Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата,
проведено на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 898 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от Л. ООД
за откриване на производство по несъстоятелност на П. ЕАД на основание неплатежоспособност
и свръхзадълженост, като молителят твърди да има изискуеми и непогасени парични
вземания за наемна цена, разноски за ползване, неустойка за забава и неустойка
при разваляне в общ размер на 1 218 743,33 лв., произтичащи от договор за наем на недвижим имот от 22.10.2009 г., сключен
между ответника и А. Л.Т. ЕООД, в което правоотношение молителят е встъпил по
силата на закона с придобиване на правото на собственост върху наетия имот на
07.02.2011г. , като ответникът преустановил плащанията по договора след м. юни
2014 г., поради което и договорът е развален от молителя
поради неизпълнение. Твърди, че ответникът
има множество кредитори, преустановил е плащанията към тях и се намира в
състояние на обективна невъзможност да погасява изискуемите си парични
задължения, съответно имуществото му е недостатъчно, поради което се намира в
състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Ответникът оспорва молбата, като
поддържа, че няма задължения към ищеца. Оспорва
валидността на клаузата за промяна на наемната цена, евентуално наличие на
основание за индексация на първоначално уговорената наемна месечна цена, оспорва
изискуемостта на вземанията с доводи да не са издадени надлежно фактури и да
липсва уговорка за падеж на задължението. Оспорва съществуването на вземанията
за консумативи и разноски, тъй като претендираните не съответстват на реални
разходи. Прави възражение за прихващане със свои вземания за
връщане на платения по договора за наем депозит от 46 470,52 лв. и със
сумата от 20 661,27 лв., която е
платил на молителя за периода 01.01.2012 г.
– 30.06.2014 г. и която, като надвишаваща задълженията му по наемния
договор, е платена без основание. Възразява за нищожност на клаузата за
неустойка по чл.3.4 поради противоречие
с добрите нрави, евентуално, че същата е прекомерна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено
от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми парични вземания
срещу ответника-търговец, произтичащи от
и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната
действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по делото
на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични
задължения по такава сделка, публични задължения /към държавата или общината/,
свързани с търговската дейност или частни държавни вземания, като законът
установява презумпция за наличие на състоянието при спиране на плащанията на задължения от
посочения вид. Съответно свръхзадължеността като основание за откриване на
производство по несъстоятелност предполага установяване по делото, че активите
на длъжника са недостатъчни за покриване на паричните му задължения, без
значение дали последните са изискуеми или не.
Презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че
затрудненията му са временни.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът
по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а
именно еднолично акционерно дружество, чиито основен предмет на дейност е
търговия на едро и дребно с хранителни и промишлени стоки, развитие на верига
супермаркети, производство и преработка на хранителни и промишлени стоки.
По делото е представен договор за наем от 22.12.2009 г., от който
се установява, че между А. Л.Т. ЕООД, в качеството му на наемодател и П. ЕАД, в
качеството му на наемател, е възникнало правоотношение по договор за наем на
недвижим имот – търговска площ, находяща се на партерен етаж, кота 0.00, в
сграда В 4, която ще бъде построена в урегулиран поземлен имот УПИ ІІІ с обща
площ от 6065 кв.м., кв.54, Столична община, м.Лагера с ориентировъчна площ от
550 кв.м. Договорът за наем е с нотариална заверка на подписите и е вписан в
имотния регистър по партидите на страните.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
07.02.2011 г. А. Л.Т. ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху имота,
който е предмет на договора за наем с П. ЕАД, на молителя по настоящето дело Л.
ООД. Сделката е сключена след построяване на сградата, респективно в
нотариалния акт имотът е описан като“ Супермаркет /магазин за хранителни стоки/“,
находящ се на първи надземен етаж в Сграда В 4, кота 0.00 със застроена площ от
548,60 кв.м., каквато съдът приема да е действителната площ на обекта,
релевантна за определяне на наемната цена.
С извършената покупка молителят по силата на разпоредбата на
чл.237, ал.1 ЗЗД замества първоначалния наемодател в наемното правоотношение,
респективно е обвързан от сключения договор за наем от 22.12.2009 г.
Няма спор между страните, че задължението за предаване на наетия
имот е изпълнено още от първоначалния наемодател, поради което и П. ЕАД дължи уговорената наемна цена за
ползването му.
Съгласно т.3.1 месечната
наемна цена е в размер на 12 евро/кв.м. без ДДС., а съгласно т.3.2 страните
договарят след изтичането на първата пълна година от наемния период, наемната
цена да бъде актуализирана всяка следваща, считано от 01 януари при условие, че е налице
увеличение в хармонизирания индекс на потребителските
цени /HCIP/ на ЕUROSTAT за
текущата година спрямо хармонизирания индекс
на потребителските цени за предходната година.
Страните спорят относно действителността и съдържанието на
клаузата за индексацията, като ответникът счита, че е неясна до степен, която я
прави нищожна, докато ищецът счита, че
приложената от него индексация е съобразена с най-ниския възможен
индекс.
По делото се установява от представените от страните справки и заключението
на допуснатата счетоводна експертиза, че съществуват няколко вида хармонизирани
индекси на потребителските цени, поддържани от ЕВРОСТАТ, а именно индекс, обхващащ страните от
еврозоната, индекс, обхващащ целия Европейски
съюз, еврозоната плюс останалите държави –членки, националните хармонизирани
индекси на потребителски цени за всяка от държавите членки, включително
България, както и индекс, който обхваща целия Европейски съюз и Исландия и
Норвегия. Чрез тълкуване на клаузата от договора за наем не може да се установи кой
точно вид на хармонизирания индекс на потребителските цени са имали предвид
страните при сключването на договора през 2009г., поради което и съдът приема,
че уговорката е неясна до степен на
невъзможност да се установи съдържанието й и следователно не поражда правни
последици.
Не следва друг извод от обстоятелството, че част от индексите
съвпадат като стойност, доколкото са налице други подвидове с различна стойност
за същия период и обхванати от същото понятие „хармонизиран индекс на
потребителските цени“, представляващи статистически данни, събирани от ЕВРОСТАТ,
а самият молител е извършвал индексация с процент, който не съвпада с нито един
от видовете индекси.
Не следва друг извод и от
обстоятелството, че за наемната цена молителят е издавал фактури, включващи и
индексация, които са осчетоводени от ответника и за част от периода са платени,
тъй като извършените счетоводни операции не се основават на действителна
уговорка между страните.
Следователно съдът приема, че наемателят дължи първоначално
уговорената цена от 12 евро на квадратен метър, която с оглед площта на имота
по нотариалния акт от 548,60 кв.м. е 6583,20 евро месечно без ДДС или 15450,74
лв. с ДДС. Тъй като се твърди, че ответникът е преустановил плащане на наемната
цена, считано от 01.07.2014г., то за периода от тази дата до 30.06.2015г. за молителя е възникнало вземане за наемна
цена в размер на 185408,88 лв.
Съответно в договора за наем е уговорено заплащането на такса за
поддръжка в размер на 0,4 евро/кв.м /т.4.2/, т.е. 219,44 евро месечно или 429,19
лв., която такса за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г. е в размер на 5150,25
лв. Неоснователни са възраженията на ответника за несъответствие на тази такса
с действителните разходи, доколкото размерът й е определен с договора, с който
страните са обвързани и не в зависимост от доказване на направени от
наемодателя разходи за поддръжка. Неоснователни са и възраженията за
недължимост на таксата поради наличие на течове, доколкото доказателства за
такива не са представени, нито да са били в причинна връзка със задължението за
поддържане на общите инсталации, което е предмет на задължението за поддръжка.
Ответникът не твърди, нито представя доказателства да е заплатил
дължимата наемна цена и такса за поддръжка
в уговорения в т.3.3 от договора срок, а именно авансово между 25-о и
30-о число на предходния месец за всяка следваща месечна вноска, поради което и
съдът приема, че за него е възникнало и задължение за заплащане на неустойка за
забавено плащане по т.3.5 от договора, която е дължима след изтичане на 14–дневен
срок от връчване на покана за плащане. Нотариални покани са връчени по
отношение на задълженията за периода 01.07.2014г. – 31.10.2014г. на
16.10.2014г., по отношение на задълженията за периода 01.11.2014г. –
31.12.2014г. на 12.12.2014г., по отношение на задълженията за периода
01.01.2015г. – 31.05.2015г. на 12.05.2015г., а по отношение на останалите
задължения – на 29.06.2015г. съгласно представените четири нотариални покани ,
връчени чрез нотариус Румен Димитров. Съответно с оглед периода на забава,
който надвишава 20 дни , считано от датата на всяка от поканите, ответникът
дължи неустойка за забавено плащане в максималния уговорен размер от 10 % или
сумата от 19055,91 лв.
