Решение по дело №673/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260809
Дата: 15 юни 2021 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20215300500673
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                   гр.Пловдив 15.06.2021г

 

 

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

           Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                  ИВАН АНАСТАСОВ

 

 

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№673/2021г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

 

 

               Обжалвано е решение №260064/07.01.2021г. по гр.д.№3923/2020г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.439 от ГПК,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК относно недължимост на сумата 2419,05 евро,представляваща просрочена главница по договор за кредит от 17.04.2009г. и анекс от 29.03.2010г.,ведно със законната лихва от 07.10.2013г.,възлизаща на стойност 2198,28 евро за периода 07.10.2013г.-11.03.2020г.,сумата от 574,65 евро,представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода 29.06.2011г.-30.09.2013г.,сумата от 219,02 евро,представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 29.07.2011г.-01.10.2013г.,сумата от 154,97 евро,представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 29.07.2011г.-01.10.2013г.,както и сумата от 131,73лв. присъдени разноски по ч.гр.д.№15897/2013г. по описа на ПРС,за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№1190/2013г. по описа на ЧСИ Др.Митрова.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и счита,че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи,тъй като задължението е погасено по давност.

                Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

                Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи следното:

                Жалбоподателя по делото е посочил в исковата си молба,че с изпълнителен лист по ч.гр.д.№15897/2013г. по описа на ПРС е бил осъден да заплати солидарно процесните суми на въззиваемата страна,тъй като същия се явява поръчител по процесния договор за кредит и заедно с кредитополучателя се явява съдлъжник,като процесния изпълнителен лист е бил издаден по заповедно производство и заповедта за изпълнение по чл.417 е влязла в сила.Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№1190/2013г. по описа на ЧСИ Др.Митрова.Исковата претенция на жалбоподателя е на основание чл.439 от ГПК или същата се основава на факти,произтичащи след издаването на изпълнителното основание.Същият счита,че по отношение на задължението е изтекла погасителна давност и процесните суми не се дължат.

               Жалбоподателят навежда доводите си,относно погасяване на вземането по давност въз основа на т.д.№2/2013г. на ОСГТК,с което беше отменено ППВС №3/80г.,с което постановление се предвиждаше,че давност не тече при наличие на изпълнително производство,което е висящо,а с решението по т.д.№2/2013г. ОСГТК прие,че с извършването на всяко същинско изпълнително действие започва да тече нов давностен срок,а такива действия са извършване на опис,налагане на възбрана или въобще действие,с което по същество се събира вземането на кредитора.В настоящия случай жалбоподателя счита,че е налице бездействие на кредитора повече от две години и на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е настъпила перемпция по право,но тъй като ЧСИ Митрова не е прекратила производството по делото,то давността е текла по време на изпълнителното производство и е изтекла,поради което сумите не се дължат.

                При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи исковата претенция поради следното:

                Настоящата инстанция приема,че е налице изтекла погасителна давност,тъй като от момента на образуване на изпълнителното дело по делото не са извършвани никакви същински изпълнителни действия,за да е спирала да тече давността по отношение на вземането,като с образуването на изпълнителното дело са изпратени покани за доброволно изпълнение на длъжниците.На 14.01.2014г. е поискан налагане на запор на движима вещ-лек автомобил,собственост на длъжника Е.П.,но такъв не е наложен,поради факта,че автомобила е с друг собственик.Впоследствие на дати 20.05.2014г.,08.09.2014г.,21.01.2015г.,25.05.2015г.,01.09.2015г.,16.11.2015г.,16.02.2016г.,20.01.2017г.,10.08.2018г.,18.03.2019г. и 25.11.2019г. е поискано от взискателя по делото да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника,но ЧСИ е отказал.От момента на образуване на изпълнителното дело не са извършвани никакви същински изпълнителни действия от ЧСИ,поради което е настъпила и перемция по отношение на длъжника и ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело.Въпреки че до 2015г. такива няма направени.Следователно задължението на ищеца се е погасило подавност още през 2018г.Това е така,защото настоящата инстанция намира,че вземането за главницата се погасява с петгодишен давностен срок съобразно нормата на чл.110 от ЗЗД,а вземанията за лихви с краткия тригодишен давностния срок съгласно чл.111,б.В от ЗЗД. 

                Ето защо с оглед горепосоченото първоинстанционното решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени,тъй като по отношение на вземането е изтекъл давностния срок и вземането се е погасило по давност.

                Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на жалбоподателя и такива следва да се присъдят за двете инстанции съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер общо на 1720лв. съобразно чл.38,ал.2 от ЗА и НМРАВ,както и сумата от 661,08лв.,представляваща заплатена държавна такса за двете инстанции.

                Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И:

 

 

 

            ОТМЕНЯ решение №260064/07.01.2021г. по гр.д.№3923/2020г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в.,с което е бил отхвърлен предявеният от Е.Р.П. с ЕГН-********** *** партер чрез пълномощника му адв.А.А. за признаване за установено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“ №260,че не дължи сумите,както следва 2419,05 евро,представляваща просрочена главница по договор за кредит от 17.04.2009г. и анекс от 29.03.2010г.,ведно със законната лихва от 07.10.2013г.,възлизаща на стойност 2198,28 евро за периода 07.10.2013г.-11.03.2020г.,сумата от 574,65 евро,представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода 29.06.2011г.-30.09.2013г.,сумата от 219,02 евро,представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 29.07.2011г.-01.10.2013г.,сумата от 154,97 евро,представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 29.07.2011г.-01.10.2013г.,както и сумата от 131,73лв. присъдени разноски по ч.гр.д.№15897/2013г. по описа на ПРС,за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на него е било образувано изп.д.№1190/2013г. по описа на ЧСИ Др.Митрова поради погасяването им по давност и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“ №260,че Е.Р.П. с ЕГН-********** *** партер чрез пълномощника му адв.А.А. не дължи сумите,както следва 2419,05 евро,представляваща просрочена главница по договор за кредит от 17.04.2009г. и анекс от 29.03.2010г.,ведно със законната лихва от 07.10.2013г.,възлизаща на стойност 2198,28 евро за периода 07.10.2013г.-11.03.2020г.,сумата от 574,65 евро,представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода 29.06.2011г.-30.09.2013г.,сумата от 219,02 евро,представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 29.07.2011г.-01.10.2013г.,сумата от 154,97 евро,представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 29.07.2011г.-01.10.2013г.,както и сумата от 131,73лв. присъдени разноски по ч.гр.д.№15897/2013г. по описа на ПРС и въз основа на него е било образувано изп.д.№1190/2013г. по описа на ЧСИ Др.Митрова поради погасяването им по давност.   

                ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Околовръстен път“ №260 да заплати на Е.Р.П. с ЕГН-********** *** партер чрез пълномощника му адв.А.А. направените от него разноски по делото пред двете инстанция в общ размер на 1720лв./хиляда седемстотин и двадесет лв./ за адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА и 661,08лв.,представляваща заплатена държавна такса пред двете инстанции съгласно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.

                РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                         Председател:                                                  Членове: