РЕШЕНИЕ
№ 394 / 19.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и
участието на прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 301 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба
на „Медицински център Панорама - Велинград” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, ул. Николай Хрелков, № 32, срещу Решение №
16 от 10.02.2022 г., постановено по а.н.
дело № 20215210200440 по описа на Районен съд Велинград за 2021г., с което
е потвърдено Наказателно постановление №
13-002915 от 29.09.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“, Пазарджик, с което на „Медицински център Панорама - Велинград” ЕООД,
ЕИК *********, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание
чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500,00 лв.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с
приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните правила, т.е.
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че процесните предписания са влезнали в сила, доколкото в
кориците на делото не се съдържат доказателства за този факт - дали
предписанията са били обжалвани или не; дали са били отменени от съда или не.
Възразява се също така, че решаващият
съд не е съобразил обстоятелството, че субект на административно наказателната
отговорност е лицето, което има задължение да отговаря за изпълнение на нормите
за здравословни и безопасни условия на труд, а не работодателят. В този
контекст се сочи, че при разпита в съдебно заседание, контролния орган съставил
акта за установяване на административно нарушение е потвърдил да му е известно,
че дружеството е възложило функции по Закона за здравословни и безопасни
условия на труд на нарочно лице, заемащо длъжността „параджия” в предприятието
на търговското дружество, т.е. още към момента на проверката проверяващите са
имали данни за субекта на административно наказателното производство.
Поддържа се също така, че процесното
наказателно постановление е издадено в нарушение на изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, доколкото в същото не е посочена конкретната правна норма,
която се счита за нарушена. Счита се също така, че наказателното постановление
не съдържа конкретно и точно описание на нарушението - не е описано самото изпълнително
деяние, с което се твърди, че е извършено административното нарушение, съобразно
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Според жалбоподателя, в случая е
налице неправилна квалификация на деянието по отношение на което
административно наказващия орган счита, че осъществява състав на
административно нарушение. Счита се, че административно-наказващия орган е приел, че са засегнати
обществените отношения, уреждащи здравословни и безопасни условия на труд, като
нормата уреждаща тези отношения в Кодекса на труда е чл. 275 ал. 1, според
която работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на
труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да
бъдат отстранени, ограничени или намалени, тоест именно това следва да бъде
квалификационната норма, определяща административното нарушение, което се
твърди, че е извършено. В този контекст според жалбоподателя, санкционната
норма не следва да е чл. 415, ал. 1 от КТ, както е приел административно
наказващия орган, а чл. 413, ал. 2 от КТ.
Възразява се още, че нормите на чл.
261 ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008г. за техническата
експлоатация на енергообзавеждането, не съдържат правило на поведение, което
ако не се спазва е налице административно нарушение, а определят само
процедурно правилата във връзка с периодичните проверки на електрообзавеждащите
съоръжения и сроковете за извършването им.
Сочи се, че с Наказателно
постановление №13-002942 от 29.09.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“' гр. Пазарджик е наложена санкция на „Етно” ЕООД за същото
административно нарушение. Това търговско дружество ползва обекта, който е на
същия административен адрес гр. Велинград, ул.”Николай Хрелков” № 32. В този
смисъл се счита, че за едно и също административно нарушение са санкционирани
два субекта, което е недопустимо, липсва
произнасяне на съда в обжалваното решението по отношение на този наведен с
жалбата порок.
Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и отмяна на наказателното постановление или редуциране на
наложеното с него наказание.
3. Ответната Дирекция „Инспекция по
труда“, Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в
представено по делото писмено становище счита, че касационната жалба е неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в
процесното наказателно постановление и в решението на районния съд.
Иска се касационната жалба да бъде
оставена без уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е
фактически осъществено от дружеството.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според т. 1 от Протокол № 2105522
от 10.05.2021г., инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на
10.02.2021г., са извършили проверка за спазване на нормативните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и разпоредбите на
Кодекса на труда в обект на „Медицински център Панорама - Велинград” ЕООД, ЕИК
*********, намиращ се в гр. Велинград, ул. Николай Хрелков, № 32. Било е
констатирано, че търговското дружество, в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е осигурило безопасни и
здравословни условия на труд за работещите към обекта, като не е създало
организация за извършване на актуални измервания на съпротивлението на
заземителите спрямо земя и оценка на ефективността на заземителната уредба и
мълниезащитата, отнасящи се за проверявания обект, в нарушение на чл. 275, ал.
1 КТ, чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от Наредба № 7 (обн. ДВ бр. 88/1999г.), чл. 261, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-116 от
08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането (обн.
ДВ бр. 27/07.03.2008г.).
Въз основа на тези констатации, по т.
1 от Протокола, на основание чл. 404, ал. 1, т. 2 от КТ, на дружеството е дадено
задължително предписание - работодателя
да извърши замерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя и оценка на
ефективността на заземителната уредба, отнасящи се за проверявания обект -
„Медицински център Панорама Велинград“ ЕООД съгласно разпоредбите на чл. 275,
ал. 1 КТ и чл. 197, чл. 200, ал. 1 от Наредба № 7 (ДВ бр. 88/1999г.), чл. 261, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008г.
за техническата експлоатация на енергообзавеждането (ДВ бр. 26 от 07.03.2008г.). Определен е срок за изпълнение на
предписанията до 10.06.2021 г.
В указания в протокола срок, от страна
на търговското дружество до административния орган е отправено искане за
удължаване на срока за изпълнение на предписанието. Въпросното искане не е
удовлетворено от администрацията, като е прието, че то е „нелигитимно“,
доколкото на писмото е положен печат на друго дружество. Последвало е второ
писмо от дружеството от 14.06.2021 г., в което отново е направено същото
искане. По това искане, отговор от администрацията не постъпил.
Според Протокол № 2119856 от 09.07.2021г.
съставен от инспектори към Дирекция „ИТ“, Пазарджик, при извършена проверка в процесния обект на
14.06.2021 г. е установено, че даденото препсание, не е изпълнено от
задълженото лице.
7. В рамките на тази хронология е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-002915 от 09.07.2021
г., в която Г. Т. С., на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“, Пазарджик е констатирала, че „Медицински център Панорама - Велинград”
ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, не е изпълнило дадено задължително за изпълнение предписание по т. 1
от Протокол № ПР 2105522 от 10.05.2021г. със срок за изпълнение до
10.06.2021г., а именно: „Работодателят да извърши измерване на съпротивлението
на заземителите спрямо земя и оценка ефективността на заземителната уредба,
отнасящи се за проверения обект - „Медицински център Панорама - Велинград”
ЕООД, съгласно разпоредбите на чл. 275,
ал. 1 от КТ и чл. 197 и чл.200, ал. 1 от Наредба № 7 (ДВ бр. 88/99г.), чл. 261, ал. 1 и ал. 3 от Наредба №
16-116 от 08.02.2008Г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането“.
Посочено е че нарушението е извършено на 11.06.2021г. в гр. Велинград, т.е.
деня след изтичане на срока на даденото задължително за изпълнение предписание,
а установено на 14.06.2021 г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ. Акта е връчен на адресата без заявени резерви или възражения.
Тези фактически констатации и правна
квалификация са изцяло възприети и възпроизведени в наказателното постановление
от административно наказващия орган. Прието е, че нарушението не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ. При това
положение, на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено, процесното административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение, като в показанията си той е възпроизвел обстоятелствата
при които е установено нарушението и е съставен констативния акт. Представена е
била Заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ относно упълномощаване на директорите
на дирекции, да издават наказателни постановления за налагане на наказания до
5000лв. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от КТ.
Представено е споразумение от
18.06.2021 г., сключено между „Етно“ ЕООД и „Медицински център Панорама
Велинград“ ЕООД за обединяване при изпълнение
на фирмените програми за здравословни и безопасни условия на труд.
В хода на настоящото производство се
представи Заповед № 02 от 03.05.2021 г. на управителя на „Медицински център
Панорама Велинград“ ЕООД, с която функциите на орган по безопасност и здраве
при работа са възложени на З. Т., на длъжност рехабилитатор
9. За да потвърди Наказателното
постановление, въззивния съд е приел, че от данните по делото се установява
несъмнено, извършването на административното нарушение при осъществяване на
дейността на дружеството. Посочено е, че процесните предписания не са били
обжалвани по административен или съдебен ред в указаните срокове.
За неоснователно е счетено възражението
на жалбоподателя, че нарушението следва да се субсумира под нормата на чл. 413,
ал. 2 КТ, като е пояснено, че в случая отговорността на дружеството е
ангажирана за неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, за което е предвидена
самостоятелен състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, независимо от
хипотезата на чл. 413, ал. 2 от КТ.
За неоснователно е прието
възражението на жалбоподателя за порочност на обжалвания акт, поради съставяне
самостоятелно на отделни актове за установяване на административни нарушения и
издадени въз основа на тях отделни наказателни постановления за всяко
констатирано неизпълнение на дадените с Констативен протокол № ПР 2105522 от 10.05.2021г
предписания. Пояснено е, че издаването на едно или няколко наказателни
постановления за всяко отделно нарушение, зависи от конкретната преценка на
административно наказващия орган.
Като неоснователни и неотносими към
законосъобразността на наказателното постановление са приети възраженията за
порок на формата на дадените задължителни за изпълнение предписания и
неправилната правна квалификация на констатираното нарушение на трудовото
законодателство. Пояснено е, че тези въпроси са извън предмета на
административно наказателното производство.
Според решаващия съд, процесното
предписание е обективирано в Протокол № ПР 2105522 от 10.05.2021г., т.е. в писмен
акт, с посочване на неговия издател и адресат, на фактическите правни основания
за издаването му. В него по ясен и недвусмислен начин е изразена волята на
административния орган да възложи на работодателя опреден вид задължение - в
случая да включи във водената от него документация по оценка на риска протоколи
с резултати от измерване на фактори на работната среда осветеност, микроклимат
за установяване съответствието с нормите и изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд. Посочена е правната разпоредба, вменяваща това
задължение, както и срок за изпълнение. Указано е в какъв срок и пред кои орган
подлежи на обжалване. Протоколът е надлежно връчен на упълномощен представител
на жалбоподателя и дадените предписания са му станали известни. Принудителната
административна мярка е издадена в изискуемата от закона писмена форма.
За неоснователно е прието възражението,
че за едно и също нарушение не могат
да бъдат наказани двама субекти. Пояснено
е, че задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд е на
работодателя, а когато в един обект осъществяват дейност няколко дружества,
всяко от които има качеството на работодател, това задължение възниква
самостоятелно и независимо за всяко от тях по отношение на наетите от всяко
работници и служители. В този контекст, като правно ирелевантно е счетено представеното
по делото споразумение от 18.06.2021г., доколкото същото не е подписано от
представител на двамата работодатели и не е породило правни последици, а освен
това е сключено след датата, на която предписанието е следвало да бъде
изпълнено.
Подробно са обсъдени нормативните
основания от които възниква задължението за работодателя да извършва измерване
поне веднъж годишно на съпротивлението на заземителите спрямо земя и дадените в
този смисъл предписания на търговското дружество. Пояснено е, че задължението
за изпълнение на предписанието тежи върху „Медицински център - Панорама
Велинград“ ЕООД, в качеството му на работодател, като административната
отговорност на юридическите лица е безвиновна.
Според първоинстанционния съд, с
обжалваното наказателно постановление на „Медицински център Панорама Велинград“
ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 415, ал.1 КТ, което наказание е в законоустановения минимум,
като не са налице данни, поради които нарушението да се приеме за маловажен
случай, тъй като в едни продължителен период от време, след като е бил длъжен,
работодателят не е изпълнил даденото му предписание. Посочено от съда е, че не
се установява, това предписание да е изпълнено и към настоящия момент.
ІV. За правото :
10. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл. 401 от КТ по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават
задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите
по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с
работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и
европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда.
Според чл. 415, ал. 1 от КТ, който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
В чл. 415в, ал. 1 от КТ е възведено
правилото, съобразно което, за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100лв.
11. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно
установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както
на материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени въпросите
относно приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във връзка с
възможността, да бъде приложена санкция, различна от тази определена в чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
12. По отношение на поддържаните
касационни доводи, трябва да се отбележи следното :
В случая, няма съмнение и спор, че процесното
задължително предписание е дадено на жалбоподателя по т.
1 от Протокол № 2105522 от 10.05.2021г.. Изрично е посочено в протокола, че
предписанието, следва да бъде изпълнено в срок до 10.06.2021 г. Този акт е
връчен редовно на неговия адресат на 12.05.2021г., факт удостоверен с подписа
на представляващо дружеството физическо лице. Несъмнено е, че към 09.07.2021
г., когато е извършена повторна проверка, предписанието също не е било
изпълнено. Това обстоятелство е удостоверено в нарочно съставен протокол, който
отново е подписан без възражения от представител на дружеството. Не се твърди и
не се установява, задължителното за дружеството работодател предписание, да е
било изпълнено и към настоящият момент.
По делото не са
представени каквито и да е данни, че Протокол № 2105522 от 10.05.2021г. и
дадените в него предписания са били обжалвани по предвидения за това ред и срок,
за каквато правна възможност, дружеството е било изрично уведомено от
контролния орган. Казано с други думи, акта с който на дружеството жалбоподател
е дадено процесното предписание е добил статуса на стабилен административен
акт, с който административния въпрос е разрешен окончателно и непререшимо и е подлежал
е на изпълнение. Както се посочи, твърденията на жалбоподателя в
обратна насока не се подкрепиха нито с посочване на някакви данни за евентуално
обжалване на предписанието, нито пък с представени доказателства в тази насока.
В случая, както
нееднократно и правилно е пояснил районния съд, предмет на противоправното
деяние, осъществено при извършване на дейността на дружеството е не нещо друго,
а само и единствено неизпълнение на разпоредената от контролния орган
принудителна административна мярка. Адресат на това задължение е само и
единствено „Медицински център Панорама - Велинград” ЕООД. Ето защо, всички
възражения на дружеството заявени в първоинстанционното производство и
поддържани пред касационната инстанция са неоснователни, доколкото те са
ирелевантни на текущия правен спор. В този контекст, без значение са
обстоятелствата, дали управителя на дружеството е възложил някакви функции по
безопасност и здравословни условия на труд на негово служител, и дали
дейностите в тази насока се упражняват съвместно по договореност с друго трето
лице. Каза се, адресат на влязлата в сила и подлежаща на изпълнение
принудителна мярка е само и единствено „Медицински център Панорама - Велинград”
ЕООД и то дължи нейното точно и своевременно изпълнение. Все в тази насока
следва да се констатира, че наказателното постановление е обосновано фактически
във възможната пълнота, деянието е правилно и точно квалифицирано именно с
оглед на това, че противоправното поведение е нещо друго, а неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган.
Като
е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната
неоснователност на жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита, което в случая е в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 16 от 10.02.2022 г., постановено по
а.н. дело № 20215210200440 по описа на Районен съд Велинград за 2021г.
ОСЪЖДА „Медицински
център Панорама - Велинград” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. Николай Хрелков, № 32, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3,
сумата от 100,00лв.(сто лева), представляваща възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1. (П)
2. (П)