Не се установява за
ответника, в качеството му на наемател, да са възникнали задължения за
заплащане на разноски за консумирана вода, тъй като се оспорва да е консумирано
количество вода, отговарящо на претендираната от ищеца стойност.
Съдът намира, че не се установява за ответника да е възникнало и
задължение за заплащане на неустойка при предсрочното прекратяване/разваляне на
договора поради неизпълнение.
С нотариалната покана, връчена на 29.06.2015 г. на ответника,
молителят изрично е заявил, че при неизпълнение в определения в поканата 14-
дневен срок на паричните му задължения ще счита договора за развален.
Съществуването на част от тези задължения се установява по делото, съответно
ответникът не доказва да ги е погасил чрез плащане или по друг начин преди
изтичане на определения срок, поради което и съдът приема, че считано от
14.07.2015 г. договорът за наем между страните е развален поради виновно
неизпълнение на задълженията на наемателя – ответник в настоящето производство.
В т.3.4 от договора за наем е уговорено, че при неизпълнение на
задължението за заплащане на наемната цена наемодателят е длъжен да уведоми
наемателя и да му предостави подходящ срок за изпълнение и не по-кратък от 14
дни, до изтичането на който и при незапочнало изпълнение ще се счита, че е
налице пълно неизпълнение и наемодателят има право да прекрати договора едностранно,
в който случай наемателят дължи неустойка в размер на наема до края на наемния
срок.
Съдът намира, че посочената клауза за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функция. Това е така, тъй като изплащането на неустойка в размер
заместващ напълно наемната цена би
облагодетелствало наемодателя да получи не само това, което би получил при
изпълнението на наемния договор за целия срок, но би му предоставило и възможността да ползва наетия имот през
целия този срок и да извлича всички ползи от него, включително и да получава
граждански плодове. Следователно такава уговорка не само не обезпечава изпълнението,
но изцяло го замества и не само не обезщетява вреди, а създава неследващи се
облаги, а що се отнася до санкционионната характеристика на неустойката, то в
този случай тя е несъвместима с
добросъвестността. По въпроса относно действителността на такава уговорка за
неустойка е налице и задължителна
съдебна практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 110/21.07.2016 г.
по т.д.1226/2015 г., І т.о., ВКС конкретно по отношение на договора за наем.
Основателни са възраженията на ответника
по молбата за прихващане с негови вземания за връщане на платения по договора
за наем депозит от 46 470,52 лв. и със сумата от 20 661,27 лв., която е платил на
молителя за периода 01.01.2012г. –
30.06.2014г. и която като надвишаваща задълженията му по наемния договор е
платена без основание. По делото се установява, че депозит в посочения размер е
платен при сключване на договора за наем, респективно след прекратяване на
действието му подлежи на връщане, съответно се установява от приетата по делото
счетоводна експертиза, че ответникът е платил за периода 01.01.2012 г. –
30.06.2014 г. на молителя сумата от
20 661,27 лв. като индексация на наемната цена, надвишаваща първоначално
уговорената в договора, която с оглед извода за недействителност на клаузата за
индексация е платена без основание и
подлежи на връщане. И при съобразяване на тези насрещни вземания обаче пак биха
останали непогасени изискуеми парични задължения на П. ЕАД в размер от
142483,25 лв. по договора за наем от 22.10.2009 г., който е търговска сделка по
смисъла на чл.286 ТЗ, поради което молителят Л. ЕООД е измежду посочените в
чл.608, ал.1 ТЗ кредитори и има право да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на ответника, като настоящето решение не формира сила на пресъдено
нещо относно вземанията, на които се основава молбата.
Установяването на активна
легитимация на молителя налага съдът да обсъди останалите предпоставки за
основателност на искането за откриване на производство по несъстоятелност, а
именно налице ли е състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост,
респективно ако и двете са налице, кое е
настъпило по-рано.
Релевантна за установяване
на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да
покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него
краткотрайни активи. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално-веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално
развиващо се предприятие.
Следователно водещи при преценка за състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
От изисканите по делото справки от Агенция по вписванията и
СДВР-Отдел „Пътна полиция“ се установява, че към датите на изготвяне на
справките, съответно 20.04.2016 г. и 14.04.2016 г. ответникът притежава право
на собственост върху незастроен недвижим имот с предназначение - за строеж на
логистичен център, върху който са наложени няколко възбрани и регистрирани 20 пътни
превозни средства. Върху търговското предприятие на ответното дружество е
учреден особен залог в полза на ТБ И. АД- Клон София.
Във връзка с финансовото състояние на ответника по делото е прието
основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени
от вещото лице З.Д..
От анализа на структурата на активите и пасивите на ответното
дружество в първоначалното заключение, се установява, че за 2012 г. и 2014 г. преобладаващ дял в активите на П.
ЕАД имат дълготрайните такива, съответно 56,4 % и 53 % от общите активи, докато
през 2013 г. и 2015 г. съотношението е в полза на краткотрайните активи, които
са съответно 51,40 % и 72,3 % от общите активи. За периода 2012 г. – 2014 г.
краткотрайните активи имат почти еднородна структура, като в тях преобладават
материалните запаси, които варират от 22,9 % до 27 % от общите активи, съответно следват краткосрочните вземания
/8,6 -13.5 % от общите активи/ и паричните средства /7,3 -15.8 %/. Към 31.12.2015г. основната част от активите
са краткотрайните/72, 3 % от общите активи/, които се изчерпват почти изцяло от
краткосрочните вземания / 67,8 % от общите активи/, включващи вземания от
клиенти и доставчици, вземания от предприятие от групата и други вземания.
Съответно общата балансова стойност на всички активи на ответното дружество е
79099 хил.лв. към 31.12.2012 г., 77968 хил.лв. към 31.12.2013 г., 75380 хил.лв.
към 31.12.2014 г., 71528 хил.лв. към 31.12.2015 г. и 24 901 хил.лв. към
30.06.2016г.
Установява се, че задълженията на ответника за целия изследван
период се изчерпват почти с краткосрочните такива, с устойчива тенденция към
нарастване, съответно от 52 764 хил. лв.
към 31.12.2012 г., 52503 хил. лв. към 31.12.2013 г., 56160 хил. лв. към
31.12.2014г. до 83871 хил. лв. към
31.12.2015г. , като най-значителна част от задълженията са към доставчици и
клиенти, следвани от задълженията към персонала и публичните задължения.
От двете заключения на експертизата се установява, че за целия
изследван период – към 31.12.2012г., 31.12.2013г., 31.12.2014г., 31.12.2015г. и
към 30.06.2016г., съгласно допълнителното заключение, общата балансова стойност на наличните краткотрайни
активи на ответника не е била достатъчна за покриване на краткосрочните му
задължения.
Съответно коефициентът на
обща ликвидност към 31.12.2012г. е 0,65, към 31.12.2013г. – 0,76, към
31.12.2014г. – 0,53, към 31.12.2015г. – 0,61 , а към 30.06.2016г. съгласно
изготвения от ответника междинен баланс – 0,32.
Установява се, че към 31.12.2015 г. натрупаните публични
задължения на П. ЕАД са в общ размер 18 273 028,27 лв.
Ответникът е извършвал плащания към свои кредитори за целия период
на изследване.
При тези факти съдът намира, че по делото се установява, че по отношение на ответника са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност, с начална дата 31.12.2012 г., тъй като считано от същата
дата ответникът, с оглед имущественото си състояние, не е бил в състояние да
изпълнява изискуеми парични задължения към доставчици и клиенти по сключените
от него търговски сделки и публични задължения, които касаят търговската му
дейност.
Към 31.12.2012 г. коефициентът за обща ликвидност е 0,65 при приет норматив на същия коефициент от
1,00, като посочените в баланса краткотрайни активи с балансова стойност от 34502
хил. лв. са недостатъчни за погасяването
на краткосрочните му задължения към
доставчици и клиенти / 34589 хил.лв./ и публични задължения /153 хил.лв./ съответно в общ размер на 34742 хил.лв.,
които са от категорията на посочените в
чл.608, ал.1 ТЗ, а ответникът е имал и други краткосрочни задължение извън тази
категория, каквито са задълженията към персонала и към осигурителни предприя.
Това състояние е трайно и продължава от 31.12.2012г. и към датата
на приключване на устните състезания по делото, тъй като за целия този период
коефициентът на обща ликвидност не е надвишавал 0,76, която стойност няма как да се приеме за
близка до нормата за ликвидност.
Обстоятелството, че ответникът е извършвал плащания към отделни свои
кредитори през целия период не обуславя извод за това, че затрудненията му са
временни, нито за това, че икономическото му състояние не създава опасност за
удовлетворяването на кредиторите му, тъй като разполага с достатъчно имущество.
Спирането на плащанията е предвидено като предпоставка за
приложение на установена от закона презумпция за неплатежоспособност, а не като
предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, поради което и
извършените плащания към част от кредиторите
от длъжника или от трето лице, в погашение на задълженията на ответника,
каквито се установява да са извършени от С.Т. ЕООД, единствено биха могли да
доведат до извод за неприложимост на тази презумпция, но само в случай, че не
се дължат на обективна невъзможност за изпълнение. В този случай, както и в
случаите на приложение на презумпцията по чл.608, ал. 3 ТЗ преценката за
способността на търговеца да погасява задълженията си чрез бързоликвидното си
имущество се прави въз основа на анализ на цялостното му икономическо състояние.
Именно въз основа на анализа на структурата на активите и
пасивите, респективно произтичащите от тях показатели, съдът приема, че
ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Съгласно заключението на приетата експертиза, ответникът е
пристъпил към затваряне на магазини в началото на 2013 г., а през 2015 г. и
съгласно представени от него доказателства е пристъпил и към продажба на
оборудване. Задълженията му към
доставчици и към държавата, които са отразени в балансите като краткосрочни, са
се увеличавали за целия изследвания период. Същевременно движението на краткотрайните
активи на ответника е в посока на намаление на стойността и концентрирането им
изцяло във вземания, за сметка на материалните запаси и паричните средства,
като част от тези вземания са и към свързани лица, а именно едноличния собственик
на капитала на П. ЕАД - АП М. ЕАД,
поради което и са трудно събираеми, като за целия период показателите за ликвидност
са ниски с оглед установената норма. Следователно ответникът е бил в обективна
невъзможност да изпълнява в цялост краткосрочните си изискуеми парични
задължения, включително и тези по сключените търговски сделки с доставчиците на
стоки за продажба в супермаркетите и публичните задължения за данъци и такси,
като извършените плащания към част от кредиторите и за части от задълженията само
потвърждават извода, че се касае за трайно състояние.
Към 31.12.2015 г. по отношение на ответника е налице вече и
състояние на свръхзадълженост, тъй като общата стойност на всичките му активи /дълготрайни и краткотрайни/, а именно
71528 хил. лв. е по-малка от стойността на задълженията му по баланса – 83871
хил. лв., които са парични, но
доколкото се установява първо да е
настъпило състоянието на неплатежоспособност, то и именно на това основание
следва да бъде открито производството, като се съобрази и най-ранната
установена дата, на която ответникът е бил в невъзможност да погасява краткосрочните
си задължения чрез осребряване на ликвидните си краткотрайни активи, а именно
31.12.2012 г.
По делото се установява, че ответното дружество разполага с парични
средства, които да покрият началните разноски по несъстоятелността, поради
което и са налице предпоставките за постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ, като следва да се назначи временен синдик, съответно да се свика Първо
събрание на кредиторите с дневен ред по чл.672 ТЗ.
По изложените съображения и на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на П. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** като ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2012 г. за НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на П. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик Р.П.Т.,
адрес:гр.София, ул.*******, офис 6, тел.02/******* като определя месечно
възнаграждение в размер на 2 500 лв. и 3-дневен срок за встъпване, считано от
датата на уведомяване за настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на
07.04.2017 г. от 10.00 часа в Съдебна палата, гр. София, бул. „*******
при дневен ред:
1. Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2. Избор на постоянен синдик
и определяне на възнаграждението му;
3. Избор на комитет на
кредиторите.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: