Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1834 по
описа за 2019 год. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №456432
от 23.07.2018г., постановено по гр.дело №3428/2018год. по описа на СРС, ГО, 42
с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу П.К.И. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
с чл.149 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2472,71 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода от м.11.2013 год. до м.04.2017 год., 43,75 лева за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №73219/2017 год. по описа на СРС, ГО, 42с-в – 13.10.2017 год., до окончателното
й изплащане, сумата от 402,86 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 17.10.2014
год. до 09.10.2017 год., и сумата от 6,69 лева мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение за същия период на забава, като искът
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ е
отхвърлен за разликата над 2472,71 лева до пълния предявен размер от 2682,47
лева, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 402,86
лева до пълния предявен размер от 466,37 лева. Ответникът е осъден да заплати
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на 589,96 лева и 104,26 лева в заповедното производство. Ищецът е осъден да
заплати на ответника 39,29 лева разноски в исковото и 17,08 лева разноски в
заповедното производство- съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че ищецът
няма правно основание да начислява и претендира суми за доставена топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Радиаторите били демонтирани, а количеството енергия- недоказано. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете– отхвърлени
изцяло.
Ищецът не е подал
в срок отговор на въззивната жалба на ответника. С
подадена на 06.11.2019г. писмена молба моли решението на СРС да бъде потвърдено
в обжалваната от ответника част. Претендира разноски.
Постъпила е в
срок и въззивна жалба от ищеца по делото срещу
решението на СРС в отхвърлителната му част. Жалбоподателят-
ищец твърди, че приетата в първоинстанционното
производство съдебно- счетоводна експертиза е дала вярно заключение относно
дължимите от ответника суми, начислени на база реално потребление и с включени
изравнителни сметки за процесния период. Моли
решението в тази част да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло.
Третото лице-помагач не изразява
становище по подадените от страните въззивни жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните
жалби пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:
По въззивната жалба на ответника:
Първият спорен
между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с наличието на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Установено е по делото, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост, в която се намира този имот, е била присъединена
към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че ответникът е собственик на процесния
апартамент. Това обстоятелство се установява от представения по делото
нотариален акт (л.20 от първоинстанционното дело) и е
прието за безспорно от първоинстанционния съд.
Следователно
ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ
/отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов клиент по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54/2012 год., в
сила от 17.07.2012г/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена от потребителя
молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между
страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона – В този смисъл Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело №
3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна съдебна практика. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също
така от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите
данни по делото следва да бъде кредитирано, че дяловото разпределение в
сградата е извършвано то третото лице- помагач при спазване на нормативните и
технологични изисквания. Изравнителните сметки са изготвени в съответствие с
действащата Наредба №2/28.05.2004г. и Наредба №16-334/06.04.2007г. В този
смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите
суми е спазена нормативно
установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени. В заключението е отбелязано, че
всички отоплителни тела в процесния имот са
демонтирани и количества топлинна енергия за отопление на този имот от
радиатори не е начислявана. На следващо място, установено е въз основа на представените
по делото фактури и заключението по съдебно-техническата експертиза, че стойността
на топлинната енергия за процесния период възлиза на общо
2472,71 лв. Доколкото задължението за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия е възникнало като срочно– в 30-дневен срок след изтичане на
месеца, за който се отнася, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008
год., а ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в горепосочения
общ размер и при установените по делото фактически положения, то ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.10.2014 год.
до 09.10.2017 год. в размер, определен от СРС при правилно приложение на чл.
162 ГПК.
Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъдат оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната от него част, като
правилно.
По въззивната жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД:
Потребителите на
топлинна енергия са задължени да заплащат на доставчика на тази енергия
стойността на реално потребеното от тях количество,
по действащите към съответния период цени. В този смисъл именно заключението на
техническата експертиза следва да се вземе предвид при определяне на реално потребеното количество енергия и това е дължимата от
ответника цена на доставената от ищеца топлинна енергия. Ето защо въззивната жалба на ищеца също следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение и в тази му
част- потвърдено като правилно.
При този изход на
спора никоя от страните няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №456432 от 23.07.2018г., постановено по гр.дело №3428/2018год. по описа на
СРС, ГО, 42 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/