Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217 / 09.03.2020 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
десети февруари през две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 3443 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са от Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***;
против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул.
„България“ № 85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно
съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че през периода 05.11.2016 г. - 31.12.2018 г. е полагал труд като мл.
инспектор/ ст.полицай при РПУ- Хасково към ОДМВР – Хасково, като според Закона
за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил държавен служител. За това им
правоотношение приложими били следните норми - чл. 176, чл. 187 ал. 1, ал.З,
ал.5 т.2 и ал.9, чл. 178 ал.1 т.З; както и следните нормативни актове - Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-908/02.08.2018 г., издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от
тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Текстовете на чл.З ал.З и в трите наредби били идентични, според които -
при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 и 6
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В предишната Наредба № 8121з-407 от 2014 г., изрично било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22 и 6 ч за отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31
ал.2. В следващите наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала.
Това обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана щяла да е и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
респ. чл.9 ал.2 от същата. Според тази норма, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Това било основание за преобразуването на часовете нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 през исковия период.
За периода
05.11.2016 г. - 31.12.2018 г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност
по 12 часа, като полагал 9 или 10 такива смени месечно. Той положил общо 1344
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 1536 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 192
часа, които работодателят- ответник не му заплатил и следвало да бъде
допълнително заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно
месечно възнаграждение - около 660 лв. през 2016 г. и 2017 г., 800 лв. през
2018 г., завишено с 10 % през 2019 г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца
се намирали при ответника и в РПУ- Хасково, предявеният главен иск с правно
основание чл. 178 ал.1 т. 3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен
размер 1152 лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
За периода 05.11.2016 г. - 01.01.2017 г.
ищецът положил 88 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения
коефициент ставали 100 часа или 12 часа извънреден труд, за които задължението
на ответника било в размер на 72 лв.
За периода 01.01.2017 г. - 01.01.2018 г.
ищецът положил 808 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения
коефициент ставали 923 часа или 115 часа извънреден труд, за които задължението
на ответника било в размер на 693 лв.
За периода 01.01.2018 г. - 01.01.2019 г.
ищецът положил 448 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения
коефициент ставали 512 часа или 64 часа извънреден труд, за които задължението
на ответника било в размер на 387 лв.
Или за целия исков период ищецът положил
общо 1344 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на
1536 часа или 192 часа извънреден труд, за които работодателят-ответник му
дължал допълнително възнаграждение в размер на 1 152 лв.
Ответникът дължал и лихва за забава на ищеца
върху дължимите суми, от момента в който са станали изискуеми, а именно в общ
размер на 214,34 лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР, работното време на
държавните служители, работещи на 12- часови смени се изчислявало на тримесечен
период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния
тримесечен период, или както следва:
- За периода м.10 - м.12.2016 г. - на
30.01.2017 г. с дължима лихва до момента на депозиране на исковата молба в съда
от 20,20 лв.
- За периода м.01 - м.03.2017 г. – на
30.04.2017 г. с дължима лихва от 43,95 лв.
- За периода м.04 - м.06.2017 г. – на
30.07.2017 г. с дължима лихва от 39,61 лв.
- За периода м.07 - м.09.2017 г. – на
30.10.2017 г. с дължима лихва от 35,21 лв.
- За периода м.10 - м.12.2017 г. – на
30.01.2018 г. с дължима лихва от 30,81 лв.
- За периода м.01 – м.03.2018 г. – на
30.04.2018 г. с дължима лихва от 14,80 лв.
- За периода м.04 – м.06.2018 г. – на
30.07.2018 г. с дължима лихва от 12,37 лв.
- За периода м.07 - м.09.2018 г. – на
30.10.2018 г. с дължима лихва от 9,92 лв.
- За периода м.10 - м.12.2018 г. – на
30.01.2019 г. с дължима лихва от 7,47 лв.
Общият размер на
дължимата сума по предявения акцесорен иск била в размер на 214,34 лв.,
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от
30.01.2017 г. до датата на подаване на иска в съда.
Предвид изложеното,
в т.ч. след изменението на исковете по негово искане в открито съдебно
заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника,
да му заплати за главница сумата от 1 209,39 лв. за периода 05.11.2016 г.
– 31.12.2018 г. и за обезщетение за забава сумата от 196,70 лв. за периода от
30.01.2017 г. до датата на предявяване на иска; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
направените по делото разноски. Това искане се поддържа в писмена защита по
делото и в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените
искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска
отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ – Хасково, през процесния период и до момента,
като в т.ч. заемал и длъжността „ст.полицай“. Неоснователни били твърденията му
за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил
ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период
ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове,
регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения
извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретните случаи
или заповеди, в изпълнението на които е положил претендирания незаплатен му
извънреден труд. Ищецът не сочел доказателства за иска си, в нарушение на
чл.154 от ГПК. Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния
труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което довело
до натрупване на допълни часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали
– чл.179 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-
908/02.08.2018 г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи
заплащането на положения труд за времето от 22 до 6 часа. Така приложение
намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Ето защо, искането за
експертиза следвало да се отхвърли. Уважаването на процесния иск щяло да
постави ищеца в привилегировано положение, в сравнение с другите държавни
служители и с работещите по трудово правоотношение, доколкото за положения труд
от 22 до 6 ч, реално щели да му се изплатят две възнаграждения. Искът бил
недоказан по основание и размер. Не ставало ясно, на каква база е изчислявана
цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания
извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна
лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било
неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид
изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани и
като такива те следвало да се отхвърлят. Това си искане той поддържа в открито
съдебно заседание, чрез пълномощник – юрисконсулт, в т.ч. и в депозирана в
заседанието писмена защита, като иска да му бъдат присъдени деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с
допълнително предоставени му от ответника документи. То е установило, при
проверка в РУ-Хасково, че през периода 05.11.2016 г. – 31.12.2018 г. ищецът е полагал
труд на 12-часови смени, които включвали нощен труд за времето от 22 ч. до 6
ч., т.е. по 8 часа нощен труд. Тези данни вещото лице е взело от утвърден
график за работа и протокол за отчитане на работното време за съответния месец.
Така ищецът положил за процесния период общо 1 306 часа нощен труд, който
своевременно му бил заплащан по 0,25 лв./час, но не и с претендирания
коефициент от 1,143 за превръщането му в дневен труд.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените искове:
Не се спори от
страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че през исковия
период 05.11.2016 г. – 31.12.2018 г. ищецът е заемал длъжността „ст. полицай“ при
ОДМВР - Хасково, РУ – Хасково, по силата на служебно правоотношение помежду им;
като е изпълнявал служебните си задължения на смени. Не се спори
още и от заключението на експертизата се установи, че в този период той е полагал
труд на 12-часови смени, които включвали нощен труд за времето от 22 ч. до 6
ч., т.е. по 8 часа нощен труд. Така ищецът положил за процесния период общо 1
306 часа нощен труд, който своевременно му бил заплащан по 0,25 лв./час. Основният спорен
въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така
както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент 1.143, и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли
и заплати като такъв. След съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, както и съобразно
най-новата практика на Окръжен съд – Хасково-съдът достига до отрицателен
отговор на този въпрос.
Съгласно чл.187 ал.1
от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (ал.3). За положения над определеното работно време труд
държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд (ал.5 т.2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (ал.6). Според чл. 187а ал. 4 от ЗМВР редът за полагане,
компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл.187 ал.7 се
регламентира с наредбата по чл.187 ал.9. През исковия период е действала
Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60 от 02.08.2016 г.) за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната
наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с
Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с
Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з -407 от
11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в
издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата
през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване
на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка
следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г.
с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на
предходната Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014
г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба №
8121з - 776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов
нормативен акт не се възстановява действието на предходния акт, който е уреждал
тази правна материя.
Ищецът се позовава
на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на
цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд
при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в
случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от
дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл.140 ал.1
от КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа
и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по
трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в
МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл.187 ал.3 от ЗМВР), че
нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е
приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато
продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото
не е установено, от събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът
счита, че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа,
от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и
дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както
не може да се приеме, че е налице и извънреден труд. За да е налице
извънреден труд, следва да се установи, че реално отработеното време за
съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия
период. В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени.
Именно поради това съдът счита, че преобразуването на нощните работни часове в
дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно
време, тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени часове
реално не отговаря и не съответства на действително отработените часове.
За уреждане на
заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР в редакциите й, действащи
в съответния период. Независимо от различните редакции на посочената
разпоредба, същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00
часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такива
заповеди, валидно действащи и установени в исковия период от време, са
съответно: Заповед № 8121з -791 от
28.10.2014 г. и Заповед № 8121з - 1429 от 23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него
между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е. във всички случаи
според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,
поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща
възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0.25
лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на празнота в законодателството относно
регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в
МВР, съдът го намира за неоснователно.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения главен иск за неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да го отхвърли изцяло. Като неоснователен и недоказан ще следва да се
отхвърли и предявеният иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, предвид
акцесорния му характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния
иск.
Предвид изцяло
отхвърлените искове и на основание чл.78 ал.3 и 8 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***; против
Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул. „България“ №
85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно съединени искове
за сумата от 1 209,39
лв., представляваща дължимо му допълнително възнаграждение за извънреден
труд, положен в периода 05.11.2016 г. – 31.12.2018 г., в резултат на
преизчисляването на нощния му труд към дневен; както и сумата от 196,70 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 30.01.2017 г. до датата на подаване на иска в съда;
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.Ж.Г. с
ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Хасково деловодни разноски в размер на 100 лева за юрисконсутско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.