Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав
в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 987 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „К.“ ООД, представлявано от адв. С.М.от САК, срещу отказ № 20190514140653-2/17.05.2019 г. В жалбата се оспорва да е налице нередовност на общото събрание, овластяваща длъжностното лице по регистрация да откаже вписване на заявеното обстоятелство – изключване на съдружник, заличаването му като управител и промяна в състава на съдружниците. Застъпва теза и че наложен запор върху дяловете на изключения съдружник не препятства дружеството да прекрати участието му предвидена от закона причина за това – невнесена допълнителна парична вноска..
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че решението за изключване не посочва основанието за това, което препятства да бъде определена конкретна хипотеза на чл. 126 ТЗ. Прието е също така, че наложеният запор върху дрежуствен дял отнема възможността на дружеството да се разпорежда със запорираните дялове и да внася изменения в членствените правоотношения включително и да изключи съдружника предвид невъзможността взискателят да се удовлетвори от стойността на запорираните дялове в случай на уважен иск за прекратяване на дружеството. Позовава се на съдебна практика, отричаща правото на съдружника да прекрати участието си в дружеството. Прието е, че участието при вземане на решение за допълнителна парична вноска сочи на интерес да бъде увреден кредитора, наложил запор върху дяловете, осуетявайки възможността да поиска прекратяване на дружеството.
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да инициират регистърното производство. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да извърши преценка досежно предписаните от закона като подлежащи на изследване обстоятелства от приложените към заявлението документи. Това ще рече, че длъжностното лице дължи да се увери от съдържанието на приложените документи за проявили се факти, от които правната норма извлича заявеното за вписване обстоятелство.
Съгласно чл. 124 ал. 3 т. 4 ТЗ съдружник може да бъде изключен от общото събрание при неизпълнение на задължение за внесе допълнителна парична вноска и след 1) писмено предупреждение и 2)изтекъл срок на предупреждението.
Представеното решение на общото събрание от 10.04.2019 г. отразява обективирана воля съдружниците да направят допълнителни парични вноски. Протоколът от общо събрание на съдружниците, проведено на 02.05.2019 г. сочи на признание от страна на М.М., че не е внесъл вменената му в отговорност допълнителна парична вноска както и че на тази дата му е връчено предупреждение за изключване, ако не внесе вноската в тридневен срок или до 05.05.2019 г.
Представеното решение на общото събрание от 13.05.2019 г., отразяващо и участието на М.М., отразява констатация на съдружниците, че вноската не е направена.
Настоящият състав не споделя доводите на длъжностното лице по регистрацията, че наложеният запор върху дяловете на М.М. препятства промяната в членственото правоотношение. При все, че обезпечителната мярка е призвана да осигури кредиторов интерес, средство за това се явява въздействието върху правната сфера на длъжника. Въздействие върху чужда правна сфера е възможно само ако и доколкото това изрично е предвидено в закон. Ето защо недопустимо е разпростиране на ограничението по пътя на разширително тълкуване.
Процесуалната възможност, регламентирана с чл. 517 ал. 3 ГПК е предвидено от закона средство кредиторът да предизвика осребряване на дружествения дял. Затова и нормата изрично овластява кредитора да наложи прекратяване на участието на своя длъжник, което обстоятелство от своя страна ангажира дружеството да изплати равностойността на следващия се дружествен дял (в този смисъл и решение № 26 от 09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г., I ТО на ВКС). Кредиторът може да наложи прекратяване на дружеството, ако в предвидения от закона срок, не е предприело предписаните действия – да му изплати равностойността на следващия се дял (арг. от чл. 517 ал. 3 изр. трето ГПК). Това правомощие обаче не прави дружеството длъжник спрямо кредитора. Такъв си остава бившият съдружник. Овластяването на кредитора да поиска от съд прекратяване на дружеството се основава на констатацията на органа, овластен да администрира изпълнителното производство, че изпълняемото право е останало неудовлетворено. Правата на кредитора са съизмерими с равностойността на дела, което вземане произтича от прекратеното членствено правоотношение. Потестативното право на кредитора да наложи прекратяване на търговското дружество е предвиденото от закона средство да прекъсне членственото правоотношение все с оглед възможността да се удовлетвори от равностойността на дружествения дял.
От материалите по делото се установява, че Прекратеното участие в търговското дружество в хипотезата на чл. 126 ТЗ осигурява целената от закона трансформация на дружествения дял в парично вземане. Следователно, кредиторовият интерес да получи равностойността на дружествения дял е осигурен. Дори да се приеме, че при трансформация на имуществото на длъжника от дружествен дял в парично вземане не се покрива от наложения запор, третото задължено лице – дружеството, е задължено да се увери, че заложният кредитор няма претенции към това вземане (чл. 73в ТЗ).
Сред книжата по заявлението не се установява кредиторът Х.А.Р.А.Б.ООД да е отправил изявление за прекратяване участието на М.М.. При тези обстоятелства документално са доказани предписаните от закона факти, пораждащи потестативното право на дружеството да наложи прекратяване на членственото правоотношение.
Приложеният дружествен договор отразява настъпилата промяна, поради което и налице са предпоставките за обявяването му на основание чл. 119 ал. 4 ТЗ.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20190514140653-2/17.05.2019 г. на Агенция по вписванията за вписване на промени в регистрацията на К. ООД, ЕИК ******.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със заявление вх. обстоятелства по заявление № 20190514140653.
Решението не подлежи на обжалване
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за изпълнение.
СЪДИЯ: