№ 25307
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20211110159229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] срещу М.Д. К. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите от
857,28 лева, представляваща вземане по запис на заповед от 27.10.2020 г. с издател
М.Д. К. и поемател [ФИРМА]
и сумата от 24,00 лева, представляваща такси към ЧСИ, извършени във връзка с
уведомяване на длъжника за извършена цесия на вземания по договор за
потребителски кредит № 1068949/27.01.2020г., сключен с [ФИРМА] и връчване на
покана за доброволно изпълнение.
Съдът намира, че така подаденото заявление следва да бъде отхвърлено, като за да
достигне до този извод съобрази следното:
По отношение на вземането по записа на заповед
Заявителят иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сума по запис на заповед от
27.10.2020 г. с издател М.Д. К. и поемател [ФИРМА]. Излага съображения, че
менителничният ефект е издаден като обезпечение по сключен между издателя и
поемателя договор за потребителски кредит, вземанията по който са му прехвърлени с
договор за цесия. Поддържа, че по силата на последния е носител и на вземанията по записа
на заповед.
За да достигне до извода си, че заявлението подлежи на отхвърляне съдът съобрази от
една страна, че от външна страна ценната книга, въз основа на която се иска издаване на
заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, не удостоверява вземане в полза на заявителя,
доколкото върху същата няма джиро.
На следващо място заявителят не твърди и не представя доказателства за сключен
договор за цесия с поемателя по записа на заповед с предмет правата по ценната книга.
Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 120/25.09.2013 по дело
№473/2012 на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 218/01.03.2013 по дело №1008/2011 на ВКС, ТК,
II т.о., съществуват два режима за прехвърляне на правата по менителничните ефекти –
гражданскоправен (в т.ч. с договор за цесия) и търговскоправен, като разликите при двата
способа са във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния
ефект, обема на прехвърлените права, последиците и различното им действие. В случая
предмет на сключения между [ФИРМА] и заявителя [фирма] договор за цесия са единствено
1
вземанията по договора за потребителски кредит. Ето защо съдът намира, че заявителят не
се легитимира като титуляр на вземането по записа на заповед.
По отношение на вземането за такси към ЧСИ
Съгласно разясненията, дадени в т. 4а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въз основа на
документ по чл.417 ГПК, обективиращ договор между страните /какъвто е настоящият
случай/, незабавно изпълнение може да се допусне само за вземания за реално изпълнение
на договора - т.е. само за суми или вещи, които следва да се предадат по силата на самия
договор като задължение на една от страните. Претендираното вземане за сумата от 24,00
лева, представляваща такси към ЧСИ, извършени във връзка с уведомяване на длъжника за
извършена цесия на вземания по договора за потребителски кредит и връчване на покана за
доброволно изпълнение не произтича от документа по чл. 417 ГПК, въз основа на който се
иска издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Ето защо съдът намира, че заявлението следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 70264/15.10.2021 на [фирма], ЕИК [ЕИК] за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу М.Д. К. за сумите от 857,28 лева, представляваща вземане по запис на заповед
от 27.10.2020 г. с издател М.Д. К. и поемател [ФИРМА] и за сумата от 24,00 лева,
представляваща такси към ЧСИ.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на настоящето разпореждане делото да се докладва за
изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2