал връзки. Тъй като въпреки намесата на двамата охранители
обвиняемият продължил да буйства, около 00.30 часа на 18.04.2015 год. бил
задействан паник бутон от страна на персонала на казиното. Междувременно С. бил
изведен навън от неговия познат Кирил Тодоров Алуминов, който по това време се
намирал в залата. Последният се опитвал да убеди С. да си хване такси и да си
тръгне, но не успял, при което обвиняемият му заявил, че ще се върне в
казиното, за да пребие охранителите, при което взел от автомобила си марка
„Сеат“ палка, изработена от ПВЦ профил. На
подадения сигнал от паник бутона се отзовал свидетелят Дамян Стилиянов Матев –
служител на фирма „Телепол“ ЕООД. Малко след него на место пристигнал и
пострадалият Георги Даромиров Денчев, който заемал длъжността „Организатор
патрулна охрана“ в „Телепол“ ЕООД, гр.Шумен и по това време се намирал на
работа, като смяната му приключвала в 07.00 часа на 18.04.2015 год. След
пристигането си той паркирал управлявания от него служебен автомобил на
„Телепол“ в близост до автомобила, до който в този момент се намирал
обвиняемия. Слязъл от автомобила и се насочил към задния вход на казиното,
където се намирал охранителят С. Дрангов, за да разбере от него какво точно се
е случило и кой е нарушителят. Виждайки Денчев, заедно с останалите охранители,
обвиняемият се насочил към тях, като нанесъл силен удар с палката по лицето на
Георги Денчев, в резултат на които последният паднал на колене на земята. Все
пак последният успял да извади защитния си спрей и да напръска С. по лицето, в
резултат на което хвърлил палката и тръгнал да бяга. Свидетелят С. Дрангов
тръгнал след него, но обвиняемият успял да избяга.
Малко по-късно обвиняемият потърсил медицинска
помощ в МБАЛ – Шумен. По същото време за оказване на медицинска помощ там се
намирал и пострадалият. В болницата С. продължил да отправя закани към
служителите на „Телепол“, като крещял, че ще се върне в казиното, за да пребие
и останалите. На место били повикани служители на РУ – Шумен.
Така описаната фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
По отношение събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Георги Даромиров
Денчев, Дамян Стилиянов Матев, Мирослав Светославов Савов, Пламен Генадиев
Златев, С. Митков Дрангов, Младен Димитров Николов, Кирил Тодоров Алуминов, съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е бил пряк свидетел на
инцидента и пресъздава личните си впечатления от поведението на обвиняемото
лице. В същото време показанията им са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №78/2016 год., която дава заключение, че на пострадалия Георги
Даромиров Денчев са причинени следните травматични увреждания: Контузия
на лицето и разкъсноконтузна рана по вътрешната страна на горната устна, които са
му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът не споделя възражението на защитата на
обвиняемия, че така изготвената съдебно-медицинска експертиза не следва да бъде
кредитирана, поради констатираното разминаването във вида на телесната повреда,
посочена в експертизата и в издаденото преди това по време на прегледа на
лицето Съдебномедицинско удостоверение
№88/2015 год. Действително в последното е посочено, че причинените на
пострадалия телесни увреждания са му причинили лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание. В същото време обаче, съдът намира, че изготвената в
последствие Съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №78/2016 год. е отговорила на поставените въпроси,
преценявайки както посоченото съдебномедицинско удостоверение, доколкото същото
е било вече приложено по ДП №614/2015 год. по описа на РУ – Шумен, но и всички
останали писмени и гласни доказателства, събрани в хода на разследването. В
този смисъл така даденото заключение е обсъдило първоначално посочените
травматични увреждания с оглед изминалия период от време, необходим за тяхното
отшумяване и е преценил и останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което същото се явява много по-компетентно, пълно и всестранно в
сравнение с изготвеното преди това удостоверение. В същото време заключението е
изготвено във връзка с поставените на вещото лице въпроси и с оглед
отговорността му по чл.291 от НПК, поради което за съда не съществува съмнение
в неговата компетентност и обективност.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от част
от изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни №79/2016 год., която дава заключение, че на обвиняемия С.М.С.
са причинени следните травматични увреждания: остър конюнктивит /без нарушение
в зрителната острота/, едно ивицовидно кръвонасядане в областта на гърба,
кръвонасядания по задната страна на десния лакът и на двата долни крайника,
плитки охлузвания на дясната подбедрица и хематом на лява предмишница, които са
му причинили болка и страдание. В тази
връзка съдът намира, че част от описаните в заключението травматични увреждания
не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Липсват
каквито и да е данни и доказателства, от които да се направи извод, че същите
са получени по време на инцидента, станал в Казино „Буда“ на 18.04.2015 год.. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по делото са налице категорични
данни, че обвиняемия е бил напръскан в областта на лицето от пострадалия с
носения от него служебен спрей, но липсват каквито и да е данни на С. да са
били причинени каквито и да е други увреждания.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза,
от която става ясно, че обвиняемият С.М.С. не страда от умствена недоразвитост
или психично заболяване, като непосредствено преди деянието се е намирал най-вероятно в състояние на
обикновено алкохолно опиване, евентуално от средна степен, в неговата
възбудно-агресивна разновидност. Вещото лице дава заключение, че в поведението
му не се намират патологични елементи, които да налагат обсъждане на качествено
разстройство на съзнанието, като алкохолното повлияване безспорно е понижило
възможностите за самоконтрол над импулсивните желания и решаването на проблемни
ситуации, но не са изпълнени критериите за съдебно психиатричното понятие силно
раздразнение или на уплаха и смущение.
В хода на съдебното
производство от страна на нарушителя или защитника му не са ангажирани
доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа
обстановка.
Така установената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си,
обвиняемият С.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, предл. първо
от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 18.04.2015 год. в гр.Шумен причинил
по хулигански подбуди на длъжностно лице - Георги Даромиров Денчев – „организатор
патрулна охрана“ към охранителна фирма „Телепол“ ЕООД, гр.Шумен, при изпълнение
на службата му лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
изразяваща с във временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
контузия на лицето, разкъсноконтузна рана по вътрешната страна на горната устна.
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновенността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие и се изразява
в такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадалия са
причинени травматични увреждания - контузия на лицето, разкъсноконтузна рана по
вътрешната страна на горната устна, като посочените травматични увреждания са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е предвиждал, че нанасяйки ударите
на пострадалия ще предизвика подобни травматични увреждания, съзнавал е
общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им, а
също така е осъзнавал както качеството на пострадалия, а така също и че
осъществява деянието на публично место и по този начин нарушава установения ред
и спокойствието на намиращите се в залата граждани.
При преценка на квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството,
че пострадалият притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б.”б” от НК. Това качество е налице по отношение на пострадалия С., тъй като
видно от приложените по делото ксерокопие на трудов договор и длъжностна
характеристика С. е бил назначен на длъжност „Организатор патрулна охрана“,
като е съвместявал и длъжността „Патрул, служби за сигурност“. В тази връзка на
същия е било възложено срещу възнаграждение да изпълнява работа, свързана с
организацията и контрола на охраната на обектите в охранителната територия/зона
и ефективността на реакция на охранителните екипи /л.205 от ДП №614/2015 год.
по описа на РУ – Шумен/ - по отношение на първата длъжност, а по отношение на
втората да осъществява физическата защита на административни, производствени, складови,
други сгради, помещения, дворни площи, както и на имуществото в тях от
противозаконни посегателства при подаден сигнал от охранителните системи /л.102
от ДП №614/2015 год. по описа на РУ – Шумен/. Безспорно посочените отговорности
го характеризират като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК. В
този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Постановление №3
от 25-27.06.1970
год. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление №9 от 10.12.1975 год. и
Постановление №7 от 26.07.1987 год. по н.д. №7/1987 год.
Съдът не кредитира твърденията на защитата на обвиняемия, че последният не
е съзнавал, че лицето, на което нанася телесната повреда е служител на
„Телепол“ ЕООД, респективно, че същото има длъжностно качество. В тази връзка
от материалите по делото по безспорен начин се установява, че агресията на
обвиняемия и отправените от негова страна обиди, включително и след
пристигането му в МБАЛ – Шумен са били насочени именно към охранителите. В тази
връзка пострадалият в разпита си, даден пред орган на досъдебното производство
в протокол за разпит на 20.07.2015 год., заявява, че по време на престоят си в МБАЛ – Шумен е чувал С. да крещи, че
„двама охранители вече е пребил и ще се върне, за да пребие останалите в
казиното“, а непосредствено преди нанасянето на удара в момента, в който
се е намирал до автомобила си е крещял:
Майка им ще еба на охранителите. За какви се мислят“. В подкрепа на този извод са и показанията на
свидетеля Кирил Тодоров Алуминов, който в разпита си на 22.07.2015 год.
заявява, че когато излязъл навън видял, че 4-5 човека от охраната на „Телепол“
са били около обвиняемия, както и че е видял, че един от охраната на „Телепол“
е пръснал със спрей. Следователно от изложеното се налага извода, че служителите
на охранителната фирма са били във вид, който
е позволявал да бъдат идентифицирани като охранители, респективно като
длъжностни лица от „Телепол“ ЕООД. В същата насока са и показанията на
свидетеля С. Митков Дрангов, дадени в протокол за разпит на 27.07.2015 год., в
които заявява, че в момента, в който обвиняемият е бил до автомобила си, за да
вземе от там палката, до него е спрял автомобилът на „Телепол“, от който е
слязъл пострадалия. Следователно отново може да се направи извод, че С. е възприел
отличителните знаци на автомобила, слизането на Денчев от него и ясно е
съзнавал неговото качество на служител на фирма „Телепол“.
Безспорно установен по делото е и факта, че по време на деянието
пострадалият е изпълнявал служебните си задължения. В този смисъл са представените като писмени доказателство по
делото – График за м.април 2015 год., Книга за приемане и сдаване на оръжието и
боеприпасите, Дневник за инструктаж при „Телепол“ ЕООД, справка за открити и
закрити пътни листи на автомобил с рег.
№Н2820ВА за месец април 2015 год., както и събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателства, които бяха обсъдени по-горе и от които се
установява, че пострадалият е пристигнал пред игралната зала именно с посочения
по-горе служебен автомобил.
Следователно от всичко изложено по-горе може да се направи категоричния
извод, че обвиняемият е съзнавал качеството на пострадалия и че нанасяйки му
удара с палката всъщност нанася удар на
длъжностно лице, което изпълнява служебните си задължения.
А с оглед на изложеното се налага
извода, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.131, ал.1, т.1 от НПК,
във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
В същото време съдът съобрази и обстоятелството,
че телесните увреждания на пострадалия са причинени на публично место – в
заведение, където обичайно по това време на денонощието се намират много хора.
В настоящия случай деянието е извършено в присъствието и пред погледите на
повече от едно лица, а именно в присъствие на свидетелите Дамян Стилиянов
Матев, Мирослав Светославов Савов, Пламен Генадиев Златев, С. Митков Дрангов,
Младен Димитров Николов. Инкриминираните действия на обвиняемия грубо нарушават
обществения ред и манифестират явно неуважение към човешката личност и нейните
права и доколкото са извършени на публично место, пред повече хора, то
настоящия състав намира, че деянието следва да бъде квалифицирано като
извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12, предл. първо
от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Квалификацията на престъплението при
условията на чл.131, ал.1, т.12, предл.първо от НК се определя от
обстоятелството, че процесното деяние е извършено именно по хулигански подбуди.
В тази връзка съдът намира, че този извод се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, от които става ясно,
че деянието е извършено на публично место – в казино „Буда“, по време на
официално откриване на този обект, когато на това место обичайно се намират
много хора, независимо от времевия интервал. По смисъла на Постановление №2 от 29.06.1974
год. по н.д. №4/74 год. на Пленума на ВС явно неуважение към обществото е
налице и при действия, с които деецът открито изразява висока степен на
неуважение към личността. Същото може да бъде извършено и чрез нанасяне на
телесна повреда, какъвто се явява настоящия случай. В тази връзка хулиганските
действия на обвиняемия освен в нанасянето на телесната повреда на пострадалия
са се изразили и в множество други действия, като пукане на балоните,
предназначени за украса по случай откриването на обекта, блъскане с ръка по
игралния апарат, отправяне на псувни и закани към служителите на охранителната
фирма, оказване на съпротива при извеждането му от заведението, крещене на
висок тон и др.
Съдът не кредитира твърденията на защитника на
подсъдимия, изложени в пледоарията му, че действията на подсъдимия не са
предизвикали възмущение у присъстващите, с оглед на което не могат да бъдат
характеризирани като хулигански. В този смисъл съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос, съгласно която хулиганските действия може да
се извършват в най-разнообразни форми – телесни увреждания, обиди и други
действия, които сами по себе си представляват нарушение на установеният в
страната ред и общественото спокойствие и не предполага задължително конкретно
изразена по някакъв вербален или друг начин ответна реакция от страна на
присъстващите на същото место граждани. Безспорно в настоящия случай
спокойствието на присъстващите в заведението лица е било нарушено, доколкото в резултат
на действията на лицето се е наложило, с цел преустановяване на същите и
възстановяване на реда в залата, то да бъде извеждано няколкократно извън
заведението. В този смисъл е
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС.
Съдът не споделя изложените от защитата твърдения,
че квалификацията по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо от НК не може да бъде приложена, доколкото в
постановлението на ШРП липсват изложени мотиви относно тази квалификация. В
този смисъл, както правилно бе посочено от страна на защитника на обвиняемия в
настоящото производство съдът разглежда делото в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението. В последното по недвусмислен начин е
описана приетата за установена от прокурорът фактическа обстановка, както и
конкретните действия, извършени от страна на обвиняемия, които характеризират
деянието именно като извършено по „хулигански подбуди“. Именно в унисон на
описаните във фактическата обстановка факти и обстоятелства е била възведена и
правната квалификация на обвинението, по която обвиняемият се е защитавал и е изграждал своята защитна
версия. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че постановлението е
достатъчно ясно, мотивирано и обективно и е дало възможност на обвиняемия да
разбере в какво точно деяние е обвинен и въз основа на какви факти и
доказателства е направен този извод.
Съдът не кредитира и твърденията на защитника на
подсъдимия, че деянието е било извършено при условията на неизбежна отбрана,
доколкото видно от събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства не се установява някой по някакъв начин да е нанесъл на
обвиняемия някакви удари или да е извършил действия, които по някакъв начин да
са предизвикали подобна реакция от нетова страна, целяща защита на телесната му
цялост. Както бе отбелязано и по-горе по
делото липсват данни и доказателства посочените в съдебномедицинско
удостоверение №79/2015 год. травматични увреждания, с изключение на острия
конюнктивит да са били получени от обвиняемия по време на инцидента, предмет на
настоящото производство. В подкрепа на този извод е и заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза,
по която вещото лице дава заключение, че поведението на обвиняемия не покрива съдебно
психиатричното понятие силно раздразнение или на уплаха и смущение.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките
по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по отношение на обвиняемия С.М.С., а именно:
-за престъплението по
чл.131, ал.1, т.1 и т.12, предл. първо от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК,
което е умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до
три години;
-нарушителят е осъждан за
престъпление от общ характер, но доколкото към датата на извършване на
настоящото деяние е бил реабилитиран и не е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК, не са налице пречки за налагане на
административно наказание по смисъла на чл.78а от НК;
-от престъплението не са
настъпили имуществени вреди.
При определяне на наказанието, съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието – нанасяне на лека телесна
повреда на длъжностно лице по хулигански подбуди, данните за личността на дееца
– същия е бил с чисто съдебно минало към датата на извършване на деянието, с
оглед данните за настъпилата реабилитация. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
възприема сравнително ниската възраст на нарушителя – 27 години към датата на
извършване на деянието.
При определяне размера на наказанието съдът
съобрази тежестта на деянието, материалното състояние на нарушителя, както и
личността на дееца, неговото съдебно
минало, както и сравнително ниската му възраст към датата на извършване на
деянието. Съдът счита, че наказание в размер над минимума, но под средния на
предвидената в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК глоба, а именно 1500 лева ще
бъде съответно на извършеното от нарушителя, ще породи възпитателната и
превантивна функция на наказанието у нарушителя и ще окаже своята възпираща и
превъзпитателна роля и у другите членове на обществото. При определяне размера
на наказанието съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват
доказателства за материалното състояние на лицето и за упражняваната от него
трудова дейност, което не може да бъде преценявано във вреда на подсъдимия. При
определяне на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че действията на
обвиняемия се отличават с особена упоритост, продължителност, доколкото въпреки
опитите на охранителите, те не са били преустановени окончателно.
В тежест на обвиняемия следва да бъдат възложени и
направените в хода на досъдебното производство разноски за възнаграждения на
вещи лица в общ размер на 511.06 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378,
ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА С.М.С., с
ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин,
средно образование, неженен, осъждан-реабилитиран, безработен за виновен в това, че на 18.04.2015
год. в гр.Шумен причинил по хулигански подбуди на длъжностно лице - Георги
Даромиров Денчев – „организатор патрулна охрана“ към охранителна фирма
„Телепол“ ЕООД, гр.Шумен, при изпълнение на службата му лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща с във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – контузия на лицето, разкъсноконтузна рана по
вътрешната страна на горната устна - престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12,
предл. първо от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а,
ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
На основание чл.189, ал.3
от НПК осъжда С.М.С., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 511.06
лева /петстотин и единадесет лева и шест стотинки/, като посочената сума следва
да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен.
Решението подлежи на
обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :